Интервю с Rene Rutten (THE GATHERING)

Rene Rutten THE GATHERINGTHE GATHERING най-накрая ще дойдат и в България. Е, не са на върха на кариерата си и май потвърждават правилото, че бандите идват за първи концерт у нас, когато вече са прехвърлили зенита си. Обаче, фактът си е факт – THE GATHERING най-накрая ще имат концерт в София на 22 ноември. Групата ще направи специален, почти двучасов атмосферен и епичен сет – трип рок, прогресив, пост рок, метъл, шугейз, готик и едно специално изживяване, което много от българските фенове чакат повече от 20 години.

Интервюто с Rene Rutten (THE GATHERING) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 19.11.2018 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Rene, скоро THE GATHERING ще бъдат за първи път в България. Какъв сет сте подготвили?

Rene Rutten – Сет листът ни е тайна и ще бъде един вид изненада за феновете. Работим по него, защото никога не сме свирил при Вас. Смятаме, че трябва да направим нещо много специално. В същото време трябва да съчетаем песните така, че при тяхното изпълнение да се чувстваме сигурни. Няма как да направим само старите композиции. Знам, че много фенове предпочитат онова, което сме издали в миналото. Днес сме със Silje, а не с Anneke. Което означава, че трябва да постигнем добър баланс между старите и новите композиции. Ще направим комбинация от двата периода. Така би трябвало да изглежда сетът ни.

От другата страна – Имаш ли любими песни, които по някакви причини, никога не сте свирил на живо?

Rene Rutten – Не, не мисля, че има. Много от композициите сме ги свирили на живо или сме се опитали да ги направим поне по веднъж. Не, не се сещам за подобен материал. Може би има композиции, които не сме свирили на живо със Silje. Това е донякъде вероятно.

От другата страна – Според теб как се е развила групата през годините?

Rene Rutten – Мога да сравня това с живота. Животът на всеки се променя, всичко около теб се променя. През 2019 отбелязваме 30-годишнината на групата. През тези години много неща в живота на бандата се промениха. Както и с нас. Започнахме като тийнейджъри, бяхме много млади. Резултатът беше албума „Always…” (1992). Започнах на 15, свирейки на китара. Когато записахме музиката за „Always…”, бяхме на 17. На първия ни концерт бяхме на 18. Т.е. много млади и луди. Слушахме много и различна музика като дет метъл, както и много тежки стилове, обединени под името хеви метъл. Това с годините се промени. Днес го даваме по-леко, по-спокойно. Също така променихме стиловата насоченост на THE GATHERING. Все още продължавам да харесвам екстремните стилове. Но обичаме да експериментираме, защото е много скучно, когато повтаряме едни и същи формули. По същия начин се променя и животът ни. Музиката повтаря неговите рецепти.

От другата страна – Предполагам, че Ви е било трудно да започнете на чисто, след напускането на Anneke?

Rene Rutten – Напускането на Anneke… Разбира се… Решението беше изцяло нейно. Нямаше какво да направим по този въпрос. Но трябваше да продължим напред с онова, което обичаме да правим – да свирим. Това и направихме. Потърсихме нова вокалистка. Опитахме се да работим и с други, преди да открием Silje, но съм много щастлив, че тя се появи и застана зад микрофона на THE GATHERING. Изборът да се разделим с Anneke не беше наш. Единственото, което ни оставаше да направим, е да продължим. Това е като взаимоотношенията в живота. Просто продължаваш напред.

От другата страна – Защо преиздадохте „A Sound Relief”?

Rene Rutten – Защото много хора го искаха. Този концерт беше издаден преди години само на ДВД. Сега преиздадохме единствено звука от него. Много фенове го искаха, за да си го слушат на телефона или на плейърите, а изданието го имаше единствено като ДВД. За това решихме да го изкараме само като звук, за да имат хората достъп и до дигиталните формати, за да го слушат и по този начин.

От другата страна – Как всъщност Ви помагат новите технологии?

Rene Rutten – Ако говорим за музика, днес комуникацията и възможностите да обсъждате Вашето творчество, са много повече. По лесно е да предложиш на някого да те чуе, да му представиш онова, което си създал. В това отношение прогресът на музикалния бизнес е за добро. Има няколко неща, които може би трябва да са по-добре подредени, но с новите технологии музиката ни може да достигне до повече слушатели. Това е положителното развитие на нещата. Обаче в някои отношения ситуацията не е добра.

От другата страна – Какви са недостатъците?

Rene Rutten – Преди да запишеш албум, трябва да го създадеш. А това коства много време, енергия и усилия. Дори записите отнемат много време и енергия, а и трябва да си платиш за студиото. Когато издаваш албума, трябва да си платиш за дисковете. А днес тези разходи се свеждат до нула, ако го издадеш само дигитално. И все пак се нуждаеш от много време и усилия, за да го създадеш. Но реализирането на албума в дигиталните платформи, води до това, че голяма част от приходите отиват в грешните джобове. Само няколко хора печелят от цялата работа. В миналото, с предишните ни лейбъли ситуацията с нас беше същата. Тогава нямаше дигитални албуми, нямахме контрола върху групата, какъвто имаха американските банди. Получавахме онова, което заработвахме. Но по трудния начин. Понякога този бизнес е грозен. За това винаги трябва да вземаш правилните решения и да се обграждаш с правилните хора. Днешният ден си има, както предимства, така и недостатъци.

От другата страна – Днес THE GATHERING са банда само за турнета или имате планове и за нова музика?

Rene Rutten – Турнетата все още са трудната част. Не сме свирили на живо от няколко години. Silje има две деца. Frank, нашия клавирист, също има дете – дъщеря. За това днес ни е много трудно да тръгнем на път и да правим много концерти. Обаче опитваме тук и там. Следващата година отбелязваме 30-годишнина. Решили сме по повод този празник да издадем нов албум. Днес не правим толкова много концерти, ще участваме на няколко летни фестивала следващото лято, както и през пролетта в Европа, а през останалото време ще работим по нов материал.

От другата страна – Какво постигнахте през тези почти 30 години?

Rene Rutten – Не смятам, че наистина сме постигнали нещо, което да наречем „невероятно добро” или сме постигнали някакво високо ниво или там, както искаш го наречи. Това би звучало абсурдно. Наистина обаче сме направили много. Отворили сме много врати. В миналото бяхме една от първите банди, която излизаше на сцената с клавирист. Дори и във времената на албума „Always…” От самото начало имахме клавирист. По това време използвахме два вида вокали – нормални и ревове. Никой тогава не си позволяваше подобен подход особено в нашия стил. След това започнахме да използваме само чисти вокали. Това също отвори много врати за другите и отвори очите на много хора. В началото обаче това не се оценяваше. Бяхме последната дупка на кавала, гледаха на нас като на клоуни. Никой не ни вземаше на сериозно в Нидерландия. Е, имаше и някои журналисти, които адмирираха усилията ни. За щастие с песни като „Strange Machines“ станахме известни, започнаха и радио ротациите. Така много хора трябваше да си променят мнението за нас. Те осъзнаха, че в метъл музиката може да има и красота. Започнаха да ни приемат. Участвахме на фестивали в Нидерландия, които бяха на едно нормално ниво, но не всеки можеше да свири на тях. Това са ни големите постижения тук в Нидерландия. В световен мащаб за групата като нашата – оценявам факта, че имахме възможността да свирим почти навсякъде по света, турнетата ни минаха откъде ли не, във всяка страна, където сме правили концерт, музиката ни се приемаше много добре. Като постижение отчитам факта, че нашата музика помага на хората да излязат от депресията, да разрешат сърдечните си проблеми. Това са най-големите комплименти, които съм получавал в моята кариера – музиката ми да помага на хората, които са в затруднено положение, отново да видят хубавата страна на живота.

От другата страна – Според теб модерният начин на живот влияе ли на качеството на изкуството?

Rene Rutten – Начинът на живот винаги е влияел на качеството на изкуството. Това е ставало и в миналото. Не само днес, когато имаш дигиталните платформи, където можеш да качваш музиката си. Днес се промениха и звукозаписните студия. Днес е по-лесно да запишеш албум. Това обаче е и проблем, защото записите валят отвсякъде. Всеки може да записва музиката си вкъщи. И никой не вижда нещо лошо в това. Другото различно в качествено отношение е, че бандите могат да се записват сами, както пожелаят. За това и има толкова много групи днес. Всеки смята, че е най-добрият и е най-големият музикант като записва музика. Това е причината днес да е много трудно да попаднеш на група, да откриеш банда, която да те докосне директно в душата, да те хване с песните си. Трудно е да си кажеш – да, ето, това е моята музика. Трябва да си пуснеш поне сто групи, за да откриеш една добра, която да ти хареса. А в миналото приятелите ти са ти казвали кой албум е добър. Също така звукозаписните компании не подписваха с всеки. Те предлагаха договори на групи, за които смятаха, че ще се превърнат в нещо, банди, които вече бяха фактор. Подписваха с добри изпълнители, които показваха, че имат изградени възможности. Днес е трудно да откриеш качеството сред количеството.

От другата страна – Това разделяне на групите на „добри” и „не чак толкова добри” в миналото беше избор на лейбълите, а днес можеш са да формираш вкуса си…

Rene Rutten – Днес липсват филтрите на лейбълите. Имаш всякакви възможности да си споделиш мнението. Имаш дигиталните платформи, имаш социалните медии. Там можеш да филтрираш информацията и да изкрещиш мнението си по всеки въпрос. И в същото време всеки може да те чуе и да те прочете или никой да не го направи. Това е както в училището – имаш 600 ученици пред, които да изразиш становище и не знаеш дали някой те е чул или не. Днес е много по-лесно да си пред хората. Обаче това се отнася за всички. И ти не можеш да се откроиш, защото всички са там. Част си от множеството. Същото е и с музиката. Всеки може да си я представи в Интернет, придружена с хубава обложка, готина снимка и фото от концерт. Всеки може да се пробва, но на първо място остава едно нещо – качеството на музиката. Нещо, което винаги трябва да е налице. В миналото трябваше да отидеш в магазина за музика, да провериш кои са новите банди към момента, да изслушаш мненията на хората, дали са интересни или не. Но преди това групата, се нуждаеше от звукозаписна компания, за да се постави в позицията да е видима за много фенове. Тези филтри вече ги няма, което не е никак добре.

От другата страна – Тогава какво не разбират младите музиканти за музикалния бизнес?

Rene Rutten – Днес това не е необходимо, ако имат големи амбиции и продължават да обичат музиката. Много неща се промениха в музикалния свят. Вземи концертите. Тук в Нидерландия свирят толкова много банди. Във всеки град има по три или четири места за свирене, където можеш да гледаш група и то всеки ден от седмицата, през цялата година. Дори на 1 януари и на 25 декември – на Нова година и на Коледа. Винаги има група, която свири. В миналото не беше така. Билетите обаче са много по-скъпи, отколкото преди години. И това не е заради еврото, а така беше и по време на гулдените. Всичко поскъпва. Обаче е нелепо да трябва да даваш по 25, 30 евро, за да гледаш нормална малка холандска група. В миналото входът за подобен концерт не надхвърляше пет гулдена. Тук не сравнявам гулдена с еврото. Причината за по-високите цени на билетите е, че днес бандите трябва да оцеляват. Клубовете оцеляват по този начин. В противен случай самите групи няма да се навият да свирят за сумите, за които ние сме го правили навремето – за едно или две евро на вход. Невъзможно е. Няма как с тези цени да запишеш албум, дори и след това да го пуснеш за безплатно слушане в дигиталните платформи. Така че парите трябва да дойдат отнякъде, иначе не можеш да направиш нищо, не можеш да оцелееш.

От другата страна – Получиха ли THE GATHERING онова което заслужават?

Rene Rutten – И да, и не. Ако заслуженото се изразява във вниманието, което получаваме, за усилията, които влагаме – абсолютно сме си го заслужили. Но музикалният бизнес не работи само по този начин. Всяка банда има нужда от външна помощ. И тук е мястото на звукозаписната компания, на промоутъра. Там са хората, които те поставят на картата, те са там заради теб и ти помагат. Обаче онези, с които работихме в миналото, се отнасяха много зле с нас. Не говоря в парично отношение, а за възможностите, които ни осигуряваха, за да постигнем повече, да стигнем по-далече, да направим нещо наистина специално. Те ни използваха. Подписахме договор за четири албума. Т.е. трябваше да запишем четири албума, което беше наред. Обаче договорът има от онези текстове със ситен шрифт, които никой не ти обяснява. А ние бяхме наивни, музиканти. Единственото, което искахме тогава, е да свирим и да записваме. Мислехме си – „Ето, най-накрая с нас ще стане нещо хубаво”. В миналото положението беше много по-зле, в сравнение с днес, защото музикалните платформи бяха различни. Има много банди в историята на музиката, дори и големите, които наистина могат да застанат зад думите ми, че лейбълите прецакват бандите. Те ги изкарват на сцената, но не осребряват на музикантите отношението към тях.

От другата страна – Съжаляваш ли за нещо?

Rene Rutten – За това, че сме работили с някои хора – разбира се. Смятам, че всеки се е парил по подобен начин. Предполагам, че и ти в миналото си работил за някого, заради което съжаляваш днес. Но си имал по-голям контрол над нещата. Не си имал договори като нашите – за четири албума, по които сме работили осем години – най-малко осем години за една и съща звукозаписна компания. Каквато и да е била сделката, не можехме да я променяме осем години. Ако работиш за някого, договорът ти може да е за една година. Имаш по-голям контрол над него. Можеш да не се съгласяваш със всичко и ако не ти харесва, да се махнеш. Можеш да си изказваш мнението. В правото имаме едно положение, че ако някой промени нещо в договора, той може да стане нищожен. Също така условията по договора могат да се променят. Ако ти кажеш нещо срещу боса ти, той може да те освободи, може да промени договора. Когато си в група и подписвате като отбор, от името на всички – това е. Положението не може да се променя. Така че съжалявам в някои отношения за станалото в миналото.

От другата страна – А ако можеше да промениш нещо, какво щеше да е то?

Rene Rutten – Бих искал да бях по бизнес ориентиран още от самото начало. Да си в бизнеса също е работа. Заради това че го мразех, просто исках да свиря на китара и да създавам красива музика. Опитвах се да мисля само в тази посока. Но днес бих искал да знам малко повече за това как работи музикалният бизнес. Днес съм много по-добре осведомен. Но за началото би ми се искало да знаех малко повече за нещата, какво можех да правя и въобще как работи светът. Но всичко е наред. Бяхме много млади.

От другата страна – Днес явно си по-наясно, защото следващата година поставяте ново начало за THE GATHERING с нов албум?

Rene Rutten – И преди сме го правили. От доста време записваме за себе си. „Psychonaut Records” е наш собствен лейбъл. Основахме го преди 19 години точно заради проблемите, които срещахме в музикалния бизнес. Казахме си, че онова, което звукозаписните компании правят, можем да правим и ние. Не по-добре от тях, но можем да го правим. Обаче не можем да постигнем повече от тях, защото се нуждаем от контакти. Това е основна работа. А звукозаписната компания има отдел, който се занимава с тази дейност по 40 часа седмично. Ние го правим сами и в същото време сме и музиканти, които трябва да свирят, да композират музика, да записват и в същото време да се занимават и с бизнес делата на групата и лейбъла. Това означава, че трябва да работим по 60-70 часа седмично, което е невъзможно. Няма как да се занимаваш и с двете дейности и да си им отдаден 100 процента. За това се нуждаем от външна помощ. За това и имаме нужда от хора, на които да вярваме.

От другата страна – Какво предпочиташ да си най-добър в музиката или в живота?

Rene Rutten – Не бих искал да ги разделям по този начин. Това не е състезание. Особено животът – той не е съревнование, няма как да си най-добър в живота. Никой от нас никога не си е поставял подобна цел. Не е възможно да си най-добрият. Никой не може да е постоянно на върха. В спорта би могло да стане, но и там е въпрос на време. Защото може да си най-добър в твоя спорт към даден момент. Ако някой е на второ място, това не означава, че не е добър, защото след седмица може да заеме мястото ти и да е най-добрият. И това се отнася основно за индивидуалните спортове като бягането, като спринта на 100 метра. Може би към дадения момент той е номер едно. Обаче след седмица… Просто нещата не са толкова опростени – най-добър в нещо. Не виждам живота да работи по този начин. Може би има значение, когато се съревноваваш със себе си. Как тогава обаче ще запазиш нивото постоянно? Ако целта в живота ти е да си най-добрият, това ще те убие. Невъзможно е!

От другата страна – Кога успехът е по-значим?

Rene Rutten – Когато си обичаш професията. Когато си професионалист и гледаш на работата си сериозно. Когато влагаш усилия и даваш от себе си 100 процента. Това правим ние като музиканти. Иначе нямаше музиката да ни е професия. Това сме ние.

  1. #1 написан от Miroslav-Velzevul (преди 2 седмици)

    …МЪДЪР АГЕНТ….ДА ПРАВО В ЦЕЛТА…И ЗА ЖИВОТО И ЗА МУЗИКАТА…

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото