Интервю с John Garcia (екс-KYUSS)

John Garcia KYUSSimage-4Накратко – John Garcia е американски вокалист и композитор, известен с участието си в групи като KYUSS, SLO BURN и UNIDA. През 1989 година основава KYUSS, с които има пет албума. Именно с тях John Garcia става едно лицата на стоунър рока, а самата банда е смятана за родоначалник на стила. 1995 групата отива в небитието, а вокалистът поема по собствени пътища, които го извеждат и до соловия му проект от 2017 „The Coyote Who Spoke in Tongues“, в който KYUSS участват в малко по-различен прочит.

Интервюто с John Garcia (екс-KYUSS) е излъченов „От другата страна“ по радио Варна на 4.06.2018 година.

От другата страна – Привет, мистър Garcia! Как си и къде те намирам?

John Garcia – Добре съм, благодаря. Намираш ме в дома ми. Много е хубаво, че се обаждаш, оценявам го.

От другата страна – Поздравления за новия албум! Защо реши „The Coyote Who Spoke in Tongues“ да е акустичен?

John Garcia – Няма друга причина, освен че винаги съм искал да издам семпла и акустична плоча. Тази беше записана в Палм Спрингс. Заедно с китариста ми Ehren Groban влязохме в студиото през лятото на 2016-та и просто го направихме.

От другата страна – Това е втората ти самостоятелна плоча. Какво предпочиташ – да си в група или да си соло изпълнител?

John Garcia – Определено предпочитам да съм соло изпълнител, защото това ми дава свободата, от която се нуждая. Когато съм сам, нещата са в мои ръце и аз определям посоките, в които да поема. Отговорностите са повече, но това са моите идеи, моето виждане за музиката. Трудно е сам да контролираш всичко, но на мен това положение ми харесва и не се виждам скоро отново да бъда в група.

От другата страна – Какви са плюсовете и минусите на това да си соло изпълнител?

John Garcia – Това е много интересен въпрос. Не виждам никакви минуси. Не се сещам за нито един. Плюсовете са, че реализирам собствената си концепция. Освен това трябва да искаш да си в тази позиция – да определяш правилата, да избираш хората. Музикантите, с които работя, споделят моите виждания и имат желание да работят с мен. Много е важно да намеря правилните хора, с които да следваме една посока. Не се моля на никого да стане част от този проект. Изборът и решението са техни. Ако не се получи – няма проблем, това не е края на света. Просто продължавам да търся, докато намеря тези, които споделят моите идеи, емоции, мисли, чувства и които желаят да се включат в процеса по създаването на моята музика. Аз съм отворен за идеите на другите. Ако са по-добри от моите, не е проблем да ги оценя и да ги използвам. Щастлив съм, че познавам и съм привлякъл толкова талантливи музиканти. Те също имат страхотен материал и ако погледнеш цялостно на албума, ще видиш, че това не е 100-процентов John Garcia, защото аз разчитам на тези момчета и на тяхната креативност. Те определно заслужават моето уважение и аз им го засвидетелствам. Съжалявам за дългия отговор, но така виждам нещата.

От другата страна – Как се справяш с цялата отговорност и рисковете?

John Garcia – Свикнал съм, за мен това не е проблем. Знам, че музиката ми не е за всеки. Първият ми солов албум се получи много по-бавен, отколкото исках, трябваше да е по-бърз. Не беше най-доброто ми изпълнение, но продължих напред, защото опитът ми помогна да запиша акустичен албум. Всичко е на моите плещи, цялата критика и повечето коментари са насочени към мен, но се опитвам да не им отдавам толкова голямо значение, защото това е моята музика и винаги ще има хора, които не успяват да вникнат в нещата, които правя. Всеки изпълнител е наясно с това. Знам, че някои не харесват EARTH WIND AND FIRE, други пък слушат само SLEEP или MONSTER MAGNET. Аз например няма да обърна грам внимание на PANIC! AT THE DISCO, Taylor Swift или Terence Trent D’aArby. Обаче ми се налага, защото дъщеря ми например харесва точно Taylor Swift, което означава, че и аз съм принуден да я слушам. Невинаги съм съгласен с нейния вкус, но и тя невинаги одобрява моя, когато си пускам Frank Sinatra или някой джаз артист. Черпя идеи от всякаква музика. Хората не разбират, че тук става дума не за стилове, а за „проучване“. Трябва да си настроен изследователски. Не се притеснявам от критиките, защото те са част от живота на музиканта. Не се смятам за артист, защото намирам тази дума за претенциозна. Също както и думата продуцент. Аз съм музикант, защото обичам да създавам музика и да бъда на сцена, да свиря на китара, да съм зад ударните. Това е част от мен, винаги съм искал да бъда такъв.

От другата страна – Каква критика приемаш и каква не?

John Garcia – Добрата критика е добре дошла. Винаги я приемам и съм благодарен на хората, които са отделили от времето си, за да чуят албума. Ценя и негативната критика, защото „The Coyote Who Spoke in Tongues“ не е за всеки. Има хора, които не харесват акустичната версия на „Green Machine“, но за мен това е просто един по-различен поглед върху тази песен. Те ме питат как съм могъл да я претворя в балада. Уважавам мнението им, но за мен това не е балада. Разбирам и тези, които не харесват акустична музика и дори няма да си пуснат моя албум. Всеки е свободен да слуша каквото си иска. А аз съм щастлив, че мога да разговарям с хора като теб за това, което сме създали заедно с моя китарист. Всяка реклама е добра, дори и лошата. Има хора, които не приемат акустичните версии, за тях те са кощунство. Ок, да го духат! Просто не си пускайте албума, щом стилът не ви допада. Ако не е за вас, подминете го и си пуснете нещо, което искате да чуете. Няма проблем. В повечето случаи албумът получава положителни коментари, но не това е най-важното. За мен уникалното в цялата ситуация е възможността да поговорим за моята музика с някой като теб, който е на другия край на света. Оценявам това.

От другата страна – Обикновено музикантът трябва да спечели публиката, но каква е ролята на слушателя в процеса на музикална комуникация?

John Garcia – Много интересен въпрос, който досега не са ми задавали. Смятам, че слушателят не трябва да очаква нищо. Ако търсиш тежък звук или рок запис за парти в петък или събота вечер, този албум не е за теб. Но ако искаш да си пуснеш нещо, докато караш през Калифорнийската пустиня и си сам в пустошта, тогава „The Coyote Who Spoke in Tongues“ е добър избор. Това е музика за интимна вечеря с любимата жена, когато сте само двамата в компанията на бутилка хубаво вино и италиански ястия. Този албум е за теб, ако си имал лош ден, искаш да се отпуснеш и да забравиш къде се намираш. Тогава просто сложи слушалките, вземи си бира и избягай от действителността за 46 минути.

От другата страна – До каква степен тогава творческите решения се формират от културните различия – и обратно, по какъв начин възприемането на звука се влияе от културните различия?

John Garcia – Също много интересен въпрос и го оценявам. Не бих могъл да запиша този албум примерно в Ню Йорк, заради огромните културни различия между Палм Спрингс и Манхатън. Нужна ми е специфична атмосфера, за да се почувствам комфортно и определено пустинята ми дава това усещане. Тя е различна от всяка друга пустиня по света, било то в Австралия или Африка. От друга страна обаче тази музика е необходимост за мен и колкото и да са големи културните различия, аз ще намеря начин да я изпълня, независимо дали съм насред царевичните полета в Канзас или до Египетските пирамиди. Правя го непрекъснато и това е страхотно! Мнозина свързват пустинята със стила стоунър рок, но според мен на това се отдава много по-голямо значение, отколкото трябва. Всеки, когото попиташ, ще ти разкаже различна история. Тази музика се появява въпреки инвазията на глем рока. Тя е била нужна на хората тук и те са започнали да я свирят. Разликите обаче са огромни. Ако искам да създам песен като „Kylie“, която да звучи различно от звука на Ню Йорк, аз ще я напиша тук, в Палм Спрингс, където атмосферата е различна от тази в Манхатън. В пустинята има една празнота, която едва ли можеш да усетиш в Ню Йорк. Но виж, не искам да се правя на стария Jim Morrison и да навлизам във философски брътвежи за разликите между Манхатън, Египет, Мелбърн, Айова и пустинята. Нещата стоят по този начин: винаги ще има разлики, винаги ще има потребности. И винаги трябва да намираш начин да твориш, независимо къде се намираш.

От другата страна – Как виждаш връзката между звук, пространство и композиция?

John Garcia – Трудно ми е да се контролирам, когато става дума за насищането на песните с вокали, но се опитвам всичко да е максимално опростено, защото така е най-добре. Как го правя е друга история. Същото се отнася и за китарите. Не искам тонове шред. По-малкото е повече. А това е много трудно за постигане. Всеки може да подобрява уменията си в свиренето на китара и да стане като Yngwie Malmsteen или някой друг. Но аз нямам нужда от Yngwie Malmsteen. За мен е много по-важно да не се самозабравяш в безкрайни импровизации. Да знаеш кога да спреш и да избягваш излишни „разкрасявания“. Какво напрaвихме в „Green Machine“ и „Gardenia“? Дадохме заден ход. Опростихме структурата, без да я натоварваме допълнително. Нямаше наслагване и добавяне на части. Точно обратното – махнахме всичко излишно. Трябваше да оставим пространство на песента. Намалихме нивата на честотната характеристика на аудио сигнала. Не ни трябваха еквалайзери с 12 или 16 честотни ленти, а само с шест. Всичко трябваше да е максимално изчистено. Правейки това и въздържайки се от добавяне на вокали на всяка една нота, успяхме да създадем „дишаща“ музика. Това беше една от най-забавните страни на процеса на композиране.

От другата страна – Какви нетрадиционни мерки трябва да вземе една група днес, за да успее?

John Garcia – Също интересен въпрос. Първото, което ми идва на ума е, че един музикант трябва да е напълно нормален. Аз съм семеен човек, баща и имам постоянна работа. Карам камион, дори бях наел един, защото моят трябваше да се почисти заради пустинния дъжд в Калифорния. Не съм професионален музикант. Винаги съм искал да се занимавам с музика, но успехът никога не е бил самоцел за мен. Аз съм съвсем обикновен мъж с интересна позиция. На първо място това ми дава възможност да пея, да свиря, да деля една сцена с Ehren Groban и да разговарям с умни хора като теб. Благодарение на постигнатото с KYUSS имам шанса да се срещам с интелигентни хора и да отговарям на интелигентни въпроси. На второ място помагам в болница за животни в Палм Спрингс. И на трето, най-важното, съм баща и съпруг. За мен това е успехът. Концентрирам се върху важното, а именно щастието на моето семейство и образованието на децата ми. Всичко останало е на втори план. Така трябва да бъде.

От другата страна – Как реши кои парчета на KYUSS да запишеш акустично?

John Garcia – Лесно. Взехме 20 песни и започнахме да избираме. Някои се оказаха подходящи за акустична версия, други въобще не се получаваха. Така направихме селекцията. Беше интересен процес и много се забавлявахме.

От другата страна – Каква е връзката между музиката и другите изкуства?

John Garcia – Обичам да правя две неща: да помагам на животните, което не е точно изкуство, и да пиша музика. Щастлив съм, че мога да се занимавам и с двете. За мен между тях има връзка, колкото и да са различни. Да помагам на животните и да създавам музика са две от нещата, които ме определят като разумно същество. Не знам, никога не съм мислил по този въпрос, защото преди не са ми го задавали. Не се занимавам с друг вид изкуство. Не рисувам. Цялото ми свободно време е посветено на музиката. Харесвам кариерата си. Онова, което ми липсва, е риболовът. Винаги, когато имам възможност, хващам въдиците. Това съм аз – ставам сутрин и правя закуска на децата и съпругата ми, помагам на семейството си, ходя на работа, грижа се за животните в болницата и когато се прибера, ако остане време, пиша музика или удрям по едно. Водя много обикновен живот. Ограничил съм се в тези неща. Не мисля много за връзките между изкуствата. Опитвам се да намеря баланса между професия, семейство и музика. Да ходиш на работа, да се грижиш за близките си и в същото време да записваш албуми е резултат от много усилия. Баланс, баланс, баланс! Трудно е, но е необходимост, която се старая да задоволявам.

От другата страна – Ако срещнеш своето 20-годишно Аз, какво би му казал?

John Garcia – Ще го зашлевя и ще му кажа да поумнее, да цени това, което има и да не бъде арогантен. Да мисли повече и да внимава накъде ще поеме, защото пътят на музиканта не е от лесните. Да бъде предпазлив и да не се предоверява нито на околните, нито на себе си. Да помисли, преди да вземе окончателно решение. Щях да го зашлевя още няколко пъти, за да му привлека вниманието върху предупреждението ми. Ще му кажа, че съм много сериозен, когато говоря с него. Ще го посъветвам още веднъж да бъде внимателен, защото пътят, по който тръгва, е опасен и трябва да е сигурен, че решенията, които взема, са правилни.

  1. #1 написан от Мартин (преди 2 месеца)

    албумът е от 2017, какъв нов албум?

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото