Интервю с Christofer Johnsson (THERION)

Една от най-многоликите съвременни банди THERION отново ще излезе пред българските фенове. Това ще стане в първия ден от „KavarnaRock Fest 2016“. И както обеща лидерът на шведите Christofer Johnsson, групата ще представи най-доброто от дискографията си. А тя не е никак малка…

Интервюто с Christofer Johnsson (THERION) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 13.06.2016 година, както и в предаването „Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио.

От другата страна – Привет, Christofer, съвсем скоро с THERION ще дойдете отново в България, като част от „Kavarna Rock Fest”…

Christofer Johnsson – Така е, не смятам, че трябва да се представяме кои сме, защото всеки знае и познава THERION. Когато свирим по фестивали, винаги има група – хедлайнър, по-голяма от нас, което за мен никога не е било проблем. Фестивалните ни участия винаги се получават. На тях изпълняваме класически сет, без изненади, свирим най-известните ни песни, а хората се забавляват, пиейки бира. Харесваме фестивалите.

От другата страна – Предполагам, че не Ви е трудно да подредите сета от доста голямата Ви дискография?

Christofer Johnsson – Знаем какво искат да чуят феновете. В повечето случаи това прави и изборът ни предвидим, а ние не свирим малко като време. Обикновено фестивалният ни сет е около час и 15 минути. Винаги е над час, а когато другите банди правят участия на различни фестове, остават на сцената 30-40 минути, в зависимост от това, къде са в реда. Единствено хедлайнърите правят по час и половина, час и 45 минути. За това и смятам, че за фестивалите е по-добре да се подбира най-доброто от дискографията.

От другата страна – Спомена най-добрите песни, коя композиция на THERION показва по най-добрия начин работната ви етика и защо?

Christofer Johnsson – Не смятам, че има само една песен, която да описва начина ни на работа. По-скоро са няколко песни. Не мисля, че мога да отделя само една композиция, която да представя групата по най-добрия начин. THERION винаги са били многолики. Винаги сме показвали различните лица на бандата. Но станахме известни с албума „Theli” (1996). Той е нещо като запазената ни марка. Ако попиташ хората, коя е любимата им песен, повечето най-вероятно ще ти отговорят, че е „To Mega Therion” от този диск. Това е „Smoke on the Water” на THERION.

От другата страна – Тогава, когато композирате музика, кое е по-важно – да оставате верни на корените или да развивате звука на групата във всеки следващ албум?

Christofer Johnsson – Не знам. Просто създавам песни, които харесвам. Най-важното за мен е да направя албум или композиции, които допадат на мен самия. Това е основното. Не вярвам в преднамерено създаване на изкуството. Процесът трябва да е спонтанен. Все пак това са песни. Ако харесам това, което съм създал, го записвам, ако ми харесва записа, го издавам на диск. Опитвайки си преднамерено да правиш това или онова, музиката става бездушна. Да се стараеш да напишеш нещо, което да звучи по конкретен начин, отнема от духа на композициите – трябва да се оставиш потокът от вдъхновение да те води свободно.

От другата страна – THERION претърпяват голяма метаморфоза от „Of Darkness….” (1991) до последния албум „Les Fleurs du Mal” (2012). На този фон как виждаш наследството на групата?

Christofer Johnsson – Винаги гледам с респект към най-ранните ни албуми. Винаги сме смятали, че са оригинални и в миналото с тях сме прекосили нови територии. С времето обаче нещо, което е смятано за оригинално през 1992, днес на него не се гледа по същия начин. Същото е с компютърните графики. Ако преди си гледал стари филми и в тях е използвана анимация, тогава сигурно ефектите са ти се стрували невероятни. Десет години по-късно – са вече евтини и смешни. Същото е и с рок музиката. Появява се нещо оригинално, след което всички се изравняват с него. Ако обаче гледаш на музиката ни от позицията на времето, когато е създадена, ще усетиш, че духът в THERION е същия от началото до днес – през цялата ни кариера. Някои албуми са по-известни, други по-малко, но винаги сме подхождали по един и същи начин към създаването на музика, която ние харесваме, като издаваме записи, които ще се открояват. Искаме да създадем произведение, което все още не е било създавано, без да наблягаме на оригиналността. Тя никога не ни е била самоцел, но винаги сме били щастливи, когато композираме музика, която се откроява и носи своя индивидуалност.

От другата страна – В биографията си твърдите, че сте цитирани като „най-приключенската метъл група в момента”. Какво означава това?

Christofer Johnsson – Смятам, че това, което цитатът казва, е точно така. Винаги сме наблягали на философията, че ако не рискуваш кариерата си всеки път, когато записваш албум, правейки нещо в което вярваш, тогава въобще не заслужаваш кариера. Винаги сме правили налудничави неща. В ретроспекция някои от изданията ни не са чак толкова „ненормални“, но ако погледнеш назад към времената, когато създадохме „Theli” – албумът беше определен като лудост – микс между опера и метъл – „какво по дяволите е това?” За наш късмет „Theli” се оказа много успешен. Но беше разглеждан като много рисков проект. След него още веднъж променихме звука на групата – вместо тази бомбастичност, издадохме меланхоличен албум. Няколко диска по-късно в „Secret of the Runes” (2001) поехме още един риск, като съвсем изключихме рок вокалите и използвахме само оперни гласове. Позволяваме си такива неща. „Gothic Kabbalah” например е албум почти без оперни вокали. Това също беше рискован ход, защото веднага ни нарочиха, че сме група, която прави оперен метъл, но няма оперни певци. Как така? Малко неочаквано дойде за феновете и отбелязването на 25-годишнината на THERION с албума „Les Fleurs du Mal”, в който има само кавъри на френски поп песни от 60-те и 70-те години на миналия век. Винаги правим това, което искаме. И сме склонни да си понесем последствията от това, в което вярваме.

От другата страна – Интересно ми да знам как окултните и магически символи, които използвате, ти пасват като личност?

Christofer Johnsson – Текстовете ни например са винаги за теми, които по някакъв начин са ми повлияли или ме интересуват. Никога не сме имали намерение да проповядваме каквото и да било с лириките. Или да казваме на хората в какво да вярват, защото това е лично решение. От друга страна за мен винаги е било важно да се чувствам комфортно с текстовете ни и те да пасват на музиката така, както аз усещам, че трябва да бъде.

От другата страна – Кога да очакваме нов, оригинален материал от THERION? Последният беше от 2010 в албума „Sitra Ahra”?

Christofer Johnsson – Това е така. От 2012 работим по рок опера. Обаче хората понякога изпадат в заблуждение, когато чуят термина „рок опера”. Те смятат, че това ще бъде нещо като AVANTASIA – албум, в който текстовете разказват някаква история. Когато казвам рок опера, аз имам предвид точно това – нещо като „Jesus Christ Superstar”. Произведение, което се поставя на голяма сцена. Напоследък започна осъзнаването, че работим точно по такъв вид творба и то работим целенасочено. Ако става дума за запис, който ще бъде издаден на физически носител – да, хората ще го получат. Но тук не става въпрос за това. Можете да си купите „Jesus Christ Superstar” на диск, ако желаете, но повечето хора не искат този вариант. Има фенове, които ще си купят диска, повечето обаче искат да гледат произведението на живо. По този начин искам да се подхожда и към нашата рок опера. Ще има и аудио версия, която ще може да бъде купена, от което със сигурност ще се възползват почитателите ни. Целта ни обаче е да достигнем до по-голяма публика като родителите например – до хората, които посещават залите, за да гледат опера или мюзикъл. Смятам, че историята, използвана в нашето произведение е много добра, а музиката – силна като качество. Тук е и предизвикателството – да създадем творба, която ние да харесваме, феновете ни да харесат, както и техните родители. Малко е налудничаво. И на върха на всичко, защото това произведение е три часа и половина, в него има различни темпа, смяна на времената и различни вариации, промени на стиловете – обикновено пишем песните спонтанно, сега обаче трябва да приспособим, да напаснем композициите за рок опера. Предизвикателството е голямо. По-голямата част е вече създадена. До дни ще приключа и с последните сцени.

От другата страна – Защото сме в края на разговора – издадохте едно ЕР в началото на тази година „Les Épaves”. То продължение на френския албум „Les Fleurs du Mal” от 2012 ли е?

Christofer Johnsson – Това ЕР е само 1000 копия и няма да се разпространява и да се продава в магазините. Имаше останали песни от „Les Fleurs du Mal”, а аз продължавам да подобрявам собственото си студио. Обикновено записваме в него, но миксираме в големи професионални студия. Реших, че е добра възможност да изпробвам възможностите на студиото, като смеся материал, който е записван по същото време, когато работихме по „Les Fleurs du Mal”. Защото записите са едни и същи, ако ги прослушаш внимателно, но кавърите, които намериха място в „Les Fleurs du Mal” са миксирани в „Toytown”, много известно международно студио. Решихме да направим няколко композиции сами, за да сравним качеството на работата – колко ще е по-добро или по-лошо, когато ние правим смесването. Това е основната причина да направим „Les Épaves” ЕР. Когато миксирахме песните за него, реших да ги издадем в много ограничен тираж само за феновете. Така отпечатахме 1000 копия. Повечето от тях продадохме на последното ни турне. Каквото остана, го пуснахме онлайн. Така че това не е истинско ЕР, а няколко песни събрани заедно, които са достъпни само в онлайн магазина ни.

От другата страна – И накрая кратко послание за българските фенове.

Christofer Johnsson – Готино и да се върнем при Вас. Хубаво е, че ще свирим на брега на Черно море, което никога не сме виждали. Всички сме много развълнувани.