Интервю с Frederyk Rotter (ZATOKREV)

Frederyk Rotter, ZATOKREVZATOKREV са от онези банди, които или харесваш, или не. Създадени в Швейцария преди 16 години, издават четири албума и правят множество концерти не само в родната си страна. Дори са свирили и в България. През тази година издадоха и сплит с бойните си другари от американската сайкъделик пост-метъл група MINSK. И тръгнаха с тях на турне, което ще ги доведе на 26 октомври, и в София по покана на „Wrong Fest”.

Интервюто с Frederyk Rotter (ZATOKREV) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 22.10.2018 година.

От другата страна – Какво си спомняш от предишните концерти на ZATOKREV в България?

Frederyk Rotter – Много хубави спомени имам. Феновете и организаторите на концертите бяха много отдадени. Не знам колко банди от Западна Европа и САЩ свирят в страните от Източна Европа, но ми се струва, че не са чак толкова много. Което ме навежда на мисълта, че феновете наистина се кефят на концертите на чуждите групи. Наистина участват с цялото си сърце, благодарни са и се опитват по всякакъв начин да подкрепят артистите. Нашите концерти не бяха посетени от много хора, но онези, които дойдоха, бяха невероятни. Купонът беше страхотен. Беше много приятно чувството, когато след участията вдигахме наздравици заедно. Организаторите са също много готини. Купонясваха до късно с нас. Даже си спомням пича от Свищов, който спа само два часа, нямаше голяма възможност да ни гледа там, защото трябваше да бъде и зад бара, но реши да пътува до Варна, скочи в колата, за да ни гледа, след което отпраши обратно за Свищов. Много отдаден пич.

От другата страна – Каква е твоята формула за един добър концерт?

Frederyk Rotter – Добър въпрос. Основното е да сме в звука, ако ме разбираш. Обикновено е добре на сцената той да е добър, но нашата идея е да докараме усещането от репетиционната и звука, който имаме там. Опитваме се да постигнем онзи, който сме използвали, след което… Не знам, понякога от първия тон е просто магия и обяснение няма. В случая публиката няма голяма роля, но нейното влияние също се усеща. Има разлика дали феновете в публиката купонясват, хапват и си говорят или са застанали отпред със затворени очи. Това определено ни оказва влияние. Но не е задължително. Не знам. Нещата просто се получават.

От другата страна – Когато сте на сцената появява ли се усещането, че управлявате енергията на публиката?

Frederyk Rotter – Не знам, не гледам на себе си като на лидер, а на феновете като на последователи. На живо обаче искаме да споделяме послания. Правим концерти, излизаме на сцената и искаме да споделим нещо, но не и да насочваме феновете. Имам предвид, че по никакъв начин не се опитваме да ги манипулираме. Всъщност нещата се получават естествено. Т.е. ако нещо подобно стане, то не е в нашата власт, не го контролираме. Не е предварително планирано, не е замислено. Ние просто правим шоу и го правим по начин, който усещаме, че е добър за нас. И се надяваме и феновете пред сцената да го оценяват. По време на концерт, когато се кача на сцената и започнем да свирим, влизаме в състояние, подпомогнати от силни китари, бас и ударни, чинели. Усещам го като вълни, все едно искам да доплувам до хората. Понякога чувствам, че някои фенове попадат в тези вълни и тогава емоцията може да бъде споделена.

От другата страна – Концертите на ZATOKREV са като церемонии – от началото до края е една песен, а не отделни композиции, събрани в един сет. Какво сте закодирали в своите изпълнения?

Frederyk Rotter – Не знам, наистина. Нещата просто се получават и постоянно се променят. Все едно забравяме настоящето. Мога да говоря за всеки един от групата. Има точно определен момент, в който забравяме да мислим или по-точно оставяме мислите ни да се леят свободни. За нас остава да ги последваме и да се слеем със звука. Защото той ни води, а ние го следваме. Наистина мога да го определя като ритуално преживяване, но не е нещо планирано, получава се естествено. Разбира се, има текстове. За мен е много важно песните, които представяме на живо да са близки като послания до мен. От друга страна влиянието им върху останалите от бандата не е същото. За мен музиката е нещо, което за дълъг период от време ме караше да се чувствам свободен. Тя беше единственото нещо, което ми даваше възможност да изразя чувствата си, да се изразя, да калибрирам страстта си. Винаги съм се опитвал да съхраня това усещане. Музиката за мен е остров, който се опитвам да опазя от външни посегателства. На него се чувствам напълно свободен. Не бих искал да се ограничавам с някакви предварително набелязани действия или с онова, което става на сцената по време на концертите. Когато създаваме заедно музика, тя се появява спонтанно. Разбира се, когато сме на турне и свирим всеки ден, се забелязва определено церемониално поведение, заради придобиването на рутина, но след известно време всичко се променя или просто избягвам определени моменти, защото не усещам необходимост от тях.

От другата страна – Има ли момент, в който концертът се превръща в нещо повече от концерт?

Frederyk Rotter – Да, има. Състоянието ми се променя, когато се появят технически проблеми. Което става доста често… Има моменти, но те са различни за всеки от групата. Всеки от бандата влиза с цялото си същество в изпълнението. В началото това не ставаше едновременно за всички, не се понасяхме по музиката заедно, по един и същ начин в определен момент. Били сме обаче много близо до подобно състояние. Винаги ми е била интересна реакцията ни след последната песен. Тя винаги е различна. В миналото завършвахме концертите само с китарен звук. След известно време поведението ни започна да се променя. Получаваше се нещо като медитация. Слушаме китарите и те започваха да ни влияят. Случваше се нещо като магия. Става дума за песента, която се казва както групата „…Zato krev”. Свирим я от 13-14 години. В нея има някаква магия, както и в текстовете, които никога не са ме отегчавали. И днес усещам, че има какво още да изразя с тях. Преди няколко години имахме концерт в Бърно, Чехия. Lucas, басистът ни, беше още зелен в групата. Направихме много емоционално шоу, което много харесахме. Бяхме тотално погълнати от музиката. След него Lucas беше много изнервен. Пушеше цигара след цигара. Видях, че от очите му се стичат сълзи. Попитах го загрижено дали всичко е наред, защото не бях сигурен дали е щастлив или тъжен. Едно отклонение – аз съм човекът в групата, който поема повечето отговорности. Бил съм и в други банди, занимавам се с бизнеса на ZATOKREV и се опитвам да запазя групата заедно. По някакъв начин неговото състояние ми повлия. Следя как се чувстват останалите и когато почувствам, че нещо не е както трябва, се намесвам, за да реша проблема. Тогава той ми отговори, че не може да опише какво е почувствал и че никога преди не му се е случвало подобно нещо. Нямаше думи, с които са опише състоянието си. Тази вечер в него нещо се беше променило. Прегърна ме и ми благодари за преживяването. Това са емоции, които не могат да се опишат. Просто стават. Нямам прагматично обяснение за тях.

От другата страна – Трудно ли е след концерт от сцената да се върнеш в реалността?

Frederyk Rotter – Не, става доста бързо. Музиката е постоянен спътник на ежедневието ми. Тук нещата не опират само до концертите. Те започват още в репетиционната, когато джемим, за да създадем нова песен. Тогава се появява магията. Опитваме се да държим съзнанията си отворени за случващото се, защото само тогава крайният резултат може да е добър. Няма значение къде се намираме. Не бих казал, че сцената и реалността са два напълно различни свята за мен. Но със сигурност нещо става по време на концерт. Не знам как да го опиша. След шоу се чувстваме обогатени, олекотени, просветлени. Концертите ни дават много енергия. Имаме участие на живо, даваме всичко от себе си, правим нашите неща, понякога все едно медитираме и след края се чувстваме леки като перца.

От другата страна – Следващата стъпка през ZATOKREV?

Frederyk Rotter – Работим по нов албум, също така имаме сплит с MINSK. Новото издание на ZATOKREV ще се появи най-вероятно през следващата година. Дотогава планираме концерти. Бяхме на турне с ENSLAVED, в Швейцария на различни места направихме няколко добри участия. Постоянно правим нещо. Когато не сме на сцената, се опитваме да напишем, колкото е възможно повече нова музика, за да разкрием всичко, което можем.

От другата страна – Достатъчни ли са усилията, които полагате, за да направите от ZATOKREV банда, която да се помни?

Frederyk Rotter – Не знам, идея си нямам. Никога не съм мислил по този въпрос. Просто правим нашите си неща. Не се форсираме и не гледаме да измислим Големия план, който да изпълняваме, като например невероятно убийствени концерти с визуализации, светлинни ефекти и специална хореография, за да сме сигурни, че феновете ще ни запомнят. Смятам, че не се стремим към голяма популярност. На последната обиколка, когато посетихме и България, не свирихме многочислена публика. Всеки концерт беше бутиков пред малко, но отдадени фенове. Бих казал, че концертите ни са на двата полюса – или те увличат, или просто напускаш клуба. Средно положение няма. И хората, които останат, биват докоснати от музиката ни. След концертите искат да си поговорят с нас и да изразят чувствата си, да обяснят онова, което са почувствали по време на изпълнението ни. Това винаги изглежда много специално. И смятам, че тези фенове ще запомнят преживяването завинаги. Смятам, че някои от тях ще запомнят ZATOKREV.

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото