Интервю с Gerre (TANKARD)

Бира и траш! Траш и бира! Обединяващото звено между тях са немските пивоварни Tankard. Момчетата, с общо тегло над 300 килограма, спазиха двугодишната традиция и отново зарадваха алкохолизирания свят с нов пивоварен дестилат, в който вече 32 години буквално се опитват да удавят народонаселението. С „R.I.B.” това най-накрая може да се случи. И преди кехлибарената течност да започне да извира от всяко човешко отвърстие – няколко думи от гърлото на обединяващото звено между бирата и траша – Gerre, който отново е започнал да конкурира екватора.

Интервюто с Gerre (TANKARD) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 25.08.2014г. и е публикувано в 115 брой на списание „Про-Рок”.

От другата страна – Привет, Gerre! Гледа ли Световното и доволен ли си от титлата?

Gerre – Разбира се, но мислех, че шампион ще стане Колумбия!

От другата страна – Колумбия? Защо?

Gerre – Нали знаеш онези албуми, в които се лепят стикери? Е, аз се заигравам с тях и първо събрах целия отбор на Колумбия. Тогава си помислих, че това е поличба. Но съм доволен и от това развитие на ситуацията.

От другата страна – Тогава от футбола към музиката. Вярно ли е, че идеята за името на албума „R.I.B.” е на вашия мениджър?

Gerre – Идеята наистина беше на мениджъра ни. Заиграване с „R.I.P. – Rest in Peace”. Известни сме с това, че обичаме играта на думи. Това обаче не означава, че е краят на TANKARD. И следващите 32 години ще сме на линия. Докато се забавляваме, ще продължаваме.

От другата страна – Предполагам, че и по време на записите Ви е било забавно?

Gerre – Какво да ти кажа. Китаристът ни Andy написа повечето песни. Той ми прати диск с идеите. Моята задача беше да ги комбинирам и да създам мелодичните линии за вокалите. След това се срещнах с Andy в студиото му и там на място решихме какво влиза в албума и какво не, коя част ще използваме за припевите и така. Май нямаше много забавни случки по време на записите. Имам много сериозни правила по време на сесиите – никакъв алкохол. Първата бира отворих след като записах вокалите и на последната песен. От доста време работим по този начин.

От другата страна – Новият албум звучи по-праволинейно от „A Girl Called Cerveza”…

Gerre – Да, бих казал и че е по-твърд. Песните са по директни. Това обаче не означава, че не харесвам и „A Girl Called Cerveza”. Композициите не са чак толкова дълги, както в предишния диск. Доволни сме то крайния резултат – от една страна имаме много тежки китари, от друга – много чист звук, всеки инструмент се чува ясно. Преди да започнем композирането на песните, не си говорим в каква посока ще поемем. Просто създаваме това, което идва от сърцата ни. В края резултатът сам се оформя. И ако трябва да опиша новите моменти в албума – това са новата обложка и десетте нови заглавия в него.

От другата страна – Кой е основният фокус в албума по отношение на текстовете?

Gerre – Отново се опитахме да създадем добра комбинация от сериозни и забавни лирики. Имаме доста хумор в текстовете, както в заглавното парче „R.I.B. (Rest in Beer)”, което разказва за един откачен професор. Също така песента „Fooled by Your Guts”. В нея разказваме истинска история за един пич от САЩ, на когото стомаха произвежда алкохол. Всеки си мисли за него, че е алкохолик, но се оказва, че проблемът му е истински и истинско бедствие за него. Прочетохме за този случай в интернет и веднага си казахме, че това е тема точно за песен на TANKARD. „No One Hit Wonder” е посветена на самата група и фактът, че тя съществува вече 32 години. Защото никога не се сме били банда за един хит, както се случва доста често в бизнеса. Има много музиканти, които създават една песен, тя става известна и след това живеят от приходите на един единствен хит. Забавна е и „The Party Ain’t over ‘Til We Say So”. Тя е за това, че вече едва ли не сме в инвалидни колички, но все още купонясваме здраво на сцената и никой не може да ни държи сметка докога ще продължаваме да го правим. От друга страна имаме и много сериозни текстове като „War Cry”, в която се изправяме срещу дроните, които убиват невинни. „Hope Can’t Die” е парче за наш много добър приятел, който ни напусна преди две години. Тя се отличава от останалите, защото не е толкова бърза, както останалите. В нея разказваме за чувствата, които ни връхлитат, когато изгубим много близък човек – гняв, надежда, мъка… В „Enemy of Order” критикуваме онези, които следят мейлите, подслушват телефоните… Бих обобщил, че албумът е добра комбинация от текстове, които разглеждат различни теми.

От другата страна – Не съжалявате ли понякога, че основният фокус на феновете е съсредоточен върху забавната и „алкохолната” страна на групата, а не върху сериозната?

Gerre – Тази смес от критични и забавни текстове съществува при нас още от „Chemical Invasion”. Но TANKARD винаги ще бъдат свързани с бирената част. Което е изцяло наша грешка. Още в самото начало поставихме основите на това с второто ни демо „Alcoholic Metal” и албуми като „The Morning After”, разбира се „Chemical Invasion”. Създадохме си този имидж сами. През 90-те се опитахме да се оттървем от него, но провалът беше тотален. Днес гледаме на имиджа ни с ирония, не се вземаме насериозно. Забавляваме се с него. TANKARD винаги се свързват с този бирен имидж, независимо че с годините той леко се попромени в по-сериозна посока. Но както казах, грешката е наша. И можем да живеем с нея. Смятам, че основното ни качество е комбинацията от траш и забавление. Комбинация, която ни пасва идеално.

От другата страна – Има ли някаква заигравка между вашата „Riders of the Doom” и „Riders on the Storm” на The Doors?

Gerre – Не, никаква. Песента е за големите компании, които прецакват хората. Още една критична композиция.

От другата страна – А „Breakfast for Champions” има ли нещо общо с романа на Кърт Вонегът „Закуска за шампиони”?

Gerre – Не, няма връзка. Песента е забавна. В нея сравняваме плановете, които всеки прави, когато стане сутрин, с резултата когато си лягаме вечер.

От другата страна – Музиката ли е забавната част от живота ти?

Gerre – Музиката е много важна част от живота ми. Не мога да си представя, че бих могъл да живея без хеви, спийд и траш метъл. Предполагам, че и без TANKARD не бих могъл да живея… Хахахахаха…

От другата страна – С музиката си предавате послания, чрез посланията – музика, или музиката е послание?

Gerre – Смятам, че музиката е нашето послание.

От другата страна – И какво е то?

Gerre – Много енергия, купища забавление и по специално когато излизаме на сцената е страхотно да даваме и да получаваме енергия на и от феновете, които са пред нас. Винаги съм казвал, че за нас е удоволствие да свирим траш. Разбира се около нас постоянно се случват гадости, така че не ни е възможно да създаваме единствено забавни песни.

От другата страна – Имате ли гост участия в новия албум?

Gerre – Не, не точно. Поканили сме някои наши много добри приятели. В заглавното парче „R.I.B. (Rest in Beer)” в средата и в края сме включили един монашески хор, който беше изпълнен от наш много добър приятел. Но не и като специален гост. Пък и други външни участия няма.

От другата страна – В чисто музикален аспект, постигнал ли си мечтите си?

Gerre – Със сигурност ще кажа – да! TANKARD съществуват от 32 години. Никога не сме си и помисляли, че това ще продължи толкова време. Свирили сми в страшно много страни. През тази година за първи път имаме концерти в Австралия и Румъния. Наистина е невероятно. Краят на групата не се вижда. Все пак има още много държави, през които да минем. Напълно сме доволни от положението, в което сме в момента.

От другата страна – След толкова много години не съжалявате ли, че TANKARD не е професионална банда?

Gerre – Това го решихме преди 20 години. По някакъв начин обаче сме полупрофесионална банда. Основната разлика е, че никой не живее с парите от групата. Всеки си има постоянна работа. От една страна това е много добре, защото сме независими и можем да правим, каквото си искаме. Не е необходима да продаваме хиляди копия от албумите ни или да правим по 150 концерта на година, за да оцеляваме. От друга страна обаче това положение си има и негативна част – в момента имаме страшно много предложения за участия, но не можем да ги покрием всички. На година правим по 30–35 концерта. Бих искал да са малко повече, но това е положението. Смятам, че го правим по правилния начин.

От другата страна – Това означава, че всеки концерт на TANKARD е специален…

Gerre – Така е. Винаги сме свежи. На 47 години съм вече и не мога да си представя да съм на турне с 40 поредни концерта. Ние правим обиколки от по три участия. Миналата година бяхме в Южна Америка, където ни се събраха 8 или 9 концерта един след друг. Яко е, ноооо… Лично за мен всеки концерт на TANKARD е специален.

От другата страна – Работиш като социален работник, какво точно правиш?

Gerre – Помагам на хора, пристрастени към наркотиците. Специално е и няма нищо общо с групата. Не смесвам нещата. TANKARD са отделен свят. Нормалната ми работа е друг отделен свят, която няма нищо общо с групата и музиката. Яко е, когато през почивните дни имаме участия, защото по този начин тотално се откъсвам от служебните ми задължения.

От другата страна – Тогава да се върнем отново на музиката – смяташ ли, че вече сте достигнали върха на TANKARD?

Gerre – Не знам. Имахме своите големи върхове в края на 80-те и началото на 90-те. След това в средата на 90-те времената бяха много трудни, защото трашът не беше толкова популярен. „B-Day” от 2002 се превърна в нещо като преломен в историята на групата. Тогава работихме с нов продуцент, албумът беше издаден от нов лейбъл. Дискът се оказа стъпка, макар и малка в правилната посока. Не знам какво ще ни донесе бъдещето. Ще видим.

От другата страна – Според самия теб коя черта на TANKARD Ви отличава от останалите траш банди?

Gerre – Ние сме най-грозната група в света! Хахахахаха… Никога не съм сравнявал TANKARD с други групи, защото не обичам да говоря за други банди. Но според мен това е уникалната комбинация от траш и забавление. Няма много музиканти в метъла, които да правят точно това, което ние правим.

От другата страна – Обложките Ви винаги са били създавани с чувство за хумор. Кое създание от кориците Ви ти е най-симпатично?

Gerre – Любимата ми обложка винаги е била на сборния ни албум „Hair of the Dog”. Невероятна е. Харесвам разбира се и много от кориците с извънземното. Имаме много добри обложки, но „Hair of the Dog” ми е най-любимата.

От другата страна – Всичките обложки от един и същи художник ли са?

Gerre – Не, в началото на кариерата ни работихме със Sebastian Krüger, който направи обложките на много наши албуми. Днес работим с Patrick Strogulski. Той е нещо като ученик на мистър Krüger. Нескромно ще прозвучи, но новата ни обложка наистина е много добра. Надявам се отново да имаме шанса да работим с него.

От другата страна -Ще споделиш ли най-якото си преживяване свързано с бира?

Gerre – Всеки ден се случва нещо забавно с TANKARD. Спомням си едно преживяване, което се случи преди, май бяха, 15 години – басистът ни беше малко пийнал. Свирихме на един летен фестивал в Чехия. Имаше две сцени. Та басистът ни скочи от сцената, за да отиде при феновете. Свири там, каквото свири и след това изчезна. Обаче продължавахме да го чуваме. Огледахме се и го видяхме на втората сцена. Сам. Беше объркал сцените. Това е една от запомнящите се случки родена от TANKARD и алкохола.

От другата страна – Коя е най-добрата бира, която те е вдъхновила да напишеш страхотен текст?

Gerre – Ако говориш за най-яката бира, това винаги е била бирата в бекстейджа, защото винаги е безплатна. Хахахахахахаха! Страхотно е да пътуваме по света и да опитваме различни видове бира. Така че най-добрата бира е тази в бекстейджа.

От другата страна – И коя те е вдъхновила за най-страхотния текст, който някога си създавал?

Gerre – Труден въпрос. Мисля, че съм бил мноооого пиян. Не мога да си спомня… Хахахаха…

От другата страна – Най-добрата песен на TANKARD за наливане?

Gerre – Може би „(Empty) Tankard”!

От другата страна – Това не е ли тъжна песен?

Gerre – Само заглавието е такова. Ние винаги сме пълни!

От другата страна – А най-романтичната?

Gerre – „Mon Cheri” от „The Morning After” – 100 процента песен за любов. И това не е единствената. Друга романтична композиция е „The Metal Ladyboy”. С тези две песни, хората могат да приемат всичко в този живот.

От другата страна – Каква е моментната снимка на вашите фенове?

Gerre – В тази точка от кариерата ни имаме много интересна смес от хора, които посещават концертите ни. Имаме, както много стари пичове, като нас, които са израснали с нашата музика, така и много хлапета, които обичат траша. И също така все повече момичета идват да ни гледат, отколкото преди.

От другата страна – Повече момичета?

Gerre – Да! Искат да видят най-грозната банда на света… Хахахахахаха… Приятелите им ги пускат да гледат TANKARD, защото са сигурни, че нищо няма да им направим. Всъщност никога не сме имали групита. Пък и не ни трябват, защото имаме безплатна бира в бекстейджа! Хахахахаха…

От другата страна – Семействата Ви харесват ли това, което правите?

Gerre – Нямам семейство. Останалите момчета имат и мисля, че семействата им харесват това, което правим.

От другата страна – Още един въпрос за обложките – защо са Ви толкова дебели хората на тях?

Gerre – Идеята за „Kings of Beer” е наша, а мъжът на обложката е наш много добър приятел. По-късно даже го бяхме нарисували. Просто пича си е пълен. И страшно пасва на заглавието на албума „Kings of Beer”. Той си е тотален Крал на бирата. Но няма някаква основополагаща причина, за появата му по обложките ни.

От другата страна – Кои са ти любимите моменти от новия Ви албум?

Gerre – Любимата ми песен е „Hope Can’t Die”, защото е много лична. Страшно много харесвам хващащата линия на припева. Но това е към момента. Разбира се, че харесвам и останалите парчета.

От другата страна – Срещнахте ли трудности при неговото записване?

Gerre – Винаги е трудно. Работата е много. Винаги закъсняваме с композирането. Казваме си, че ще влизаме в студио след година, имаме много време и в един момент се оказва, че сме тотално назад няколко седмици преди записите. Напрежението е от изоставането е огромно, но ми се струва, че точно от това се нуждаем, за да създадем добри песни.

От другата страна – Искам да те върна на бекстейджа – как се промени ситуацията в него от началото на групата до днес?

Gerre – Днес е малко по-тихо. Можеш да видиш някой да чете книга. Вече не е токова диво, както беше в миналото, когато бяхме на по 20-25 години. Понякога след концертите купонясваме. Всичко може да се случи. Преди шоуто обаче трябва да сме концентрирани и да не пием твърде много, защото трябва да направим добър концерт.

От другата страна – Т.е. няма ги вече изпълненията с пиенето на бира от кутии за мляко например?

Gerre – На първото ни шоу нямаше как да е друго. Тогава бяхме на по 15 години. През 1983-та. Не беше разрешено да се пием алкохол. Участвахме на един училищен фестивал. Историята е истинска.

От другата страна – Най-трудната част от това да правиш музика?

Gerre – Да намериш сили, да продължаваш напред. Особено в средата и края на 90-те. Наистина бяха трудни времена. Никой не се интересуваше от траша. Продажбите бяха нищожни. За една година бяхме направили едва 3 концерта. Най-важното през този период, беше да намерим сили да продължим напред.

От другата страна – Благодаря ти за интервюто! Нещо да добавиш в края?

Gerre – Имаме два видеоклипа към новия албум. Можете да ги гледате. Те сам към „R.I.B. (Rest in Beer)” и към „Fooled by Your Guts”. Вторият е анимиран. Направи ни го едни луд пич от Австралия, който ни е фен и работи към едно университетско филмово студио.

Интервюто с Gerre от преди две години можете да си припомните ТУК.