Интервю с Roland Grapow (MASTERPLAN, екс-HELLOWEEN)

През 2005 година MASTERPLAN направиха страхотен концерт в Каварна, заедно с AXEL RUDI PELL. След това вече бившият вокалист на групата пя на Нова година отново в Каварна. Стартът на групата с Jorn Lande беше страхотен, бъдещето повече от обещаващо. И в един момент машината забуксува. Roland Grapow обаче успя да стабилизира бандата и да преживее напускането на добрия си приятел Uli Kusch. И днес с обновен състав, и нов албум – „Novum Initium”, MASTERPLAN отново ще свирят в България. Този път мястото е Пазарджик, където групата е хедлайнър на „U-Rock Festival“. Без да знам за този концерт, се свързах с Roland Grapow, за да го питам за новия вокалист, новия диск, миналото и бъдещето на бандата.

Интервюто с Roland Grapow (MASTERPLAN, екс-HELLOWEEN) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 9.09.2013 година.

От другата страна – Привет, Roland. Каква е ролята на новия ви вокалист Rick Altzi в създаването на новия албум „Novum Initium”?

Roland Grapow – След като бяхме готови с материала, стигнахме и до вокалните партии. Когато ни трябваше нов вокалист, Rick дойде през август, започнахме с идеите. Той посещаваше студиото ми в Словакия, където работихме известно време по вокалите. Вече имахме партиите му готови в суров вид на 80-90 процента. Той започна да нахвърля текстовете. Така Rick създаде 80-90 на сто от тях. Аз отново написах два – единият на „Return from Avalon”, а другият на едноименната „Novum Initium”.След това през август миналата година започнахме записите на ударните. След това направих ритъм китарите. Работихме с Rick върху вокалите много съсредоточено – около месец или шест седмици. Звукозаписите започнахме в края на ноември. Rick дойде отново в Словакия през януари. В края на месеца бяхме готови и и февруари започнах смесването на материала, което отне доста време – шест седмици. Този път целият процес на създаването на новия албум беше под мой контрол – записите, смесването и мастъринга.

От другата страна – И сам войнът е войн?

Roland Grapow – Не точно. Нуждая се от много добър екип. Харесва ми да следя целия процес на създаването на песните и записите, но винаги съм отворен за нови идеи, особено по обложките, където съм доста встрани от процеса. Пък и винаги съм доволен, когато някой друг пише текстовете. Така че не се стремя да контролирам чак всичко. Но определено обичам да работя с добър екип. Новите момчета в групата избраха името на албума. Хареса ми. Те бяха вдъхновителите на тази концепция, на някои от бириките и името на диска. Художникът, който работи по обложката, избра символът – този триъгълник. Оформлението на албума е на на човека, който работи по обложката и който беше открит от звукозаписната ни компания. Корицата донякъде се връзва с първия ни албум – концепцията за четирите елемента. Значението му е позитивно и в същото време различно. Дори потърсих в интернет какво точно означава, защото не знаех нищо за него. След това разбрах, че има поне пет-шест значения и те са много позитивни – за огъня, земята, миналото, настоящето и бъдещето. Много значения.

От другата страна – Има ли нещо специално зад заглавието на албума „Novum Initium”?

Roland Grapow – Да, разбира се. Както ти споменах, идеята за него дойде от новите момчета в групата. Смятам, че те уцелиха десетката, защото „Novum Initium” означава „Ново начало”, „Нов старт”. Особено след промените в състава. След „Aeronautics” изпаднахме в много тежко положение. Трябваше да полагаме много усилия, за да се задържим. Uli Kusch и Jorn Lande напуснаха. След това дойде Mike DiMeo. С него обаче въобще не се чувствахме добре. Особено по време на концертите. Но в албума свърши идеална работа. След това Jorn се върна, но „Time to Be King” не беше толкова успешен. Jorn не прояви по-дълбок интерес и напусна веднага след като приключиха снимките на виедото към заглавното парче. Отне ни две-три години да намерим подходящите хора, Lande просто спря да отговаря на имейлите ми. Дори не знам защо напусна. Все още не ми е отговорил. Така че смятам, че „Novum Initium” е заявление за ново начало. Надявам се, че този състав ще бъде стабилен години наред, ще създадем много яки албуми и ще имаме възможност да върнем тази група до нивото, на което заслужава да бъде. Имаме планове да свирим и много на живо.

От другата страна – Jorn напусна групата след „Aeronautics”, после се върна за „Time to Be King” и пак изчезна. Какво се пормени за тези три години между двата албума?

Roland Grapow – Предполагам, че причината е, че той не харесва немския хеви метъл. Винаги се е шегувал с това. Имам предвид , че аз и Uli идвахме от HELLOWEEN, а той никога не ги е харесвал, тях и групите като тях. Той мразеше този вид музика, от което винаги ме е било малко срам, защото имахме велик вокалист, чийто глас много харесвам, но който не харесваше стила на MASTERPLAN. Все пак  Jorn помогна много на групата, без да е харесвал работата ми. Никога не хареса песни като „Heros”, типичните хелоуийнски неща. Стил, който научих и много уважавам. Никога не хареса песни като „Wounds” например. Много хора са луди по нея. В Япония това е най-успешната ни. Но Lande не ги харесваше, защото звучат по немски, хващащо. Той винаги си е падал по класическия седемдесетарски звук и винаги се е ограничавал до звука на 80-те. Никога не съм го разбирал, защото той е доста по-млад от мен, но поведението му като музикант е като на старите звезди. Опитва се да бъде като Dio, след неговата кончина. Той се смята за негов заместник. Така мисля. Той се опитва да пее, както това се е правело през 80-те. Ако го анализираш, ще видиш, че той звучи коренно различно от преди десет години. Пее в средния регистър. Мелодии, които не са високи. „Time to Be King” е перфектна песен. Той я харесваше независимо, че не беше участвал в създаването й. Просто написа вокалните мелодии и текста. Аз и Axel Mackenrott сме автори песента. И независимо от това Lande я изпълнява със соловата си група на живо. В тази песен вокалната линия не е нещо особено, сравнена с „Headbanger’s Ballroom”, „Heroes” или „Wounds”. Той смята, че вокалите, които изпълнява, са неговото бъдеще. Това според мен е причината да се разделим отново. Просто Jorn Lande не се чувстваше щастлив с MASTERPLAN.

От другата страна – Каква е разликата при работата с Mike DiMeo, Rick Altzi и Jorn Lande във вокално отношение?

Roland Grapow – Тотално са различни. Jorn знае какво да прави. Въобще не трябва да говориш с него. Той знае много – за звукозаписите, за възможностите си. Останалите двама имат повече нужда от помощ за стила на MASTERPLAN. Mike DiMeo свърши страхотна работа. Справи се много бързо в студиото ми. Но беше дошъл с идеи, които не харесах, защото бяха много далеч от стила ни. Казах му го. Казах му, че идеите са много блус ориентирани, америкнаски блус, който беше взел от предишната му банда RIOT. Казах му, че искам да погерманчим пеенето му, да са част от моята история – HELLOWEEN, началото на MASTERPLAN. В първия албум на групата бях създал четири от песните – „Heroes”, „Sail on”, „Kind Hearted Light” и „Crystal Night” – всичко – от мелодиите, до лириките. „Crystal Night” е изцяло моя. Това е стилът, който исках да овладее Mike DiMeo и особено сегашният ни много добър вокалист Rick Altzi. Така че работих много с двамата. Особено с Rick. Той винаги ме питаше как да звучи, защото обича този стил. Харесва Jorn и MASTERPLAN и не иска да променя начина, по който звучи групата. Искаше да запази духа на бандата. Така че разликата беше, че с Rick и Mike трябваше да работя от-до, докато Jorn знаеше какво да прави.

От другата страна – Russell Allen от SYMPHONY X е бил първият вокалист на MASTERPLAN. Защо никога не записахте нищо с него?

Roland Grapow – Да, той беше първата възможност за групата. Говорихме, срещнахме се в Ел Ей. Той дойде в студиото на Roy Z, където се видяхме и където композирах идеите за първия MASTERPLAN, а Roy ми помагаше с аранжиментите. Russell дойде от Ню Йорк и изпя вокалите почти на всички песни в периода на препродукцията. Допадна ми много. Това беше в началото на август. В края на същия месец го попитах, дали не иска да стане вокалист на MASTERPLAN, защото на нас ни трябваше собствен певец, не искахме да правим просто проект. Все пак той беше и все още е голяма част от SYMPHONY X. Но Russell не пожела да напусне групата си. Отчитам го като наша грешка, защото двамата с Uli му казахме, че искаме наш вокалист, искаме да излизаме на живо и да изграждаме групата. Не искахме проект. От друга страна, когато четири месеца по-късно намерихме Jorn, всичко вече беше записано. Той не участва в създаването на музиката. Както ти споменах четири песни бяха готови от-до, но в останалите Jorn свърши страхотна работа. За да съм честен, той се присъедини към групата шест или осем месеца по-късно. Вече имахме договор за издаването на албума. Lande усети, че записите са наистина добри. Напусна ARK и когато дойде в Хамбург, където снимахме клип, ми каза, че иска да бъде постоянен вокалист в MASTERPLAN. Но година по-късно вече се занимаваше с един куп банди и солова кариера. В един момент започнахме да усещаме MASTERPLAN като проект, не като група. Това е историята. Russell Allen беше първият ни изобр, но с него записахме само няколко демота.

От другата страна – Един въпрос за HELLOWEEN – защо никога не повторихте мрачната страна на „The Dark Ride”, дори и в записите на MASTERPLAN?

Roland Grapow – Това не е точно така. Ако разгледаш начина ми на свирене в HELLOWEEN преди „The Dark Ride”, ще видиш, че винаги е присъствала тази страп китара и онзи маршал звук, който е по-близо до Yngwie и по-старите времена. Все още харесвам този начин на звучене и го използвам от време на време.

От другата страна – Но липсва тази мрачна атмосфера?

Roland Grapow – Китарите в „The Dark Ride” бяха по-ниско настроени. В MASTERPLAN също имаме подобни песни като „Bleeding Eyes” например. Същите китари, същите усилватели. И песента е наистина мистична и мрачна. Но не искам подобен звук във всяка песен. Имаме доста от тях. Много композиции на групата звучат по хелоуийнски. В „The Dark Ride” се усеща много от мрачната работа на Roy Z. За това и албумът е кръстен така. Обичам този диск. Той ми е любимият от всички на HELLOWEEN. Горд съм, че съм бил част от него, защото свиря 80-90 процента от китарите. Преди време някой беше пуснал във фейсбук „Mr. Torture“ и беше казал, че е любимата му песен. В нея изпълнявам ритъм китарите и солото. Чух я отново и си казах, че е страхотна песен. Обичам този албум. Но е много лошо отношението на някои хора от HELLOWEEN, че звукът е моя грешка и на Uli Kusch. Това не е вярно.

От другата страна – Какво си спомняш от времената на първия албум, който записа с HELLOWEEN – „Pink Bubbles Go Ape”?

Roland Grapow – Интересното от тогава е, че бях почти три години в групата, когато направихме албума. Коледата на ‘88 станах част от HELLOWEEN, а ‘91 записахме и издадохме „Pink Bubbles Go Ape”. Имахме адски много проблеми с мениджмънта и лейбъла тогава. В групата проблемите също не бяха малко – особено с продуцента Chris Tsangarides, който по това време много харесвах и който много ми помогна да се развия като музиканта в групата. Първата песен, която написах за HELLOWEEN беше „The Chance”. Щастлив съм с нея, защото текстът е точно за мен. За шанса, който получих. Подобен шанс не идва два пъти в живота. След това обаче бях доста смутен, защото в групата започнаха вътрешни противоречия. Отидохме в студио в Дания, Michael Kiske започна с проблемите, които се насочиха към Michael Weikath. Аз бях едва от три години в групата, бях новак, срамежлив, през цялото време само слушах и се питах – какво се случва, защо създават тези проблеми. Бях учуден, защо искат да сменят посоката на музиката, защото харесвах „Keeper of the Seven Keys Part I&II”. Така и не разбрах защо песента „Windmill” не влезе в албума. Беше готова, а стана част от „Chameleon”. Тогава Chris Tsangarides ми каза, че съм новия в HELLOWEEN, но съм създал повечето хеви метъл песни. Което си беше странно, защото групата можеше да има по-голям успех, ако момчетата бяха продължили в посоката на Keeper… I&II”. Дадох най-доброто от себе си, но точно бях заместил Kai Hansen, който е голям творец. Мисля, че свърших добра работа, но останалите бяха основните композитори. Те водеха парада. „Pink Bubbles Go Ape” продължава да е добър албум, с леки компромиси. Но „Chameleon” си беше един голям компромис. Michael Kiske беше тотално излязъл от метъла. Тогава си поговорихме с Weiki и направих напълно различни песни. „I Don’t Wanna Cry No More” я написах за брат ми. След това тази блусарската „Music”, както и прибавих няколко стари песни от предишната ми банда RAMPAGE. По това време бях много объркан. От една страна ми харесваше да съм част от HELLOWEEN, от друга – не разибрах защо толкова много се караха помежду си.

От другата страна – Да се върнем на MASTERPLAN – кой момент от историята на групата би определил като най-трудния и кой като най-успешния?

Roland Grapow – Първият албум на групата беше като магия. Двамата с Uli направихме нещо, което не мога да обясна, както и той не може да обясни как така създадохме такъв велик диск. По онова време двамата имахме готови много песни, още докато бяхме в HELLOWEEN. И когато останахме зад борда две трети от първия MASTERPLAN бяха готови. Което е един добър старт за нова група. През август вече бяхме извън HELLOWEEN. Тогава седнахме и написахме още няколко парчета. И два месеца по-късно започнахме записите. Всичко беше на ниво. Уцелихме момента, хванахме магията. След като намерихме Jorn, се почувствахме много щастливи, защото бяхме открили онази смес от различни гласове, която искахме. До тогава никой не мислеше, че Lande е метъл вокалист. Той не звучеше агресивно, а блусарски и соул, всеки го мислеше за клонинг на Coverdale. Днес пък всички мислят, че звучи като Dio. Както и да е. Така стартът беше страхотен. „Aeronautics” беше следващата стъпка. Тогава смятах, че бъдещето пред MASTERPLAN е обещаващо. Но накои от нас не видяха успеха. Всъщност Jorn и Uli го усещаха, но явно са очаквали повече. Стигнахме дъното, когато Йорн напусна. Тогава и добрият ми приятел Uli Kusch си тръгна, оплаквайки се от липсата на пари. В момента живее в Норвегия със семейството си и работи като обикновен дърводелец. Въобще музиката не го интересува вече, което си е чиста загуба. Той е много талантлив, страхотен композитор и барабанист.

От другата страна – Любимата ти песен от новия албум?

Roland Grapow – Трудно е да отговоря. Може би „Novum Initium”, но от процеса на работата и записите всички най-много харесахме „Betrayal”. Тази композиция е типичен MASTERPLAN с пауър елементите си събрани в четири минути. „Novum Initium” обаче е нещо, което израстна в мен, още повече че вече бяхме започнали записите и я създадох последна. Когато записвахме ударните, песента беше само основа. Но след това започна да расте с всеки месец. Звучеше фантастично, когато завършихме и вокалите. В нея пея и аз и тя съдържа много MASTERPLAN моменти.

От другата страна – Това е първата толкова дълга песен на MASTERPLAN – 10 минути?

Roland Grapow – Да, над десет минути е, но не е оттегчително дълга. Тя самата се развиваше. Нямаше как да е по-къса. Но това не е самоцелно. Може би повече никога няма да създадем композиция с такава продължителност. Обикновено, когато една песен е над 6 минути, ме оттегчава, но „Novum Initium” е като история. Тя се развива постепенно в теб. Когато си затвориш очите, можеш да си представиш, че все едно действието се развива като на филм.

От другата страна – „Keep Your Dream Alive” е първият сингъл от новия албум. Мислиш ли, че до момента всичките ти мечти за MASTERPLAN са се сбъднали?

Roland Grapow – Песента не е създадена с подобна мисъл, но всеки, който ме попита – да, това е посланието на групата – „Запази мечтите си”. За да съм честен, това е част от мен, това е послание. Всичко около MASTERPLAN е положително. Още от първия албум. Погледни „Kind Hearted Light”, „Sail on”, „Enlighten Me” – всички те съдържат прекрасни послания от групата. В тях няма негативизъм. Разбира се понякога трябва да посочим с пръст отрицателните неща, както и в новия диск с „Earth Is Going Down”, но „Keep Your Dream Alive” е перфектното определение на бъдещето за тази група.

От другата страна – Мнозина трърдят, че пауър метълът е тотално изчерпан и само едно-две издания връщат блясъка на миналото – съгласен ли си с това?

Roland Grapow – Това звучи зле, защото и ние сме един вид пауър метъл банда, но аз съм адски оттегчен от този стил. Защото повечето от групите звучат както музиката от преди 15-20 години. Също така не харесвам еднаквите аранжименти. От друга страна ние самите имаме много елементи от пауър метъла, но в същото време свежестта е на линия. Включваме много необичайни части из песните. Старя се да сме актуални. И за да съм честен – не слушам пауър метъл. Не си пускам HELLOWEEN, GAMMA RAY или STRATOVARIUS. Осъзнавам, че много хора ще ме намразят заради тези мои думи. Но слушам много TESTAMENT и NEVERMORE. Харесвам по-агресивни и енергични групи. Разбира се пауър метълът е в кръвта ми – все пак 25 години свиря този стил, но се опитвам да го развивам. С всеки албум подобрявам китарния звук. Никога не се повтарям, независимо че хората смятат китарите в първия ни албум за най-добрите. Винаги се опитвам да се развивам, независимо че с годините остарявам. Най-големият комплимент е, когато ми кажат, че звучим свежо и пълни с енергия от много други банди, които са по-дълго от нас на сцената.

От другата страна – Какво мислиш за новия TESTAMENT „Dark Roots of Earth”?

Roland Grapow – Новият TESTAMENT е страхотен. Най-якото е, че бях в студиото на Andy Sneap, когато мочетата създаваха албума преди година и нещо. Също така много се радвам, че Andy Sneap, който ми е добър приятел, работи по реюниън албума на ACCEPT и свърши страхотна работа. Обичам го този диск. Още си го пускам, когато шофирам. Аз съм голям почитател на добрия звук.

От другата страна – И накрая – според теб коя ще е следващата голяма мода в музиката?

Roland Grapow – Въобще не съм сигурен. Мисля, че всеки се стреми да бъде много бърз. Ние самите се опитваме да сме по-екстремни, да сме все по-перфектни, което води до загуба на усещанията. Днес всеки звучи прекалено технично. Смятам, че посоката ще бъде в по-човешката музика, по мръснишката музика, ако ме разбираш, по живата музика. Много хора ме питат за соловия ми албум. Може би в бъдеще ще се опитам да постигна точно това. Да звуча както през 70-те и 80-те. Тук в Словакия слушам едно рок радио, по което пускат единствено музика от 60-те, 70-те и 80-те години. Нищо ново. Готино е да чуя групи, които не съм слушал 20 години. Направо е удивитлено, че съм израснал, слушайки страхотна музика, която още обичам, но много от бандите са вече забравени, в непрекъснатото търсене на новото. Опитвам се да съм отворен за всичко, но винаги се връщам по една две стъпки в миналото. Може би не с MASTERPLAN, но в соловия ми албум със сигурност ще го направя.