MelancholicjurneyПрез последните няколко години се наблюдава един дълго чакан ренесанс на родната блек метъл сцена. Създават се нови проекти, провеждат се наистина добри концерти и фестивали, с все по-силно участие на такива групи, записват се качествени албуми, които определено си заслужава да се чуят. Именно едно от тези неоспоримо добри издания искам да ви представя сега.

Албумът „Existential Emptiness“ е творение на едно от по-новите имена в родната ъндърграунд сцена – софийският проект Melancholic Journey. Открих го случайно в интернет преди около 2 години и ми беше трудно да повярвам,че имаме българска блек метъл формация с такова звучене. Оказа се,че Oväder, умът стоящ зад Melancholic Journey, има едноименно демо от 2012 и дългосвирещ албум (Зимни поверия) от 2014.

Две изключително добри издания, пренасящи слушателя в сива и потискаща зимна атмосфера на отчаяние и тъга. В „Еxistential Emptiness“ всички тези емоции са още по-силни. Музиката определено е доста по- развита и на по-високо ниво от предишните две издания. Качеството на звука е класическото за атмосферичния блек метъл – нито прекалено лошо, нито прекалено изчистено – идеално за създаване на основата за едно меланхолично пътуване, пътуване, което определено би се харесало на почитателите на стила.

Албумът съдържа 7 композиции, като 3 от тях са инструментални.35 минути неподправена тъга, дълбока меланхолия, душевна болка и страдание от вечното търсене на въпроси без отговор. Албумът започва с красиво и кратко въведение на пиано. Цялото издание носи усещането не за отделни песни, а за една цялостна композиция, съставена от 7 части. Едно болезнено пътуване през дебрите на собствената ни чувствителност и объркани възприятия. Бавните и мелодични пасажи, с включени клавишни инструменти пренасят слушателя в свят на спомени, носталгия, граничеща с отчаяние и самота.

Красивото и кратко въведение на пиано, озаглавено „If my tears could fade with the wind“ е първата крачка, която Melancholic Journey ни приканват да направим в нашето пътуване навътре към себе си. Следват два химна на тъгата – „And the birds will fly away“ и „The everlasting illusive circle„. Изчистени части се промъкват между тежките пасажи. Продължението е инструменталът „Melodies of an empty existence„, който, лично за мен, е най-силният момент в целия албум. „Dedicated and wasted life“ ни разкрива размишления и истини за сивотата на живота. Краят е сложен с „Poet’s last letter“ и заключението „When a new star shines in the sky„.

Оставаш сам и объркан сред безкрайно снежно поле, а отгворите, които си търсил още са някъде там. Белотата на снега е в пълен контраст с чернилката отвъртре. Огромната празнина на нашето съществуване. Плашещо с безкрая си пространство, в което не намираме посока и преследваме всяка илюзия или тясна, задушаваща кутийка между стените, на която всеки ден убиваме мечтите и копнежите си. Заставаме всеки ден на прага на ново начало, но вечно търсим отговора – имаме ли нужда от него, когато всяко вдишване е болка и ни води към още по-всепоглъщаща самота?

„Existential Emptiness“ е един великолепен, вълшебно красив албум, който силно препоръчвам на фенове на Coldworld, Skyforest, Burzum. Със страхотна атмосфера, потапяща в дълбока меланхолия, добро качество на звука и осезаемо развитие от предните издания. Освен това е на български творец. Минусите нека всеки сам ги намери, ако прецени, че ги има.

Оценка 8/10

Официални ресурси:

Facebook

Bandcamp

Soundcloud