Интервю с Daniel Mÿhr от CIVIL WAR

Швеция. История. Интригуващо сценично облекло. Това са само част от характерните особености на CIVIL WAR, които пишат своя собствена новела, и то по запомнящ се начин.
Месец преди концерта им в София ние от METAL HANGAR 18 получихме възможността да обменим идеи и клюки с Daniel Mÿhr.

MH18: Здравей, Daniel! Радвам се да те чуя.
Daniel: Здрасти!
MH18: Как е турнето, как е записването на албума?
Daniel: Всичко е чудесно, нямам търпение да потеглим и да се видим с феновете си – с някои за пръв път, с някои за пореден. Албумът засега звучи страхотно, мисля, че ще всички ще се гордеем с този запис, включително и критиката! До скоро нямахме представа кои песни бихме могли да използваме, но вече сме готови с подбора и се надяваме, че ще се хареса.
MH18: Върху коя част от историята пада акцентът в този албум?
Daniel: Отново се фокусираме върху американската гражданска война. Все пак сме кръстили бандата си на това, ха-ха!
MH18: Продължаваме традицията, а?
Daniel: О, определено. Виж сега, „Killer Angels“ и „Gods and Generals“ са имена, които намерихме за вдъхновяващи, докато четохме книги за гражданската война в Америка. Европейската история е покрита доста широко на Стария континент – учебници, книги, мамка му, дори музикални групи пеят за нея, докато американската сякаш остава на заден план. Искаме да променим това, искаме да отворим възприятията на хората за различното. Това е друг свят.
MH18: Така и така си говорим за Америка – какво мислиш за ситуацията сега?
Daniel: Някак предпочитам да се интересувам от миналото на Америка, отколкото за настоящето ѝ. Не следя положението там специално, интернет така или иначе предлага достатъчно гледни точки, които, щеш – не щеш, забелязваш, а в някои случаи се и идентифицираш с тях. Смятам, че и американците са хора с глави на раменете и в някакъв момент ще се научат, как се използват сивите клетки. До тогава просто ще седим и ще гледаме отстрани и ще пишем разбиващи песни за времето, в което континентът е бил нещо повече от президентски избори.
MH18: Искам да те питам нещо доста конкретно и твърде отдалечено от темата за Америка. Какво те накара да излезеш гол на сцената на миналогодишния Вакен?
Daniel: Йегермайстер. Не, виж, поначало не съм от най-конвенционалните типове, обичам да върша глупости, имам щури идеи. А историята зад това така легендарно свирене е доста плоска – преди да излезем на сцената не намерих нищо подходящо, което да облека, в последния момент докопах нечии шорти и реших, че това е моят сценичен реквизит, в крайна сметка обаче си казах, че ще импровизирам. Бях в добро настроение, имах всички предпоставки да го направя още по-добро, пък то така и стана.
MH18: А това ли е най-щурата идея, която ти е хрумвала досега?
Daniel: Н-н-… Да, да. Но досега!
MH18: Някоя друга забавна история за разказване ли имаш, че се поколеба така?
Daniel: Е, и преди съм излизал гол на сцена. Третият път, в който го направих, освен документиран, беше отразен и от местните вестници. Беше 2007, бяхме организирали частно парти в двора на къщата на тур мениджъра ни. Имаше хора от шведските телевизии, имаше репортери от печатните издания, радиоводещи, представители на големи лейбъли, а бе, все важни клечки. Разбира се, всички се бяхме наквасили, твърдият алкохол изглеждаше като добра идея тогава, и просто си казах „Е, какво толкова“ – и пак свирих както майка ме е родила. Когато останалите се съблякоха, бяха по бельо. Беше ми леко неловко в началото, но после свикнах и дори ми хареса. Така де, то продължава да ми харесва.
MH18: Как балансирате между „нормалния“ живот и битието на рок звезди?
Daniel: Като не се възприемаме за рок звезди! Ние не сме постоянно на път, напротив – сравнително кротко си пишем музиката. Например миналата година турнето ни беше кратко, само две седмици, и то предимно по летни фестивали, което е абсолютно приемливо. Всеки от нас има ежедневна работа, която цени достатъчно, музиката за нас е хоби, което ни показа много нови възможности. Обичаме това, което правим. Още нещо ни свързва на битово ниво – всички отделяме достатъчно време на семействата си. Някои имат деца, някои имат жени. Напътувахме се, докато бяхме в SABATON. Всъщност това е една от причините, поради която се оттеглихме от тази група – искахме да обърнем повече внимание на домочадието. Музиката е удоволствие за нас, не бихме я превърнали в досадно задължение.
MH18: Исках да избегнем SABATON…
Daniel: O, това е неизбежно.
MH18: Дори и така да е, CIVIL WAR не е просто нова глава, това е цяла книга, която вие усърдно пишете, и смятам, че и феновете трябва да могат да разграничат двете банди.
Daniel: Съгласен съм, и мога да те уверя в следното: почитателите на SABATON ги харесват заради различното им звучене, допада им хъсът, с който излизат на сцена, и голяма част от тези почитатели се пренесе във фенбазата на CIVIL WAR, без това да създава напрежение между двете банди. И обратното – наскоро открилите CIVIL WAR научават за SABATON. Взаимодействието е налице, химията – независимо дали с положителен или отрицателен знак – винаги е съществувала. Затова бих казал, че CIVIL WAR и SABATON са неразделно органично цяло въпреки самостоятелното си съществуване.
MH18: Окей, настъпах те по единия мазол, сега е ред да скоча и върху втория…
Daniel: Давай!
MH18: Причини за и последици от напускането на Oskar и Stefan.
Daniel: Нека първо ти представя Petrus, вече официално новия ни китарист. По време на летните участия през 2014 той покриваше партиите на Oskar, който беше зает да изражда сина си – доста продължителен процес, ха-ха! Станахме седмина души в състава, тъкмо щяхме да записваме видеото на „Bay of Pigs„, когато Stefan ни се извини, че няма да може да присъства поради работни причини, а Oskar пусна бомбата и обяви, че вече не иска да се има нищо общо с музикалния бизнес. Все пак убедихме Oskar да запише клипа заедно с нас и това всъщност беше неговият бенефис, последната му поява със CIVIL WAR. По същото време осъзнахме, че със Stefan просто работим на, ами, твърде различни честоти и си взехме едно здравословно довиждане.
MH18: За добро ли беше тази промяна?
Daniel: Да. Oskar и Stefan ми липсват като личности, защото винаги се забавлявахме адски много. Особено Oskar, все пак сме прекарали единадесет години заедно, порастнахме заедно в музикално отношение, градихме кариера и планове, и дори и да не сме си говорили кой знае колко, защото, ако не си забелязала, ми е трудно да формулирам мислите си в гладки плавни изречения (смее се), пак успяхме да се сближим много. Липсват ми, няма спор, но от време на време се виждаме, те идват на наши участия и репетиции, и си припомняме хубавите моменти – в края на краищата, само това остава. Без лоши чувства.
MH18: Каза, че трудно формулираш мисли в изречения. Не ти вярвам, виж колко хубаво си приказваме, ха-ха. А и не мисля, че CIVIL WAR са една от тези банди, които пътуват в гробовна тишина и не си обелват думичка.
Daniel: Ха-ха, не, виж, когато обикаляш с някого 355 дни в годината, просто нямаш какво да си кажеш с този човек и толкова. И в двете банди, в които съм бил, сме бъбривци, но на нас ни помагат и обстоятелствата – все някой ще се напие, все на някого ще му се случи интересна случка, все някой ще има забавна история за разказване. И, както успях да ти кажа, правим планове. Винаги мислим, какво още можем да добавим, за да станем по-добри. Е, когато сме трезвени, разбира се.
MH18: Какво ви кара да продължавате напред?
Daniel: Разнообразието. Знаеш ли, трудно се намира вдъхновение за метъла в самия метъл като такъв. Аз вярвам в междужанровото взаимодействие и доказвам неговото наличие сам пред себе си, като слушам седемдесетарски изпълнители, например, или диско. Моето мнение е, че колкото по-богата представа имаш за музиката, толкова по-богата музика ще правиш самият ти. Хоризонтите пред теб са хоризонти, за да разширяват мирогледа ти, да ти помагат да се развиеш. Според мен вдъхновението идва от нещата, които те отпускат и ти позволяват да покажеш най-доброто от себе си. Мен най-вероятно ме движат видео игрите!
MH18: Измежду която фаворит ти е…?
Daniel: Десет от десет Assassin’s Creed. Историята, идеите зад нея отговарят напълно на това, което си представям, че бих бил, ако можех да променя коренно живота си – и да се върна толкова назад във времето! Дори се опитах да прочета книгата – или май бяха книгите? – за да затворя порочния кръг, ха-ха!
MH18: Очаквам по-следващият албум на CIVIL WAR да е базиран на нея. Мислѝ му, ако ме разочароваш!
Daniel: Ха-ха! Би било интересно, но надали ще се впише в цялостната ни концепция. Все пак ще го имам предвид и ще ти се обадя пак, когато го напишем!
MH18: Ще чакам! Но преди това, ти ще ми кажеш къде виждаш CIVIL WAR след десет години, например.
Daniel: На повече концерти. Наши, де, макар че и чужди може, ха-ха! Записи, значително по-дълги турнета и, да се надяваме, лоялни фенове. Децата ще са пораснали, жените вече така или иначе са свикнали с музиката и всички прилежащи изстъпления.
MH18: Харесвам този план.
Daniel: Да, и ние го харесваме, само да видим, дали и реализацията ще е толкова блестяща.
MH18: Пожелавам ви го, момчета!
Daniel: Благодарим ти! А на вашите читатели аз пожелавам хубава бира, красиви жени и страхотна музика! Ще се видим през април!