MEDEN AGAN – Lacrima Dei (2014)

Ако страдате по загубеното наследство на After Forever (както аз правя) и искате да наваксате това, което пропускаме след разпадането на групата, или ако ви е интересно как биха звучали едни по-електронно/ пауър настроени Epica, ви съветвам да се обърнете към Meden Agan.
Те са представители на изключително успешната – или поне в моите очи – гръцка сцена, и показват, че освен корави мъжаги от ранга на Seth Antoniou, богатата на митологии и какво ли още не наша съседка ражда и нежни девойки с приказни гласове, конкретно в този случай представени от Maya Kampaki.

Историята на Meden Agan (в превод ‘нищо прекалено’ от старогръцкото μηδἐν ἀγαν) се пише от 2006 – демото Crystal Sphere е последвано от пълноформатния Illusions (2007), впоследствие излизат кратките записи Nemesis и простичко озаглавеното Promo 2010. През 2012 бандата издава Erevos Aenaeon, който се оказва и последен с вокалистката Iliana Tsakiraki (в момента подвизаваща се в Enemy of Reality). След двугодишно търсене Meden Agan попадат на гореспоменатата Maya и я внедряват в процеса на правене на магии, наречен за заблуда на врага ‘записване на нов албум’.

В музикално отношение Lacrima Dei е една идея по-семпъл от предшествениците си. Смяната на певицата, перлата в короната на почти всяка симфо банда, често означава и завой в различна посока. В последния албум на MA тежките вокални партии на Aris Nikoleris са заменени от чисти такива – звученето се омекотява, бруталността се свежда до минимум. Компенсация за това обаче са изпипаните китари и залепващите се за мозъка като дъвка за подметка мелодии. За справка – Web of Shadows.

В последния си албум музикантите се опитват да приложат нова бойна техника, залагайки на изчистен саунд, но над повърхността на моменти се подава стремежът към екстремност (Nuntii Belli) и показва, че когато си добър в нещо, би трябвало да се пробваш само да го подобриш, а не да се насочваш в ново направление.
Забавяне на темпото регистрираме с Loss, силна и изключително трогателна балада, разказваща съвсем естествено за раздялата с любим човек. В нея си проличава защо точно Maya е застанала зад микрофона; абсолютното доказателство е Portal of Fear, в която се докосваме до високотоналните ѝ способности.

7/10

Оправданието за високата оценка е както написаното по-нагоре, така и аудиото към Embrace the Sorrow: