Насладете се на обширен репортаж от TUSKA OPEN AIR FESTIVAL – ФИНЛАНДИЯ

С доста забавяне(по наша вина, признаваме си, ха-ха!, все пак най-накрая ви предоставяме възможността поне за малко да се потопите в атмосферата на едно толкова голямо метъл събитие, където бяха събрани купища жестоки банди, които може би никога няма да ни посетят на родна земя. Смесицата от класически и големи имена, и екзотичните състави, въплъщаващи в музиката си полюсни помежду си стилове, несъмнено правят фестивала едно от местата, които трябва да посетите, или поне да го включите в списъка си с желания.

Огромни благодарности на нашия фотограф и репортер от събитието – Станимир Станчев.

Скоро очаквайте купища прекрасни снимки и на бандите, и на обстановката на TUSKA.

Докато вие четете, друга тайфа потегля към Чехия, за да посети BRUTAL ASSAULT, така че следете сайта за още снимков материал!

Хелзинки, Финландия – със сигурност една от най-добрите дестинации за истинските ценители на метъл сцената, особено когато там се провежда един от най-големите фестивали на тежката музика в Европейски мащаб – ТUSKA OPEN AIR. Тази година той се състоя в местността Suvilahti в Хелзинки, в продължение на 3 дни (29.06 – 01.07) , сред внушителен интериор от индустриални бивши фабрики, комини и подобни съоръжения, които абсолютно допринасяха и допълваха значимостта и тежестта на събитието.  За мен представляваше огромно удоволствие да проследя около 70% от всички групи, представили се там. За останалите, които пропуснах да слушам и снимам, несъмнено, ако имах издръжливост в излишък, щях да се възползвам. Понякога се оказва доста трудна задача да преживееш 3 или 4 последователни и разбиващи концерти на стойностни банди, и да си в адекватно психическо състояние за нещо друго, различно от това да стоиш с поглед реещ се в облаците и изживявайки отново тръпката. Към цялостната картина прибавям и нагретия от хелзинкското слънце асфалт под подметките ми, отразяващ жегата и дърпащ все повече към Ада. Нетрадиционно, фестът се състоя с един месец по-късно отколкото миналогодишните си издания, като 2009-та и преди това, неговата локация беше паркът в центъра на Хелзинки – Kaisaniemi, където за разлика от асфалт, там се стъпваше и сядаше върху трева и естествена почва.

Стиловите различия на моменти бяха действително големи (в рамките на това това колко може да е тежък определен стил или съчетаване на такива), но повече от перфектната организация на феста оправдаваше това. В отделената за целта площ имаше четири сцени, бълващи безспирен метъл в рамките на ‘желязната’, като изпълнение, програма и цялостното протичане на концертите . Акцентите, като цялостно представяне, от общо 53 банди, бяха изпълненията на Megadeth, Textures, Overkill, Anaal Nathrakh, Napalm Death, Oddland, The Man-Eating Tree, Apocalyptica и Swallow the Sun.  За съжаление на голяма част от публиката, две от потвърдилите участие групи (Lamb of God, Animals As Leaders), не успяха да стигнат до Хелсинки. На свое място, TUSKA отреагира отново с перфектна организация на така създалите се обстоятелства, като на тяхно място излязоха Barren Earth и Finntroll. Логично, отзивите бяха повече от позитивни, независимо че аз, лично, с нетърпение очаквах да чуя „математиката“ в Animals As Leaders, но от друга страна бях повече от щастлив от това, както и един от малкото хора, които могат да се похвалят, че са присъствали на концерти на Barren Earth  в два поредни дни. Ден преди началото TUSKA, те свириха в централен клуб в Хелзинки наречен „On The Rocks“.

Във фестивалната площ имаше две огромни срещуположни разделения, на които се продаваше бира. Те бяха отделно от сцените, но така или иначе, всички успяваха да гледат и слушат това което се случваше на мейн стейджа. 5 EUR Eur за чаша бира. Съществуваше и опция за връщане на чашките срещу 2 Eur. – рециклиране + чистота, а и всички си пият бирата – гениално! Разбира се, стандарта на живот поставяше някои финансови ограничения като това. Но пък за сметка на това, тъмнокожи, руси, пост-солариум финки грабеха и раздаваха Coca Cola Zero на корем, директно от леда.  Пушенето пред сцените не беше за предпочитане, дори беше забранено, но за целта имаше десетина огромни саксии с трева, сред 4те сцени, където феновете извършваха жизнени дейности като хранене и пушене, целуване, дори и вихрени танци под звуците на Sonata Arctica. Сред всички любители, дошли да видят всичко това, се откриваха доста често и твърде начинаещи металчета, дори бебета с огромни зелени заглушители на малките си главички. Разбира се, заедно със своите дългокоси родители. Известни с тоталната си толерантност, Финците бяха осигурили и голяма рампа за инвалиди в колички, точно срещу голямата сцена, на сравнително близко отстояние от нея, така че за да могат дори и хората, които не са с толкова лека съдба, да адмирират любимата си група, наравно с всички останали в погото или с тези пред сцената.

Откриващите първият ден в 12:30  (Петък, 29ти Юни), Profane Omen забиха с характерния си crazy death метъл маниер, пред учудващо много хора като за група от техния ранг, но при Alcest, които се застъпваха до известна част с тях, на съседната сцена, романтиката се рееше в значително по-големи граници. Французите, които свириха на палатковата INFERNO сцена, ни представиха цял час изпълнен с професионализъм, варирайки между модерен шуугейз и блек метъл в меланхолично зимно-носталгична тематика – доста алтернативно изживяване.  Вълната от подобно настроение за деня запазиха Barren Earth и Oddland.

Последва олд-скуул траш от страна на Exodus на главната RADIO ROCK сцена, които разбудиха купища куфеещи еуфории сред публиката. Те бяха и причината за основният подем на голяма част от присъстващите. Особено любопитство породи изявата на класическите дуумаджии Saint Vitus, които наскоро, след 17 годишно затишие издадоха нов албум. Това, разбира се, не попречи половината им сет да е с песни от 80те, в следствие на което групата успя да пресъздаде класическа Black Sabbath атмосфера.

Подобно възраждане се случи и с пионерите във Финският дет метъл – DEMIGOD. Отредени дори и на най-малката сцена MUSAMAALIMA, която представляваше едно огромно хале с учудващо добра акустика, уважението към групата личеше явно от страна на многобройните им фенове, които бяха в екстаз от случващата се изява пред очите им. Хаосът бе невъобразим! Настрана от тежките рифове, финците от DEMIGOD почти не успяваха да прикрият искрените си усмивки, отправени към верните им фенове, които са ги чакали дълги години докато ги видят отново на сцена.

Един от следващите коцерти, беше отново на група, която се събра след година и половина отсъствие от сцената, а именно ARCTURUS. Вокалният спектър на Vortex варираше всякак си –  от ниски баси, през тенор, та чак до медзо-сопран. Шоуто им протече в приказна картинност, осветление и дим, професионално съчетани със сценичен и гардеробен пърформънс. Космоса, който Arcturus бълваха, остави доста от феновете си не скандиращи, крещящи или куфеещи, а просто позитивно озадачени.

Традиционно, Megadeth свириха като хед-лайнери, закривайки първия ден пред все така незалязващото Финско слънце. Колкото и да сдържам субективността си към тях, трябва да отбележа, че те определено направиха най-силният концерт от всички останали групи, изявили се на TUSKA. MEGA DAVE и Chris Broderick бяха основните „заподозряни“. Нужда от допълнителни коментари не мисля, че има, освен че в продължение на час и 40 мин, Megadeth успяха да направят огромен мост през всичките си албуми, объръщаийки най-вече специално внимание на последния „13“. DAVE отбеляза, че правят последния концерт от Европейското си турне, така че усмивката му от това, че си отива вкъщи, беше една добра подготовка за начина, по който изсвириха „Trust“, „Sweating Bullets“, „Rust in Peace“, Hangar 18″, „Symphony of Destruction“ и „A Letoute du Monde“.  Останалите групи, които свириха на 29.06, бяха EDGUY, SUIDAKRA, DEMONIC DEATH JUDGE, LOCK UP, TRIVIUM, A.R.G., HATEBREED и INFERIA.

Събота, 30ти Юни, Metsätöll откриха на RADIO ROCK stage, раздаващи естонски викинг метъл директно от сърцата си. Кантеле, шотландска гайда, пълен набор от духови инструменти, както и огромен хъс, направиха песните на Metsätöll абсолютно харизматични и очарователни.

Не до там известните 5ма финци, извън скандинавието, MOKOMA, едва се сдържаха да захвърлят техниката и да се гмурнат в публиката. Чувствата бяха напълно взаимни. Феновете на онзи Фински народен метъл, с онова характерно финско звучене и текстове, като Stam1na, FM200, Rytmihäiriö, знаят пределно добре за какво говоря.

Но, в последствие, след този свеж, усмихнат и искрен старт, нещата приеха формата на мултистранния прог в TEXTURES, от Холандия, който се изменяше в такива граници, че дори Daniel предизвика т.н. Wall of Death. След два сблъсъка всичко се размина без особени поражения, нали все пак всичко това се прави заради самото удоволствие. Без съмнение, рифната структура в музиката тези момчета доказа най-добрия прог пърформънс на TUSKA тази година.

Моментната смяна към NAPALM DEATH беше поразителна. Направо изтръпнах – моментът, в който Barney раздаде нечовешкия си психо-рев на около близо 5000 човека пред сцената , и то на 2 метра от главата ми.  Беше смазващо! Групата прави 30 години тази година и евала им, че изобщо не мислят за оттегляне!

Нямаше време за възстановяване след полемичната им вълна, защото предстояха още три концерта, които си струваше да се посетят – тези на Insomnium, Swallow the Sun и Behemoth.  На последните, за съжаление, пропуснах да им се порадвам отново и на TUSKA. Сигурен съм, че заинтересуваните от Behemoth са присъствали на концерта на LOUD FESTIVAL това лято, така че няма да се налага да коментирам сценичното поведение на Nergal и компания.

Колкото до INSOMNIUM, които свириха на сцената на HELLSINKI Rock Shop, която беше второстепенна, и се намираше почти в непосредственост до главната сцена, те отново се доказаха като един от лидерите в мелодичният дет, с плътните ревящи вокали на Niilo Sevänen и ефиричните висоти на Ville Friman. За съжаление, цялото това мрачно и меланхолично настроение премина само за 45 минути, в изцяло подходящо пресъздадена от настроението атмосфера.

След толкова много качествена музика, емоции, фотографии, не успях да отдам нужното уважение на Sonata Arctica, но бирата и сандвичите под техните звуци не бяха в излишък, а и все пак трябваше да се посъберат малко сили за SWALLOW THE SUN, които, по програма следваше да свирят след по-малко от час на INFERNO stage.  Тази сцена беше покрита с огромен параван, който създаваше огромно течение точно през главите на цялата публика там, но също така действаше и като естествен чадър от дъжда, който се изсипа точно преди началото на Swallow the Sun – правилната сцена за изявата им по стечение на обстоятелствата. Концертът им започна с наскоро издаденият им сингъл Cathedral Walls. На тези, които не са гледали видеото , горещо го препоръчвам. Дълбочината, която предизвикаха с леещия се от сцената дуум, се усещаше във влажният от дъжда въздух – една всепоглъщаща бездна от мрак и меланхолия. Светлините и димът от сцената бяха истински кошмар за фотографите (през по-голямата част се виждаха просто силуети на сцената), но това оказа единствено по-голямо въздействие върху публиката, повечето от които се бяха отдали на екстаза от тежките и смазващи рифове. За съжаление, Swallow the Sun се застъпваха до голяма част с Behemoth, но смятам, че направих правилният избор.
SABATON закриха концертният ден с огромни дози ‘military metal’, усмивки и доста добре подготвено шоу от всеразлични пиро-ефекти по сцената. Във Финландия SABATON се радват на особена почит, което което ме озадачава все повече и повече. Останалите групи, които пропуснах да отразя този ден, бяха CORPSESSED, VORUM, HORNA, WINTERWOLF, EVIL-LYN, BATTLE BEAST,  AFGRUND, VICTIMS, FOR THE IMPERIUM.

В началото на третият, последен ден на фестивала, още с влизането си побързах да стигна до фотопита на Inferno stage, за да уловя настроението на една от най-леките, но също както и една от харизматични групи представили се там – THE MAN-EATING TREE. Аз лично не съм особено голям привърженик на готика като музикален стил, но атмосферата, с която те въздействаха на всички пред сцената, беше страхотна. Аурата и излъчването им пресъздаваха чувството на един завършен различен свят , в който можеш само да се рееш със звуците и хармонията. В този ден спринтът след края на всеки концерт от сцена до сцена не липсваше, само и само за да не пропусна дори и част от първото изпълнение,  с което съответната група започваше, а и все пак до фотопита допускаха фотографите само за първите две песни, така че нямаше време за губене.

Устремът този път беше право към RADIO ROCK stage, където предстоеше малко преждевременен апокалипсис с APOCALYPTICA. И действително беше такъв! Дори и в ранните следобедни часове, феновете се раздаваха изцяло на тримата виолончелисти, които за отговор дадоха да се разбере, че действително са една от най-уникалните групи, съществуващи някога, извличайки това зверско звучене от класическите си чела. Спонтанността и енергизмът, с които свириха, се съчетаваха идеално с класицизма. Кавърът на Nothing Else Matters несъмнено вдигна няколко хиляди запалени запалки, дори и под горящото слънце. Може би всичко беше съпроводено с малко повечко позьорство, но това се оправдаваше до известна степен.

А трашът, който последва, беше от страна на SKELETOWITCH на една от по-малките сцени – поредната група, която доказа, че големината на сцената не е показател за качеството на музиката. Блек метъл рок с Викинг микс – нека да кажем, че просто епичността в акордите им с правилния тип груув, бяха достатъчни за обилно куфеене.

ONE MORNING LEFT, свириха дори на по-малка сцена (в халето на MUSAMAALIMA), но така и не успях да устоя на пародийното им съчетание от дет-кор-емо-грайнд с евро диско от 90те, и с огромни скоци влязох в погото и не излязох оттам до края на ментално изкривения им концерт. Снимките, които успях да им направя, не се отличават с особена видимост, но за компенсация приповдигнатото настроение счупи кефомера. Предполагам, че ако кажа, че на обложката на последният им албум са изобразени 4те прасета нинджа, сигурно ще ви привлека още повече вниманието към тази група.

Шоуто при закриващите фестивалa участници – OVERKILL, FINNTROLL и MINISTRY, беше неземно, като всяка от трите групи носеше и раздаваше своето единствено излъчване. Bobby от OVERKILL изпуши около 5 цигари на сцената, които вървяха поне с още две бири. Пъргавината му над, под, зад и около сцената създаваха безспирна и заразителна динамика, премесена с ценностен олд-скуул траш. В антрактите той пускаше дебилни шеги, като сподели колко много му харесва да пее в Хелзинки и че това го кара да се чувства отново на 49 – хаха! Последваха няколко десетки стойки от негова страна заедно с микрофона си на „Ironbound“. Репертоарът на OVERKILL варираше главно около новия им албум „The Electric Age“, като също направиха нещо като best of на останалото си творчество с парчета като „Bring Me the Night“, „In Union We Stand“, „Wrecking Crew“. Изцяло в техен стил завършиха с „Fuck You“.

Своевременната намеса на FINNTROLL, които свириха на мястото на LAMB OF GOD, се оказа тъкмо на място за цялата присъстваща металургическа маса от местни викинг фенове. Те свириха на второстепенната ‘HELLSINKI“. Хъсът им не се различаваше много от този на истински викинги, разбира се, с леки пиянски, в текстово и музикално отношение, отклонения. Важното в случая беше, че вълната от истински фолклор, която се изсипа, бе всепоглъщаща и абсолютно безкомпромисна.

Тридесетте минути почивка преди последния концерт на TUSKA беше добра идея, която всички прегърнахме. Малко след началото на интрото, което зазвуча от главната сцена, Al Jourgensen, от MINISTRY, впечатляваше и озадачаваше навред с вида си – черна-филцова шапка, татуировки и пиърсинг по цялото си лице, пеейки на специално изработен микрофон за целта, с череп насочен директно срещу публиката, и несъмнено с малките си кръгли очила. Култът към MINISTRY ясно личеше и от двата големи трансперанта на минималистичен орел с разпънати криле. Темата за дрогата срещу религията неизменно присъстваше в голяма част от текстовете на Al. Може би, ако не бяха белите нощи, шоуто би станало малко по въздействащо. Пълният сетлист на MINISTRY беше: Ghouldiggers, No W, Rio Grande Blood, Señor Peligro, LiesLiesLies, 99 Percenters, Watch Yourself, Life Is Good ,Waiting, Worthless. Relapse, The Last Sucker, Khyber Pass, Encore: N.W.O., Just One Fix, Thieves. Така, фестивалът беше закрит под звуците на тежък индъстриал и електронен дарк уейв под тежки китарни рифове. Останалите групи, които имаха участия същият ден бяха SUICIDE SILENCE, BARONESS, FINAL ASSAULT, JESS AND THE ANCIENT ONES и HUORATRON.

Клубната програма на фестивала тази година беше повече от силна. Свиреше се глвно дуум метъл в клубовете Nosturi и Virgin Oil Co. Началото на концертите беше насрочено непосредствено след последната група свирила на TUSKA за същият ден, но отчитайки разстоянието, което трябваше да се измине от Suvilahti до центъра на Хелсинки, организаторите бяха преместили стартовият час в 23:30. Първата вечер свириха G.A.F., GHOUL PATROL и MOONSORROW във Virgin Oil Co. Когато стигнах до клуба, установих, че опашката за билети пред него беше твърде, меко казано, обезобнадеждаваща и съответно не успях да се включа за първите две групи, а когато MOONSORROW излязоха на сцената, се получи нещо като стълпотворение от куфеещи фенове почти навсякъде където можеше да се стъпва. Virgin Oil Co. буквално се пукаше по шевовете от хора, а достигането на по-близко разстояние пред групата беше почти невъзможно. След целия, едновременно емоционален и изморителен ден, прекаран на фестивала, MOONSORROW поставиха абсолютния край с час и 40 мин здраво забиване.

Програмата за следващия ден (30.06) включваше SHAPE OF DESPAIR, BLACK SUN AEON и КУРСК, които свириха в клуб Nosturi. Концертът беше дебютен за SHAPE OF DESPAIR, колкото и да е парадоксално, че групата има зад себе си 4 албума, едно EP и история от почти 13 години. За мен това беше един от най-специалните, лични и дълбоки концерти от всички останали, но и отзивите за него не бяха по-далеч от моя коментар… Наслаждавахме се на вокалите на Henri Koivula (Throes of Dawn), вместо тези на Pasi Koskinen, докато Jarno и компания поставяха категорични акорди в подобаващият за тях ambient funeral doom. Да си призная, останах малко разочарован, че не изсвириха смазващият инструментал „Night’s Dew“, но явно ShapeOD бяха заложли на по-песимистични дебри за вечерта. Henri е и новият официален вокалист на групата. BEFORE THE DAWN някак си преминаха твърде бързо – сещам се само, че по време на „Unbreakable“ бях загубил връзка с гравитацията. За съжаление или радост, поради неразположение на един от китаристите, BLACK SUN AEON бяха заменени с BEFORE THE DAWN. Tuomas Saukkunen, фронтмен и на двете групи, показваше енергично държание през цялото време. Мелодичен дет от класа, както винаги! КУРСК завършиха афтър-дуум партито на TUSKA. В руското произношение на Erkki Seppänen нямаше и капчица фински акцент. Сетът им от почти два часа носталгичен соц-дуум ‘срина и последната ми останала надежда’. За тези, които не са слушали КУРСК, препоръчвам да запълнят тази дупка веднага! В последствие самите те проявиха огромен интерес към широките ‘фиш-айки’, които им направих – така, и успях да се запозная и с Erkki, в последствие.

Дори и малкият интерес в началото от хората, които бяха дошли в клуб Virgin Oil Co. на 01.07., проявен към THORES OF DAWN, не попречи на грууви атмосферата в клуба. Впечатленията от мрак, ембиънс и абстрактност се харесаха и на онези, които просто бяха дошли там да пийнат по бира. А през почти цялото време, докато OCTOBER RUST редяха безупречно кавъри на Type’O’Negative, имах огромното удоволствие да пия по няколко бири с Jarno Salomaa и Tomi Ullgrén от SHAPE OF DESPAIR.

Така завършиха три дни пълни с музика, емоции и здраво снимане на TUSKA OPEN AIR в Хелсинки.

Станимир Станчев

ГАЛЕРИИ

day 1 129 снимки	day 2 127 снимки	day 3 162 снимки
clubs 57 снимки	fans 11 снимки