С голям интерес се захванах за този албум. Идеята: събрани от най-различни ъндърграунд групи музиканти обединяват сили в този проект, за да докажат какво прави колективният дух за хората.
Резултатът: разнообразни във всеки един смисъл на думата песни.
Уговорката: не във всяка от десетте части на L’Inverno della civetta се пее, даже напротив – предимство имат чистите мелодии.

Сравненията: докато Amaro и Territori del Nord Ovest навяват мисли за съвременен пост-авангард прогресив (ама какъв етикет само!) метъл, то следващата Morgengruss не е нищо повече от мудна емоция, изразена чрез китари и тук-таме електроники.
Ударното откриване на Bantoriak прераства в постоянен прогресив риф без начало и без край. Като следствие от това трансът е гарантиран. Към втората минута нещата се раздвижват, за да приключи песента в спокойна тишина.
Messaterra е закачка с народни инструменти, която връща веселостта в тавата. А зад забавното име Chewbacca On Surf се крие прилепчива мелодия с леки женски вокали.

Numero 7, деликатната китара и текстът са слабо кънтри, последвано от десетминутната епопея Estonia. Нейното мрачно начало е потвърждение на поговорката, според която „денят се познава по сутринта“ – цялостната композиция е някак тъжна и напрегната. Предпоследната Crisaore комбинира отново пънк и женско пеене в равни количества.
Последната мелодия, The Shivering Tree, наистина ме кара да потрепервам. Тя приключва албума по класически начин и със сигурност ще остане в съзнанието ми за малко. Или за повече.

7/10

Групите, свързани с L’Inverno della Civetta (Зимата на бухала), са Isaak, Meganoidi, Numero 6, Od Fulmine, Kramers, Bosio, Eremite, Mope, Vanessa Van Basten, Gli Altri, The Washing Machine, Giei, Madame Blague, Demetra Sine Die, Lilium и Merckx.