Интервю с Jens Ludwig (EDGUY)

 Тази година EDGUY бележат 25 години обща история – сребърна годишнина, която настоява за празненства! Това не значи, че ултра-модерният Tobias Sammet ще се разрови из гардероба си със сценични дрехи, за да се облече подобаващо. Не, това значи нещо друго, нещо много по-добро. Музикантите наскоро издадоха компилацията “Monuments“, а тази есен ще поемат на турнето “The Best Of The Best“, за да представят най-големите си хитове. Наскоро се свързахме Jens Ludwig, който е китарист и съосновател на групата, за да си поговорим както за годишнината на EDGUY, така и за редица други неща. Какво точно сподели за Metal Hangar 18, може да прочетете по-долу.

Здравей, Jens. Поздравления за 25-ата годишнина с EDGUY!
Благодаря ти! Чувствам се сякаш сме по-стари отколкото всъщност сме. Заедно сме от 25 години, а съвсем скоро ставам на 40. Чувствам се доста готино спрямо факта, че тази група е част от такъв голям период от живота ми. Приключението през тези 25 години е повече от невероятно. Смятам за доста добре, че решихме да го отпразнуваме. Мисля, че всички ще харесат компилацията, която предлагаме и многото прекрасни снимки, които отразяват подобаващо тези години. Нямам търпение за предстоящите концерти, чрез които ще отбележим годишнината.

Да започнем с най-важното нещо за момента – компилацията ‘‘Monuments’’. В нея са включени пет нови песни, които звучат доста добре. Материалът нов ли е или е такъв, който все още не е включен в албум?
Самата компилация е смес от най-известните ни хитове, ако може да ги наречеш така. Песните са тези, които хората обичат да чуват по концерти. В същото време, има доста песни, които са част от EP-та. Песните, които включихме са избрани както от самите нас, така и от нашия лейбъл Nuclear Blast. Разбира се, няма как всички да бъдат доволни, дори в групата. Например, има песни, които бих искал да бъдат включени и такива, които да отпаднат. В крайна сметка ще кажа, че ‘’Monuments’’ представя последните 25 години повече от добре.

Предполагам, че никак не Ви е било лесно да изберете кои песни точно да включите в ‘’Monuments’’.
Нямаш си и на представа… Да избереш кои песни да станат част от бъдещо издание е една наистина трудоемка задача, с която за щастие сме свикнали. Същото е и когато съставяме сетлист. Имаме толкова богат избор от песни и знаем, че никога няма да успеем да задоволим всички. Винаги ще има хора, които мрънкат и остават недоволни.

Говорейки за студиен материал, кога можем да очакваме следващия албум на EDGUY? Имате ли някакви идеи относно това?
Ами, всъщност не. В момента се концентрираме над годишнината си. Предстоят ни няколко фестивала, които са доста готини. След издаването на ‘‘Monuments’’, не спираме да получаваме добри отрази. Нямаме търпение за турнето през септември. Когато приключи, ще се облегнем назад и ще се насладим на всичко, след което ще започнем с правенето на бъдещи планове.

В компилацията е включено цяло шоу от турнето покрай легендарния Ви албум ‘’Hellfire Club’’ от 2004 г. Защо решихте точно този концерт да бъде включен в племето?
Когато записахме DVD–то през 2004 г. все още разполагахме с материала. Спомням си, че нещо не беше наред със самия запис, но не се сещам какво точно. Тогава решихме да издадем песните към EP–то ‘’Superheroes’’, та останалата част от материала не видя бял свят. Това е главната причина, поради която решихме да включим DVD–то в компилацията. Искахме да отдадем почит на тези времена, пускайки концерта като бонус материал.

Смятам ‘’Hellfire Club’’ за най–тежкият Ви албум до момента. Но кой е албумът на EDGUY, който е най–важен за теб от лична гледна точка?
Всичките ни албуми са важни. Някои повече, а други по–малко. Всеки един от тях бележи определен период от живота ми, затова и имам специална връзка с всичките ни албуми. Трябва да ти кажа, че ‘‘Hellfire Club’’ е любимия ми албум. От него блика доста енергия, атмосферата и всичко останало покрай този диск… Знаеш, че тогава се присъединихме към Nuclear Blast, появихме се в някои ТВ шоута и т.н. Смятам го за наистина важен албум, но това не значи, че останалите ни творби не са важни.

Лимитираната версия на ‘’Monuments’’ съдържа нещо наистина интересно – coffee-table книга. Какво можем да открием в нея?
Човече, тази книга е пълна със снимки, ха – ха. Много, много снимки. Смятам, че това е най-красивото нещо, което някога сме издавали. Оформлението е повече от прекрасно. Както казах, съдържа снимки, които обхващат цялата ни кариера. Някои са наистина забавни. Има и такива от времената, в които бяхме хлапета на 16 години. Спокойно мога да кажа, че тази книга е перфектната графична ретроспекция на последните 25 години.

Част от празненствата покрай 25-ата Ви годишнина е предстоящото турне. Имайки предвид трудния избор, как точно ще решите на кои песни да се спрете за сетлиста?
Репетираме доста усилено. Работим върху 35 песни, за да можем да разнообразяваме по някакъв начин. Обикновено, до известна степен, винаги се стига до едни и същи парчета. Имаме някои наистина специални, но както ти самия предположи преди малко, изборът е наистина труден. Винаги има фенове, които се оплакват, че не сме изсвирили любимата им песен. Други се оплакват, че сетлистът е прекалено кратък. Отдавна свикнахме с мисълта, че не можем да задоволим капризите на всички. Това, което никога няма да спрем да правим е да даваме всичко от себе си, за да може публиката да си прекара добре и да запомни концерта като нещо невероятно.

Ще обявите ли още дати за тези специални шоута? Ние в Източна Европа също искаме да празнуваме с вас!
За съжаление, не знам. В момента няма нищо повече, освен това, което вече сме обявили. Може би ако това турне се окаже успешно, ще се свържем с промоутъри и от останалите части на Европа. Отворен съм към всякакви възможности, защото обожавам да пътувам и да изнасям концерти.

Какво се промени и какво не се за EDGUY през последните 25 години?
Ами, превърнахме се в една наистина успешна банда. Това, което не се промени е страстта и удоволствието, което изпитваме при правенето на музика. Това, което се промени са хората. Говоря не за състава, а за нас самите. Все пак това са цели 25 години. Днес съм почти на 40 г. и имам други приоритети, които са различни от тези, към които се целях когато бях на 18 г. Това е нещо съвсем естествено, което за щастие не оказа влияние върху музиката ни.

От всичко, което сте преживяли заедно, кой е моментът, който смяташ за най-важен?
Тук ще те върна в самото начало. Това е моментът, в който Тоби и аз решихме да създадем групата. Без тази идея, нищо друго нямаше да съществува. Каквото последва бяха, са и ще бъдат адски много магически моменти. Затова ми е трудно да избера само един. Цялото ни приключение е повече от невероятно.

Как според теб немската хеви метъл сцена се е променила през годините?
Мога да говоря единствено от името на EDGUY. Опитваме се да изненадваме хората и винаги да вкарваме нови неща в песните ни. Самият жанр има доста добра репутация. Всеизвестен факт е, че има и други страни, които са допринесли за метъл музиката. Например, Скандинавия се слави с доста добри банди в лицето на IN FLAMES, SABATON и много други. Готините банди идват от всички краища на света.

А музикалният свят? По какъв начин смяташ, че се е променил през всичките тези години?
Музикалният свят се промени драстично. Времената бяха коренно различни, когато с EDGUY започнахме да свирим. Музиката имаше различна стойност. Спомням си, че като бях дете, нямах търпение да си купя новото CD на любимата си група. Спестявах пари от закуски и когато успявах да събера достатъчно, отивах в близкия музикален магазин, за да си взема диска. След това, в продължеие на три месеца слушах само и единствено това издание. Имаше наистина голяма стойност. В днешно време хлапетата си разменят флашки с музика, които съдържат по стотици, някои и по хиляди песни. Нещата не са толкова ценни, колкото бяха. Също така, когато става въпрос за записване на албуми, днес всичко е толкова лесно. Можеш да свършиш всичко у дома. Затова и почти всеки го прави. За съжаление, музикалният свят страда от липса на качество. Музиката беше по-качествена през дните, в които ние започнахме. Това е доста тъжно, но аз наистина смятам, че нещата стоят така.

За кого правиш музика – себе си или света?
Най-вече, ние правим музика за самите нас. Но не бива да забравяме, че освен артисти, ние сме и фенове. Това ни вдъхновява да опитваме да постигнем нещата, които очакваме от любимите ни банди.

Сподели първия ти забавен спомен с EDGUY.
Имали сме доста забавни моменти. Спомням си как Tobby се превърна във фронтмена на бандата. Донякъде е интересно и сега ще ти разкажа защо. Беше по време на първата ни репетиция. Все още не бяхме решили кой ще бъде вокалист. Барабанистът ни не искаше да пее. Една от първите песни, които свирихме беше ‘‘Highway To Hell’’ на AC/DC и нито аз, нито Dirk можехме да свирим рифа и да пеем. Това остави Тоби без избор и от този момент нататък, той пое микрофона в EDGUY.

Знам, че преди си харесвал Backstreet Boys, което е странно и донякъде забавно. Слушаш ли поп все още?
Слушам доста неща, които не са рок и метъл. Относно Backstreet Boys – не съм им бил голям фен. Вероятно съм казал съм нещо такова преди около 10 години. Бях фен на продукцията им, защото звукът им беше убийствен. Изпитвах интерес към тях от гледната точка на звуков инженер. В днешно време слушам доста рок. Харесвам Billy Tallent. Той е един от любимите ми артисти. Също така, имам деца и се налага да слушам и тяхната музика. Въпреки всичко това, смятам, че музиката трябва да е направена от нечии ръце. Не харесвам електронните неща.

Коя е най-кофти ситуацията, в която си попадал откакто си музикант?
За пореден път ме връщаш назад и ме караш да се замисля… Хм, веднъж ни задържаха на границата с Мексико и не знаехме дали ще продължим, защото навсякъде имаше войници с автомати, които проверяваха автобуса ни за наркотици. Това беше една наистина кофти ситуация, но за щастие нито един от нас не взима наркотици, та в последствие ни пуснаха да си ходим и продължихме по пътя към следващия концерт.

Съвсем наскоро почина Chester Bennington от LINKIN PARK, а няколко месеца преди това и емблематичният Chris Cornell. Какво е мнението ти за депресията, която обзема музикантите в рок и метъл индустрията?
Не съм сигурен дали е проблем единствено в нашите среди. Ако някой известен като Chester или Chris се самоубие, медиите не спират да говорят за това. Опитвам се да обясня, че има хора, които работят съвсем нормални неща и водят обикновени животи. Те също могат да страдат от депресия. Ако някой такъв се самоубие, на никого няма да му пука… Освен на семейството и близките приятели. Никой друг няма да говори за това. Депресията и останалите видове психични разстройства могат да застигнат всеки. От най-обикновения човек до някоя известна личност.

Мислиш ли, че рок и метъл музиката е изгубила умението си да се бунтува?
Да, определено. Бунтът не е същия, като този през 80-те. Мисля, че в днешно време е трудно да се бунтуваш срещу нещо, тъй като всичко е достъпно и обикновено. Хората са свикнали с това. В миналото, да бъдеш бунтар значеше да кажеш ‘‘Майната ти!‘‘ на нещо, което е доста необикновено. Днес почти всичко е позволено. Срещу какво можеш да се бунтуваш? Няма нищо необикновено.

Все повече и повече банди от първото поколение решават да сложат край на своите кариери. Например, наскоро BLACK SABBATH направиха същото. Какво е бъдещето, което виждаш за метъл сцената в световен план?
Мисля, че група като BLACK SABBATH никога няма да бъде заместена. Те са доста уникални и са едни от бащиците на тежката музика. В днешно време има групи, които имат потенциала да заемат мястото им по един или друг начин, но никой никога няма да бъде като тях. Пример за такава голяма рок група са NICKELBACK. Не знам дали някоя от тези банди ще има същия статут като BLACK SABBATH, AC/DC или AEROSMITH. Никой не може да ги замести, но за да обобщя казаното – съществуват групи, които могат да поемат завета и да го опазят.

Освен NICKELBACK, кои са някои от любимите ти модерни банди, които смяташ, че са способни на това?
Голям фен съм на IN FLAMES. Доста ги харесвам. Те са група, която не спира да се развива. А това е повече от важно в случай, че искаш да успееш.

Окей, Jens. Последните думи са твои!
Искам да започна с ‘‘Пич, мамка му! Това беше едно страхотно интервю!‘‘, ако не е проблем, ха-ха. Преди 20 години щеше да бъде. Искам да благодаря на всички, които по един или друг начин имат общо с EDGUY, както и на всички, които ни подкрепят през годините. Като група, ние сме адски благодарни, че имаме възможността да достигаме нови върхове и да се развиваме. За финал ще кажа, че наистина се надявам в бъдеще да посетим Източна Европа!

Надявам се, че ще успеем да се видим един ден в България. Когато идвахте през 2009 г. в Каварна беше адски готино!
Аз също се надявам. Може да изпием една-две бири!

Имаме сделка! Благодаря ти за интервюто, Jens. Желая ти приятен остатък от деня!
Сделката си е сделка. И аз ти благодаря! Приятна вечер!