KIT16-Holocaust526-rvanpoortenСамо 2 дни остават до последния концерт по случай деветата годишнина на Metal Hangar 18. Както вече знаете, култовата шотландска хеви метъл банда HOLOCAUST потвърди преди месец единственото си шоу в нашия регион. Легендарното трио идва за първи път в България. Събитието ще се състои на 19 ноември 2016г. в столичния клуб Live & Loud.

Другата група, която също ще изнесе хедлайнерски сет, е румънската фолк метъл банда AN THEOS.

Какво е общото между METALLICA, GAMMA RAY и SIX FEET UNDER? Колкото и странно да звучи, тези банди, които творят в различни стилове на метъла като цяло, правят кавъри на шотландската легенда от Новата вълна на британския хеви метъл HOLOCAUST. Само след няколко дни групата ще направи концерт в София по покана на „ICreative Events” и за първи път българските фенове ще чуят оригиналите на “Heavy Metal Mania“, „The Small Hours“, “Death or Glory” и много други композиции, превърнали се с годините в класика.

Интервюто с John Mortimer (HOLOCAUST) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 14.11.2016 година.

От другата страна – Привет, John. Скоро HOLOCAUST ще свирят за първи път в България…

John Mortimer – Когато дойдем при Вас, ще представим две неща, защото за първи път въобще ще свирим в България, а това е важно за нас. Определено HOLOCAUST са познати с това, че са били част от Новата вълна на британския хеви метъл и с песни като “Heavy Metal Mania“, „The Small Hours“, “Death or Glory”. Моментът, в който за първи път свирим тези композиции някъде, винаги е много специален. А онова, което сме създали в началото на 80-те години, трябваше да бъде изпълнявано навсякъде в Европа. HOLOCAUST обаче никога нямаха шанса да го направят. За това и е важно, че това ще стане за първи път в София, България. Също така усещането да свириш за първи път някъде е много специално. Със сигурност много от феновете, които ще дойдат на шоуто, едва ли са били родени, когато ние създадохме тези класически записи. Има нещо специално в изпълняването им на живо, защото с нашия концерт изкривяваме времето и пренасяме Новата вълна на британския хеви метъл в настоящето. Годините 1980-81-а ще бъдат възродени в 2016 година. За нас като група също така едно от най-важните неща е да представим последния ни албум „Predator“. Върху това сме се концентрирали, защото в него сме вложили страст и много усилия, за да успеем да избягаме от образа на групата от 1980-та. Днес възможностите за това са много добри. Трудно е, но е напълно наложително за HOLOCAUST да вървим напред. Почти сме приключили записите на следващия ни албум. За това и „Predator“ е важен за нас, защото представя това, което бяха HOLOCAUST през 2015-а.

От другата страна – Почти 40-години по-късно как се развиха HOLOCAUST според теб?

John Mortimer – Идеята да основем групата се появи през 1977 година. Но по онова време все още събирахме пари за инструменти, защото нямахме. Оборудвахме се едва две години по-късно. Идеята да сме хеви метъл група беше революционна. Това беше ново за онези години, защото голяма част от съставите тогава се подвизаваха в сферите на рока. Когато се разделихме в началото на 80-те, само една или две групи бяха подписали с големи компании като IRON MAIDEN например. Останалите просто не успяха да пробият. По онова време, когато нямаше интернет, беше много важно зад групата да стои мейджър. В противен случай никой не ти обръщаше внимание. И в един момент всичко приключваше. Историята на HOLOCAUST след третия албум „No Man’s Land“ приключва за кратко. Всъщност самата история на групата е много сложна и се развива на различни места и то твърде неочаквани. Както отбелязах, по онова време без интернет големите лейбъли бяха много важни. Ако не работиш с тях, всички те игнорираха. Във Великобритания беше ужасно. Никой не се интересуваше от хеви метъл. Медиите не ни обръщаха внимание. Никой не даваше пукната пара за групите от този стил. За поредното възраждане на HOLOCAUST в средата на 80-те, много помогнаха METALLICA. Това ме стимулира да се обградя с нови хора, работейки с онази страст, която ни водеше в началото. Тогава METALLICA направиха кавър на „The Small Hours“. Получих доста добри отчисления от авторските права, което ми помогна да вложа тези пари в записа на албуми, както и да продължим напред. В края на 80-те и през 90-те години издадохме няколко диска с музика, с която съм много горд. Не се получиха обаче по-най-добрия начин, защото не можехме да отделим много средства за продукцията, а и технологиите не бяха това, което са днес. Независимо от всичко обаче съм горд с тях. Отчисленията от кавъра, който METALLICA направиха на „The Small Hours“, ми позволиха да поддържам групата да началото на 2000 година. Около 2003 прецених за себе си, че повече не мога да продължавам, защото усилията бяха твърде големи. Албумите, които издадохме през този втори период, са коренно различни от първите ни дискове. Обаче и на тях никой не искаше да им обърне внимание. Никой във Великобритания не се интересуваше от експериментална хеви метъл група. Нямаше интернет и нямаше от къде да знам, че в същото време интересът към HOLOCAUST по света расте. Причината за това, че албумите се получиха толкова прогресивни и експериментални беше, че така ги виждахме, не се движехме според някакви очаквания и смятахме, че така и така никой няма да им обърне внимание, поне да ги направим така, както си искаме. Гордеем се с тях и сега знам, че за много фенове на HOLOCAUST този период е много важен. Което е супер. Отново реформирах групата през 2011. От тогава работим като HOLOCAUST, правим турнета и записваме. Обаче с другите двама, с които съм сега в бандата – Scott Wallace и Mark McGrath, работя още от 2003. Което означава, че сме заедно от дълго време. Просто върнахме името HOLOCAUST едва през 2011. „Predator“, албумът на завръщането ни, представя песни, които вече бяха създадени. Избрахме тях, защото сметнахме, че ще бъдат по-добре посрещнати от феновете на Новата вълна на британския хеви метъл, сравнявайки ги с това, което имахме като дискография до момента. Следващият албум, обаче, няма да бъде съставен от стари композиции. Това са нови песни, които са вдъхновени от сегашния момент и представят HOLOCAUST такива, каквито сме днес. Нямаме търпение да го издадем, както и да свирим на живо, колкото се може повече.

От другата страна – Каква е ролята на групи като METALLICA и GAMMA RAY за дълголетието на HOLOCAUST?

John Mortimer – Голяма, определено. Както отбелязах, по онова време във Великобритания бяхме много изолирани. Медиите не се интересуваха от нас, обаче, какво представлявахме тогава, е ясно от факта, че METALLICA правят кавър на наша песен. Техният албум „The $5.98 EP – Garage Days Re-Revisited“ помогна като цяло за дълголетието на цялата Нова вълна на британския хеви метъл, не само на нас. GAMMA RAY записаха “Heavy Metal Mania“ и “Death or Glory”. И го направиха по начин, който ни вдъхнови. Защото те са много големи в Европа и с тези кавъри ни вдъхнаха увереност. Истинска чест е за нас. METALLICA ни помогнаха с отчисленията за кавъра. Приходите от кавърите на GAMMA RAY не бяха толкова големи, но ни вдъхновиха. Както отбелязах, отчисленията от версията на METALLICA ни помогнаха да си финансираме следващите албуми.

От другата страна – Вече спомена защо от Новата вълна на британския хеви метъл оцеляха едва няколко банди, но можеш ли да бъдеш по-конкретен защо само SAXON, IRON MAIDEN и DEF LEPPARD постигнаха успех?

John Mortimer – Заради времето. Преди интернет големите медии – списания, музикална преса, телевизия, бяха съсредоточили в ръцете си много власт. Хората, които имаха силата да промотират групи, нямаха нужда от твърде много от тях. Избираха една или две и толкова. Обаче бандите, които посочи, наистина бяха достойни да станат големи. Велики са и заслужаваха да бъдат промотирани. Но ситуацията едно време не позволяваше на малките да излизат пред хора и да представят музиката си. Днес с помощта на интернет, можеш да си независим артист. В миналото това не беше възможно и като независим артист нямаше как да попаднеш в медиите. Та, те избираха кого да подкрепят. EMI избраха IRON MAIDEN и наляха в тях огромен ресурс. Лейбълите искаха една група, в която да инвестират, а не сто, в които да влагат пари. Разбира се, не мога да отрека и факта, че Steve Harris имаше и работеше по план как да направи от MAIDEN голяма група. Това също им помогна, не беше само лейбълът. Есенцията, обаче, истинската причина защо само три групи станаха големи, беше заради контролирания избор на лейбълите и медиите. За това и останалите банди в един момент просто се отказаха.

От другата страна – Тогава смяташ ли, че получихте онова, което заслужавате?

John Mortimer – Добър въпрос. И в същото време труден. По някакъв начин онези дни не бяха много коректни към групата. И не само за нея, но и към много други страхотни банди. Тогава ние не получихме вниманието, което заслужавахме. И то заради медиите. Днес групите имат по-голям шанс да достигнат до повече хора. Съвременните технологии го позволяват. От друга страна, сега, когато се връщам назад, осъзнавам, че лично аз не съм бил подготвен да стана звезда. Усещам, че е можело да стане, но вътрешно съм убеден, че нямаше да се справя. Затова и в някаква степен HOLOCAUST получиха точно онова, което заслужаваха. По това време в бандата имаше два лагера. Трима искаха да композират музика като VAN HALEN и AEROSMITH, музика в духа на американския рок, искаха да са рок група, а аз и барабанистът искахме да сме още по-екстремни и по-експериментални, да стъпим в наистина бързите и бавните води на метъла. И така HOLOCAUST се разпаднаха след издаването на един сингъл – „Coming Through“, в който аз не участвах. И неслучайно групата изчезна от хоризонта. Тогава се намеси звукозаписната ни компания, която поиска от мен да реформирам бандата с други хора. За това благодарение на решенията тогава, HOLOCAUST наистина получиха онова, което заслужават. От друга страна обаче не смятам, че успехът ни се дължи на това колко сме добри. Наоколо има фантастични банди, за които почти никой не е чувал. И има известни имена, които са ужасни. Наистина са много зле. Що се отнася до комерсиалния успех – и получихме, и не получихме онова, което заслужавахме. Времената бяха такива. Не съжалявам за миналото и вярвам, че един ден той ще ни сполети.

От другата страна – Проклятие ли е или е благословия да се казвате HOLOCAUST?

John Mortimer – Отговорът отново е двустранен. Нека преди това обаче да обясня защо се казваме HOLOCAUST. В края на 70-те светът беше под истинска заплаха от ядрена война между САЩ и СССР. Навсякъде цареше страх. И през цялото време ядрената война вървеше ръка за ръка със словосъчетанието „ядрен холокост“. Навсякъде можеха да се видят снимки от взривяването на ядрени бомби. Моята идея по това време, докато още ходех на училище, беше, че една хеви метъл група трябва да бъде като ядрена бомба. За това и кръстих групата HOLOCAUST – за да покажем, че сме мощни, колкото ядрен взрив. Това е благословията. В началото на 80-те се появиха документални филми за нацистките лагери през Втората световна война. Така думата „холокост“ започна да се асоциира с нацистките зверства. За това и името ни се превърна в проклятие. Обаче това насочи вниманието към нас, защото „холокост“ е една от тези думи, към която не можеш да си безразличен. Тя лесно влиза в ума на хората. Предизвиква внимание. От което и ние извлякохме полза.

От другата страна – Смяташ ли, че заради Новата вълна на британския хеви метъл, HOLOCAUST са повлияли на екстремните жанрове в метъла?

John Mortimer – Би ми се искало да вярвам, че е така. Изненадам съм например колко много блек метъл банди отдават почит на Новата вълна на британския хеви метъл за разлика от групите от другите жанрове. Учуден съм, защото има голяма разлика между нас и това, което замесените в блек метъла правят. Разбирам това да се отнася за VENOM, защото те бяха доста екстремни тогава. Спомням си например, когато чух за първи път VOIVOD в средата на 80-те, буквално се влюбих в музиката им. Бях погълнат от творчеството им. В албума ни „The Sound of Souls“, който излезе през 1989 година, има много стабилни VOIVOD влияния. В един момент го осъзнах и дори правех всичко възможно да го популяризирам. От този албум изпълняваме една песен „Dance into the Vortex“. Преди няколко години имах честта да я изпълня в Монреал, Канада. Тогава обявих, че това е песен, която е нямало да се получи по този начин, ако VOIVOD не бяха онова, което са. Тогава се оказа, че вокалистът и барабанистът на VOIVOD са в публиката. Беше много яко да се срещна с тях след концерта и след това да открия, че те са били страшно много повлияни от HOLOCAUST и въобще първия път, когато са се събрали да джемят, са свирили нашата песен “Death or Glory”. Не беше за вярване. Те са вдъхновили мен, но преди това аз съм повлиял на тях и то без да знам за това толкова време. Виж, всеки артист има свой начин да създава и записва. Всеки музикант схваща нещата по свой начин и ще предложи нещо различно. С годините открих, че HOLOCAUST са повлияли на много различни групи. Вземи песента, с която VOIVOD са започнали първата си репетиция заедно – “Death or Glory”. Тя има кавър от GAMMA RAY, но преди това SIX FEET UNDER й правят дет метъл вариант. И двете версии се различават от оригинала. Харесват ми възможностите, които групите достигат в това да покажат една песен в коренно различна светлина.

От другата страна – И оттук сега накъде?

John Mortimer – Посоката на развитие на групата никога не е била предумишлена и обмисляна предварително. Когато става дума за композирането на песни и тяхното изграждане, никога не мислим за пазара и ситуацията там. Какво и какви би трябвало да бъдем. Няма такова нещо. И никога не е имало. Създаването на музика е процес, който не мога да спра. Когато съм вдъхновен, посоката и стила са напълно извън контрол. По-скоро песента използва мен като средство да достигне до вниманието на слушателя. Едва след като тя се превърне в нещо завършено, мога да се поогледам и да приема с учудване крайния резултат. Едва тогава разбирам кой би бил най-добрият слушател за създанието. Но креативният процес е напълно независим. Никога съзнателно не сме тръгвали в дадена посока. Когато създадем определени парчета и за малко се откъснем от тях, едва тогава бихме могли да определим характера им, защото те са се появили спонтанно. Процесът на създаване на една песен е повече от естествен. Невероятно е какво се получава. То се случва някъде отвъд мен самия. Никога не съм хващал китарата с идеята, че на всяка цена трябва да напиша парче. При мен не става. Трябва да има независимост, иначе всичко отива по дяволите.