Интервю с Tom Angelripper (SODOM)

tom angelripper hellfest2015 sodomКаквото и да си говорим по-постоянни банди от Немската траш троица едва ли има. И KREATOR, и DESTRUCTION, и SODOM проявяват завидно усърдие в записите, издаването на нови албуми, турнетата. Не говорим за качеството на дисковете. Там е ясно, че нивото варира. Тук става дума за последователността, с която музикантите поддържат бандите активни. За девет месеца и KREATOR, и DESTRUCTION, и SODOM изкараха нов материал. Албумът на SODOM се казва „Decision Day” и с чичко Tom си поговорихме за решенията, които един музикант трябва да е готов, да направи, като разбира се, не пропуснахме да споменем и 1991 година, оказала се емблематична за цялата история на триото от Гелзенкиркхен.

Интервюто с Tom Angelripper (SODOM) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 16.01.2017 година.

От другата страна – Привет, мистър Angelripper! Обаждам се от България и знам, че нашата страна е много специална за теб…

Tom Angelripper – Точно така. Винаги ще помня първото шоу, което направихме при Вас през 1991 година!

От другата страна – Знам също, че това е един от най-големите Ви концерти въобще…

Tom Angelripper – Най-прекрасният спомен за мен! След това сме били при Вас няколко пъти и винаги сме си изкарвали страхотно.

От другата страна – Имате нов албум, но, за съжаление, без дата за представянето му в България…

Tom Angelripper – Още не се знае. Засега изчакваме реакциите на феновете и ревютата в списанията. Нека видим как ще се представи албумът в класациите и тогава ще правим планове. Аз винаги съм имал желание да свирим в България. Този път може и да не включим страната Ви като част от турнето, но смятаме да направим много самостоятелни концерти през почивните дни, така че ще видим какво ще се получи.

От другата страна – Имаш ли някакви съмнения относно „Decision Day“?

Tom Angelripper – Много хора ни казват, че това е най-доброто ни издание от „Better Off Dead“ или „Agent Orange“ насам. Това за мен няма значение. Важното е, че имаме нов албум. Най-голямата разлика между него и предишните е, че този път разполагахме с много повече време за записите – дадохме си шест месеца и работихме по него с огромно удоволствие и лекота. От лейбъла не са ни притискали с някакви срокове. В миналото наемахме студио за три-четири седмици, през които трябваше да свършим абсолютно всичко, за да имаме накрая готов продукт. Сега това напрежение липсваше. Още повече, че студиото на продуцента ни Cornelius се намира в родния ми град и можех да го посещавам, когато си поискам – записвах някакви вокали, след което се прибирах и се занимавах с нещо друго. Всичко се получаваше без нерви и без излишно усилие. Имахме време и за пре-продукция, което ни позволи да доизпипаме някои от нещата, които не ни допадаха. „Decision Day“ е солиден албум, който се получи точно, както искахме – с добра обложка, качествен звук, много пространство за ударните и парчета, които наистина харесвам.

От другата страна – Кога работите по-добре – под напрежение или когато имате време да изпипате всеки детайл?

Tom Angelripper – Не мога да работя под напрежение. Когато бях на 20-ет, това не беше проблем – „Agent Orange“ например е записан за две седмици. Днес обаче ситуацията е различна. Вече съм стар, с Bernemann (Bernd „Bernemann“ Kost, китарист на SODOM – бел.авт.) сме на по 53 години и имаме нужда от повечe време, за да правим нещата качествено и да отделим внимание на всеки детайл. Освен това, за да сме в кондиция, трябва да си почиваме по-често и да не се ядосваме. Това няма как да стане, ако студиото е наето само за няколко седмици. Работата по новия албум протече толкова гладко именно, защото нямахме ограничения. Създадохме повече песни и по време на пре-продукцията имахме възможност да ги прослушваме и преработваме, колкото пъти е необходимо, докато не бъдем удовлетворени от крайния резултат.

От другата страна – Като стана дума за „Agent Orange“ – спомена, че е записан само за две седмици и въпреки това е най-успешния албум на групата…

Tom Angelripper – Тогава всъщност не усещахме никакво напрежение, тъй като отидохме в студиото с вече завършени парчета и нямахме нужда от продуцент. Докато сега с Cornelius често доработвахме по нещо – някои от припевите ги записвахме по два пъти, променяхме началото и края на част от песните, обсъждахме звука на баса и барабаните… За „Agent Orange“ парите ни стигнаха да наемем студио за три седмици, две от които отделихме за запис, а третата – за миксиране. Тогава записвахме на лента и нямаше как да правим безкрайни повторения или да работим на части. Всичко се изсвирваше наведнъж – един, най-много два пъти – и толкова. Не сме имали възможност да променяме нищо след това. Но успяхме да се справим и, както сам отбеляза, „Agent Orange“ си остава най-успешният албум на SODOM.

От другата страна – В днешната дигитална ера всичко е по-лесно, но не се ли губи по този начин нещо от звука?

Tom Angelripper – Прав си, че вече за всичко си има компютърни програми, но ние не сме прибягвали до такива при записите на отделните инструменти. За ударните например не сме използвали тригери и не сме ги обработвали допълнително. Басът ми беше включен в оборудването и записвах с микрофон, което прави звука много по-органичен – такъв, какъвто го харесвам. Винаги се опитвам да запиша бас-партиите наведнъж. Същото се отнася и за вокалите, защото по този начин се получават много „по-живи“ и неподправени. Така или иначе винаги изпълняваме песните на живо. В края наистина работихме и с компютърни програми, но днес това е напълно нормално. Наврeметo, когато звукозаписните компании отпускаха повече пари, можехме да си позволим едни от най-добрите и скъпи студиа, като „Dierks Studios” или „Horus Sound Studios” в Хановер, където записахме „Tapping the Vein“ и „Agent Orange“. Тогава обаче продавахме много повече албуми и това ни даваше възможност да харчим по-големи суми за студийно време. Днес пoлучаваш няколко хиляди от лейбъла и те трябва да ти стигнат за записите на целия албум. Разликата е много голяма.

От другата страна – Направихте ли други промени при записите на новия албум, в сравнение с предишните, като изключим студийното време?

Tom Angelripper – Винаги, когато започнем да работим по нови песни, просто се събираме и репетираме един или два пъти в седмицата. Знам, че много групи записват файлове и си ги пращат по Интернет, но това не е за мен. Предпочитам композирането да става в репетиционната, с участието на всички от бандата. Когато се съберем, пийваме бира, разговаряме, джемим, Bernemann изскача с някоя китарна идея, Makka (Markus „Makka“ Freiwald, барабанист на SODOM – бел. авт.) импровизира на ударните и така се раждат парчетата. Така правехме и през 80-те. При нас този олдскуул начин на работа никога не се промени. Трябва да репетираме и да виждам останалите от групата, когато свиря. За мен е неразбираемо как може да се създаде нещо, ако единият от музикантите живее в Лос Анджелис, другият – в Англия, а третият – във Франция…

От другата страна – Според теб какво губят тези групи при тяхната работа?

Tom Angelripper – Преди всичко това не е група. При тях липсва духът. Съвсем друго е, когато Bernemann и Makka са пред мен и импровизират. Аз искам да съм част от този процес. Същото се отнася и за тях – те искат да участват в създаването на песните. Звучи олдскуул, но нали, в крайна сметка, затова се наричаме група? Не свирим само за да запишем поредния албум. Не става въпрос и за условията по договора, който имаме с лейбъла. За мен най-важното е да създадем нещо заедно, с участието на всички музиканти. Освен това ние живеем в един район и за нас не е проблем да се събираме за репетиции. Правим го всяка седмица.

От другата страна – Какви решения се вземат в „Денят за решение“?

Tom Angelripper – Това не е концептуален албум за десанта в Нормандия и онова, което се е случило на т.нар. D-Day през Втората световна война. Идеята е по-скоро да провокира размисъл за ставащото днес и това, което би могло да се случи утре. Светът се изправя пред все по-лоши обстоятелства и всеки момент може да започне трета световна война, в резултат на която всички ще изчезнем. Страхувам се, че следващият D-Day ще настъпи много скоро, но този път по съвсем различен начин. Не се притеснявам толкова за себе си, колкото за следващото поколение. Какво ще се случи с децата ми, какво ще ни предложи бъдещето през следващите 20-30 години? Песента „Vaginal Born Evil“ е за онова, което се случи в Париж. Спомням си, че съм свирил в същия клуб („Bataclan” – бел.авт.), където стана касапницата. Хората отиват, за да гледат концерт, да си изкарат добре и изведнъж терористите влизат, и ги избиват. Умът ми не го побира. Така че няма Бог, няма и Зло, а по-скоро във всеки от нас дреме по нещо лошо. Това е темата на „Vaginal Born Evil“…

От другата страна – Една от любимите ми от албума…

Tom Angelripper – Как някой, поради религиозни или политически причини, ще отнема толкова много животи? Тъжно е и не го разбирам…

От другата страна – Може ли да се каже, че новият албум на SODOM е предупреждение накъде се е запътил светът?

Tom Angelripper – Да, някои хора определят „Decision Day“ като саундтрак към трета световна война, особено по отношение на текстовете, но аз не желая такъв сценарий. Искам да живея в мирен свят, но, от друга страна, не мога да си затварям очите. Само се огледай: трудно е да се предположи какво ще реши Donald Trump следващия път, Европейският съюз се разпада и не знаем какво ни очаква… Вече не сме в безопасност.

От другата страна – Имаш ли решение на тази ситуация?

Tom Angelripper – Не, не знам какво е решението. Нямам време да се занимавам с политика, но винаги съм се интересувал от случващото се по света и това е най-голямото ми вдъхновение за създаване на текстове и песни. Групата при мен действа и като терапия. Мога да изляза на сцената и да крещя срещу онова, което мразя. Мога да извикам: „Спрете войната, нека живеем в мир, да се наслаждаваме на музиката, да се радваме на живота!“ Това са послания, които мога да отправя чрез песните на SODOM. При нас няма да откриеш политика, а само мнението ни за онова, което се случва, защото аз пиша текстове, а не статии за вестници. Понякога, след някой кошмар, се събуждам през нощта, сядам и описвам как съм се почувствал, пиша за нещата, които мразя и които ме тревожат. Страхувам се и този страх ме удря доста силно. Не знам какво може да се направи. Ситуацията е много плашеща и си мисля, че по-скоро няма изход от нея, което никак, ама никак не е добре.

От другата страна – Кое е най-важното решение, което си вземал през живота си?

Tom Angelripper – Добро решение беше да напусна работа. Преди да стана професионален музикант и да излезе „Agent Orange“, работех във въгледобивна мина, но след успеха на албума започнах всеки месец да получавам някакви пари и шефът на лейбъла ме посъветва да напусна мината, и да се концентрирам върху музиката, т.е. да стана част от музикалния бизнес. Така щях да имам повече време за репетиции, записи, турнета и всичко останало. Баща ми, който също беше миньор, се ядоса на това мое решение и все ми повтаряше, че не мога просто ей така да зарежа работата си и сигурната заплата. Аз обаче му отговарях, че желанието ми е да съм музикант и искам да имам свободата да правя това, което харесвам. Затова съм много щастлив, че успяхме и започнахме да печелим, че създадохме семейства и можехме да се издържаме с музика. Беше много трудно решение. С напускането на работата, се лишихме от много неща, но в същото време спечелихме много – най-вече собствената си свобода, възможността да сме на сцена и да създаваме музика, което е основната част от живота ми.

От другата страна – А съжаляваш ли за някои решения?

Tom Angelripper – Да, понякога се присещам за момента, в който Witchhunter (Christian „Witchhunter“ Dudek, барабанист на SODOM в периода 1981-1992 г. – бел.авт.) напусна групата. От една страна съжалявам за това решение, но от друга – не, защото нямаше какво друго да се направи. Той беше един от най-добрите ми приятели, но заради проблемите му с алкохола нямахме възможност да правим турнета и затова трябваше да се разделим. Началото на 90-те беше труден период не само за него, но и за цялата банда. Кой да свири на барабаните, кой да е китарист – ситуацията беше сложна и трябваше да се вземат някои тежки решения, за които отговорността поех аз, тъй като съм един от основателите на SODOM, това е моята група. Никак не ми беше лесно, но смятам, че това беше стъпка в правилната посока. В края на краищата Witchhunter спря пиенето, а ние качихме на борда нов барабанист (Guido „Atomic Steif“ Richter – бел.авт.), с когото записахме нов албум, възобновихме турнетата и продължихме напред.

От другата страна – Какво те изморява днес и какво преди 20 години?

Tom Angelripper – Преди 20 години бях млад и никога не съм се чувствал уморен. Днес все още се наслаждавам на концертите, на групата и музикантите в нея. Уморявам се обаче от пътуването, самолетите, летенето, кисненето по жп гари, гадните хотели. В тур бусовете се чувствам като затворник. Тези неща ме скапват. Искрено се радвам на всяка секунда на сцената, на срещите си с феновете и сесиите за автографи, но пътуванията адски ме изморяват и вече ми се повдига от тях. В последните години музикалният бизнес доста се промени, всеки месец се появяват все нови и нови групи и за тях става все по-трудно да се задържат, и да оцелеят. Много млади музиканти споделят с мен желанието си да напуснат работа и да излязат на сцена, да са под прожекторите, и да бъдат рок звезди. Аз го направих, но времената тогава бяха други. Предупреждавам ги, че сега рискът е прекалено голям и за тях е по-добре да не бягат от училище, и да запазят работата си. В днешно време е почти невъзможно да се издържаш само с музика. Всичко спечелено се разпределя между лейбъли, букинг агенти, мърчандайз компании. Има страшно много хора и само един музикант. И парите изчезват, а те са необходими. Рядко се получава така, че да останат при теб. Затова съветът ми към младите е да правят музика за удоволствие и да се наслаждават на времето, прекарано с групата. Аз никога не съм искал да бъда част от големия бизнес. Не понасям някой да ме командва. За мен е важно да съм свободен и да правя нещата, които искам. Това е тайната зад успеха на здраво бачкащия човек.

От другата страна – Последен въпрос – кой е твоят най-рокендрол момент?

Tom Angelripper – Всяко шоу е рокендрол. Разговорът ни започна с първия концерт на SODOM в България. Никога не съм преживявал подобно нещо. SODOM е малка група. С когото и да говоря, винаги казвам, че този концерт е най-големият момент в живота ми. Още не мога да осъзная какво точно ни се случи тогава. Спомням си, че излязохме от колите и не можехме да повярваме, че отиваме на стадион, че ни чакат толкова много хора и то чакат не някой друг, а SODOM. Това е най-доброто, което ми се е случвало през цялата ми кариера. Най-якият рокендрол момент! И продължавам да търся видео от това шоу, защото съм попадал само на отделни снимки. Все пак камерите по онова време не бяха нещо необичайно. Призовавам всички, които имат някакви записи, да ми ги пратят. Така ще се сбъдне една от мечтите ми – да преживея още веднъж този концерт.

  1. #1 написан от miroslav (преди 6 месеца)

    Един велик и много скромен и почтен човек.Респект TOM

    • #2 написан от Tutur (преди 6 месеца)

      Съгласен, бил съм на петте концерта на групата у нас и съжалявам, че заради родните псевдо промоутъри Содом вече не искат да идват тук. Откакто не си взеха парите за концерта в ПЖИ, за България – Желязна завеса отново…

      • #3 написан от Бегай (преди 6 месеца)

        Търсете отговорност на онова нещо дето се зове Гани.

  2. #4 написан от Black Adder (преди 6 месеца)

    Респект! Много силно, искрено интервю!

  3. #5 написан от Svetoslav Nikolov (преди 6 месеца)

    Най народния Човек от всички музиканти и ‘рок звезди’ никога не ми отказа снимка , автограф ,миналото лято ме покани черпи и бира в съблекалнята на групата в Румъния никога няма да ми омръзне да гледам СОДОМ на живо. Октомври пак съм в Румъния Февруари ги гледах и в Солун яко .Long live Onkel Tom and SODOM .:)

  4. #6 написан от Иво (преди 6 месеца)

    Интервю на един голям човек, велик музикант, скромен и естествен. SODOM е една от най-големите и най-великите групи в цялата история на метъла. Това е групата с която аз израснах, с която са израснали милиони хора по цял свят от различни поколения. Групата, която доставя радост на толкова много хора от всички краища на света. Радвам се, че ги гледах на живо няколко пъти в България. Да са живи и здрави всички от групата и най вече Tom Angelripper!

  5. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  6. Коментари за тази публикация
В началото