Каварна Рок Фест 2011, Ден Втори – червена луна и същинска агресия

Вторият фестивален ден започна с огромно разочарование – на централния вход, където всички чакахме за автографи от бандите, ни чакаха няколко залепени листчета с лошата новина, че сайнинг сешънът с Opeth няма да се състои. Нямаше как, трябваше да се примирам, но все пак се видяхме с Tiamat и Moonspell, което беше повече от чудесно – и двете групи бяха много приветливи и усмихнати.

Концертът започна с изпълнението на Sylosis – здрав метъл кор, който предизвика сериозно раздвижване сред публиката, че даже имаше и оплакващи се от травми след погото. Надъхващо изпълнение, което публиката заслужи, защото сред нея имаше немалко, които добре познаваха групата.

Съвсем скоро Tiamat се появиха на сцената с цялото си величие. Интересно беше да чуем как звучат сега, защото от доста време насам концертите им бяха рядко явление. Не че сме се съмнявали в уменията им.. Всичко започна с лиричната ‘ Fireflower ‘, която наистина ни стопли с мекото си звучене. Отново беше странно да слушаме банда от такова измерение по светло, но при тях като че ли това се забелязваше още по-малко. С  11-те песни групата ни разходи навсякъде, с изключение на първите два албума. ‘ Vote for love ‘ и ‘ Brighter Than The Sun ‘ са перфектните песни за концерти, защото носят адски силно настроение и Tiamat ни усмихнаха широко с тях. От един от най-здравите албуми ‘ Clouds ‘, огромна изненада беше изпълнението на ‘ The Sleeping Beauty ‘, където на сцената се появиха Fernando и Miguel от Moonspell и още един придружител с голям глас – Matt Korr от американската блек/дет метъл банда Korr. Песента звучеше в пъти по-мощно, а преплитащите се гласове накараха всички ни да настръхнем! Оставили сладко задоволство у всеки, Tiamat отстъпиха сцената на добрите си приятели от Moonspell.

01. Fireflower
02. Cain
03. Whatever That Hurts
04. Divided
05. Vote For Love
06. Brighter Than The Sun
07. Until The Hellhounds Sleep Again
08. Phantasma De Lux
09. Cold Seed
Бис:
10. The Sleeping Beauty (с Fernando Ribeiro и Miguel Gaspar ( Moonspell ), Matt Korr (Korr)
11. Gaia

Нетърпението нарастваше все повече и повече, защото предишното излизане на Fernando и Miguel ни погъделичка и разпали огромното желание да се потопим във вампирската атмосфера за втори път след две години. На сцената всички изглеждат толкова внушително, толкова заразително и същевременно страховито. Ударно начало с ‘ Finisterra ‘ – гласът на Fernando е покосяващ и предизвиква същинска вътрешна истерия в съзнанието на всеки. На това му се казва изтрещяване – публиката крещеше песен след песен – заклинанието на групата наистина действаше в пълна сила. След кратко преминаване през последния албум ‘ Night Eternal ‘ Moonspell ни потопиха в ‘ Wolfheart ‘. И не как да е, а с цели шест от осем песни! ‘ Love Crimes ‘ звучеше невероятно и за огромна радост я чухме, за разлика от предишното им гостуване. Финалният писък на ‘ Vampiria ‘ беше още по-смразяващ, а на ‘ Alma Mater ‘ самият Fernando ни припомни реакцията на публиката от предишния концерт, и ни подкани този път да издивеем още повече. И това се случи! За още по-голяма радост след товa преминахме към ‘ Irreligious ‘ и за финал ‘ Full Moon Madness ‘ ни довърши отново под светлината на червеникавата луна, но този път далеч не беше роматично…

01. In Memoriam
02. Finisterra
03. Night Eternal
04. Scorpion Flower
05. Wolfshade (A Werewolf Masquerade)
06. Love Crimes
07. …of Dream and Drama (Midnight Ride)
08. Vampiria
09. Trebraruna
10. Alma Mater
11. Opium
12. Awake!
13. Herr Spiegelmann
14. Mephisto
15. Full Moon Madness

След такова силно изпъление от страна на Moonspell направо се зачудихме как ще издържим още една група и то не коя да е, а самите OPETH. Направо безпощаден ден и според повечето хора най-силният от трите. Неусетно  изведнъж групата вече беше на сцената и с какво започнаха концерта… с ‘ The Grand Conjuration ‘ – на това му се казва начало! Изведнъж енергията ни заля и така беше до самия край. Изключително цветни емоции предизвика изпълнението на тези виртуози. Самата им музика, а и самите те правят това неизбежно. На моменти всичко е пропито с агресия, публиката полудява, развихряше се жестоко пого, а в други моменти напълно експерименталните части с джазови ( да, джазови ) примеси те хвърлят в тотално друга посока без да ти дадат дори секунда за да се осъзнаеш. Глътка въздух бяха романтичните ‘ Face of Melinda ‘ и ‘ In My Time Of Need ‘, която публиката пееше с пълно гърло. Звуците се разливаха и ни унасяха някъде много надълбоко.. Е, за Mikael тези парчета си имат друго предзназначение, а именно свалянето на мацки и честно казано – определено действат, хаха. Наред с останалите емоции хуморът му направи вечерта още по-незабравима. Този индивид накара хиляди да се смеят с глас на глупостите му. : D Уникално присъствие от един човек, който през цялото време простичко си стоеше на мястото, но правеше невъзможното с гласа си.. И ни накара да куфеем без музика, а много от нас и му се вързаха! А той стоеше и гледаше доволно как всички го слушат и изпълняват – долен манипулатор, хаха, но можеш ли да му откажеш..  Мисля, че няма смисъл да споменавам, че чисто технически изпълнението беше повече от перфектно. Това не е просто прогресив банда – това определение й е малко и все още не мога да намеря най-подходящото такова, защото реално втори като OPETH няма, а и едва ли ще има.. Въпреки, че песните са доста дълги, въобще не ги усетихме. Наистина концертът продължи близо час и половина, но не можехме да повярваме и много от хората стояха поне 10-15 минути, надявайки се, че групата ще се появи отново. Това бе една от най-чаканите банди за тази година и взривиха очакванията ни като ни доказаха, че са още по-добри, отколкото си мислехме.

Сетлист :

01. The Grand Conjuration
02. Face Of Melinda
03. The Lotus Eater
04. In My Time Of Need
05. Master’s Apprentice
06. Fredrik Akesson solo
07. The Drapery Falls
08. Hex Omega
Бис:
09. Deliverance