Интервю с Sean Peck (CAGE, DEATH DEALER, DENNER / SHERMANN)

Отбелязвайки повече от 25 години на сцена и 7 класически албума, Sean Peckdie-hard метълите от Сан Диего – CAGE – пристигат най-после за първи път в София по покана на „Live&Loud”! Добър повод за един разговор с високооктановия вокалист на американците Sean Peck, който, оказва се, помни много добре първите си стъпки на българска земя…

Интервюто с Sean Peck (CAGE, DEATH DEALER, DENNER / SHERMANN) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 27.03.2017 година.

 

От другата страна – Привет, Sean, концертът на CAGE в България беше обявен в последния момент – две седмици преди датата… Очаквания?

Sean Peck – Вече съм правил концерт в София с METAL ALL STARS, тогава бяхме съпорт с DEATH DEALER. Беше първото шоу от турнето. Спомням си го, все едно беше вчера, защото с бандата не бяхме репетирали въобще. Просто излязохме и свирихме. Бяхме се примирили с резултата – каквото стане. Преживяванията ми в България бяха невероятни. Пътуваме с буса и до мен седят Zakk Wylde, Udo и всички останали. И първият човек, когото срещнах в хотела, в който бяхме настанени, беше един фен, който носеше цялата дискография на CAGE. Дойде при мен с дисковете, а Zakk Wylde, който тогава още не ме познаваше, се чудеше кои са тези CAGE, че и фенове имат. А там само този младеж с албумите и никой друг. Но за мен това е супер – дори един фен да има, е страхотно. Така че България има специално място в сърцето ми и е страхотно, че имаме възможност да направим концерт при Вас. Покани всички. Все пак това ще е моят рожден ден. Трябва да избухнем здраво. Също така май на следващия ден ще останем в София. Ще се поразходим напред назад, ще пием по нещо. А и още нещо защо България има специално място в сърцето ми. Онази нощ, когато бяхме с DEATH DEALER съпорт на METAL ALL STARS, участвах в един покер турнир в хотела и го спечелих. Спечелих четири евро, като победих 100 българи. Когато останалите от ALL STARS разбраха, не повярваха, а аз бях звезда сред звездите. И щях да забравя – братовчед ми е женен за българка и със сигурност ще дойде на концерта.

От другата страна – Какво ще изпълните?

Sean Peck – Ще направим песни от всичките ни седем албума, сетът ще бъде дълъг. Планираме 15 или повече композиции. Голяма част от тях са наистина бързи и изискват от нас всичко, което можем да дадем като музиканти. Буквално трябва да сме на върха на музикалните ни способности, защото наистина са трудни. Сетът обаче наистина е добър. Приготвили сме специален микс от песни от последния ни албум „Ancient Evil” – ще разкажем накратко историята от диска. Българските фенове трябва да се подготвят за най-високооктановите вокални крясъци, които някога са имали възможност да чуят.

От другата страна – Има ли песни от дискографията на CAGE, които никога не сте изпълнявали на живо по някаква причина, но би искал?

Sean Peck – Много, много песни не сме изпълнявали на живо. Някои композиции звучат по добре в албумите, отколкото изпълнени на концерт. „Spirit of Vengeance” от „Science of Annihilation” е страхотно парче, „Operation Overlord” също, обожавам ги и двете, но не работят добре на живо. Обаче сега планираме три или четири песни, които никога преди не сме изпълнявали на концерт. Радвам се, че сме го решили по този начин.

От другата страна – Защо всъщност имате песни, които никога не сте свирили на живо, защото са трудни или?

Sean Peck – Всичко зависи от това, как са създадени. Те не са чак толкова бързи, но вокалните линии са сложни, наслагвани са по няколко гласа, така че ще ни трябват трима или четирима вокалисти, за да направим песните. Останалите от групата пеят бекинг вокалите и се справят много добре. Начинът по, който аз пиша, е предизвикателство за пеенето. Трябва винаги да съм на върха на възможностите си, за да изпълня онова, което съм създал. Но дори и тогава има неща, които са трудни за изпяване. Посоката ,обаче, в която работим, е добра, защото това ни прави специални.

От другата страна – Кои са ти любимите вокалисти всъщност?

Sean Peck – На първо място Rob Halford. В момента той е възможно най-добър откогато и да било. Убеден съм, че когато ме положат в гроба, Halford ще продължава да е най-добрият и на най-високото ниво. Звучи убийствено. Има различни гласови възможности. Ние сме различни певци, но наистина съм много повлиян от него. Има и други, но определено се научих да пея от Halford. Като всеки хеви метъл фен съм крещял заедно с JUDAS PRIEST, слушайки песните им. Не го изкарвах като тях, но се справях. Така и се научих, не съм бил в група, не съм вземал уроци. Просто пеех заедно с музиката от албумите им. Разбира се правех същото и с QUEENSRYCHE, KRIMSON GLORY, IRON MAIDEN. Знаеш ли, има много работа, преди да се научиш да свириш на китара. Не че да си вокалист е по-лесно, но на мен така ми се струва. Но да си певец е най-гадната позиция в групата, защото трябва да си винаги на време в леглото, не трябва да говориш много след концертите. За да пееш толкова високо, винаги трябва да се грижиш за себе си.

От другата страна – Има ли тогава възраст, след която пеенето трябва да спре?

Sean Peck – Виж, имам вокален доктор, който се грижи за гласа ми. Няколко пъти съм посещавал неговите уроци. Не съм имал кой знае какъв проблем, обаче гласът не може да е вечен. Моят доктор работи с оперни изпълнители. Въобще не исках да си имам работа с него. Осъзнах обаче, че с времето вокалната техника трябва да се подобрява, защото гласът се променя. Днес например изпълнявам някои песни по-добре от преди. Понаучих някои трикове, които да ми помагат, за да не срещам трудности, както е било преди. В момента заради гласа ми се чувствам много добре. На 3 април с концерта в София ще отбележа 50-годишнината ми. Призовавам всички да са на шоуто и заедно да отпразнуваме рождения ми ден, заедно с мен на сцената. Наистина се очертава специална нощ.

От другата страна – Значи трябва да има и торта?

Sean Peck – Всъщност се опитвам да сваля килограми, така че по-скоро трябва да има моркови и зеленчуци.

От другата страна – Имал ли си шанса да се срещнеш с Rob Halford?

Sean Peck – Няколко пъти съм се виждал с него. Разменяли сме и-мейли, басистът ни в DEATH DEALER Mike Davis свири и с HALFORD. Roy Z ми е добър приятел и той е част от HALFORD, и работи по албумите им. Срещал съм Rob няколко пъти. Забавното е, че последния, когато отваряхме за него, реших да го изчакам след концерта и останах в бекстейджа, за да го срещна. Чаках го по време на целия сет точно до изхода и когато шоуто му приключи, той излезе от друга врата, където веднага се качи в една кола и си замина. Буквално го изпуснах за пет секунди. Не можех да повярвам, какво ми се случи. Roy Z потвърди опасенията ми, че си е тръгнал – „Той вече си тръгна, бро.” „Стига, бе…” Не съм имал възможност да си поприказвам сериозно с Rob, но винаги е бил много внимателен към нас, имали сме пасове, лично предоставени от него за концертите му, когато сме го молили. Голям фен съм му.

От другата страна – След толкова много години като вокалист, мислиш ли, че има още какво да научиш?

Sean Peck – Знам всичко! Нищо повече не ми е останало да науча! Както отбелязах, в момента уча нова техника на пеене, а тя е страхотна. С нея гласът ми не се натоварва толкова много. Буквално я овладявам през последните две седмици. Много съм надъхан, защото високите крясъци, които сега правя, никога преди не са ми се отдавали по този начин. Дори, когато сравнявам преди със сега, в момента високите тонове са най-лесното нещо от целия сет. При всеки урок и всяка репетиция постоянно научавам по нещо ново, използвайки тази нова техника. В продължение на десет години пеех по един и същи начин, а сега с новата техника мога да правя супер високи вокали, да задържам високите тонове по-дълго, гласът ми да бъде на ниво от началото до края, през целия концерт. Дори имам номер – при един от високите крясъци си поглеждам часовника и следя секундите… Ще си говорим за това след като го видиш на концерта.

От другата страна – Така и си говорим за концерти, кой от тях никога няма да забравиш?

Sean Peck – Трудно е да избера само един. Направил съм толкова много концерти през живота ми. Хиляди, кой знае. Май ще избера шоуто на DEATH DEALER в Москва – то наистина беше един от концертните ми върхове. Невероятно беше. CAGE сме имали няколко подгрявки за U.D.O. и испанската банда MAGO DE OZ, които са много популярни в Мексико – с тях имахме два концерта на стадиони в Мексико сити и Монтерей. Бяха невероятни. Участието ни на фестивала „Bang Your Head” с CAGE през 2004 – получи се запомнящо се шоу. Също така бих прибавил и няколко концерта, които направихме в „House Of Blues” в Лос Анджелис с бандата. Един от най-яките беше в памет на Lemmy и MOTORHEAD в „Whisky a Go Go” в деня, в който беше погребението. Тогава имаше голям концерт с участието на METAL ALLEGIANCE, ние свирихме точно преди всички звезди в този проект да излязат на сцената. Никога няма да го забравя. Дори на следващия ден имаше вестници, в които се съобщаваше, че Rob Halford е пял точно преди METAL ALLEGIANCE и е изпълнил няколко песни с групата си. Дори май и в България имаше подобно нещо – някой беше написал, че Rob Halford е бил на сцената тогава. Въобще не са знаели, че групата всъщност е DEATH DEALER. Мислили са, че е HALFORD. Тези концерти, които изброих, със сигурност са най-запомнящите се. Със сигурност!

От другата страна – Какво ти е мнението за тези супер групи като METAL ALLEGIANCE или сборни формации като METAL ALL STARS?

Sean Peck – Не съм им голям почитател. Фен съм на супер групи, които имат невероятни оригинални парчета. Както ние правим в DEATH DEALER. Искаме да сме сигурни, че имаме собствени оригинални песни и сме напълно независима банда. Това означава много, защото по-голямата част супер групите, а ние сме си говорили за това, когато започвахме с DEATH DEALER, за да не го допуснем, та, никога супер група не е стигала до върха. Никога не е била толкова добра, както звучи на книга. Уж, трябва да е невероятна заради музикантите в нея, а никога не се получава. Това не искаме да допуснем в DEATH DEALER – искаме, когато хората си пуснат нашите песни да останат като гръмнати. Всъщност реакциите, които получаваме са в тази посока. Същото се получава и в другата банда, в която участвам – DENNER / SHERMANN, в която свирят двама от китаристите на MERCYFUL FATE. Snowy Shaw е барабанист, Marc Grabowski е басист. Веднага се появиха съмненията, че няма да се получи нищо. Но вече имаме две издания и те се приемат много добре. Дори албумът стана „Албум на месеца”. Така че ако песните кореспондират с имената на музикантите в бандата, тогава съм съгласен. Но супер групите, които се появяват, през цялото време свирят кавъри. Не съм много очарован от този модел. Оригиналният тест за една банда е музиката. Песните трябва да пасват на групата, да отговарят на музикантите в нея, защото след първоначалния ентусиазъм, когато чуеш албума на т.нар. супер група, идва приземяването. Сега ще ти разкрия нещо – следващият диск на CAGE, който приключихме като композиционен процес, няма да бъде издаден под името на бандата, защото в него има някои елементи от супер групите. Но ще бъде от същата категория като нас. Ще има учудени слушатели, обаче песните трябва да носят това усещане на супер група. Най-вероятно ще го пуснем в края на тази година, ако ли не – в началото на следващата.

От другата страна – Как приемаш участието си в групи с твоите идоли?

Sean Peck – Започвам с CAGE, защото те са основната ми банда. Отваряли сме за Rob Halford, JUDAS PRIEST, IRON MAIDEN, DIO, за всеки от големите, за когото си помислиш и смятам, че е страхтно, че сме били част от техните концерти и сме делили една сцена с тях. Спомням си един концерт на който свирихме с CAGE, заедно с MAIDEN и DIO. В бексейджа всеки си имаше стая – гледаме тези надписи на вратите – една за DIO, една за CAGE и една за IRON MAIDEN, стоим, съзерцаваме ги и си мислим – няма как да се получи по-добре. Буквално се намирахме в Рая. Чувството беше страхотно. След това започнах с DEATH DEALER – спомням си, че Ross the Boss се свърза с мен и ми каза, че прави група и иска да съм в нея. В момента го уважавам много, а на времето бях чувал някакви неща от бившата му група. Stu Marshall, който е китарист в бандата, е още по-голям фен на MANOWAR от мен и ми говореше, как не разбирам в какво и с кого точно се забърквам. Hank Shermann ми предложи да направя един миниалбум за новата му група. Първоначално трябваше да запиша само една песен. Докато изпълнявах припевите за композицията „Satan’s Tomb”, той не можеше да повярва, какво се случва. Веднага ми предложи да изпея песните от целия миниалбум. Веднага приех. Първото ни шоу с Hank и Michael беше в Израел. Изпълнихме три песни заедно. Тогава си спомням, че полетът закъсня, кацнахме час преди концерта, не успяхме да направим нито една репетиция, стиснахме си ръцете, все пак бяхме заедно в една група и след 30 минути вече обявявах от сцената класическата MERCYFUL FATE композиция „Evil” и всички буквално откачихме. И след това първо шоу се събрахме в репетиционната , а там стоят Michael Denner и Hank Shermann – направо не вярвах на очите си. Ross the Boss започнах да го уважавам едва след като започнахме да работим заедно. Но MERCYFUL FATE и KING DIAMOND са ми номер едно от много години. Чух за първи път „Abigail” на KING DIAMOND през 1987 година. След това открих и другите му издания. С CAGE сме свирил с тях. Но това да съм в група с Michael Denner и Hank Shermann и да създаваме, и да композираме заедно, да записвам албуми с тях – та, аз съм част от завета на MERCYFUL FATE. Дори и утре бандата да се разпадне, аз вече съм бил част от историята. Горд съм с изданията, които сме направили. Да работя с тези момчета е невероятно. Те наистина повярваха в моите идеи, прегърнаха ги, самите те са големи таланти, смятам, че си паснахме много добре. Предстоят ни летни фестивални участия. Екстазът от началото на проекта DENNER / SHERMANN продължава да ме държи. Все още съм страшно ентусиазиран. При WARRIOR нещата се получиха по доста забавен начин. Те са нещо като MANOWAR. Живеех в Аляска и в компанията се появи касета на WARRIOR. Бяхме в училище, беше готино. След това с CAGE записахме „Darker than Black” в студиото на Joe Floyd. Така се срещнах с тях. Те ме попитаха, дали искам да пея в албума, по който работеха тогава. Това беше „The Wars of Gods and Men”, който записаха с Marc Storace от KROKUS, защото нямах време и графиците ни се разминаха. След това отново ги напусна оригиналният им вокалист Parramore „Perry“ McCarty, за да направи някакви шоута, а останалите живееха в Калифорния. Бях приятел с AC Alexander. Запознах се с него, когато подгрявахме JUDAS PRIEST и му дадох да чуе касета на „Darker than Black”. Беше на 15-ет и не можеше да влезе на концерта. А много искаше да ни помогне и беше голям фен на CAGE. Израсна самобитен талант, стана китарист на WARRIOR. След като им трябваше вокалист, той се свърза с мен, започнахме да работим заедно. Свирихме на „Keep It True Festival”, получи се яко шоу. След това направихме подгряващо парти в Сан Диего, което на мен ми хареса повече от участието на фестивала. Концертът беше разпродаден. Предполагаше се, ще бъде тайно шоу. Слязох от колата и щях да падна – имаше 1000 души, а концертът трябваше да е таен. Двата концерта с WARRIOR бяха страхотни, започнахме работа по нов албум. Но графиците ни отново се разминаха. Аз застанах зад микрофона на DENNER / SHERMANN. Надявам се, че един ден ще има развитие и с WARRIOR. Опитът ми с тях беше много ценен за мен. Също така и много други групи, и то добре познати, са ми отправяли покани в миналото да пея с тях, но никога не съм го правил. Би ми било интересно да подновят предложенията си. Част от тях са METAL CHURCH, FIREWIND. Разговарял съм с MALICE, FIFTH ANGEL. Също така без малко да стана част от RIOT, когато си търсеха вокалист. Но те направиха перфектния избор. И мисля, че нещата им се получават по-добре, отколкото ако аз бях започнал с тях. Харесва ми да ме канят в различни групи. Обаче съм щастлив с онова, което правя с DEATH DEALER, CAGE и DENNER / SHERMANN. Разтроèн съм, но се намирам на точното място.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Sean Peck – Това, което винаги споменавам, е турнето, което направихме с JUDAS PRIEST. Тогава на последната песен излизах с голяма боа, увита около врата ми. Така пожелавах хубава вечер на публиката. Когато подгрявахме за JUDAS PRIEST, всичко трябваше да върви гладко, не трябваше да вбесяваме никого. Тогава на един от концертите оставих змията на земята за една секунда, за да взема нещо, а тя се увъртя в кабелите на K. K. Downing и повлече всичкото му китарно оборудване. Направо ми призля. Помислих си, че ще ни намразят и ще ни изхвърлят от турнето. Заради настъпилия хаос отнякъде се появиха K. K. и Tim „Ripper“ Owens и се развикаха, че на сцената има змия, а тя не беше малка – поне 10 фута и след това избягаха. Успях да уловя оборудването преди да се разпилее по сцената и предотвратих истинска катастрофа.

От другата страна – Тогава кой е твоят най-Spinal Tap момент?

Sean Peck – Може би трябваше да ти разкажа предишния. Той наистина е на границата между рокендрола и Spinal Tap. Не знам защо, но на много концерти микрофонът ми изчезва. Ще ти разкажа за един наш концерт на фестивала „Wacken Open Air”. Тогавашният ни китарист Anthony Wayne McGinnis работеше в магазин за играчки. Беше фалирал като музикант. Нямаше пари, а ние свирим на „Wacken” – може би най-големият ни концерт дотогава. Anthony се снабдяваше с батерии за китарните си ефекти от играчките от магазина, в който работеше. И то от най-евтините, които се използваха за тестване, дали играчката работи. Та, той използваше точно тези батерии за китарните си ефекти. И по средата на изпълнението ни на „Wacken”, когато всичко вървеше по план, китарите изчезнаха, защото тези евтини батерии за тестване на играчки, се изтощиха. Всичко падна. А ние имаме само 40 минути на сцената и всяка от тях е безценна. Все пак бяхме на „Wacken”, нямаше да му стане нищо, ако изхарчи три долара за хубави, нови батерии. За щастие той се справи бързо с проблема и продължихме по план. Веднага след това обаче по време на следващата песен барабанистът ни обърка нещо и цялото изпълнение отиде на кино. Буквално се почувствах в самолет, който всеки момент ще се разбие в земята. Гледаме се един друг и не можем да повярваме, че сме се провалили. Не знам, колко хиляди станаха свидетели на резила ни. Не знам, как успяхме да се съберем отново и да продължим. „Wacken Open Air” наистина беше от онези Spinal Tap моменти – с изтощените батерии и забравената песен от барабаниста ни.

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото