Интервю с LAIBACH

Laibach, Križanke 2016 Foto Miro Majcen

Laibach, Križanke 2016
Foto Miro Majcen

Няколко дни преди концерта на Laibach, имахме възможността да зададем въпросите си във връзка с новия албум, миналото, настоящето и бъдещето на проекта.

MH18: Вече сте посещавали България преди и се съмнявам, че има музикален фен, който не е чувал вашата музика, но мога ли да ви помоля да ни кажете няколко думи за себе си и за вашите музикална и идеологическа концепция

Laibach: Ние не сме обикновена група / Ние не сме покорни поп музиканти / Ние не съблазняваме с мелодии / И ние не сме тук, за да ви радваме / Нямаме отговори на вашите въпроси / И все пак можем да поставим под въпрос вашите искания / Ние не възнамеряваме да спасяваме душите ви / Суспензията е нашето устройство / Ние сме Време. (WAT)

MH18: Laibach премина през много трансформации и кризи. Как запазихте музикална си идентичност и оцеляхте като творци?

Laibach: Избягвахме да слушаме музика и ядем много спанак.

MH18: Музиката ви е много разнообразна; използвате много стилове и звуци. Каква е връзката между индустриалната, поп, класическата и техно музика?

Laibach: Звукът е връзката и също така – звукът е технологията.

MH18: Как започвате да композирате? Какво идва първо – идеята, текста или музиката?

Laibach: Работите ни са индустриални, а езикът ни е политически. Laibach работи като екип (колективен дух), според модела на индустриалното производство и тоталитаризма, което означава, че индивидът не говори (или композира); организацията го прави. Следователно принципът на работа е изцяло конструиран, а композиционният процес е предварително стандартизиран, също и текстовете. Промишленото производство е рационално развиващо се, но ако извлечем от този процес елемента на момента и го подчертаем, ние му приписваме и мистичното измерение на отчуждението, което разкрива магическия компонент на самия промишлен процес. Потисничеството върху индустриалния ритуал се превръща в композиционен диктат и политизирането на звука може да създаде абсолютната риторика.

MH18: Да предизвиквате всяка концепция и идея е вашият обичаен начин да изразявате позициите си. Какво е мястото на войната и тоталитаризма във вашия спектакъл? Предизвиквате ли ги или се примирявате с тях?

Laibach: Ние предизвикваме войната и всичките й символи да се противопоставят сами на себе си.

MH18: През годините много пъти сте били обвинявани в крайнодесеняв) национализъм. Какъв е вашият отговор на това?

Laibach: Не отговаряме. Хората имат право да мислят за нас каквото си искат. Laibach не може да бъде обиден от подобни обвинения и няма нужда да се защитаваме.

MH18: Преди няколко години имахте участие в Северна Корея, която в момента е доста актуална тема. Какво е впечатлението ви от хората и културата на Северна Корея?

Laibach: Да, отидохме в Пхенян през 2015 г., за да направим концерт, в подкрепа на процеса на обединение между Северна и Южна Корея. Северна Корея е съвсем различен свят от всичко, което можете да си представите от европейска гледна точка, реалността в Северна Корея е напълно сюрреалистична. Макар че имахме информация от „вътрешни“ хора, от хора, които вече са посетили страната, все още имахме всички обичайните предубеждения, които хората на Запад обикновено имат за това място. Когато пристигнахме там, най-голямата ни изненада беше, че всичко беше точно както очаквахме, но същевременно беше и съвсем различно. Северна Корея е много повече от това, което медиите в Запада продължават да повтарят, и като цяло открихме, че повечето таблоидни истории и стереотипи за КНДР са напълно неверни. Страната все още е доста бедна и изолирана и има репресивна политическа система, но позитивни промени и енергия се виждат навсякъде. Като цяло, хората са много добри и изглежда, че притежават безценна мъдрост, която ние, европейците, нямаме. Не можахме да намерим цинизъм, сарказъм, ирония, вулгарност и други „западни културни характеристики“ там, а само обикновените скромност, доброта, гордост и уважение. Те обичат да се смеят, да се усмихват и да се шегуват много повече, отколкото хората в Европа днес. Севернокорейците също са много добре облечени, семпло, но елегантно, и учат чужди езици. Децата започват да учат английски на 7-годишна възраст и срещнахме много хора, които говорят и други езици. Пхенян, който е бил бомбардиран и изтрит от земята от американците по време на Корейската война, днес е чист, добре поддържан и пъстър град с внушителна социалистическа и постмодерна архитектура, скулптури и паркове. Магазините му имат поразителен характер на „поп арт“ и изглеждат така, сякаш Jeff Koons ги е проектирал заедно със скулптурите в парковете. Поради това останахме искрено впечатлени от Северна Корея и съветваме хората да посетят тази страна, преди да е станало твърде късно.

MH18: Also Sprach Zarathustra“ звучи много индустриално, но и атмосферично, мрачно, със силни влияния от класическата музика, ambient на моменти и съдържа невероятна смесица от звуци и стилове. Разкажете ни повече за този красив експеримент, който създадохте.

Laibach: Не можем да ви кажем всичко – за някои неща, трябва и сами да се досетите … Композирахме Also Sprach Zarathustra“, защото бяхме поканени от словенския театрален режисьор Matjaž Berger да създадем музика за пиеса въз основа на тази известна работа на Ницше в изпълнение на Театралния ансамбъл „Anton Podbevšek“. Театърът „Anton Podbevšek“ се намира в Ново Место, Словения и всъщност е кръстен на словенския авангарден поет от 20-те години, чиито стихове се характеризират с така наречената титанична лирика с характеристиките на ницшианския свръхчовек и уитманския пантеизъм. Единствената му колекция от стихотворения се нарича „Човек с бомби“ и освен романа на Ницше той всъщност е и важно вдъхновение за музиката, която написахме. Театралната постановка се нуждаеше от музика за фон, в стила на Laibach, и това направихме. По-късно, за издаването на албума, смесихме и модифицирахме в 12 песни основните фрагменти. Никога не сме изследвали Ницше систематично или сме били обсебени от него, но някои от неговите идеи са „включени“ в нашата лайбахска плазма, така че не беше толкова трудно да се събере тази музика в едно.

MH18: Тъй рече Заратустра е доста противоречива и е трудно да се приеме като личен манифест, освен ако не сме в състояние да приемем и нашите слабости. Кой е „übermensch“ – нашето бъдеще, съвършенството, към което се стремим, или това е същността на диктатора – мощното и безскрупулното същество? Бог още ли е мъртъв?

Laibach: Най-напред и преди всичко виждаме Заратустра като дълбоко морално, анти-нихилистично, съзерцателно и религиозно дело, което всъщност отговаря добре на настоящата объркваща метафизика между времето и човека. Неговата концепция за свръхчовека е себепреодоляването. Това означава някой, който може да живее отвъд доброто и злото, над конвенционалните ценности, който отказва да приеме инстинктите на стадото. Това също включва определено отношение към живота, в моментите, когато човек се чувства отчаян и усеща, че животът е безсмислен. В по-широк смисъл, от социалната гледна точка Свръхчовекът е този, който желае да рискува всичко, за да спаси човечността. Що се отнася до смъртта на Бог – Ницше може би се е опитал да го убие, само за да създаде нов, по-добър и по-хуманен – ​​Бог е мъртъв, жив е Übergod / Übermensch. Но тук Ницше не успя. Изглежда невъзможно да се отървем от Бог. Винаги има нещо от него/нея/то и колкото повече се опитваме да го игнорираме, толкова повече той/тя /тя се връща.

MH18: Всяка тема на албумите досега може да бъде свързана с настоящата политическа и социална ситуация в света. Как Ницше се отнася до 2017 година?

Laibach: Като една от основите на екзистенциализма, в светлината на доминиращата политическа и социална идеология на нашето време, основана на морал, който служи на икономиката на управляващата класа, силно заразен с нихилизъм, всички първични теми на Ницше от романа „Тъй рече Заратустра“ са определено важни и много релевантни отново. Ницше например е очаквал текущия културен и политически климат. От края на 19-ти век, той предупреждава, че все по-демократичните държави в Европа ще попаднат в парохиализма и масовата истерия. Той насърчава голямото обединение на Европа и се застъпва за транснационална политика, която да надхвърли дребните национализми, и в която културата и изкуството да могат да процъфтяват. За Ницше културата също е свързана с преодоляването на себе си и всичко, което е статично и не се движи, е смъртта на културата. Всичко това, носталгията и обръщането към миналото, е отровно за културата, защото заличава всяка възможност за прогрес. Той също така се надява на появата на един вид трансевропейски елит, който може да доведе тази културна и политическа революция. Това, което е видял вместо това (и това, което се случва отново), е повече фрагментация, повече национализъм, повече племенизъм и нихилизъм. Наред с други неща, Ницше предрича и това, което той нарича „войни за определяне на бъдещето на човечеството“, които се провеждат в сянката на Бога. И мотивите му са, че смъртта на Бог отново отваря въпроса за това, което искаме да бъде човечеството. Толкова много от идеите на Ницше са все още актуални и съществуват, за да помогнат на хората да интерпретират текущите политически и социални теми.

MH18: Кой ваш албум, смятате за най-подходящ за настоящия ни свят?

Laibach: Всички те са релевантни, но не сме ние, които да отсъдим.

MH18: Изпълненията ви включват и значителна част визуални изкуства, което е друго измерение на представянето на вашата музика. Смятате ли, че музикалното представление определено се нуждае от визуализация и каква е причината да го създадете?

Laibach: Разбира се, че не, но визуализирането на концерти е добавена стойност, която позволява разширено възприемане на музиката. Концертът, по дефиниция е мултимедийно събитие, което също се гледа и не само слуша, а това е основната разлика, която публиката получава на концерта. Такова събитие отваря огромни възможности за съчетаване на звук и визия, но изисква повече работа, ресурси и хора. Също така е необходимо да се предвиди здравословен баланс между двете, така че едното да не доминира над другото.

MH18: В миналото направихте серия концерти с класическата музика – Бах, Вагнер, смятате ли да продължите да изпълнявате класическата музика и какъв ще бъде следващият избор за композитор?

Laibach: Определено ще продължим да изпълняваме и класическа музика и в момента вече работим по проект в сътрудничество с Лвовската филхармония и смесения хор. Това ще бъде интерпретацията на третата симфония (Sinfonia Sacra) на полския композитор Andrzej Panufnik, която групата предприе по инициатива на Adam Mickiewicz Institute (Instytut Adama Mickiewicza), който първо ще бъде представен на 12 май в Люблин, на фестивала на традиционната и авангардна музика.

MH18: Извън Laibach, какви са любимите ви занимания? Кой е вашият любим автор, литературен жанр?

Laibach: Няма „извън Laibach“ за нас. Практикуваме „спорт и шах“, ако това е, което питате, колоездене, ски, играем баскетбол, катерене, каране на кану и т.н. Четем и различни литература, гледаме филми и слушаме музика, но отказваме да разкрием повече от това.

MH18: Кои музиканти ви повлияха, когато започнахте с Laibach?

Laibach: Много музика ни повлия, когато започнахме с Laibach.

Списък с тринайсетте любими албума преди създаването на Laibach (предоставени от Laibach, б.а.):

The Beatles – Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band, Bob Dylan – Highway 61 Revisited, The Rolling Stones – Let It Bleed, The Jimi Hendrix Experience – Electric Ladyland, The Doors – The Doors, John Mayall – The Turning Point, Frank Zappa – Hot Rats, Serge Gainsbourg – Histoire de Melody Nelson, T. Rex – The Slider, David Bowie – The Rise And Fall Of Ziggy Stardust And The Spiders From Mars, Pink Floyd – The Dark Side Of The Moon, Kraftwerk – Radio-Activity, Joy Division – Unknown Pleasures.

Списъкът с тринайсетте любими албума преди създаването на Laibach, групата цитира за The Quietus. Подробности можете да прочетете тук. (б.а.)

MH18: Какъв вид музика слушате у дома, в колата?

Laibach: Слушаме много и различна музика, но не обичаме да цитираме имена и да говорим за предпочитанията си в пресата, така че този въпрос също остава без отговор.

MH18: И накрая, какво можем да очакваме на 24 март тук в София? Ще има ли изненади за българската публика?

Laibach: Колкото по-малко очаквате, толкова повече ще получите. По принцип ще представим онова, което групата в момента представя, което е предимно последният албум Also Sprach Zarathustra. Може би в София, където не сме свирили от известно време, ще свирим и по-стари песни от предишни албуми.

 

For EN, Page 2

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото