Из дебрите на норвежкия Black/Pagan Metal

Моята малка одисея сред норвежкия паган, блек метъл започва сега. Ще се опитам да обърна внимание на всички или почти всички блек метъл албуми, които изцяло са променили и дали насока на тази сцена през годините.
Искам да кажа, че това няма за цел да бъде някаква класация, направена въз основа на гласове, а лично мои впечатления. Няма да бъда обективна и няма да прехвалвам групи, даже няма да включвам групи, които според мен нямат място тук. Доста дълго време се чудех кой да е първи, защото все пак числото 1. носи някаква символика, наистина ми беше адски трудно, ако можех всички щях да ги сложа под този номер, но няма как. Затова везните в крайна сметка наклониха към, как да се изразя – едни от първоучителите в този стил…
1. Darkthrone – Panzerfaust 1995 – спрях се точно на този албум, защото за мен носи уникалното първично звучене, което търся във всичко, което слушам напоследък, както казвам аз – „Дарктронско звучене” – има ли го поне като вокали и отчетливи барабани – слушам с интерес. Въпреки че започват като death метъл банда, скоро под влиянието на Euronymous звукът придобива доста по- задгробно звучене, и не само благодарение на него, разбира се, басиста и барабаниста Nocturno Culto и Fenriz допринасят много за развитието на групата в този стил. Избрах именно Panzerfaust, макар че повечето музикални медии спрягат Under A Funeral Moon 1993 и Ravishing Grimness 1999 като култови, защото той заедно с Transilvanian Hunger носят много от Varg Vikernes ( на всички им е известна моята привързаност към Burzum). Албумът е критикуван, заради силните вокали, за сметка на инструменталите, но аз не оставам с такова впечатление. Особено, когато чуя Quintessence и Snø og granskog си казвам – „ Добре, накъде повече ??? „ и стигам до следващите в класацията ми:
2. Emperor – In the Nightside Eclipse 1994 – не мога да не им дам тази позиция, въпреки че не са от любимите ми. Когато се говори за норвежката блек метъл сцена, не може да не се спомене тяхното име. Страшно ритмична банда, на която симфоничното звучене не и пречи да създаде тъмна и сатанистична атмосфера(за разлика от някои други, които вмъквайки подобни елементи бият повече на готик и дуум). Аз не харесвам банди, пред които стои определението “symphonic”, но за Emperor правя изключение. Избрах първият им албум, защото смятам, че е най-вдъхновяващ. Всички специални ефекти, в комбинацията с барабаните на Faust и вокалите на Insahn ме карат да се пренеса в една друга реалност. Неслучайно ги наричат „Кралете на блек метъла”.

3. Immortal – Battles in the North 1995 – Без да се замислям слагам този албум в тази класация. Тъй като обръщам внимание не само на инструментала, а и на текстовете, мога да кажа, че Immortal винаги са били на ниво, но специално в Battles in the North са надминали себе си. Може да се каже, че тук вече слушателят придобива по-цялостна представа за митичния Blashyrkh -леденото кралство на Abbath и Demonaz. Отчетливи вокали, на фона на speed бас и барабани. Емблематичен албум! Още повече създаден, когато Immortal все още работят с Osmose Production. Първоначално исках да вмъкна At the Heart of the Winter, но се сетих, че това е първят албум на Immortal, в който не участва Demonaz, заради напредналия стадий на тендовагинит ( болест засягаща китките на ръцете, поради която той никога няма да може да свири отново). Реверанс към цялостното творчетво на Abbath и Demonaz! Пуснете си Grim and Frostbitten Kingdoms и се пренесете в леденото царство на Мрака.

4. Burzum – Det Som Engang Var 1993 – тук като че ли ми беше най-трудно да избера албума, Varg Vikernes заслужава да отразя всичките му проекти. В крайна сметка се спрях на Det Som Engang Var, заради ненормалните инструментали, това е албум, които може да се слуша навсякъде и по-всяко време, крещящи вокали, ако изобщо ги има и МУЗИКА – привичните за Burzum синтезатори + басове. Като цяло Варг за мен е една мистерия, малко са хората, които биха продължили да правят музика и в затвора, затова се изисква сила и най-вече страст и пълно себеотдаване на идеите, а всички знаем какво представляват неговите. Винаги съм се чудела как може дори и нежните му мелодични парчета да излъчват толкова мрак и отчаяние ( Dunkelhet, Han Som Reiste) – музикален гений! Буквално преведено заглавието на албума означава – „Това, което някога е било”, а какво е било само Burzum си знае и по-добре, защото точно мистерията в музиката му е едно от нещата, които го прави толкова любим на слушателите. Определено е от творците, от които можеш да очакваш неочакваното. Да вземем предвид обложката на Fallen (2011) – нетипична за блек метъл албум. Няма да ми стигне времето, за да изразя възхищението си от Count Grishnackh! Det  Som Engang var излиза през 1993, лейбъла си бурзумския Cymophane. Първоначално албумът е трябвало да излезе с името På svarte troner, но в последствие е променен. Обложката на албума е вдъхновена от играта Dungeons and Dragons ( The Temple of Elemental Evil).

5. Mayhem – De Mysteriis Dom Sathanas 1994 – Единственият албум на Mayhem, който харесвам, наистина парчетата са перфектни, никакви забележки. Много трудно издаден албум, или по-скоро отнел много време за записване, поради независещи толкова от музикантите обстоятелства. След самоубийството на Dead, Necrobutcher го приема доста тежко и напуска групата. Mayhem започват записите на De Mysteriis Dom Sathanas през 1992 година, като Varg Vikernes свири на баса, а Attila от Tormentor овладява вокалите. След като на 10 август 1993 Varg Vikernes убива Euronymous в апартамента му в Осло, записването на албума се отлага с още една година. Родителите на Euronymous искат от Hellhammer да презапише албума, без участието на Varg като басист, той обещава, но не спазва обещанието си и през 1994 години албумът вижда бял свят – посветен на Euronymous, с участието на неговият убиец като басист. Това се казва история на един албум!

6.  Satyricon – The Shadowthrone  1994 – Любим албум на Satyricon. Атмосферата, естествено ( предвид годината), все още прави препратки към мрачното, забулено от мъгли средновековие. Такова усещане ни навяват, разбира се, комбинацията на пиано, бас, електрически китари и барабани, както и Satyr. Един от запомнящите се вокали в блек метъла. Когато го слушам си мисля за мрачни, влажни подземия и средновековни методи и уреди за изтезание, запалени свещи кървави локви. А зад тези стени се виждат вечнозелени гори и високи планини.Определено завладяващ албум. За огромно мое съжаление обаче след излезлия през 1996 година Nemesis Divina, Satyricon сякаш отиват в една друга, малко по електро-индъстриъл насока, което не ми пречи да ги слушам, но като цяло първите им три албума смятам за най-добри попадения в досегашното им творчество.

7. Enslaved – Eld  1997 – Black метълски вокали, викингски напеви, уникaлни музикални комбинации, speed and torture отвсякъде , това е Eld, в който Enslaved вече обработват звученето си под влиянието на необятната и красива скандинавска митология, запазвайки блек метъл излъчването. Основоположници на популярната напоследък смесица от блек + викинг + паган метъл. Enslaved са и една от малкото групи, които до ден днешен е запазила и двете си основни фигури – Ivar Bjørnson и Grutle Kjellson ( с когото сме родени на една и съща дата). На обложката е самият той в цялата си прелест и осанка, която над всичко хвърля сянка.. Ех, отнесох се. Както и да е, албумът Vikingligr Veldi от 1994 също трябва да го спомена, парчета от по 10 -11 минути, които не могат да ти досадят или да те изкарат извън нерви. Enslaved. Няма какво да кажа повече, освен че ако не се опитвах да напасна някак хронологически бандите, които отразявам, имайки предвид и сполучливите им албуми, щях да класирам Enslaved в някоя по-предна позиция.

8. Carpathian Forest – Black Shining Leather 1998 – Една банда с доста гнусно сценично поведение, обаче музиката е адска. Сутрин обичам да започвам деня точно с този албум или Through Chasm, Caves and Titan Woods. Класирам  Black Shining Leather, заради добрата студийна обработка, специалните ефекти и перверзната атмосфера, която създава. Любимото ми парче от албума е Lupus ( който знае как се подвизавам из пространството няма да се учуди). Не е препоръчително да се пие много алкохол или да се взимат каквито и да било транквиланти, докато от компютъра ви звучат Carpathian Forest. Страшно разнообразен албум – от Венъмски инструментали до Бурзумски музикални импровизации.

9.  Dimmu Borgir – For All Tid 1994 – Това е албума на Dimmu Borgir! Единственият албум на Borgir с Shagrath като бек-вокал,основните вокали се изпълняват от Erkekjetter Silenoz, познат и като част от траш бандата Nocturnal Breed. В подготвянето на албума участват още Vicotnik от Dødheimsgard и Aldrahn (Dødheimsgard, Zykloln – B). For All Tid и Stormblast са и единствените албуми на бандата, чиито текстове са на норвежки. През 1997 Borgir вече работят с Nuclear Blast, които преиздават албума. For All Tid е спряган, може би за най-добрия албум на Borgir, защото носи изцяло атмосферата на норвежката блек метъл сцена по това време. След него и Stormblast, групата придобива по-мелодично звучене, което не е лошо за феновете на този вид музика. Не мога да отрека, че в Borgir са се събрали страшни музиканти, а при това положение няма как да не създават хубава музика. Дори и на мен да не ми допадат като звучене, не мога да си позволя да ги сложа по-назад в класацията.

10. Covenant – In Times Before the Light 1997 – Няма значение каква посока е поела в момента бандата, която вече се казва The Kovenant, важното е, че албума им In Times Before the Light е шедьовър на норвежката блек метъл сцена. Реализиран е с помощта на Mordgrimm и е едно задължително симфонично преживяване за всеки фен на този тип музика. За времето си, албумът е доста изпипан в музикално отношение и бележи втората вълна на норвежкия блек метъл, а именно използването на синтезатор + бас, китари, барабани. Всичко това се слива с първичните, характерни за този жанр вокали и слушателят се пренася във времената, преди Светлината. Всъщност не е и странно, че с Nexus Polaris и след това, бандата поема по един друг, индустриален път, все пак всеки музикант търси промяна и развитие. Мисля, че засега се справят успешно с това, макар и загърбили оригиналното си звучене от 1997.

11. Gorgoroth – Under the Sign of Hell 1997 – Зли, демонични, безкруполни същества, които правят Black Metal. Gorgoroth имат характерно, необработено звучене, интересна визия, а избрах именно Under the Sign of Hell, защото има доста по-добри звукови качества, по-голям баланс, абе вкарали са малко повече пари в него и се е получил перфектното творение на Сатаната. Режещи рифове, набиващи се барабани + Pest = ненормално як албум! Дори мога да кажа, че притежава и известна доза епичност, както и вече рядко срещащите се норвежко-езични текстове. Имах честта да ги гледам на Brutal Assault 2010 година и мога да кажа, че това е банда, която си заслужава да се види, дори и да не слушате точно такъв тежък, изродски блек метъл. Отдадени са изцяло на идеята да вкарат публиката в пъкъла!!!

12. Limbonic Art – Moon in the Scorpio 1996 – Няма друга такава банда, която още с първия си албум да ме вкарва в трета глуха. Нека да е симфоничен блек метъл, удоволствието, което ми носи слушането на Limbonic Art е равносилно на глътката свеж въздух, когато си седял няколко часа в задимено пространство. Включените класически инструменти, както пресъздаването на орган, допринасят за демоничната атмосфера в албума. Не мога да не спомена и специалните ефекти от граченето на гарвани, камбани, вокалите са чисти, прекрасни, типични. Отново се убеждавам, че не е нужно да събереш банда от 4-5 човека, за да създадеш класически, емблематични произведения, даже май двама са си напълно достатъчни, особено ако притежават потенциала на Vidar Jansen и Krister Dreyer. Когато луната е в Скорпион, човек се чувства изоствен, неразбарн, отхвърлен, но в същото време осъзнава, че е сам в битката, ще се бори и ще спечели. Не знам, дали Limbonic Art са имали предвид това, избирайки заглавието, но по-важно е, че са създатели на един шедьовър, който завинаги ще остане в колекцията ми от любими албуми!

13. Isengard – Høstmærke 1995 – Опитното ухо винаги може да разпознае къде е пипала ръката на Fenriz. Isengard е негов солов проект, записал се в историята на норвежкия блек/паган метъл с два албума, другият е Vinterskugge, включващ парчетата от три демота. Музиката на Isengard е адски надъхваща, без да се отличава с някакви определени музикални инструменти или похвати, обаче вокалите, ааааа вокалите са толкова извисени. Isengard, това е Норвегия, видяна през очите на Fenriz и явно той много я обича, защото покрай I kamp med Kvitekrist, Landet Og Havet, Over De Syngende Øde Moer я заобичах и аз… Текстовете са само на норвежки и няма нужда човек да ги разбира, за да се загуби в дебрите на норвежките гори и да види белите нощи, а Høstmørke означава есенна тъмнина.  Isengard е един от блек метъл проектите, за които наистина ми е трудно да пиша, защото, когато ги слушам, оставам с отворена уста и не мога да кажа нищо освен „Fenriz“, надявайки се хората да ме разберат.

  1. #1 написан от Bobo (преди 7 години)

    Zdraveite Hatecrew,

    Az se kazvam bobo i ot skoro se vpuskam v debrite na metala. Vupreki 4e vse oshte spokoino moga da kaja 4e nishto ne razbiram ot metal s goliamo udovolstvie pro4etoh tvoita statia i sus sigurnost 6te te citiram za v budeshte.

    Pozdravi,
    Bobo

  2. #2 написан от JA (преди 7 години)

    ЕЕЕЕ,

    Баси лудницата. До скоро не бях запознат с този тип музика, но от известно време ми се налага да го послушвам и мога смело да заявя, че тази музика има известно влияние над моята личност. Определено възбужда интерес!

    Regards,
    JA

  3. #3 написан от ShadowLander (преди 7 години)

    Ха!…През годините безмерно много хора са се впускали в „анализиране“ и ретроспекции на black metal-а, особено когато той беше „на върха на популярността си“, но в последните няколко години тази тенденция замря. Може би защото самия стил мутира, еволюира и се преля в най-различни музикални и цветни форми (Да! Именно! Точно думата „цветни“ исках да употребя).

    Признавам, първата ми реакция беше да не се съглася с написаното…не докрай. Но това ми беше ясно още докато четях втъпителните думи. Сега, въпреки че ме сърбят ръцете да вляза в словетсна битка, няма да го направя. Все пак това си е твоята ретроспекция, базирана на твоите лични впечатления и аз няма да ти давам друг уклон, освен: „Продължавай! Чакам с голям интерес следващата част. Нещата не могат да спрат дотук.“. :)

  4. #4 написан от Grim Ravisher (преди 7 години)

    За мен са изпуснати доста неща в този обзор, за сметка на излишни такива. Определено се набива на очи субективността – повече коментари върху лични пристрастия, отколкото реално върху музиката и повече исторически бележки. Блекът е малко повече, той е чувство, тази гледна точка я пропуснах. Подборът на албуми донякъде ми допадна, визирам Darkthrone, Immortal, Mayhem. За останалите съм леко скептичен. Но, в крайна сметка, това си е твоя обзор, не моя, така че cheers.

  5. #5 написан от Hatecrew (преди 7 години)

    Материалът се обновява почти всеки ден, просто съм на работа, а оттук нямам особено време и възможност да напиша всичко на едно. Относно субективността, няма как да не е така, и искам само да отбележа, че въпреки всичко се съобразявам донякъде с мнения, които съм чувала, защото ако не беше така, групи като Emperor и Dimmu Borgir щяха да са доста назад. А и това не е класация, целта ми е друга. Надявам се, когато материалът придобие завършен вид, основната идея да изпъкне и написаното да не бъде приемано като chart…

  6. #6 написан от Grim Ravisher (преди 7 години)

    Поздравления за последните няколко добавки, особено за Isengard :)

  7. #7 написан от hellraze (преди 7 години)

    Аз лично бих избрал Anthems… на EMPEROR, наистина химни на норвежкия блек метъл и Transilvanian Hunger на DARK THRONE, но като цяло много добра класация (или некласация). Наистина се усеща атмосферата на Норвегия. А и албум на убиеца не бих сложил.

    • #8 написан от Blacky (преди 7 години)

      Anthems е по-далеч от блека, като такъв, и по-близо до екстремния прогресив…като такъв :) Изборът на албум на Императорите е много точен, поздравления за разширяващата се статия, става все по-интересна и приятна за четене. На всичко отгоре, представи си, още не съм намерил за какво да се заям 😉

  8. #9 написан от Grim Ravisher (преди 7 години)

    Спорно е какво точно е блек. За мен дефиницията се кове от няколко банди до ден днешен и най-голямо значение за дефинирането винаги са имали Darkthrone. Та блекът днес – това е блекънд кръст енд рол, най-вече, или както съм чел някъде Motorthrone (с умлаут :D)

  9. #10 написан от debeliq (преди 6 години)

    за-1.TSJUDER,2.TULUS(KHOLD),3.URGEHAL,4.TAAKE,5.SKITLIV,6.PANTHEON I,7.1349,8.KAMPFAR,9.DEN SAAKALDTE,10.KOLDBRANN……ETC.
    DIMMU BORGIR-97-2003

  10. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  11. Коментари за тази публикация
В началото