Lychgate – An Antidote For The Glass Pill

Британската банда Lychgate е сравнително ново име в актуалната блек метъл картинка. И независимо, че за някои то може да звучи непознато, трябва да отбележим, че музикантите имат един албум зад гърба си, а в състава им личат имена със солиден опит и оставили следи с банди като Esoteric и Macabre Omen.

Две години след едноименния си дебют, Lychgate отново изплуват над хоризонта на мъгливия Албион с втория си албум „An Antidote For The Glass Pill“. За две години лондонският квинтет сякаш се е заровил в още по-дълбок мрак и е успял да създаде истински диаболичен албум, музика със специфичен характер и дълбочина, звучаща едновременно агресивно и по своему плашещо.

Новата творба е вглъбен и зрял запис, умело заиграващ се с непредсказуемостта на експерименталния блек метъл и гробовната атмосфера на фюнеръл дуума. Музикантите не се страхуват да експериментират в композирането си, което спестява на албума монотонност и успява да насочи слушателя да вникне в детайлите. Песните звучат като смес от класическа пиеса, музика към хорър филм, но с впити в тях тежки, масивни и апокалиптични рифове и отнасящи мелодични откъси. Светилото Greg Chandler и неговият глас дават на Lychgate щипка Esoteric, но в същото време чистите вокали препращат към банди като ранните Arcturus и Solefald, например маршовият ритуал „The Pinnacle Known Тo Sisyphus“ е абсолютен вокален шедьовър.

Особено силно впечатление оставя забележителното присъствие на инструмент като органа, който почти през цялото време обагря с диаболични окраски призрачната атмосфера на албума. Непрестанните дуели на органи и китари, забежките към класическата музика, напевните вокали и моментите чисти пасажи, сякаш ни рисуват картина, достойна за най-добрите майстори на мрачното изкуство от Средновековието.

Новият диск на Lychgate със сигурност не е лесен за възприемане албум, поне не и на първо слушане. Със своето авангардно звучене „An Antidote For The Glass Pill“ може да стои гордо редом до албумите на доказани експерименталисти като Blut Aus Nord и Dødheimsgard плюс щипка Omega Centauri, например. Но не посягайте към албума с идеята, че ще чуете нещо подобно на посочените банди. Lychgate бавно, но сигурно, утъпкват свой собствен музикален път. Накъде ще ги отведе той, ще покаже бъдещето, но ако продължават в същия дух, англичаните могат да бъдат сигурни, че ги чакат повече от добри дни.

9/10