Интервю с DAVE LOMBARDO

Интервюто е взето преди workshop-а, който изнесе Dave Lombardo в София. За него може да прочетете тук и да разгледате снимки. Благодарности на Rock Bar Fans за събитието и възможността да се докоснем до легендарния барабанист.

Интервюто можете да откриете и в брой 119 на списание „Про-Рок“

Здравей! Най-напред ни разкажи за това, което ни подготвяш за шоуто утре.
Имам няколко песни, които нямат барабани, за да мога аз да свиря с тях. След това правя дръм соло, а после пък нещо като „въпроси и отговори“. Говоря с феновете, а те ме питат за всичко, което ги интересува за свиренето ми. Гледам да не отговарям на твърде различни въпроси. Ще бъде забавна вечер. Ще си говорим много за музика, барабани, различни банди, стилове..

И с какво се занимаваш в последно време?
Доста записвах, също и писах. Завърших и издадох албум с Philm, новата ми банда. Какво друго? Работих и по един филм. Така че бях зает, да.

Е, разкажи ни за филма ‘Insidious: Chapter 3”, интересно занимание.
Приятел съм с Joseph Beshara, композитора. Обади ми се да направя звуци и барабани за филма. Така че ще чуете малко барабани, малко звънчета.. нямам търпение да го чуя. Когато се върна, с Joseph ще гледаме филма и ще слушаме музиката.

Как си подхождат барабаните с другите използвани инструменти – цигулка, виолончело?
Е, ние не правим песен, а само настроения, движения, звуци, емоции. Така че не е някакъв конкретен барабанен ритъм. Това е забързан филм, където някой е, например, преследван от духове. Мога да направя барабаните ми да звучат забързано, но мога и щастливо. Мисля, че може би това е причината да ми се обадят – защото имам специална обвързаност с барабаните и мога да изразявам себе си по различен начин.

Мислиш ли, че да изразяваш себе си по различен начин включва и твоята наскорошна артколекция?
Да.
Направихме я заедно с компания, наречена “Scene Four”, която е показала и други барабанисти – като Bill Ward, Carl Palmer, Rick Allen, Chris Fehn.. Така че ме попитаха дали искам да участвам, и аз се съгласих. Използвах едни специални палки, в които има светлини и останах в една тъмна стая с барабаните си, свирех си, а те ме снимаха. Изключително съм развълнуван, беше наистина забавно. И много ми хареса. Това е специален проект за мен.
От друга страна, това ме вдъхнови да създам някои картини в бъдеще – само аз, с боя, не фотография, а нещо повече. Понякога рисувам, наричам го „драскане“. Хващам парче хартия и просто си скицирам. Мисля, че това му е готиното – изразяваш себе си на хартия.

Интересно. А какви неща обичаш да рисуваш?
Линии, сенки. Абстрактно е, не е някакъв определен предмет. Повече си падам Модернист. Но, разбира се, си падам и по традиционното изкуство, портретите.

Как би коментирал това, че хората те определят като „един от най-здраво работещите хора в музиката“? Какво те поддържа мотивиран и ангажиран?
Живея много структуриран живот. Като барабаните ми – те са структурирани, така че и животът ми е такъв. Денонощието има 24 часа, нали? Всеки знае това, много е простичко. Така че това, което правя, е да си разделям дните – 8 часа за сън, 8 часа за работа и 8 за себе си. Като се събудя, отделям малко време за себе си, след това работя 8 часа – независимо дали е писане, правене на музика, записи, бизнес срещи, отговаряне на имейли, интервюта, социална медия. След като приключа работата си за деня, си почивам, спя. Просто не обичам да си губя времето. Някои хора казват „Нямам време“, но реално трябва да се вгледаш и ще видиш дали изобщо използваш времето си правилно.

Какво ще кажеш за постигнатия от теб успех – някои казват, че е заради природния ти талант (с което можем да се съгласим и ние), но виждаме, че от друга страна също работиш доста. Има ли баланс между тези две неща или едното трябва да е в повече?
Това, което харесвам, е да бъда креативен, няма нищо по-удовлетворяващо. Това, което ме прави щастлив, е когато съм в стая с музиканти и създаваме нещо. Мисля, че е комбинация – когато притежаваш природния талант, но и когато обичаш това, което правиш.

Нека да се върнем на новия албум на Philm. Наскоро ти каза, че “Fire From The Evening Sun” маркира нова посока за бандата. Къде очакваш да ви отведе тя?
Като всеки, който има банда, искаш тази банда да успее – правиш крачки и с всеки албум я отвеждаш на ново, по-добро ниво. Мисля, че с този албум определено направихме нова крачка и в следващия албум ще има по-добри песни, по-добро продуциране. Така че просто се опитваш да твориш и да бъдеш продуктивен. Миксирането тук е различно, доста по-тежко – това си е стъпка в изцяло различна посока. Първият албум беше доста по-артистичен, авангарден, имаше повече импровизирани части. А този сега има повече песни, които са ясно структурирани.

Да си поговорим за Fantomas. Не сте издавали албум и не сте правили нищо ново от доста време. Освен предстоящите шоута през декември – какво подготвяте за тогава, ще има ли някаква голяма изненада?
Групата не е свирила заедно от 2004, така че изминаха 10 години. Всички членове са много развълнувани и щастливи, нямаме търпение да работим с Mike отново. Да се надяваме, че ще има повече музика в бъдещето, но за сега сме се концентрирали върху шоутата. Ще изсвирим албума “The director’s cut”, невероятен албум с различни саундтраци, всички тези класически филми. Mike създаде музика в стила на Fantomas към тях. Не знам за бъдещето, но знам, че всички сме изключително развълнувани да се съберем обратно. Ще има две участия – едно в клуб и на последвалия го на следващия ден фестивал.

Ще се случи ли нещо с Grip Inc.?
Нищо няма да се случва около този проект за сега. Мислел съм си да събера отново бандата, но мисля, че тя няма да бъде същата, откакто Gus Chambers почина, той беше специална част от групата. Може би ще направим нещо заедно, да издадем стари песни, които не сме издавали до сега. Просто е трудно да намесим други музиканти. Това не е само в негова памет, опира и до стила му. Мислел съм си да заменя Gus, но промених мнението си. Просто не мога да си се представя да го заместя с друг, това е един вид проява на уважение.

Какво е да свириш с други банди като Testament, Apocalyptica, Sepultura. Би ли го направил отново?
Не мисля, че бих го направил пак, защото имам чувството, че тогава наистина съм се справил и просто не искам да се връщам назад и да преповтарям онова, което съм правил в миналото. Това, което съм правил преди, е история, сега се концентрирам върху бъдещето, върху създаването на нещо ново. Testament са си там, те са наистина готини пичове, обичам ги. Изключително съм горд от този албум и всеки, изглежда, го харесва. Същото се отнася и за Sepultura. Бях на плажа и писах на инженера „Хей Рос, как си? Мога ли да намина?“. Бях с кучето си и исках да го срещна с неговото куче. Аз имам Визла, моето малко момиче, голяма красавица. Той пък има момче Лабрадор, защо да не ги съберем да си поиграят. Когато ми отговори, написа „Искаш ли да посвириш на барабани?“ Ъммм, даа! Така че като отидох там, заварих момчетата от Sepultura, беше интересно преживяване.

И беше изненадан?
Да, нищичко не знаех! Когато се качих горе, там просто имаше два сета барабани.

Е, желая ти повече изненади от такъв тип тогава!
Да, вълнуващо си е! Когато имаш такива приятели, те винаги те канят да свириш. Обичам да свиря, така че никога не бих отказал. Това е част от мен.
Това е нещо, което прави работата ти вълнуваща.

С кого най-много би искал да работиш?
Моят изпълнител мечта би бил Jimmy Page. Смятам, че е невероятен продуцент и китарист. Бих искал да седим в една стая, да свирим, просто да импровизираме и да свирим това, което чувстваме.

Коя е любимата ти песен – като фен и като музикант?
Какво обичам да свиря? Има някои класически рок парчета, които са забавни за свирене – като например Led Zeppelin, Black Sabbath – ‘Paranoid’ или ‘Iron Man’… научих ги, когато бях дете. Bill Ward е невероятно вдъхновение и страхотен барабанист. Какво друго.. AC/DC, обичам ги, пък и барабаните са доста опростени.
Има си иден постоянен кръг. Вдъхновението ми е любовта, която имам към музиката. Наистина обичам работата си! Няма значение къде свиря, винаги се наслаждавам на това, че съм на сцена – без значение дали пред мен са 8000 или 500 души – все си свиря със същата страст. Така че това, което ме държи мотивиран, е да бъда креативен и да бъда на сцена.

Какво ти харесва най-много в по-малките места за свирене? Знаем, че си бил и на доста големи сцени, на големи фестивали, включително и на Голямата четворка в София през 2010.
На голяма сцена реално не усещаш връзката. Но в клуба, на по-малко място, усещаш жегата, любовта, чуваш как хората крещят и се наслаждават. Харесва ми да свиря на по-малки места, честно! Големите фестивали са страхотни, обичам ги – голяма продукция, голяма сцена, големи светлини. Но по другия начин се свързваш по-добре с феновете.
Определено един от най-готините спомени от голямата сцена, е когато свирихме с Голямата четворка тук, в София. Беше епично и да снимаме шоуто беше невероятно. Всъщност мисля, че бях настанен в същия хотел, може би дори и в същата стая. Направих снимка на сградата отвън. Имам усещането, че всичко е същото.
От друга страна винаги срещам луди фенове. Когато бях в Бразилия преди няколко месеца за workshop-ове, имаше един фен, носещ знаме на Slayer. Сложи го на земята, падна на колене и започна да плаче и да ми се кланя. Това е 35-40-годишен мъж, но каза, че моето свирене го е вдъхновило. Това беше доста емоционален момент. Беше готино, но странно. Когато се случват такива неща, можеш само да повтаряш ‘Хей, човече, стига, всичко е наред.’

Какво очакваш от тези т. нар. ‘клиники’?
Хаха, е, феновете, барабанистите, винаги имат какво да ме попитат – за техниката, за самите барабани, как върви процесът по създаването на музика с други музиканти. Това е времето да им се издължа – те са ме подкрепяли в продължение на толкова много години и сега имам възможност да им помогна, да споделя опит с тях, да подобря живота им.

Е, дори самото ти съществуване прави живота по-добър – много е вдъхновяващо да видиш някой толкова отдаден на работата си, казваш си ‘Еха, искам да съм като него!’
Знаете ли, имам усещането, че съм роден да правя това – никой не ме е учил, аз сам се справих слушайки музика – класически банди като Led Zeppelin, Jimi Hendrix, Black Sabbath. Албумите им ми донесоха вдъхновение, последвах сърцето си – и ето ме сега. Чувствам, че трябва да продължа да правя това, животът ми е бил много странен, различен. Имам нужда да се занимавам с барабани до края на живота си.

Ей, пак го направи – имах въпрос, който гласеше ‘Къде се виждаш след десет години’ и ти отново отговори в аванс!
(смее се) Къде ще бъда ли? Точно тук! Един ден пак ще правим интервю и ще наваксваме – ‘Хей, спомняш ли си, преди десет години каза това…’

Хубав поглед над нещата – да пораснем по-силни… или по-мъдри!
Мда, определено е, ха-ха!

Би ли казал на младите барабанисти, че основната тактика в бранша е да не се отказваш? Защото вдъхнови мен да се захвана с барабаните, но ‘кариерата’ ми не потръгна.
Наистина ли? Свириш на барабани? Уау! Е, тежка работа си е, не я препоръчвам на никого, трудно е. Това, което винаги казвам на начинаещите е, че няма значение на какво ниво си, докато се чувстваш добре – ако да свириш на барабани те кара да се чувстваш добре, мисля, че трябва да продължиш, независимо дали е с бандата ти, докато си сам в стаята си или пред приятелите ти. Не всеки успява, това е суров бизнес, няма гаранция, че ще блеснеш.

А после се появяваш ти. (смях)
Да. Казах ви – роден съм да правя това.

Винаги е интересно да разбереш, дали един музикант е поставил някакъв вид граници пред себе си. Съществуват ли определени табута пред теб, казвал ли си си някога ‘О, не, никога няма да направя това!’?
Не, в никакъв случай. Гледайте сега, има места, които все още не съм открил и мисията ми е да ги изследвам в бъдеще. Например не съм записвал електронна музика и не съм работил с кънтри музикант. Може би ще направя нещо като метъл-кънтри-пънк микс, още не знам. След време ще стигна до там, но след време. Случват се прекалено много неща в момента.

Свириш на барабани от крехка детска възраст. Правил ли си други планове за себе си, имал ли си различни мечти?
Исках да бъда звукоинженер. Обичам да се занимавам с това и сигурно то е причината да обработвам собствените си записи. Ако не бях станал барабанист, щях да съм това. Има много неща по техническата част, на които се опитват да те научат, но аз се наслаждавам просто на самия запис.

А сега си и от двете страни на процеса.
Мисля, че така се получи, да.

Май е време за последния ни въпрос, времето тече. Какво би казал на петгодишното си аз?
Не се женѝ за тази дама, за която се ожени, не се женѝ за нея!

Би ли искал да кажеш нещо и на читателите ни?
Благодаря ви за подкрепата през годините. Надявам се да продължа да ви предлагам още тежка музика, а и не само такава, занапред. Би било супер да дойдем тук с Philm и да споделим енергията си с българските фенове.

Благодарим ти за възможността!
И аз ви благодаря!

Rada & valkyrja