Интервю с Johan Hegg (AMON AMARTH)

AMON AMARTH  за първи път в България! Мечтата на стотици фенове на викингите ще се сбъдне на 18 ноември, когато лидерите на мелодичния дет метъл ще взривят зала „Юбилейна” в София по покана на „Force of Rock”, заедно със SEPTICFLESH и AS I LAY DYING. Преди две години във Виена (Австрия) Албена Цолова – Бета (магазин „Яко”, София”) имаше шанса да се рещне очи в очи с лидера на AMON AMARTH Johan Hegg и да проведе един крайно интересен разговор. Първият концерт на групата в България се оказа добър повод интервюто да получи и своята премиера в ефира на Радио „Варна”. Тогава, 20.03.2009г., Бета стана свидетел на уникалния пътуващ фестивал „Full Of Hate”, когато на една сцена свириха AMON AMARTH, OBITUARY, LEGION OF THE DAMNED и KEEP OF KALESSIN. 

Интервюто с Johan Hegg (AMON AMARTH) е излъчено на 14.11.2011г. в „От другата страна” по Радио „Варна”.

От другата страна – Здрасти! Представи се, моля!

Johan Hegg – Здрасти, аз съм Johan – вокалистът на AMON AMARTH.

От другата страна – Това изчерпва ли всичко за теб?

Johan Hegg – Ха ха, ми не знам, какво друго трябва да кажа.

От другата страна – Ами например, аз четох, че освен вокалист в банда си и шофьор на камион, когато не си на турне…

Johan Hegg – Не, вече не, това беше преди години, беше нормалната ми работа, с която си изкарвах хляба, но вече не се нуждая от нея.

От другата страна – Това е добре.

Johan Hegg – Да, супер е.

От другата страна – От доста дълго сте на път с фестивала „Full Of Hate”, и предполагам, че понякога ви се случва, докато сте в тур буса да си кажете „Home, sweet home!”

Johan Hegg – Ха ха, а не, обикновено ни се иска да се прибираме. Много е забавно да си на турне, но винаги е хубаво да се връщащ у дома. Домът си е дом, а ние сме доста семейно настроени пичове, така че…

От другата страна – Не знам дали разбра, аз съм от България и понеже знам, че се интересуваш от история, ще те питам какво си чувал за България?

Johan Hegg – Да, разбрах, но не съм запознат с историята на страната ти, най-много да поназнайвам нещо от историята от по-ново време. Известно ми, че е част от т.нар. социалистически блок, зад желязната завеса, че столицата й е София и че е до Черно море. Надявам се скоро да дойдем и да свирим при вас.

От другата страна – Наскоро излезе едно съвсем сериозно изследване на учени от някакъв си американски университет, че хедбенгингът не е особено здравословен, че уврежда това и онова и ако го практикуваш дълго ще имаш много проблеми.… Какво ще кажеш?

Johan Hegg – Зависи как точно го правиш. Очевидно трябва да си внимателен. Ние го правим вече толкова отдавна, че… Трябва да си стегнат, да знаеш правилните движения, а не да се лигавиш наоколо и да се мяташ. Ясно е и, че не трябва да го правиш много агресивно, защото в противен случай ще си нараниш врата. Трябва да знаеш как да се грижиш за себе си, за мускулите и костите си… (Тук басистът Ted Lundström, който носи някакъв диск за подписи, бута маркер в ръцете на Johan, маха към камерата и казва: „Здрасти, мамо!”) Но живота е пълен с много опасности и ако тръгнеш да се тревожиш за подобни неща по този начин, то тогава вероятно ще трябва да си стоиш постоянно в леглото, а пък това също не е особено полезно за здравето.

От другата страна – Като си говорим за това нещата да се правят по правилния начин, а ти третираш доста екстремно гласа си. В тази връзка, чувал ли си за една дама, която наричат „Кралицата на крещенето”? Казва се Melissa Cross, от Америка е, живее в Ню Йорк и е вокален учител…

Johan Hegg – Да, запознат съм и това, което тя има като стил на работа, не е точно този, от който се интересувам аз. Вокалната техника, която тя прилага не пасва на моя тип пеене… Тя учи все разни там метъл корове или каквото и да са, с врещящи гласове…

От другата страна – Хм, може, но преподава и на Angela Gossow от ARCH ENEMY…

Johan Hegg – Може и така да е, но аз знам точно какво преподава и че то изобщо не ми върши работа лично на мен.

От другата страна – Но ти имаш някаква школовка и знаеш какво да правиш с гласа си, нали? Имаш си своя собствена техника или?

Johan Hegg – Да! Да, имам си. Що се касае до физическата част, едно от много важните неща е първо да загрееш гласа си, да се грижиш добре за него и да почиваш достатъчно. И още нещо, което се отнася за дълго турне, каквото е това в момента, при което са ни букнали десет шоута едно след друго, след това свободен ден, после пак четиринадесет концерта и тогава почивен ден и това не е много добре за гърлото, и в този смисъл дори не знам защо се съгласихме на такъв график, но… Та затова се старая да си пазя гласа, да огранича интервютата до минимум…

От другата страна – Ох, извинявай, доста си поговорихме, а ти предстои излизане на сцената скоро…

Johan Hegg – О, не, не, изобщо не се тревожи, аз ако не исках да го направя, просто щях да кажа „Не!”.

От другата страна – Е, сега, това си е шанс, който не е за изпускане. Много хора в България ще ти се зарадват, искат да чуят дали има шанс да свирите и у нас, пък все още имаме ограничен достъп до някои артисти и…

Johan Hegg – Да, да, нормално, няма проблем…

От другата страна – Много ти благодаря за това! Да продължим. Гледах „making of” на клипа към песента ви „Guardians Of Asgard” и сигурно се чувствате готино с такава легенда като
Lars-Göran Petrov от ENTOMBED до вас… Изглежда сте позамръзнали, докато го снимате, но пък е било и голяма забава. Но как се стигна до неговото участие във ваша песен?

Johan Hegg – Аз и Ted Lundström си общуваме с него постоянно, познаваме го отдавна. Ние по принцип имахме идея да запишем песен с двама вокалиста, попитахме го дали би искал да участва и той се съгласи. После, когато тръгнахме да снимаме и клип към тази песен, беше очевидно, че трябва и той да е вътре. Той се съгласи и го направихме. Получи се наистина готино.

От другата страна – Да, така е, старата школа среща новата!

Johan Hegg – Аха, той е велик вокалист, а и страшно симпатичен пичага, така че беше лесно да се работи с него.

От другата страна – AMON AMARTH вече имат DVD със златен статус в Щатите, което е само една от малките победи, които ви очакват като банда по пътя нагоре.

Johan Hegg – Това DVD не е нещо, което сме планирали, което сме подготвяли с идеята да достигне златен сатус по продажби, но когато се случи, беше приятна изненада и за САЩ, и Обединеното Кралство… Това си е голяма стъпка напред, заради факта че когато го постигнеш, получаваш по-голяма гласност.

От другата страна – Кажи ми твоите три правила, които спазваш, за да оцелееш на фестивал?

Johan Hegg – Ха ха, три неща значи… хм, предполагам зависи от това по кое време на годината се провежда феста, но ако съм с групата, аз лично преди всичко си пазя бекстейдж паса, това е нещо, което не трябва да губиш! Стой наблизо да сцената, съберете се всички от бандата наоколо, за да не закъснеете за шоуто. Недей да пиеш много преди концерта…

От другата страна – А след него?

Johan Hegg – Е, след… на кой му пука…ха ха…

От другата страна – Тъй като се занимавам с дизайн, продажба, а и лично съм фен на тениски, ми е интересно, ти дали имаш някакъв любим тишърт, който не ти се ще да сваляш?

Johan Hegg – Хммм, винаги съм притежавал всички класически тениски на MOTORHEAD.

От другата страна – Значи говорим за тениски на банди, а не нещо с хитър надпис например?

Johan Hegg – Винаги нося тениски, който са в мой стил, но пък ако кажем, че имам мой уникален стил, също няма да е много вярно. Но имам разнообразен гардероб. Като цяло имам предимно на банди.

От другата страна – Които вероятно са ти подарък?

Johan Hegg – Не всички. Някои от тях са ми подарък, а други си купувам сам, когато попадна на нещо добро.

От другата страна – А има ли нещо, в което да си облечен в момента или пък част от тялото ти, която вярваш, че би могла да те изрази като личност?

Johan Hegg – Ха ха, брадата ми!

От другата страна – Така си и знаех!

Johan Hegg – Ами, да, не е кой знае какво, но е доста голяма така че…

От другата страна – Да се върнем назад във времето, когато Johan Hegg е бил хлапе, но все пак достатъчно пораснал, за да взима решения за своето бъдеще. Тогава това да си музикант като план „А” ли беше за теб?

Johan Hegg – Още от малък си мечтая да съм в група. Когато гледах THE ROLLING STONES, AC/DC, BLACK SABBATH или LED ZEPPELIN като дете и още не бях открил метъла, а и не разбирах английски език, все пак бях влюбен в музиката. Дори когато с моите приятели бяхме на по 6-7 години, основахме група в кавички! Нямахме инструменти, но имахме ГРУПА! Имитирахме най-вече AC/DC, IRON MAIDEN, KISS. А после като поотраснах, тренирах футбол в училище, така че не се занимавах с музика преди да завърша.