Интервю с Heri Joensen (TYR)

Обикновено, когато става дума за хеви метъл, едва ли, в чисто географски смисъл, някой се сеща за малката автономна страна Фарьорски острови. Обаче за това стилът е толкова велик, защото е покълнал дори на това отдалечено кътче, заобиколено от всички страни с водите на Атлантическия океан. Та, от там идват TYR, които на 31 януари ще направят съвместен концерт с финландците SWALLOW THE SUN по покана на „BGTSC”. Между другото футболният отбор на Фарьорските острови е на 96-то място в класацията на ФИФА (българският национален отбор е 72-ри, а си нямаме нито една световно известна банда… Тъжен факт…)

Интервюто с Heri Joensen (TYR) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 18.01.2016 година.

От другата страна – Привет, Heri, скоро за първи път ще направите концерт в България, очакванията ти?

Heri Joensen – Идея си нямам какво да очаквам. Никога преди не съм бил в България. Единственото, което знам е, че е източноевропейска славянска страна. Получихме съобщения от български фенове, които ни споделят, че са много доволни, че ще свирим при Вас. Надявам се, да се срещна с колкото се може повече хора и да видя много щастливи фенове, които ще дойдат на концерта. Извън това, наистина не знам какво да очаквам.

От другата страна – Чувствате ли напрежение, когато за първи път свирите някъде?

Heri Joensen – Да, има нещо такова. Чувствам се малко неспокоен, но обикновено е обратното – хората, които са ни чакали да свирим, са по-развълнувани, че ни виждат. Това прави нещата лесни. Усещането е подобно на всеки от изминалите концерти. Самата идея, че ще свиря в някоя страна за първи път, ме кара да се вълнувам много. Иначе самият концерт е нищо по-различно, от където и да било.

От другата страна – Ще свирите заедно със SWALLOW THE SUN, група, която няма нищо общо с Вас…

Heri Joensen – Смятам, че е по-добре, когато на едно място са събрани групи от различни стилове. Причините са две. Първата е, че хората, които са дошли за SWALLOW THE SUN, ще чуят и нас, независимо че не са длъжни да го правят. И обратно, хората, които са дошли за нас, ще чуят и другата банда, което ще е яко за тях. Също така винаги можеш да привлечеш банди със звук, подобен на TYR и SWALLOW THE SUN, обаче ако избираш групите по това, че си приличат, тогава концертът ще се получи много скучен.

От другата страна – Имаш ли любими песни от дискографията на групата, които обичаш да свириш на живо?

Heri Joensen – Има песни, които харесвам повече от други и това са композициите, които публиката харесва. Тези парчета носят удоволствие при изпълняването им на живо – като „Hold the Heathen Hammer High”, „Blood of Heroes”, „Mare of My Night”, песни, които феновете пеят с нас. Към тях ще прибавя и „Shadow of the Swastika”. Бях отегчен от изпълнението на тези композиции, но осъзнах, че ще ги изпълняваме до края на музикалната ни кариера и трябва да преодолея това чувство. Начинът е да погледна на тях от гледната точка на публиката. Повечето от хората, пред които свирим, чуват тези парчета за първи път. Тогава се поставих на тяхното място, представих си как за първи път чувам композициите и виждам групата. Така осъзнах, че всъщност няма нищо отегчително в изпълняването на едно и също.

От другата страна – Като си говорим за концерти, според теб коя група е „златен стандарт” за живи изпълнения?

Heri Joensen – Може би преди съм имал подобен пример, но сега май ми се намират повече негативни впечатления или стандарти за това как не трябва да се свири на живо. В живота ми досега не съм посетил много концерти, защото живея на Фарьорските острови и тук са свирили едва няколко групи. Най-якият концерт, който съм гледал, беше  на TWISTED SISTER. Те свириха тук преди няколко години, преди барабанистът им да почине. Стара група, която преди това не бях гледал. Няма банда, която да ме е впечатлила така, както TWISTED SISTER го направиха. От друга страна не бих ги определил като „златен стандарт”, защото ние не свирим като тях и не правим концертите си като техните, най-вече заради това, че аз свиря на китара и в същото време пея. Което означава, че съм доста обран по време на живите изпълнения. Значи бих посочил TWISTED SISTER, но повечето примери, които мога да дам, са отрицателни и най-голямата ми грижа е да не заприличаме на IRON MAIDEN и да не свършим като тях.

От другата страна – Какво ви коства да сте група от Фарьорските острови?

Heri Joensen – Най-големият недостатък е, че излиза много скъпо да се пътува от и към Фарьорските острови. Когато получим предложение от Стария континент или от някъде по-далеч, ни струва страшно много, за да се доберем до там. Това е едното. Другото е, че равнището на живот на Фарьорските острови, както и в Скандинавия, е много високо, което означава, че трябва да печелим много повече пари от някого, който живее в Германия, например, за да можем да живеем нормално. Предимството най-вероятно е, че привличаме вниманието на хората, точно защото сме група от Фарьорските острови, което не е нещо обичайно. А това е добър маркетингов ход и работи добре от тази гледна точка.

От другата страна – Гледам, че има няколко метъл банди от Фарьорските острови, но май само вие свирите извън страната?

Heri Joensen – Май е така. Има една група HAMFERÐ, които имат няколко концерта в Европа, но все още не са свирили в САЩ или извън Стария континент. Ние сме единствената световно позната група от Фарьорските острови.

От другата страна – Това, че сте от Фарьорските острови, привлича ли интерес към страната ви?

Heri Joensen – Мисля, че повечето хора, които идват на нашите концерти, научават за Фарьорските острови, защото са чули първо за нас. Те откриват първо TYR и след това родината ни. Така се случва най-често. Малко са онези, които знаят, че съществува държава Фарьорски острови и след като чуят, че сме банда от там, идват да ни гледат. В повечето случаи е обратно – хората харесват хеви метъла, попадат на нас и след това откриват страната ни. Интересуват се обикновено от езика ни, културата ни. Но има и една малка група от фенове, на които не им пука откъде сме, защото за тях е важна музиката ни.

От другата страна – Звучи така все едно сте посланици на Фарьорските острови…

Heri Joensen – Често ни оприличават. Не сме основали групата с идеята да сме посланици на Фарьорските острови. Обаче точно това се получава. В повечето случаи хората научават за страната ни, заради бандата. И харесва ли ни или не, играем ролята на посланици. Не знам как да го приема това положение, не съм сигурен дали въобще трябва да се отъждествяваме с подобно поведение, но бъди сигурен, че даваме най-доброто от себе си в това, което правим.

От другата страна – Tyr е име на бог от скандинавската митология, ако имаше силата му, какво би променил?

Heri Joensen – Бих сложил край на много военни конфликти. Tyr има силата да започва или да спира войни между приятели и врагове. Обаче има няколко войни, които бих започнал. Смятам, че това е най-важната сила, която някой може да притежава днес.

От другата страна – Даваш уроци по китара, кое е първото нещо, което държиш учениците ти да научат?

Heri Joensen – Основното е, да се научат как да се упражняват. И да разберат, че само с упражнения ще стават по-добри. Има няколко основни неща – да запомнят основните акорди, да се упражняват с метроном и да се упражняват често. Усвоят ли тези три правила, няма нещо, което да ги спре в тяхното развитие.

От другата страна – Ако не беше успешен музикант, с какво би се занимавал?

Heri Joensen – Бих бил лингвист. Щях да уча езици. Бих избрал между шотландски, келтски, финландски или полски.

От другата страна – Последният ви албум „Valkyrja” излезе през 2013 година. Подготвяте ли вече следващия?

Heri Joensen – Работим по него, композираме. Надявам се, че ще го издадем, колкото се може по-скоро. Песните обаче не са изцяло завършени, но вече записваме някои китари.

От другата страна – Какво означава информацията, че в музиката ви няма насилие и омраза?

Heri Joensen – Искаме да сме позитивни. Понякога текстовете ни са мрачни, в тях пеем за битки, има текстове за войни, но в повечето случаи посланията ни са миролюбиви. Изпълнени са с надежда за мир по света. Трябва да сме наясно, че той е пълен с мрак, насилие и омраза, а ние не искаме да сме част от онези, които проповядват тези състояния. Точно обратното – искаме да прокарваме позитивизъм, да подтикваме хората да живеят заради нещата, които си струват, които правят живота по-хубав.

От другата страна – Два последни въпроса – най-необичайното място, където сте свирили?

Heri Joensen – Свирили сме в църква, някъде по източното крайбрежие на САЩ. Сградата е била построена за църква, но не е изпълнявала функцията си дълго. Използвана е за други цели, докато някой не я купува и не я превръща в хеви метъл клуб. Наистина е необичайно място за концерти.

От другата страна – И накрая имаш ли любима дестинация за концерти?

Heri Joensen – Преди беше Сибир, но вече сме били там и сме свирили. Горд съм, че го казвам. Сега обаче любимата ми посока е там, където все още не сме били. Мечтая да посетим архипелага Свалбард, който е най-северната част на Норвегия и е близо до Северния полюс, както и се надявам, че скоро ще имаме шанса да свирим в Австралия и в Япония.