Интервю със Steve ‘Zetro’ Souza (HATRIOT, ех-EXODUS)

Имаме голямото удоволствие да ви представим просторно интервю с една от иконите на траша от самото му създаване до сега – Steve ‘Zetro’ Souza. Започнал в LEGACY (пре-Testament), станал емблематичен като вокалист на „петата група“ от Big Four – EXODUS (които чакаме след месец в София), участвал в различни проекти – Dublin Death Patrol, Tenet… Сега ще ни представи новата си група – HATRIOT.

Steve 'Zetro' Souza

Какво означава името на групата Hatriot и има ли връзка с песента на Exodus ‘Scar Spangled Banner’? Разкажи ни историята на групата в няколко изречения.

– Да, името наистина е взето от ‘Scar Spangled Banner’, но не е задължително да има политическо значение. Определението ми за Hatriot е свързано с човек, който обича страната си, но не винаги е съгласен с начина, по който правителството прави нещата. Името звучи агресивно и е перфектно за траш метъл проект. Колкото до историята, срещнах китариста Kosta по време на изпълнение с групата, в която свиреше. Хлапето направо ме издуха! След концерта им, ние си поговорихме надълго (за метъл) и аз вече знаех, че хлапето е истинска находка. Трябваше да свирим заедно! Може да се каже, че групата е изградена основно около невероятните способности на Kosta да пише и структурира траш метъл песни. Това му се удава много добре.

Какво могат да очакват феновете като жанр и звучене от новата банда? Представи ни останалите членове, от къде идват? Има ли известни имена?

– Hatriot е чист траш метъл проект с някои модерни оттенъци. Мисля, че това е естествената следваща стъпка след записа ‘Tempo Of The Damned’, който направих с Exodus. Музиката е свирепа, вокалите са крайно агресивни. А що се отнася до членовете на групата, всички са доста по-млади от мен самия и всички идват от Bay Аrea. Те са:  Kosta Varvatakis и Miguel Esparza на китарите, синът ми Cody Souza на баса и за момента търсим постоянен барабанист. Няма известни имена в групата … все още.

Какви теми ще се засегнат в текстовете на песните и къде са корените на музиката, която правите? На каква публика се надявате?

– Разчитам на old school метъл публика. На old school трашърите. Те знаят какво да очакват от мен и разбират това, което правя. Темите на текстовете? Всичко, което е мрачно – от убийства, до вампири. От социалните въпроси, до серийните убийци. Ще пиша за всичко, което ме интригува. Всичко, което се върти в обърканата ми глава!

Hatriot

Работите ли вече върху материала за албум и кога можем да го очакваме? Лейбъл? Предстоящо турне?

– О, да, в Hatriot винаги се работи върху нов материал. Всъщност, напоследък не сме имали много участия, тъй като сме заети именно с писането и преразглеждането на материали за албума. Имаме материал за цял албум и сега се оглеждаме за добър лейбъл. Два големи такива вече ни отправиха предложение, така че се надяваме скоро да направим окончателен избор и да започнем записите на албума – някъде края на лятото. Веднага, след като подпишем споразумението, ще направим официално съобщение за пресата с подробна информация. Засега все още не искам да издавам кой е лейбълът. Не искам да предизвиквам съдбата. Важна част от това, което очаквам от лейбъла е да ни изкара на сцената. Така че, да, определено записът ще бъде последван от световно турне. Би било лесно да извлечем изгода от името на Exodus, като просто поднесем нещо, но ние няма да го направим. Смятаме да работим здраво и да изкараме един наистина солиден албум.

Могат ли феновете от нашия регион да се надяват на ваш концерт скоро тук? С кои банди бихте се чувствали добре на съвместно турне?

– Отново повтарям, че планирам световно турне след излизането на албума. Няма да подпиша с никой, ако това не е част от сделката. В днешно време е изключително важно да се изправиш пред хората и да им позволиш да видят бандата на живо. А бих бил щастлив да бъда на турне с групи от моята ера. Имам много приятели и поддържам добри отношения с металните си връстници, така че съм убеден, че това може да се случи. Има страхотни банди тук, в Bay Аrea – Death Angel, Exodus, Machine Head, Forbidden, Testament и т.н. … Времето ще покаже. Ще кажа обаче, че нищо от това не може да бъде сигурно, но ще се радвам на всяка една възможност.

Не мислиш ли, че е малко късно за нов проект, тъй като в последните няколко години се забелязва завръщане на старата траш метъл вълна и вече има водещи групи с издадени албуми? 

– Не, изобщо. Аз не свиря някакъв нов вид траш, нито пък искам да бъда част от новата вълна. Свиря същия стил траш, за който самият аз спомогнах да бъде ‘изобретен’ преди близо 30 години. Моето име е утвърдено в бизнеса, така че не мисля, че това е проблем. Аз допринесох да се създаде траш метъла и хората свързват името ми с него. Мисля, че Hatriot е следващата естествена стъпка след албума ‘Tempo Of The Damned’, който направих с Exodus. Аз съм в учебниците по история като част от старата траш метъл школа и нямам усещането, че нещата започват отначало. Просто чувствам, че това е следващата стъпка. Ако това беше една нова група, без известни имена в нея, може би щеше да е късно, но не и с Hatriot.

Възможно ли е да се получи ли един вид съревнование Exodus vs. Hatriot?

Никога не бих допуснал това. Мисля, че феновете сега имат възможността да се насладят на две страхотни групи, вместо на една. Зная, че има много хора, които биха искали да се върна в Exodus, но Rob се справя чудесно. Те се справят страхотно в състава, в който са понастоящем и аз съм много щастлив за тях. В крайна сметка, когато историята на Exodus ще е написана, аз ще бъда част от нея и това е страхотно! Но точно в момента искам феновете да приемат Hatriot с отворени сърца. В музиката на групата има много елементи от Exodus и Testament, затова чувствам, че феновете ще се зарадват. Както и да е – съперничество няма. Може би през 80-тте, когато всички се борихме за първото място, но не и сега. Сега сме просто щастливи, че все още можем да правим музика на такова ниво.

Как поддържаш гласа в толкова добро състояние след толкова години? Сега звучи още по-зъл от преди! Истина ли е, че копираш Bon Scott, както заяви Gary Holt в едно интервю?

– Постоянно упражнявам гласа си. Ние се отнасяме към репетициите си сериозно и така се поддържам. Освен това отказах пиенето и се опитвам да остана в най-добрата си форма. Bon Scott и Udo от Accept безспорно са оказали най-голямо влияние върху мен. Не бих казал, че имитирам някого, но техните стилове определено са основата, върху която изградих моя собствен.

Работил си с много групи, проекти. Къде се чувстваш най-добре? И кои са най-забавните моменти?

– Бих казал, че това са годините между ‘Pleasures Of The Flesh’ и ‘Impact Is Imminent’. И често съм споделял, че ако можех да преживея отново една година от живота си, то това ще бъде 1989 г. Това беше една „дива езда“ и имаше ужасно много забавни моменти … Тогава ние бяхме на върха на света!

Как виждаш настоящата траш метъл сцена като човек, който е на нея от самото й раждане? Какво се е променило през годините? Защо е възроден интересът към този жанр?

– Най-голямата промяна несъмнено е технологията, която е на разположение сега. Интернет е нож с две остриета за музиката. От една – положителна страна, човек може да достигне феновете по целия свят само с едно натискане на бутона. Недостатъкът обаче е в голямото изобилие от медии и невъзможността да се оцени музиката така, както преди. Сега вече няма мистика. Някога трябваше да отидеш на концерт, за да видиш групата. Сега е достатъчно просто да напишеш нейното име в youtube и да гледаш от своя дом. Преди години в Bay Area имаше концерти всяка вечер. Сега има много по-малко клубове и представяния само през уикенда.

А възроденият интерес към траш метъла  е заради това, че той дойде и си отиде твърде бързо. Той се зароди в средата на 80-тте и замря през 1991, когато гръндж вълната заля сцената. Но мисля, че old school траш бандите все още има какво да кажат.

Как възприемаш определението ‘Голямата четворка’? Наистина ли те са най-големите четири в траш метъла?

– Не. Мисля, че Testament са толкова големи, колкото и Anthrax. Трудно е. Харесва ми идеята за ‘Голямата четворка’ защото издига траша на голямата сцена. Радвам се, че Metallica признава останалите три банди, въпреки че тези групи са далеч от нейния успех. Това е нож с две остриета за мен. Дали мисля, че всички те принадлежат там? Вероятно три от четири. Каква е дефиницията за голям? А ако говорим за продажби на албуми? Ако говорим за новатори, то и Exodus трябва да бъде там. Но ако се вгледаме в имената на групи, които са се справили добре в траш метъла и са успели да се задържат на ниво, тогава да, това са тези четири групи.

И все пак мисля, че Testament са толкова големи, колкото и Anthrax и не защото са мои приятели. Тези момчета работят непрекъснато върху уменията си и концертите им се получават винаги много добре. Но, както и да е, подкрепям ‘Голямата четворка’. Тази идея определено подкрепи траш метъла.

Какво си спомняш от добрите стари времена? Кой е най-добрият ви концерт и най-лошият момент?

– Бих казал, че най-хубавият момент е всеки, в който свиря на голям фестивал. Спомням си първия път – Dynamo festival през 1988, в Холандия. Това беше и първия път, в който свирех на открито. Освен това бяхме и хедлайнери. Имаше 30 000 души и circle pit-а. Спомням си слизането от автобуса и фотографите, които ни наобиколиха. А що се отнася до тежките моменти, наистина няма такива. Свирил съм из целия свят и ми е трудно да намеря нещо негативно в това. Щастлив съм от всичко, което имам.

Какво се случва с групите, в които участваш: Tenet и Dublin Death Patrol? Какъв е техният статус в момента? Можем ли да очакваме нови албуми?

– Dublin Death Patrol имат нов албум, озаглавен ‘Death Sentence’ , който ще излезе на 13 юли от Mascot Records. Не съм сигурен дали ще има достатъчно време за турне с Dublin Death Patrol, тъй като Chuck издава нов албум с Testament, пък аз съм изключително ангажиран с Hatriot в момента.

Tenet беше по-скоро проект, отколкото група, но аз съм щастлив, че бях част от този проект. Това беше и единственият запис в живота ми, чиито текстове не бях написал. Просто изпях това, което Jed Simon ми даде. За момента всички момчета, участвали в Tenet са твърде ангажирани, но ако времето позволява със сигурност не бих отказал участие за още един албум.

Има ли нещо около второто ти напускане на Exodus, което феновете трябва да знаят?

– Вината е изцяло моя. Просто си тръгнах. Никой от тях не трябва да се вини. Тогава бях на съвсем друг етап на мислене. Често фенове споделят колко искат да се върна в групата, или колко не харесват новия вокал. Аз мисля, че Rob Dukes си върши чудесно работата. Той дори не е нов вече – в групата е от седем години и задачата му никак не е лека – да замести мен и Baloff. Искам феновете да знаят, че всичко е по моя вина. Това е част от смисъла на Hatriot. Групата е моето извинение към феновете. Не мога да бъда част от Exodus точно сега, защото те са в пълен състав, при това работещ като машина. Така че аз ще ви дам нова група … и ще ви сритам задниците!

Чувствал ли си се някога в сянката на Paul Baloff?

– Определено. Бих казал, че се чувствах така първите няколко години. Някои фенове ме считаха за ‘новия певец’, поне до излизането албума ‘Impact Is Imminent’. Мисля, че когато направих ‘Pleasures Of The Flesh’, вече имах група от фенове, които харесваха моя глас, но бих казал, че едва след излизането на ‘Fabulous Disaster’ или ‘Impact‘ истински ме възприеха като фронтмен на Exodus. И от тогава няма връщане назад. Аз се присъединих към групата през 1986 и първият концерт, на който се почувствах наистина приет от феновете беше този в The Warfield през февруари,1988 г. Хеви метъл феновете и особено траш метъл феновете са изключително отдадени такива. Те не те приемат само защото си на сцената. Ти трябва да ги спечелиш!

С кои от музиканти, с които си свирил, поддържаш връзка?

– О, определено поддържам връзка с всички. Дори с момчетата от Testament се виждам по-често отколкото с тези от Exodus. Ние сме много близки. Все още сме като едно голямо семейство. Телефонираме си, пишем си и постоянно сме във връзка. Тридесет години по-късно е страхотно, че може да ги виждаш да правят концерти. Подкрепяме се едни други и това е страхотно. И едно нещо е сигурно – няма много сцени като тази в Bay Area!

И извън музиката … какъв човек е Steve? Обичаш ли да пиеш бира, какви книги четеш, любими филми …

– Винаги съм живял в Калифорния – ето защо пуша тонове трева. Обичам филми на ужасите и комедиите. Гледам много спорт и имам татуировка ‘Oakland Raiders’ на  ръката си. Имам и три деца, едното от които свири в Hatriot, така че съм един зает семеен човек.

Кажи нещо на METAL HANGAR 18 и на всичките си фенове в България.

– Страшно обичам феновете в България! Те са много страстни почитатели на тежката музика и изключително лоялни към групите, които обичат. Искам да благодаря на всички вас, че подкрепихте моята музика и се надявам да се видим в близко бъдеще – когато Hatriot тръгне на турне.

Благодаря ви! ZETRO