Интервю с Michael Kiske (UNISONIC, екс-HELLOWEEN)

Само споменаването на името му е напълно достатъчно, за да стане ясно за какво става въпрос. Не става дума за големия му идол Elvis Presley, за когото след толкова години все още говори с възхищение. Не, става дума за един от най-уникалните вокалисти на нашето време. Човекът, който остави гласа си в епохалните крайъгълни „Keeper of the Seven Keys, Pt. 1” и „Keeper of the Seven Keys, Pt. 2”, а в момента продължава по пътя, който тогава го направи известен, но с UNISONIC. С които в края на юни ще станат част от „Kavarna Rock 2015”. Е, на вашето внимание – идеалистът Michael Kiske!

Интервюто с Michael Kiske (UNISONIC, екс-HELLOWEEN) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 8.06.2015 и е публикувано в брой 122 на списание „Про-Рок“

От другата страна – Привет, мистър Kiske? Защо „Presley” е прякорът ти в скайп?

Michael Kiske – Защото обичам Elvis. Пък и той е комбинация и с друг акаунт. По принцип има друго име в скайп, но често използвам и името на Краля на рока.

От другата страна – По какъв начин Elvis Presley те е вдъхновил?

Michael Kiske – Той беше причината въобще да се поинтересувам от музиката. В годината, когато напусна този свят – 1977, бях на девет. Преди това слушах записи на приказки и никаква музика. Когато Elvis почина, навсякъде започнаха да излъчват негови концерти. Филмите с негово участие се въртяха по телевизиите. Тогава си помислих, че е страшен пич. Спомням си също, че сестра ми беше намерила от някъде един диск… Опа, не диск, говоря глупости, тогава още нямаше дискове. Беше взела двойната плоча „Elvis Forever”, която още имам някъде – сборна плоча с най-добрите хитове на Краля. Сега се сещам, че й я подариха за рождения ден. Слушах записите през цялото време и след няколко седмици, тя ми я даде. Така започна всичко. Тази плоча и Elvis Presley бяха причината да се обърна към музиката и тя да ми се стори интересна.

От другата страна – Можеш ли да назовеш само едно нещо свързано с Elvis Presley, което те е впечатлило най-много?

Michael Kiske – Всичко – това как изглежда, поведението му на сцената, начинът по който пее. Смятам, че е невероятен певец. Той можеше да изпълни всичко. Беше страшно убедителен. Когато пееше, беше сто процента открит и честен. Няма значение дали изпълняваше някоя сладникава песен. Тя пак ми въздействаше, защото той беше искрен. И в същото време разбиваше с „Jailhouse Rock“. Като цяло Elvis Presley не може да бъде надминат. Всичко при него беше перфектно.

От другата страна – Би ли искал да постигнеш това, което той е постигнал?

Michael Kiske – Аз съм различен. Различна личност. Което автоматично изключва възможността да постигна това, което той е направил. Како вокалист искам да съм добър, колкото е възможно. Занимавам се с моите неща и не се опитвам да бъда Elvis. Това щеше да е глупаво.

От другата страна – Нека минем нататък – имаш толкова много проекти – KISKE/SOMERVILLE, Michael Kiske, PLACE VENDOME, UNISONIC, защо са ти необходими толкова много групи, за да се изразиш?

Michael Kiske – Не е точно нужда. Главната причина те още да съществуват е, че са започнати преди, да се появи UNISONIC. Преди UNISONIC нямах група. Пък и останалите в повечето случаи бяха интересни решения на „Frontiers Records”. Направих ги, защото ми харесваше. Първият KISKE/SOMERVILLE излезе пет години преди идеята за UNISONIC въобще да се зароди. За това проектите съществуват по един или друг начин. Първо започнах с тях и след това формирах UNISONIC с останалите момчета. Още в началото имах план за подобна банда, но той се разпадна. Много по-лесно е някой да направи песни за мен, защото по този начин на мен не ми се налага да композирам. Всичко, което трябва да направя е да събера музиката и след това да запиша вокалите. Което е по-лесно. Ако останалите проекти пречеха на UNISONIC, нямаше да се занимавам с тях. Сега обаче това не е проблем, защото с UNISONIC не се престараваме. Винаги има достатъчно време. Отговорът е, че останалите проекти съществуват, защото ги започнах преди UNISONIC и все още не съм им сложил края.

От другата страна – Последният албум на KISKE/SOMERVILLE е „City of Heroes”…

Michael Kiske – Определено в него има някои много добри мелодични части. Винаги съм се стремял към това и винаги съм търсил подобни мелодии в песните, които съм пял и съм искал да изпея. В албума няма нито една лоша композиция или песен, която да е неубедителна. Дискът е разнообразен. Беше удоволствие да изпея вокалите. Това всъщност е много важно за крайния резултат.

От другата страна – Спомена, че само си изпял вокалите в този албум. Кой всъщност определя кои части са твои и кои трябва да изпее Amanda Somerville?

Michael Kiske – Това го решават авторите на песните и текстовете. Убеден съм, че когато лириките са готови, е вече ясно коя част е за мъжки глас и къде трябва да се включат женски вокали. В повечето случаи обаче Mat Sinner изпява песента сам и след това решава кои партии са за мен и кои за Amanda. Поне така беше в първия албум. Най-вероятно той знае кой какво ще изпълни преди да е завършил песента. И е наясно, че понякога трябва да смени ролите ни тук и там.

От другата страна – Албумът не е концептуален, нали?

Michael Kiske – Не, не е…

От другата страна – В KISKE/SOMERVILLE работиш с легендата Mat Sinner, в UNISONIC с още по-легендарния Kai Hansen – май никой не може да се похвали с това освен тeб.

Michael Kiske – Не гледам на тях по този начин. За мен те са просто музиканти, които правят музика. Трудно е да ти отговоря, каквото и да било. Това, което е от значение за мен при работата ми с тях, е музиката да е хубава, те да са готини и приятелски настроени. Не обръщам внимание на този т.нар. имидж на звезди, който имат. За мен в края на краищата те са музикантите, с които работя.

От другата страна – В същото време, ако оставим настрана проектите ти, имаш и много гост участия…

Michael Kiske – Това се случваше преди UNISONIC. Днес нямам чак толкова много време за подобни експерименти. Вече рядко се съгласявам и то ако съм свободен или песента ми хареса. Обикновено участвам, когато композицията ми грабне вниманието, но също зависи и кой е авторът й. Нещата са спонтанни. Сега обаче имам мениджмънт и голяма част от предложенията, въобще не стигат до мен. Музикантите контактуват с него и ако от мениджмънта ми решат, че участието не си струва, дори и не ми го предлагат. Ако сметнат, че е добро – ще ми го покажат. Но подобни участия ще стават все по-малко в бъдеще. Защото искам да се занимавам с основните неща – UNISONIC като главен приоритет, обичам участията в AVANTASIA, както и KISKE/SOMERVILLE. Може би отново ще издам с PLACE VENDOME, но няма да е скоро. Ще мине много време преди да се случи.

От другата страна – Имаш ли любима песен от „City of Heroes” на KISKE/SOMERVILLE?

Michael Kiske – Харесвам всички композиции, но любимата ми е „Walk on Water”, която има и клип.

От другата страна – Един въпрос за твоята металофобия…

Michael Kiske – Ха-ха-ха-ха-ха…

От другата страна – Така поне Kai Hansen те определи преди няколко години в едно интервю, което било причината да напуснеш HELLOWEEN и да се насочиш към други стилове.

Michael Kiske – Kai го е казал? Явно е бил пиян. Просто ми беше писнало от всичко, но за кратко. И то доста късно. Влюбих се в хеви метъл, когато бях на 14 години. Срещнах един пич, който свиреше на барабани, когото още познавам. Казва се Karsten. Свиреше в една метъл банда по това време. Аз пък бях голям фен на IRON MAIDEN и JUDAS PRIEST – две банди, по които бях луд, купувах си албумите им и когато имаха концерти в Хамбург, не пропусках да ги гледам. Обаче никога не съм слушал само хеви метъл. Интересите ми надхвърляха границите на стила, но изглеждах като метъл – имах дълга коса, постоянно въртях METALLICA, QUEENSRYCHE, Ozzy Osbourne, това беше популярно тогава, но основно PRIEST и IRON MAIDEN. Те бяха причината да започнас хеви метъла още в училищната ми група. С годините започнах да се усъвършенствам и да ставам все по-добър. Появиха се слухове за пеенето ми. Тогава Markus и Michael се свързаха с мен и ме попитаха дали не искам да стана част от HELLOWEEN. Дадоха ми албума „Walls of Jericho”, който не ми допадна и не им се обадих. Тогава, както отбелязах, харесвах музика подобна на PRIEST и MAIDEN. Спийд метъла не ми допадаше. След това обаче Weikath ми се обади отново и ми каза, че са искали да израстват, да се променят, да правят нещо повече и че имат нужда от глас като моя. Малко по-късно вече бях в репетиционната и те имах песни, създадени за моя глас. Забавлявахме се много, харесвахме това, което правим и тогава – „Бум!”, избухнахме. Беше страхотно. И след това дойдоха личните разочарования. Също така се появиха стилове, които буквално сринаха метъл сцената. Получи се така, че издавахме албуми, които пазарът не очакваше. Върху нас се изля много негативна енергия. Днес разбирам малко по-добре онова, което се случи тогава. Хората не са ни мислели лошото, защото просто са били впечатлени от нещо друго и разочаровани от това, че не го получават от нас. Но тогава буквално ми беше писнало от всичко. Натрупаха се много негативни неща. Също така по това време се обърнах към духовната страна на живота. Намирах я за много по-важна от материалното. Не бях съгласен със сатанинските теми, които метъл сцената експлоатираше. Всичко това ме принуди да се оттегля за кратко. След това в края на 90-те и началото на новото хилядолетие успях да си почина и да събера необходимата ми енергия, за да се завърна с първия албум на AVANTASIA. Това ми бяха първите записи в метъла, моето завръщане. Създадох PLACE VENDOME. Бавно започнах отново да обръщам внимание на сцената и днес се наслаждавам на това, което правя. Докато отсъствах от която и да е група, идеилизирайки човечеството, не съм спирал да харесвам хеви метъла, китарно ориентираната музика. Трябваше да премина през това, за да се върна отново.

От другата страна – Правил ли си интервюта без въпроси за HELLOWEEN?

Michael Kiske – Да, определено ми се е случвало. Не толкова често, но има журналисти, които не са ме питали за групата.

От другата страна – След първия албум на UNISONIC много фенове бяха на мнение, че това е истинското продължение на „Keeper”-ерата на HELLOWEEN…

Michael Kiske – Групата е коренно различна, но знам, че много фенове мислят точно по този начин, защото когато сме заедно с Kai – той пише, а аз пея или с Denis, който създава в стила, повлиян от Hansen, разбира се, че звучим като „Keeper”-ерата на HELLOWEEN. Още повече това си проличава, когато изпълняваме „Future World” или „March of Time”, „I Want Out”. Разбира се, че ще звучи като старите записи – все пак аз пея, а Kai свири. Това обяснява и мненията на феновете. От друга страна това не опира само да отношение и усещания – ние самите не можем да избягаме от начина, по който звучим.

От другата страна – Чакай да те върна все пак на HELLOWEEN – защо „Pink Bubbles Go Ape” и „Chameleon” претърпяват комерсиален провал след успеха на „Keeper of the Seven Keys Part I&II”?

Michael Kiske – „Pink Bubbles Go Ape” сам по себе си описва ситуацията в групата през онези години – лудостта беше на преден план и нищо не работеше както трябва. Химията липсваше. Заглавието го изтърсих в един телефонен разговор с Weikath. По това време търсихме нещо комично. Бандата съвсем спря да функционира като група по времето на „Chameleon”. Бяхме страшно разочаровани от продукцията на „Pink Bubbles Go Ape”, защото работихме с грешния продуцент. След това положението стана още по-сложно с „Chameleon”. Особено след като избрахме име и обложка на албума. Нещата вече не вървяха в правилната посока. Уж всички трябваше да предлагаме идеи за име и корица, а на края единствено аз излязох с решение. Останалите бяха абдикирали от тази задача. Все още смятам, че в „Chameleon” има страхотни неща. Това беше най-доброто, което можехме да предложим към онзи момент. За съжаление обаче това не беше същата банда.

От другата страна – За да се опитаме да затворим главата “HELLOWEEN” – според теб, ако беше останал, как щеше да се развие групата?

Michael Kiske – Ако Kai беше останал, през годините прогресът на бандата щеше да бъде естествен. Не мисля, че щяхме да изгубим толкова много звука на групата след двата „Keeper”-а, както се получи всъщност. Ако бяхме останали заедно, днес HELLOWEEN щяха да бъдат различни, защото хората щяха да са други. В края на карищата хората в групата правят една банда такава, каквато е. Днес в HELLOWEEN има само двама от оригиналните членове, което ги прави тотално различна група. Например издадох „Past In Different Ways” (2008) – трябваше да направя този диск, за да завърша процеса на вътрешно умиротворяване със стила. В началото ми препоръчваха да го направя, но аз отказвах. В последствие се съгласих и ми беше интересно как биха звучали песните, които аз съм написал в друг вариант. Преаранжирах ги. Беше ми забавно. Този албум беше част от бавния процес на осъзнаване и днес вече нямам никакви проблеми с метъла. Знам, че HELLOWEEN издадоха подобен диск („Unarmed” – 2009, бел.авт.), но не съм го слушал.

От другата страна – Не ти и препоръчвам… Чакай да те питам, песните „You’ll Always Walk Alone” и „A Little Time” са от единственото издание на училищната ти група ILL PROPHECY, нали?

Michael Kiske – Точно така. Там разбира се композициите са доста различни. Вариантите в демото бяха много по-сложни, с различни части тук и там. Когато ги предложих на HELLOWEEN, те ги промениха, опростиха ги. Иначе версиите на HELLOWEEN са много по-различни от оригиналите на ученическата ми банда.

От другата страна – Един въпрос за книгата, която си издал – „Kunst Und Materialismus”. Какво представлява?

Michael Kiske – Заглавието се превежда „Изкуство и материализъм”. Тя е първият ми опит, още по детски, да обясня, кое е важно в музиката – в какво трябва да вярваш, какво трябва да правиш. Разбира се, че е нужно и да живееш от нещо, тук идва продажбата на дискове. Разлбира се, че с този акт ставаш част от машината, но не трябва да се превръщаш в кукла на конци. Винаги трябва да правиш това, което смяташ за правилно към съответния момент. Имах няколко идеи, но книгата не е чак толкова важна. Повечето неща съм ги развил много по-добре на по-късен етап в есета – много по-ясно, по-добре и по-зряло. „Kunst Und Materialismus” е първият ми опит да дефинирам идеалите си. От къде започва всичко при мен. Но това не се разрасна, както в по-късните ми писмени работи.

От другата страна – Всъщност постигна ли това, за което пишеш?

Michael Kiske – Винаги! Винаги правя това, което смятам за правилно. Има различни пътища за функционирането на една група. Соло кариерата е нещо напълно различно от участието в банда. Когато си сам, не трябва да се притесняваш от мнението на още няколко души, които са с теб в една група – пишеш си песните, както си искаш и по начина по който смяташ, че трябва да звучат, продуцираш си ги и след това ги изпълняваш. Всяка композиция е маркирана с етикета – лично творчество. Когато си в група, насреща си имаш още четирима души, като всеки от тях има собствено мнение, предлагат се песни, с които всички трябва да се съобразяват и да работят по тях. Това вече е отборната работа. Така че историите са различни. Но самият аз не мога да правя нищо повече от това, в което вярвам. Аз съм основно певец, обичам да пея, понякога създавам песни и винаги го правя от позицията на това, което смятам за правилно. Повече няма да си позволя да се заблуждавам.

От другата страна – И въпреки, че имаш солови албуми предпочиташ групата?

Michael Kiske – Предпочитам да съм в банда. Много по-добре е. Надявам се повече никога да не издавам като соло артист. Защото трябва да нося твърде много дини под една мишница. Още повече, че когато съм част от банда се чувствам много по-добре, особено с хора като Kai и Denis. Самият аз имам нужда да съм в група. Това е важно за мен.

От другата страна – Проклятие ли е за теб или благословия да си част от два албума, които дефинират стиловете пауър и спийд метъл?

Michael Kiske – Определено е благословия. Болезнено беше единствено през 90-те, когато се опитвах да правя коренно различна музика. И постоянно ме сравняваха с това, което бях записал преди това. Хората винаги се вторачваха в „Keeper”-ите и сравняваха новите ми издания с тях. Приемах го болезнено понякога. Обаче определено си е благословия да съм изпял песните от онези два диска, защото с тях започна кариерата ми на вокалист. Албумите станаха много успешни, днес все още се продават и младите фенове ги намират за интересни. И накрая смятам, че без тези два албума, днес нямаше да си говорим с теб.

От другата страна – Четеш ли понякога какво пише за теб в Уикипедия?

Michael Kiske – Не, не съм проверявал.

От другата страна – Сега ще ти цитирам: „Michael Kiske е певец, по-известен като бившият вокалист на немската пауър метъл банда HELLOWEEN”. До кога така?

Michael Kiske – Това е вярно, но все някога ще го променим. UNISONIC е страхотна група. Но всъщност е разбираемо защо пишат така за мен. Все пак с HELLOWEEN съм продал милиони записи, което е най-големият ми успех. Повечето хора ме познават като вокалист на HELLOWEEN, така че написаното в Уикипедия е разбираемо и самата истина.

От другата страна – Защо тогава никога не замени Bruce Dickinson в IRON MAIDEN?

Michael Kiske – Това никога не е стояло като вариант. На първо място те никаго нямаше да вземат германец. Вокалистът задължително трябваше да е британец. Британците не са точно националисти, но са големи патриоти. Също така зад микрофона на бандата трябваше да застане англоговорящ, който пее на родния си език. Познавам момчетата. В миналото имахме един и същ мениджмънт – Rod Smallwood и „Sanctuary Music”. Мисля, че всичко започна с едно интервю на Steve Harris, в което той споменаваше, че съм в списъка от трима или четирима вокалисти, които евентуално могат да заместят Bruce. Така тръгнаха и слуховете. Но никога не се е стигало до предложения, никога не сме обсъждали варианта да стана певец на MAIDEN. Никога не съм обмислял идеята, а и никога не съм го искал, защото съм фен на IRON MAIDEN и искам да виждам Bruce Dickinson зад микрофона. Същото е и с JUDAS PRIEST – не искам да виждам никого другиго като техен вокалист освен Rob Halford. Също така не бих искал да обирам хулите от феновете, че Bruce вече не е в бандата… Ха-ха-ха… Радвам се, че той се върна. Също така съм убеден, че Andi Deris също е отнесъл доста критики в началото от почитатели, които не харесват стила му на пеене. Винаги е трудно да замениш лицето и гласа на дадена група, още повече когато заедно имат успех. Наистина не бих искал да ми се случи подобно нещо.

От другата страна – За мен HELLOWEEN с Deris са коренно различна група от HELLOWEEN с Kiske…

Michael Kiske – Това е факт. Това са две различни банди!

От другата страна – Трябваше ли да си сменят името след твоето напускане?

Michael Kiske – Истината е, че ги разбирам, защо продължиха под името HELLOWEEN. Направиха го заради неговата стойност. Добре е от комерсиална гледна точка. В крайна сметка смениха само певеца, така че съвсем нормално запазиха името на банда. Може би ако го бяха сменили, също щеше да е добре за тях, но според мен на този въпрос трябва те да отговорят, аз нямам идея. Но името има висока стойност.

От другата страна – Да сменим темата… Скоро ще участвате на „Kavarna Rock 2015” – Вие самите какво предпочитате – да сте участници на фестивал или да сте хедлайнъри в клуб?

Michael Kiske – Обичам да съм хедлайнър в големи зали… Ха-ха-ха… Виж и двете си имат своите предимства. Когато си част от фестивал и си някъде по средата измежду други групи, сетът ти е по-малък, което е лесната част – излизаш, свириш няколко песни и си заминаваш. Забавляваш се, ако звукът на сцената е добър, удоволствието може да е голямо. От друга страна да си хедлайнър е също страхотно, защото имаш толкова време, колкото ти е нужно, можеш да правиш каквото си искаш, когато правиш нещо, го правиш, без да си гледаш постоянно часовника, защото след определено време трябва да освободиш сцената. Харесвам и двата варианта, но предпочитам хедлайнърските концерти, защото разполагаме с времето, което ни е необходимо.

От другата страна – На феста ще имате 40-50 минути – ще ви стигнат ли?

Michael Kiske – Разбира се. Ясно е, че няма да е както хедлайнърските концерт. Разликата е във времето. Когато разполагаш с неограничено време, можеш да си спонтанен, да провокираш някакви неща. Винаги е по-добре за феновете да гледат цялото шоу. От друга страна за 50 минути можеш да представиш ударна колекция от най-яките песни, които да оставят силно впечатление. Това също работи, но по различен начин.

От другата страна – Някога осъзнавал ли си, че си вдъхновение и влияние за много съвременни вокалисти?

Michael Kiske – Да, чувал съм за това и е страхотно. Същото е и при мен. На мен като млад също са ми повлияли различни певци като Dickinson, Geoff Tate и други като Halford, Ronnie Dio и Elvis разбира се. Тези хора са ме вдъхновили да започна с пеенето и след това да изградя собствен стил. Винаги е яко, когато имаш не само фенове, но и успяваш да им предадеш идеите си и страстта си, за да започнат и те да се занимават с музика. Това е повече от самата фенщина. Когато някой изсвири страхотен риф или сътвори страхотна мелодия, или като вокалист изпее нещо по страхотен начин и това вдъхнови някого и той да опита да тръгне по този път, да сътвори музика, да се научи да пее, е страхотно.

От другата страна – Ако трябва да те върна на концертите – коя е правилната реакция, когато нещо се скапе на сцената?

Michael Kiske – Интересното е, че не можеш да го промениш. Това е като излизането ми за първи път на сцена след две години – чувстваш се малко или много несигурен. Понякога се ядосваш. Но обикновено трябва да го приемеш, да дадеш най-доброто от себе си и да не си го слагаш. Или да го обърнеш на шега. В края на краищата публиката не е дошла да слуша студийни записи. Тя е пред сцената, за да види групата на живо, да чуе нещо специално. И в крайна сметка, ако нещо се прецака, може да се получи забавна ситуация, с която всички да се забавляват. Това може да се превърне в готина част от концерта. Винаги трябва да приемаш нещата такива, каквито са и да не се ядосваш.

От другата страна – Най-голямото недоразумение, което се носи за теб?

Michael Kiske – Това че съм много труден като човек. Не е така. Този имидж се изгражда, когато казваш това, което мислиш. Когато говориш директно, както аз правя. Винаги казвам как се чувствам и не ми пука дали някой смята, че не трябва да го правя. Ако се чувствам по определен начин, го казвам и толкова. Някои хора не могат да свикнат с това. Когато не съм съгласен с нещо, го казвам, както когато критикувах метъл сцената и особено групите, които идеализираха бруталността, безчвечността, хаоса, сатанизма. Не съм съгласен и смятам, че това са пълни глупости. Някои хора не го приемат и ето как за мен се говори, че съм с тежък характер. Това обаче не е така, аз просто съм твърдоглав, силна личност.

От другата страна – Защо според теб на хората, които казват, каквото мислят, веднага им лепят етикета, че са трудни?

Michael Kiske – Защото някои се чувстват оскърбени. Защото когато не си мил с всички и не говориш само това, което искат да чуят, когато казваш онова, което мислиш и не одобряваш определени неща, винаги ще вбесяваш околните. Защото те ще си мислят, че си скапаняк само заради факта, че мислиш по този начин, ако ме разбираш. Когато заемаш твърда позиция и ясно изразяваш мнението си, че харесваш това или мразиш онова или казваш за нещо, че е правилно, а за друго – че е грешно, винаги ще има хора, които няма да са на твоето мнение и много често те са вбесени от изказванията ти. Така се случват нещата. Няма значение дали говориш за метъл сцената или за нещата от живота като цяло. Винаги е така.

От другата страна – Ти как реагираш на подобни индивиди?

Michael Kiske – Не им обръщам внимание. Те също имат мнение и аз нямам проблем с него. Не ми пука. Ако някой вземе, че изпростее твърде много, просто му се изсмивам.

От другата страна – Какво правиш, когато си вземеш почивка от пеенето и композирането?

Michael Kiske – Обичам много да чета. Предпочитам философски и исторически книги, както и издания на духовни теми. Също така гледам много телевизия и следя определени сериали. Понякога играя компютърни състезателни игри, но напоследък ми се случва все по-рядко. Основно слушам музика, чета книги и гледам хубави сериали и филми.

От другата страна – Спомена че четеш философски книги, какви точно?

Michael Kiske – Идеалистични. Много харесвам работите на австрийския философ Rudolf Steiner. Той е антропософик, който излиза от границите на философията и навлиза в духовните сфери. Има основополагащи трудове, някои от тях са философски, но с други отива още по-далече. Друго, което предпочитам да чета, са стари автори като Friedrich Schelling и Friedrich Hegel – класически немски идеалисти от XVI, XVII и XVIII век. Те имат много идеалистичен и положителен поглед към живота. И са много убедителни във вярванията си.

От другата страна – Значи и ти си идеалист…

Michael Kiske – Определено. Вярвам във висшето значение на живота!

От другата страна – Тогава как живееш със света около теб?

Michael Kiske – Гледам на света като място, където се предполага, че трябва да се учим и да израстваме. Той е просто голямо училище за всички нас – имаме проблеми, трупаме опит, вземаме правилните и грешните решения. И съм уверен, че в един момент се завръщаме в ново превъплъщение. Смятам, че се връщаме, за да използваме опита, който сме изстрадали в предишния живот, да изкупим грешките си. В голямата картина има справедливост за всички. От голямо значение е как живеем живота, какви решения правим, как се отнасяме към хората, за какво живеем. Моето мнение е, че това е много важно за всеки индивидуално.

От другата страна – Не ти ли е трудно?

Michael Kiske – Трудно е, но работата е там, че всеки трябва да решава за себе си. Няма значение какво правят другите, а това което ти правиш. Само ти можеш да промениш собствения си свят и да си негов господар, да вземаш собствени решения. Знам, че не мога да променя света, не мога да променя хората, а и нямам правото да го правя. Единственото, което мога да направя, е да променя себе си. Ако нещо ме прави щастлив, мога единствено да се опитам да покажа разликата и да повлияя по този начин позитивно на околните, без да им казвам директно какво да правят. Просто да бъда добър, колкото е възможно.

От другата страна – Какво от теб никога не стига до очите на публиката?

Michael Kiske – Не крия нищо. Разбира се, че има лични неща, както всички имат личен живот, но не си търся талисмани или да се крия след като сляза от сцената. Винаги се опитвам да бъда себе си. Разбира се, че все пак не можеш да разкриваш всичко на всички.

От другата страна – Как караш хората да те приемат сериозно като музикант?

Michael Kiske – Това става, когато предлагаш качество. Когато си интересен и хората си кажат – „ето това звучи страхотно”. Това е единственият начин. Много ясно, че самият ти не трябва да се възприемаш твърде на сериозно. Трябва да гледаш сериозно на работата си.

От другата страна – Коя песен си спомняш най-ясно от детството си?

Michael Kiske – „Suspicious Mind” на Elvis Presley. Велик запис. Винаги звучи изродски яко, когато я изпълнява. Мисля, че става номер едно веднага след като излиза, май, през 1969. Смятам, че все още е перфектния запис.

От другата страна – Коя беше първата песен, която научи, когато откри музиката?

Michael Kiske – Имаше една, която научих на акустична китара за Коледа – „This Land Is Your Land” (запява композицията – бел.авт.). Открих я в една книга за заучаване на разни песни. Имаше много лесни акорди. Бяха 12 или нещо такова.

От другата страна – Ако повече не можеш да си успешен музикант, с какво би се занимавал?

Michael Kiske – Трудно е да отговоря. Най-вероятно ще се отдам на социална работа и ще се грижа за хора, които имат проблеми, и имат нужда от помощ. Ще се захвана с нещо, което е от значение за мен самия. Нещо на социално ниво. Не искам да седя зад бюро в банка. Това не е за мен.

От другата страна – Ако се откажеш от музиката, в каква посока ще насочиш креативността си?

Michael Kiske – Каквото правя и в момента. Ще си записвам мислите. Ще пиша есета, книги пълни с идеалистични, духовни разсъждения. Правил съм го, правя го и ще продължавам да го правя. И разбира се, ще продължавам да свиря на китара за собствено удоволствие.

От другата страна – И накрая моят любим въпрос, който задавам на всички – ако имаше шанса да срещнеш 20-сет годишния Michael Кiske, какъв съвет би му дал?

Michael Kiske – Не се ядосвай, когато нещо те изкара извън нерви. Карай го по-полека и се отдай на правотата, защото рано или късно ще стане на твоята.