Интервю с Sergei от DESERT

Израелците Desert ще се разпишат с цели два концерта в България тази седмица. Както знаете, те ще забият на 15.05. в Bar Zar, а на 17.05. – на феста в Пловдив. Ето какво сподели китаристът Sergei Metalheart пред Metal Hangar 18 за шоуто, за групата и за актуалния албум.

Здрасти! Първо искам да ти благодаря за тази възможност. Моля, първо се представи!
Здрасти, тук е Sergei Metalheart, китаристът на Desert. И аз благодаря!

Кои са Desert? Кога и как започна всичко?
Ние сме дарк епик метъл състав, локализиран в Израел. Шестима сме и всички много се забавляваме. Групата съществува от 2002г., а метъл палитрата е показала много нюанси оттогава – смесваме някои тъмни цветове с пауър и епик метъл блясък. През годините издадохме 2 EP-та: “The Way To Honor” (2004) и “Prophecy Of The Madman” (2006), дългосвирещ албум „Star Of Delusive Hopes“ (2011). Може да се каже, че се популяризирахме сред фенове и медии с интернет сингъла „Lament for Soldier’s Glory“ с участието на Joakim Broden – и в рамките на Израел, и по света. Свирим както по клубове, така и на големи фестивали на открито.
Докато популяризирахме “Star Of Delusive Hopes” през 2013, започнахме работа и по новия, втори студиен албум -“Never Regret”, който излезе наскоро. Много сме ощастливени от резултатите.

Идвате в България за първи път само след няколко дни. Какво сте ни приготвили за шоутата? Въоръжени ли сте с някакви очаквания?
Да, много сме развълнувани за това наше първо участие при вас. Имаме дългогодишни приятели от там и силна фен база, които от години настояват ини молят да свирим и в България. Сега, като имаме тази възможност, сме приготвили пълен сет, включително и няколко изненади. Бобо Качармазов ще излезе като специален гост за две песни, имаме и много готина банда, която ще излезе преди нас в София – K.O.R.A. Чест е за нас и да сме хедлайнъри на тазгодишния PolineRock. А когато сме развълнувани, то това значи, че сме на огън и даваме 100% от себе си за едно лудо шоу. Чували сме много истории за българските метъляги и от приятели, и от музиканти, които са свирили там.. така че сме се приготвили за лудница 🙂

Наскоро издадохте албума си “Never Regret”. Ще ни разкажеш ли нещо повече за процеса на писане и записване?
Композирането и записите протекоха малко по-различно този път. Всички песни са писани от двама членове на групата (от мен и басиста Sergei), преди това само Max (китари) и Oleg (кийборди) заемаха тази позиция. Аз лично се присъединих към групата в края на 2009г., точно когато  привършваше работата си по предишния албум, а другият Sergei дойде през 2010. И двамата сме свирили в група The Afterlife повече от 8 години и по едно време усетихме трудност да се справяме с всичко накуп. Така решихме да направим крачката напред, която Desert не бе предприемала и наехме продуцент.
Нашият избор се спря на стария ни приятел Alex Zvulun и брат му Vitaly (A.G.Studio). Тези момчета са страхотни в работата си – продуциране, записи, миксиране, мастериране. Доста работа имахме с китарите и вокалите. Можете да чуете тази разлика между новата и старата продукция. Аз лично нямам определен извор на вдъхновение, когато пиша музика, слушам много музика и много стилове. Харесвам мелодии, премесени с тежки китари, това е основната ми посока. Не съм от онези типове, които си падат по безсмислените рифове.

И защо “Never regret” (“Никога не се разкайвай“)? Какво е посланието, което се опитвате да предадете с това заглавие?
Всички тематики на текстовете продължават да са свързани с посоката, зададена от предния алубм – исторически събития, теми за кураж, смелост и желание за свобода. А комбинацията от посланията във всички песни в този албум може да бъде обобщена като „никога не съжалявай за това, което правиш, продължавай по пътя си“. Всъщност това доста съвпада и с нашите лични виждания. Затова и продължаваме да вършим това. Свирим музиката си въпреки всичко.

Интересно е гост-участието в песента“1812”. Каква е историята, която разказва тя и как се случи да работите с Ralf от Primal Fear?
Поне аз винаги съм бил фен на Primal Fear. Обичаме да правим колаборации с готини музиканти и приятели. Написах тази песен преди много време и я поставих на масата, докато работехме по диска. Парчето е малко по-различно от типичните творби на Desert, изисква високи вокали в припевите. Спорехме по въпроса за това кои певци могат да го направят. Свързахме се с Ralf и той веднага се съгласи. Самата песен пък разказва историята на войник от Наполеоновата армия, който се опитва да избегне руската зима през 1812г. След загубена битка.

Вие сте една от най-големите групи в страната си. Дали и как корените ви се появяват в музиката и влиянията ви?
Да, естествено този елемент присъства по различни начини в музиката ни. Понякога се появява като ориенталска мелодия (например в “Massada Will Never Fall”). Можеш да го срещнеш и в текстовете; имаме няколко песни за страната и народа ни. А има и много история и исторически теми, за които да пеем. Всъщност родното присъства и в името ни, хахаха.

Какви са наблюденията ти върху модерната европейска метъл сцена? Има ли някои метъл албуми, които очакваш тази година?
Харесвам онова, което се случва на метъл сцената в Европа. Обичам да слушам нови неща, а има много от това, което се случва там, понякога просто не можеш да поемеш всичко. Но е трудно да привлечеш вниманието на феновете. Имат голям избор и за тях е също толкова трудно, колкото е и за групите.
Аз лично очаквам новите албуми на Helloween и Powerwolf .

Няколко последни думи към българските фенове и читателите на Metal Hangar 18?
Получаваме много съобщения от феновете ни в България, които ни молят да дойдем и чакаме от много време това да се случи! Сега идваме, затова нека си изкараме супер! Ще се радваме да ви видим на концертите в София и Пловдив, за да се присъедините към нашия хеви метъл празник!

Не пропуснахме да зададем и обичайния въпросник:

Име: Sergei Metalheart
Рожден ден: 23 декември
Хоби: Филми
Любима група: Judas Priest
Любима песен на Desert: Son Of A Star
Любима книга: Речникът 🙂
Любим сладоледов вкус: Ванилия
Когато бях малък, исках да стана: Възрастен 🙂
Най-красивото място, на което съм бил: Швейцария
Винаги съм искал да: Свиря на китара. Винаги.
Не знам как да: Готвя. Трайно неспособен съм в кухнята.
Песента/групата, която ме въведе в метъла: Beyond The Realms Of Death на Judas Priest
Песента, която описва настоящото ми настроение: Dio – We Rock
Последният концерт, който посетих като фен: Manowar
Вярвам в: Справедливостта и кармата
Предпочитам.. пред: Предпочитам бира пред вино.
Нямам търпение да: посетя България отново, този път като музикант.