Интервю с Жо Василев- Valentine’s Massacre и какво предстои

За тези от вас, които не го познават, Жо Василев е вокалист на фолккор бандата Khanъ и метълкор бандата, която спечели да ни представя на световната платформа Wacken Metal Battle– Dash The Effort. Познат е още от родни проекти с други банди, в които е взимал участие за малък или по-дълъг период от време. Освен с групите си той се занимава с огранизирането на мини-фестове във София, а постепенно разширява окръга и извън столицата

Какво ще ни разкаже той за организирането на подобни събития, комуникацията с групи и като цяло какво е да бъдеш в група, ще разберете от следващите редове:

Здравей, Жо! Как се чувстваш днес, за теб уикенда е още по празничен?

Жо: Чувствам се малко изморен.Това е едно доста голямо предизвикателство, да имаш концерти в два поредни дни, а какво остава за три поредни концерта както правят по-големите групи- турнета. Изморително е определено, но това още повече ме нахъса.След като мина първият ни концерт в Пловдив с Khanъ  се мотивирахме още повече за днес.

Разкажи ни кога се зароди идеята, защо избра именно деня на влюбените, как започна всичко?

Жо: Идеята се зароди съвсем случайно, защото с първото издание на Valentine`s Massacre търсихме някаква идея, закачка ако щеш, да се организираме с първите групи тогава: Angel Disorder, Last Minute Loss от Плевен, Ophan и Rebirth Capitol. На мен лично ми хареса идеята за Свети Валентин, който не е толкова национален празник, че всички хора да бъдат извън града, но и достатъчно голяма причина за да се съберем всички и да го отпразнуваме заедно. Най- вече да събера и празнуващите Зарезан, и тези Валентин.

За тези три години какво се промени както за теб, така и за самият фестивал, на какво те научи?

Жо: За тези три години, от както се провежда събитието, това което се промени е единствено от гледна точка на развитие и градация от година на година да става по-голямо и по-голямо, повече дни, повече групи и разбира се да настъпи момента, в който ще вземат участие наистина големи имена и по утвърдени.

Обмислял ли си да направиш лятна версия дори и под друго име? И какво да очакваме от следващото издание на Valentine`s Massacre, догодина?

Жо: Да, за лятна версия може спокойно да се смята това, което направихме миналата година- „Erased Fest”. Както и „Fall is coming” за есенна версия и за пролетта сега- „Spring Carnage”.

Като човек от група и в същото време организатор, кое е най-трудно в комуникацията между групи и организатори?

Жо: В самата комуникация наистина е най-трудно, в организирането на техника. Цялата идея на Valentine`s Massacre или на Spring Carnage, Fall is coming е да се събираме групите и сами да си помагаме взаимно. Всяка група да допринесе за нещо на сцената, дали ще бъде един кабинет или глава, всеки като донесе по нещо и то се използва от всички помага за цялостната картинка, която изграждаме за даденото събитие.

Ти имаше възможността да отидеш доста далеч и да видиш в световен мащаб как се правят големи събития като Wacken Open Air. Какво ти даде това като опит и успяваш ли да го пренесеш и тук за нашата сцена?

Жо: По принцип не може да се говори за някакви по-големи и скандални промени, защото това там е доста далечно. Но това което успях да променя е дисциплината или иначе казано това, което казахме за всичките пъти как бандите закъсняват, това е първото което се опитвам да въведа във всички събития, да се започва и приключва на време, да има стегнат саундчек, стегнати сетове. От там нататък вече това, което правят на по-големите сцени ни трябва много повече време за развитие на българската сцена, до като стигнем до това ниво.

Според теб на какво ниво е в момента сцената и групите в нея?

Жо: За да говорим за сцена ни трябва още много. Имаме зародиш на сцена, имаме ентусиазъм и много хора, които решават да дават повече  и повече в изграждането на тази сцена, но ни трябва още много. Трябва хората много да променят своето мислене, феновете най-вече.

В каква насока да променят своето мислене?

Жо: Да подкрепят повече групите, дори и просто да ги поздравят след концерт би било изключително много и важно за една група, да знае и да има контакт с хората, които я подкрепят. Това означава много за музикантите и ако хората ги подкрепят повече в това отношение би било наистина хубаво.

Какви са следващите проекти с които мислиш да се захванеш и като организатор и като музикант?

Жо: В момента се развива идеята за Spring Carnage. Вече имаме мястото, потвърдили сме две групи от нашата съседка- Македония. Те ще дойдат специално за събитието има и други банди, които са под въпрос вече. Малко по- малко се задвижва подготовката по събитието.

И сега да се върнем към основата. Музиката ли избра теб или ти избра музиката? Кога започна магията?

Жо: Заедно се открихме, по едно и също време. Мои близки хора ме запалиха по този стил, аз започнах да свиря на китара, започнах да свиря в групи и сега във времето видях, че вокалната част, фронтменската част, ми харесва повече и вече по към настоящ момент започнах да се занимавам и с организирането на концерти, менажирането на бандите в които съм.

Каква е цената която плащаш, когато си се ангажирал с толкова сериозни и мащабни задачи като организирането на концерти, записването на албуми, клипове..?

Жо: Цената е огромен разход на енергия, емоции и естествено огромен финансов разход. Когато решаваш да бъдеш музикант  трябва да допринасяш и финансово за това нещо.

Какъв е Жо Василев извън сцената, когато не е музикант и когато не е организатор, в живота?

Жо: Тегав, сърдит чичко (смее се).

Умееш ли да си почиваш добре, в какво се изразява твоята почивка?

Жо: Много рядко успявам да си почивам, защото в повечето случаи винаги съм зает с репетиции и т.н Когато почивам обаче се отдавам на тотален релакс вкъщи с чаша джин, филми и просто се отпускам изцяло. Много рядко ми се случва това..на мен реално релакса и почивката ми са на сцената, защото когато се случва всичко това да носиш техника и да организираш, като се качиш на сцената виждаш, че всичко това си заслужава.

Как се виждаш след 5 години?

Жо: Въз основа на това, дали изобщо се виждам след 5 години? (смее се)

Надявам се колекцията ми от издания, с банди да е нараснала значително. С Dash the Effort да издадем албум, да задвижим един нов проект по който работим в момента и съвсем скоро ще бъде обявен, с Khanъ да се движим единствено напред.

Но 5 години е много далече, аз обичам да живея на момента и да гледам нещата тук, сега как се развиват, правя краткосрочни планове до година, две, не се ангажирам с нищо по-далечно.

Какво те изкарва винаги от зоната ти на комфорт?

Жо: Несериозността най-вече. Единственото нещо, което ми помага е просто да се дистанцирам, независимо колко много ми коства, дали да се разделям с групи и т.н. Несериозността и липсата на желание за развитие е нещото, което ме поставя извън зоната ми на комфорт и гледам веднага, независимо от цената да се дистанцирам от нея.

Кои са най-приятните групи и като хора с които си работил до момента и би продължил да работиш с тях за в бъдеще?

Жо: Веднага мога да кажа точно моите групи, защото са си и моите хора- Khanъ и Dash the Effort. От там нататък ми харесва да работя с 40 Days Later, This Burning Day и т.н

Всички банди, с които съм работил до момента бих продължил своята работа с тях. Аз винаги работя по симпатии и избирам банди , с които се разбираме добре, нещата са точни и ми харесват като хора и музика, такива са Rebirth Capitol, Never Prey, всички те са ми много добри приятели и аз се радвам, че ги познавам.

А не трябва ли симпатиите да са разделени от работата?

Жо: Реално да, но сцената е такава, че ако не се подкрепяме и не сме близки по някакъв начин, няма да се получат нещата. Както споменахме по рано за съпорта между групите, споделянето на техника, от страна на феновете също. Такъв човек например е Александър Младенов, който не е част от нито една група, но помага на всички нас с каквото може.

С какво искаш да те запомнят хората и да те свързват винаги?

Жо: Като просто Жо, това е достатъчно. С музиката, която съм издал, с бандите с които сме свирили и най-вече с посланията, които винаги предавам.

И моят финален въпрос! Ако музиката е най-доброто средство да изразиш себе си през света, какво е твоето послание?

Жо: Най-вече да бъдат верни на себе си, да следват емоциите си и никога да не отказват нещо на сърцето си за сметка на разума.