Интервю с Васил Вълчев (Студио F.1 Sound, I.V.R. Project)

Името на Васил Вълчев нашумя покрай отличния дебют на I.V.R. Project през 2014-та. Той обаче е нещо много повече от просто музикант. Горд собственик е на пловдивското студио F.1 Sound Records, през което са минавали и продължават да минават много известни творци. Идеята за този разговор дойде случайно, когато проявихме интерес към новите парчета на I.V.R., (с които, между другото, също можете да очаквате интервю) и сега с негова помощ ще погледнем на музикалния бизнес в България от един малко по-различен ъгъл. Ето какво сподели за Metal Hangar 18 човекът с много таланти, който никога не спира да е вдъхновява изпълнителите си:

Здрасти, Васко. Как я караш?

Здрасти, Ванка, тресе ме лека пролетна умора, ако трябва да съм честен. Хванал съм няколко дини под мишница в момента и внимавам да не изпусна някоя, хехе…

Така ли? Върху какво толкова работиш? Спомена ми, че готвите нещо с група Антифриз?

В момента паралелно работя по няколко проекта – новия сингъл на най-добрата ученическа банда за 2015-та PANIC STATION,  умопомрачаващото ново парче на една изключителна за мен и родната сцена банда ТДК. Захванал съм се още и с албум от десет песни на много свежите пловдивчани  Wild Horses. И не е само това, хехе…също така работя по звука и на една нова постановка, наречена „ Памет за Перущица“, с текст на Петър Тосков и Алексей Кожухаров, който е и режисьор на постановката. Запсивам и един много различен и елитарен проект на тенора Ивайло Михайлов с легендарния китарист Огнян Видев. Продуцирам новия сингъл на момчетата от After Midnight и хм, какво още…когато остане време пипвам новите неща на I.V. R. Иначе на група Антифриз новото джумборе, както ти спомена, също е готово (можете да го видите тук) и всеки момент трябва да излезе с подобаващ към него видеоклип. Тези момчета както винаги са много свежи и са пълни с идеи.

Леле, остава ли ти изобщо време за сън?! Би ли споделил повече за новата музика на I.V.R. Project? Какво да очакваме?

Ами с Иван Русев и новите членове на проекта в лицето на Диана Комитова, Дез Маринков и Иван Юрков както споменах в момента работим по нови песни. Възнамеряваме скоро да пуснем и нов сингъл. Той ще е изцяло различен от това, което очакват хората от нас. Като цяло шокът ще е пълен, хехе… Звученето просто е много, много различно. Ще разкрия само, че можете да сте спокойни –  няма да е поп фолк…

Това е радващо. Разкажи ми и за самото студио F.1? Откъде идва името му, как се зароди идеята за неговото създаване и беше ли трудно нейното материализиране?

През 90-те и в началото на хилядолетието бях голям фен на Формула 1. Сещаш се – ерата Шумахер. От там идва и името, то един вид си дойде само. Всъщност ако се обърне внимание има и лека заигравка в него – след буквата F има и точка. Различно е от оригиналното лого на Формула 1 и представлява по-скоро абревиатура –  F.1 SOUND – Favorite.One – sound. Иначе самата реализация, както повечето неща в родината ни, се случи  много трудно и с големи лишения и упоритост. Шегуваме се с приятелите ми, че аз затова късно се ожених и живях до последно ‘при мама и тате’ – за да съградя основите на това студио. Имаше период, в който всичко което изкарвах от работата си инвестирах единствено и само в него. Стигаше се до там дори да нося стари тениски и закърпени дънки, само и само да достигна заветната цел.

Внушителна история. Разкажи ми повече за апаратурата в самото студио?studio3

През годините съдбата ме срешна със страхотни колеги от старата гилдия и покрай тях натрупах контакти и опит в едно различно естество на бранша (тук искам да използвам възможността и да изкажа благодарност на първия си учител – г-н Деан Тимнев). Това ми позволи да отсея нещата и да започна да събирам апаратурата си по точно конкретни изисквания, не самоцелно. Просто знаех предварително какво точно ще ми трябва и кое за какво ще използвам. Гордо мога да кажа, че имам няколко изключително интересни неща като оборудване, освен стандартните актуални техники които днес трябва да притежава едно съвременно студио. За пример ще ти дам една уникална конзола, произведена в началото на 80-те – SOUNDCRAFT – TS12. Закупена е от фестивалния град Кан, където с нея са записвани едни от най-емблематичните фестивали, провеждани там. Невероятен аналогов звук! Нищо чудно, че на точно такъв модел конзола са смесвали и записвали артисти като Sting, Pink Floyd и др. Много се гордея и с редкия модел мониторни тонколони NIVOX – Модел 4. По-запознатите знаят, че тези колони за произведени в България с участието на Джони Пенков и именно те печелят два пъти конкурса на Phillips за звук, побеждаваки най – именитите си съперници. Те са много редки заради малката произведена бройка и аз много си ги пазя. Имам немалка колекция от микрофони – над 50 бр., сред които някои винтидж находки, редки дори и за чужбина.

Как би рекламирал собственото си студио?

Аз си имам своя теория по въпроса. Мнението ми е, че всяко студио си има определен звук. Ако моят се хареса на музикантите – добре са дошли. Просто има музиканти, които търсят друг звук и усещане и използват различни студия и работят с други колеги. Универсален тонрежисьор и студио за мен няма – човек винаги профилира някъде повече. Създава повече слухови представи в даден жанр и там съответно е най добър.

Ти си човек с много таланти – свириш на няколко инструмента, звуков инженер си, тон режисьор, миксираш, продуцираш, преподаваш…как намираш време за всичко това?

Имаше една стара мъдрост, която гласеше „Намери си работа, която обичаш и никога няма да работиш!”. Е, аз така и направих. Сега пред теб трябва да призная, че близките и семейството ми страдат от това, защото заниманията ми отнемат почти цялото време. Страшно много съм им благодарен и признателен за разбирането, което проявяват постоянно.

А какво обичаш и предпочиташ да правиш – да свириш и да си зад пулта в студиото и защо? Кое е по-лесното от двете всъщност?

Свиренето не е за всеки. Определено за мен то е по-трудното нещо. Но държа да се знае, че аз правя разлика от простото дрънкане на няколко акорда или ритми на барабани от истинското музициране. Зад пулта мога да кажа, че се чувствам във свои води, а и вече над тринадесет години се занимавам с това. Трудно бих пробвал нещо различно. Но кой знае – фантазията на музикантите с които работя е безгранична. В края на краищата човек се учи цял живот, нали така?

Несъмнено. Затова ли избра работата зад пулта пред китарата?studio5

Това се случи някак естествено. Всичко започна със закупуването на първия компютър още през 1996-та година. Тогава и започнах сам да опитвам да записвам рифовете си. Спомням си, че беше трудно, интернетът далеч не беше това което е сега Ползвахме тогава едни телефонни модеми, нямаше откъде да се почерпи информация. После в музикалната академия вече някак беше вече ясно, че на там ме дърпа съдбата.

Ясно си спомням този ‘мрачен’ период, хехе. Мъка си беше с интернета. Кажи ми, работиш предимно с български музиканти. Лесно ли се работи с тях?

Според мен с музиканти като цяло се работи трудно, без значение дали са български или чужди. Всеки музикант си е ‘бамбашка’,  както казвам аз. Поне това показва опитът ми и с родните и чуждестранни изпълнители. И няма как да е друго яче де – човек, който е сътворил  дадена песен или произведение си го чувства като един вид рожба. Нормално е да иска и най – доброто за нея.

А кой е най-големият талант, с който си имаш възможността да работиш някога? Какво научи от него?

 Това определено е страхотният китарист Tom Sinatra, който е племенник на легендарния Frank Sinatra. Страхотен музиант и творец е, наистина. Направи ми огромно впечатление с каква лекота работи. Няма почти никакви претенции, но нещата му се получават много добре. Това ме накара силно да се замисля, че явно…който може…си го може. Иначе имам доста интересни имена в списъка си, но те са на класически музиканти. Не са толкова популярни у нас.

От позицията си на продуцент и инженер, кажи ми вярно ли е, че много съвременни музиканти разчитат повече на компютрите и техниката, отколкото на собствените си инструменти да докарат звука, който искат?

Как да ти кажа…силно относително е. Някои – определено да, други не толкова. Който държи на музиката си – има и сериозното отношение към представения от него музикален материал за запис. Затова често ще ме чуеш да казвам Shit In – Shit Out. Не може да вкараш кофти материал за обработка и да очакваш компютъра и човека, който работи с него да направят чудеса. Е, той би могъл само да му направи хубава опаковка, наистина, но музиката под нея пак няма да става за нищо.

Няма начин да нямаш наблюдения и върху финансовата част от този бизнес…кажи ми наистина ли според теб е невъзможно днес (в България, пък и извън нея) човек да се издържа изцяло от музиката, която прави?

Да, според мен наистина е невъзможно. Изключение правят  само няколко групи и музиканти, които постоянно ни натрапват в пространството. При мен специално много малко групи записват продукцията си с пари изкарани от собствената си музика. Повечето работят нещо друго и с парите от тази си работа си спонсорират хобито. Чешат си крастата, един вид. Това е и генерален проблем, който пречи и музикантите най-вече от ъдърграунд сцената ни. Те рядко са конкурентни със западните си колеги, защото времето за музикално развитие е ограничено и е комбинирано с борбата за насъщния. След осем часа дертове в службата трудно ти се хваща китара или ти се сяда зад барабаните да се упражняваш и твориш. Но все пак хората го правят и това е още по голям повод да се радваме и на малките успехи. Винаги съм смятал, че човек трябва да се радва на успехите на другите, защото не знае колко трудно се постигат те.

На 5 май ще бъдеш лектор на интересно събитие в София. За какво става въпрос?Vaskomix

Да, много се радвам и за мен е голяма чест да участвам в него. Това е миксинг семинар. Поканата е от страна на Калин Каралеев, преподавател в Нов Български Университет и сдружение Sound Ninja. Те са и инициатори на събитието. Това са една поредица от семинари, в които са поканени хора с опит в нашия бранш. Селекцията е сериозна и именно затова съм много горд. Надявам се да се получи добър диалог и да успеем да обменим ценна информация с колегите. Тук е и моментът да  вметна, че входът е свободен за всички, не само за студентите.

Сподели най-веселата ти случка с музикант в студиото, сигурно има много такива?

Охооо… за такива случки мога книга да напиша. Но най-любими са ми тези с барабанистите. Набързо се сещам един от многото – идва една млада група, сяда барабаниста, пускам му метронома и започваме. Обаче първи тейк, втори тейк и все нещо не се получава. И по едно време чувам момчето ми вика“ Абе, Васе, я спри този метроном че ми пречи!“, хехе…

Освен с рок, ти работиш с поп-рок, класически и етно изпълнители. Различен ли е подходът на един продуцент към различните стилове музика?

В мого отношения е доста сходен ,но в същото време може да бъде и много различеан. Много зависи от конкретния случай. Откровено казано самите музиканти от различните стилове мислят много различно и имат коренно различни изисквания и очаквания. Налага ми се доста често да се приспособявам бързо към ситуацията, за да са еднакво доволни всички накрая.

А как стана така, че се занимаваш с музика, как започна всичко?

Откакто се помня свиря. В родата ми, макар и не всички да са професионални музиканти, почти всички свирят и пеят добре. Аз от шест годишен свиря на пиано. Абсолютен факт е, че рокът много ми повлия и ме накара да се занимавам с музика. Още пазя старите касети и плочи на баща ми – заглавия на Dio, W.A.S.P, Ozzy и др. Това ме накара да кандидатствам в музикалното училище в Пловдив и нещата просто започнаха да се случват.

И за финал – какво си планирал да свършиш до края на годината? Какво можем да очакваме от теб и студио Ф1?

Имам много различни заявки за работа и през идните месеци. Пожелавам си единствено да съм жив и здрав и ти обещавам, че ще има много здрава музика до края нагодината от мен.

Благодаря ти за отделеното време, Васе. Продължавай все така отдадено да създаваш качествена музика! Дерзай!

И аз много ти благодаря, че прояви интерес към работата ми! И от мен да знаеш – когато на хубав човек му е кофти, това е блус. Когато на кофти човек му е хубаво – това е чалга. А когато комшията ти тропа, това е метъл!!!

 

VASE

  1. #1 написан от Danny Carey (преди 1 година)

    Сладур. :-) Браво, че има положителни хора

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото