masinko-3Китаристът на Mašinko: Бях българска коза в миналия си живот.

Винаги е забавно да отидеш на изток, нямаме търпение за концерта в София.

Остават броени дни до първото гостуване на Mašinko в България. Те ще забият на 22 юли в столичния клуб Live&Loud заедно с Doctor’s Gogo Band и Антифриз. Хърватите пристигат у нас по покана на Sonorics Entertainment. Вокалист и фронтмен на бандата е Марин. Петър, Ловро и Андрия стържат китарите, басът държи Сърджан, а зад барабаните стои Боян.  В момента веселяците от Mašinko подготвят размазващ сет, с който да пометат феновете на пънка. Китаристът на групата – Петър – с неподражаемото си чувство за хумор, ни позволи да надникнем зад завесата, за да задоволим любопитството на публиката.

 

Бързо успяхте да наложите групата на пънк сцената. От колко време сте приятели? Как се запознахте и успяхте да се сработите?

Петър: Всъщност се запознахме доста преди да сформираме бандата. Марин, Ловро и аз бяхме в един клас 8 години и през 1998 г. започнахме да свирим заедно. Когато бях първи курс в университета, се запознах с Боян и Сърки (Сърджан), които са приятели от гимназията. С Андрия ни събра общият ни интерес към мелодичния пънк.

 

Какво ви вдъхнови да свирите заедно?

П: Това е малко странна история. Първоначалната идея дойде от Марин, Ловро и мен, след няколко питиета, разбира се. Решихме, че искаме заедно да правим кавъри на любовни пънк песни. Това не беше голяма амбиция, по-скоро забавен начин да започнем отново да свирим заедно. Обадихме се на Сърки, вечният басист, и така четиримата репетирахме за първи път. Първоначално аз бях барабанистът, което слава Богу не продължи дълго. Скоро Боян дойде като логичното решение на проблема с уменията ми на барабанист и така станахме квинтет с 2 китари.

В рамките на година записахме първото демо и имахме няколко участия. Тогава се наложи Сърки да напусне Хърватия, за да завърши магистратура в някакъв префърцунен университет, чието име забравих. Аз дори не можах да взема бакалавърска степен. Тогава Андрия ни спаси и запълни празнината. И то как. Знам, че просто документирам биографията ни, вместо да говоря за вдъхновение. Но защо не, след като това са нещата, които са ни събрали и изградили като музиканти.

След като Сърки се върна, Андрия се натъжи дотолкова, че една сълза в окото му беше достатъчна да смекчи нашите каменни сърца. Така решихме да станем като „Iron Maiden“ – с 3 китари. Сформирахме 6-членна група с много малко пространство за свирене в гаража.

 

От кои известни музиканти сте се учили?

П: Нека да не говорим обичайните глупости за това на кои банди се възхищаваме. Вместо това да обърнем внимание на отделни личности, чийто стил на свирене или пеене има голямо въздействие върху нас. Ето моя списък, като китарист, който не обича да изучава музикантите и стила им, но все пак има някои, които не мога да пренебрегна. Брайън Мей. Това е. Никой друг не става. Е, не точно, но в крайна сметка не са астрофизици, така че м@йната им.

 

Кои са плюсовете и минусите на това да си музикант?

П: Съгласен съм.

 

Как се подготвяте за концерт? Някакви специални ритуали?

П: Може би останалите от групата няма да се съгласят, но според мен това се отнася за повечето от нас: не приемаме музиката като нещо извън ежедневието ни и затова не ни пука чак толкова. Нямаме нужда от ритуали. Знам, че не питате за сатанински церемонии. Имаме нужда единствено от няколко добри репетиции и човек, който да наеме микробус. Разочаровах ли ви?

 

Много вокалисти поддържат гласа си с нестандартни методи. Как Марин се грижи за своя?

П: Марин се грижи за гласа си колкото Шейн МакГоуън (The Pogues) се грижи за зъбите си. Не трябваше ли да слушате наши записи преди интервюто!?

 

Има ли момент от живите ви изпълнения, който няма да забравите?

П: Веднъж се сбих с гол ексхибиционист, който беше решил да лъска бастуна на сцената. Реших, че няма да го оставя да свърши, затова свалих панталоните и китарата си и му приложих гръцко-римска хватка. Не се притеснявайте, слаб съм като скакалец, затова едва успях да го съборя зад кубето. В крайна сметка си стиснахме ръцете. Той ми каза, че не е обикновена откачалка и не би лъскал на сцената за всеки. Това беше докосващ момент. Буквално.

 

С какво свързвате България? Някой от вас бил ли е тук преди? Какви са ви впечатленията?

П: Бях тук в предишен живот, но по това време бях коза, затова повечето от спомените ми са свързани с изнасилване.

 

Какви са очакванията ви за концертите в България?

П: Приятели от други банди си изкараха много добре там. Разказаха, че концертите са били страхотни, очаровани са от хората. В общи линии сме чували много добри думи, затова очакваме с нетърпение пътуването. Мисля, че никой от нас не е посещавал България досега. Винаги е забавно да отидеш на изток. Планираме да пристигнем ден по-рано, за да разпуснем и да разгледаме София.

 

Автори: Радина Филипова и Милица Саванович