MACHINE HEAD – Bloodstone & Diamonds (2014)

„Израствайки в Bay Area, се докосвахме до толкова много невероятна музика – от тази невероятна траш сцена до политически ангажираните пънк и рап. Всичко това изгради Machine Head.” Отнасяйки думите на Robb Flynn до сегашното състояние на групата, трудно можем да отречем, че вече повече от десетилетие Machine Head успешно следват мотото „не поглеждай назад, но и не забравяй откъде си тръгнал”. Иначе казано, те съумяват да еволюират и да се обновяват музикално, но и да запазват част от елементите, характерни за творчеството им още от 90-те. В този смисъл Bloodstone & Diamonds не прави изключение и сякаш представлява едночасова разходка из историята на бандата. Освен няколкото типични, експлозивни парчета като откриващото Now We Die, Killers & Kings и Eyes Of The Dead, в текста на Sail Into The Black, случайно или не, се вмъква познатата фраза “burn my eyes”), а най-кратката в албума, Damage Inside, навява на The Burning Red, но оцветена в черно. Инструменталът Imaginal Cells звучи като ъпгрейдната версия на Real Eyes, Realize, Real Lies, а в Take Me Through The Fire Flynn рапира в истинския смисъл на думата за пръв път от Left Unfinished (от Through The Ashed Of Empires) насам. Приликите с миналото свършват тук. „Новото” на първо място е Jared McEachern, чийто вокали и бас звучат коренно различно от тези на Adam Duce и тази разлика като че ли се забелязва най-вече в по-мелодичните парчета Ghosts Will Haunt My Bones и Beneath The Silt, както и в Night Of Long Knives (посветена на серия политически убийства в Германия през 30-те на миналия век). Специално внимание заслужава вече споменатото 8-минутно чудовище Sail Into The Black, една от най-тежките и мрачни композиции, записвани някога от бандата, в която откриваме забавено темпо, акапелно пеене, семпли в мрачни тонове, акустични китари… Bloodstone & Diamonds предлага много, но има и своя пълнеж в лицето на In Comes The Flood и Game Over (израз на неприятната раздяла с Duce), които, въпреки някои силни моменти, звучат прибързани и създадени без кой знае какво вдъхновение. И така, Machine Head пак са тук, променени, боготворени от едни и оплювани от други, и дори и да не смяташ, че B&D е „крайъгълен камък в кариерата им”, то със сигурност е свидетелство, че между картите таро също може да има козове.

Оценка: 8/10