Интервю с Chris Barnes (SIX FEET UNDER, екс-CANNIBAL CORPSE)

Според Вас – може ли Chris Barnes да изпуши всичкия канабис на Земята? Или вече го е направил? Доказателства за това могат да бъдат намерени в откровения разговор, който проведохме с него по повод новия албум на SIX FEET UNDER „Crypt of the Devil“… За който споменахме тук-там в интервюто… Пък и на кого му пука, че SIX FEET UNDER имат нов албум, когато насреща си има събеседник като Chris Barnes.

Интервюто с Chris Barnes е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 10.08.2015 и е публикувано в брой 123 на списание „Про-Рок”.

От другата страна – Как си и какво се случва около SIX FEET UNDER?

Chris Barnes – Наистина се чувствам добре, благодаря, че попита, човече. Издадохме нов албум „Crypt of the Devil“ и се отдадохме на почивка. Новият диск получи много добри ревюта и феновете го харесват. Чакаме да тръгнем на турне през есента.

От другата страна – Ще имате ли концерти в Европа ?

Chris Barnes – Към края на тази година ще посетим и Европа, след като свърши есенното турне в САЩ. Имаме и няколко други оферти, които преценяваме.

От другата страна – Няма ли да свирите по летни фестивали?

Chris Barnes – Ами не, колкото и да е странно.

От другата страна – Някакви любими места за свирене, които имаш?

Chris Barnes – Харесва ми навсякъде, където има хора, които са пред мен, усмихват се и се забавляват, когато аз съм на сцената. Това има значение. И пет човека да има, чиито лица са озарени от усмивка, а не са се смръзнали, всичко е наред. Където има такива хора, съм готов да свиря.

От другата страна – Най-странното място, където си свирил?

Chris Barnes – Нека да помисля… В началото е имало доста задни дворове, в които сме се изявявали по време на някое парти, в няколко домове за ветерани от войните, но нищо чак толкова странно, не сме свирили върху някое дърво например.

От другата страна – Каква е разликата между „Crypt of the Devil“ и другите албуми на SIX FEET UNDER?

Chris Barnes – Всеки наш албум е различен с нещо от останалите. „Haunted“ е различен от „Warpath“, а той от своя страна е различен от „Maximum Violence“ и „Maximum Violence” от „Commandment”. Разлики има във всички албуми. Това е и интересното.

От другата страна – Съставът на SIX FEET UNDER в момента се състои от двама души или поне така прочетох в интернет. Вярно ли е?

Chris Barnes – Ами не, ние сме четирима, а има и различни други хора работещи с нас. По време на записите на последните три албума, винаги е имало и други хора, които записват с нас, пишат музика… Но в тур-групата сме аз, Steve Swanson, Jeff Hughell и Marco Pitruzzella.

От другата страна – Защо записахте новия албум с различни музиканти?

Chris Barnes – А защо не? Хората се вглеждат в този факт, обаче аз не си поставям ограничения, оставям музиката да ме води и да решава вместо мен. Нека го кажа така – нека метълът ме ръководи.

От другата страна – SIX FEET UNDER солов проект на Chris Barnes ли е?

Chris Barnes – Зависи кой как гледа на това, зависи от мнението на човека, който преживява подобна ситуация. За мен няма значение, какво мислят хората, аз просто искам да правя здрава музика.

От другата страна – Имаш ли любимо парче от албума и кое е то?

Chris Barnes – Не правя подобен избор. Не се замислям, дали някоя композиция е по-добра от другите. Оставям останалите хора да си имат любими моменти от моята музика и от музиката, в която аз съм въвлечен. Харесвам всичко, което правя. В противен случай нямаше да се занимавам.

От другата страна – Къде се намира Криптата на дявола и откъде черпиш вдъхновение?

Chris Barnes – Тя може да е място, където да влезеш или място, което да нахлуе в света ти. Тя е вътре и отвън. Криптата на дявола може да е нещо, в което да пропълзиш или нещо, което по-добре да не отприщваш. А вдъхновението – това е въображение, просто се оставям музиката да ме води. Опитвам се да обхвана всяко едно настроение, което инструменталите сами по себе си носят. Историите ги мисля по този начин, така че да пасват на музиката. Това ме вдъхновява.

От другата страна – Трудно ли е да измислиш оригинални истории след толкова много години?

Chris Barnes – Не, както казах, оставям музиката да ме води, за да измисля историите, след това лириките и после вокалите. Така се ражда и начинът, по който звуча в песните – стихотворните форми във вокалите. Има много варианти на ноти и звучене… Те ми подсказват каква да бъде историята и какви да бъдат вокалите. Музиката звучи по определен начин, носи определена идея и аз се водя по нея. Така подготвям моята работа. Не е трудно, защото музиката винаги е различна и ме подпомага да погледна на нещата под различен ъгъл.

От другата страна – Любима тема за която пишеш?

Chris Barnes – Нямам такава, харесвам предизвикателството, което писането ми носи и усилията, които полагам, за да бъда оригинален.

От другата страна – Има ли песни, на които искаш да направиш кавър, а все още не си?

Chris Barnes – Да, има няколко. Не мисля постоянно на коя песен да направя кавър. Обичам обаче да се забавлявам. Понякога в студиото някой просто засвирва нещо, харесва ни и го правим. Може да е нещо на CREEDENCE CLEARWATER REVIVAL например, никога не знаем. Това е за мен музиката – да се забавляваме през цялото време.

От другата страна – Планове за следваща част на „Graveyard Classics“?

Chris Barnes – Дори не бях планирал първата част, така че не мога да кажа.

От другата страна – Имаш ли представа дали някой от AC/DC е слушал вашата версия на „Back in Black“?

Chris Barnes – Не знам и доста хора се учудват от този отговор. Съмнявам се някой от AC/DC или от другите банди да са чували нашите кавъри.

От другата страна – „Graveyard Classics 2“ направихте целия албум „Back in Black“. Защо избрахте точно този албум?

Chris Barnes – Не знам, просто почувствах, че трябва да го направя. Стори ми се добра идея. Още като млад този албум от колекцията ми беше с марката „класически”. Той си остава стандарт в рок музиката. Чувствам го като перфектния запис. Също така „Graveyard Classics 2“ беше интересен експеримент, към който никой все още не беше посягал. Приех го като предизвикателство и самото му завършване, беше предизвикателство. Не знам, дали хората успяха да разберат, какво сме направили, но ако си пуснеш паралелно двата албума – оригинала на „Back in Black“ и нашата версия, те ще паснат напълно, бийт до бийт. Изсвирихме го точно по същия начин, както е изсвирен оригинала само че с моите вокали. На мен ми беше интересно, защото е нещо коренно различно от това, което правехме до този момент.

От другата страна – В „Graveyard Classics“ ли се крият музикалните ти корени?

Chris Barnes – Не само моите, но и на другите в бандата. Те също участваха с предложения. Също така и близки наши познати даваха идеи. Харесвам всички групи, на които сме правили кавъри. 95 процента от песните са ми любими.

От другата страна – Създаваш SIX FEET UNDER заедно с Allen West от OBITUARY – кой даде идеята за името на групата?

Chris Barnes – Идеята за името беше моя. Това ускори нещата по бандата. Когато създавахме SIX FEET UNDER, не гледах на това като на страничен проект, а като на мое бъдеще. Работих много здраво, за да се получи.

От другата страна – Чувам някакви писъци зад теб…

Chris Barnes – Да, в другата стая върви филм.

От другата страна – Някакъв филм на ужасите?

Chris Barnes – Всъщност е „Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия Кивот” – класика!

От другата страна – Какъв тип филми харесваш?

Chris Barnes – Харесвам всякакви, стига историята да е добра – да е добре написана и пресъздадена.

От другата страна – Напоследък зомби филмите станаха особено популярни. Имаш ли любим филм на ужасите?

Chris Barnes – Имам много любими ленти, казах по-рано, че не съм човек, който откроява това и нова, но ако трябва да избирам, бих посочил „Петък 13-ти” – втората част ми е един от любимите.

От другата страна – Значи за това аватара ти в скайп е хокейната маска на Джейсън…

Chris Barnes – Да, точно, само че във втората част Джейсън носеше качулка, а не маска.

От другата страна – Кой според теб е най-важният албум на SIX FEET UNDER в твоята кариера?

Chris Barnes – Винаги е следващият, ха-ха-ха…

От другата страна – Защо следващият?

Chris Barnes – Защото за мен е най-важният, защото е непознат, защото чака да бъде сътворен, защото ме очаква да го открия, да го потърся и да разбера откъде идва, защото никога не знам, какъв ще бъде крайният резултат.

От другата страна – След толкова много години страстта ти към музика все още ли е толкова силна?

Chris Barnes – Не е намаляла ни най-малко. За мен тази страст не се променя. Аз или харесвам нещо, или – не. Ако нещо не ми харесва, аз просто не се занимавам с него. Влагам цялата си енергия в неща, които смятам, че си струват усилията. Не живея в миналото, с нещата, които не могат да бъдат променени и като цяло нямат значение. Моята страст към музиката не е като огън, който тлее вътре в мен, а е като ядрена експлозия.

От другата страна – В миналото сте имали гости в албумите като Ice-T и John Bush от ANTHRAX и ARMORED SAINT. Кого би поканил за гост в твой албум, ако имаше тази възможност?

Chris Barnes – Не съм мислел за това. Винаги е готино, когато се получи нещо подобно, но не знам. Със сигурност ще е някой забавен.

От другата страна – Участваш ли в други проекти освен SIX FEET UNDER?

Chris Barnes – Не, SIX FEET UNDER е това, за което единствено мисля и от което се интересувам в момента.

От другата страна – Имал ли си интервюта, в които да не ти задават въпроси свързани с CANNIBAL CORPSE?

Chris Barnes – Понякога се е случвало. Нямам никакви проблеми да ми задават въпроси свързани с CANNIBAL CORPSE.

От другата страна – Проклятие или благословия е миналото ти в CANNIBAL CORPSE?

Chris Barnes – Благословия е, не е проклятие. Винаги съм бил горд с всички песни и албуми, които съм направил с тази група. Щастлив съм от времето, през което бях с тях. Не съжалявам за нищо и нищо не бих променил. Аз знам истината за нашата история и всичко, което се случи между нас, така че всякакви спекулации по темата, предположения и създадения фолклор за отношенията ми с CANNIBAL CORPSE, искрено ме забавляват.

От другата страна – А има ли много слухове и спекулации относно теб?

Chris Barnes – Човече, не съм като останалите хора, не правя това, което те правят. Аз съм си аз всеки един ден. Останалите могат да предполагат, каквото си искат, да говорят за каквото и колкото си искат. Дори и неща, които нямат нищо общо с реалността. Просто се забавлявам с всички онези, които съчиняват различни истории, които са далеч от мен. Аз живея живота си по моя начин. Живея в реалността. Забавлявам се историите, които се носят за мен. Не съдя. Оценявам хората, които разбират, какво правя, разбират бандата и харесват музиката ми, усещат я по начина, по който и аз. И ако тя предизвиква усмивка, това ме прави щастлив. Така стоят при мен нещата.

От другата страна – Някои хора те определят като легенда на дет метъла…

Chris Barnes – Не, това е глупост. Аз съм обикновен човек. Просто правя нещо различно. Ако не ме познаваш, много е възможно на улицата да ме изгледаш странно или пък агресивно. Да не ме разбереш. Това е странна ситуация – вървя по улицата, виждам хора, които ме гледат странно, но когато някой ме опознае, разбира, че всъщност съм най-обикновен човек. Когато разбере с какво се занимавам, започва да гледа на мен по друг начин, но усещането е различно. Така че, когато някой ми каже, че съм легенда, го разбирам. Разбирам, че този някой, не разбира за какво правя музика. Нямам проблем с това. Обаче тази ситуация ме кара да съм нащрек и да страня от тези хора, защото смятам, че не са искрени. Дори вярвам, че не са искрени със себе си.

От другата страна – На какви хора вярваш?

Chris Barnes – На хора с добър характер. Хора, които са чистосърдечни и открити, които умеят да откриват хубавото в живота. Позитивни хора. Които са широко скроени и умеят да изслушват другите, а не се опитват да ги надговорят. Харесвам хора, които не мислят, че са научили всичко, защото не можеш да знаеш всичко. Харесвам тези, които се учат всеки ден.

От другата страна – Ти самият какво научи последно?

Chris Barnes – Наистина да оценявам онова, което имам. Да оценявам малките неща в живота, които ми се предлагат. Знам, че е сладникаво и клише, но е вярно. Когато наистина разбереш, какво искаш от живота и какво е важно в живота, тези две неща изпадат в конфликт. Но тогава разбираш, че никой не е вечно на този свят. Има хора, които мислят по различен начин, но това е моята житейска философия. Животът е напрежение, но така се случват нещата за мен.

От другата страна – Какво е мнението ти за легализацията на марихуаната?

Chris Barnes – Смятам че в САЩ ще се легализира навсякъде. Говоря за това постоянно. Наричам марихуаната канабис и подкрепям неговата легализация. Думата марихуана е свързана с расизъм и подтисничество. Тя идва от места, където хората са държани в подчинение, както на съответното място, така и в съзнанията им. Обществото започва да узрява все повече за това, което аз и други хора отдавна знаем. Канабисът е лекарство, продукт, който помага на хората по много различни начини.

От другата страна – Има популярно мнение, че канабисът е стъпка към по твърди наркотици. Твоето мнение?

Chris Barnes – Това е просто пропаганда, твърдения, които помагат на онези, които искат тревата да остане извън закона. Абсолютно не е вярно. Познавам много хора, които не употребяват други наркотици. Като мен, аз дори не вземам аспирин, не обичам да го правя, не пуша цигари и употребата на канабис, никога не ме е предизвиквала да посегна към наркотиците. В крайна сметка всичко опира до отделния човек, неговите нужди, устройството на мозъка му, есенцията на неговото съществуване. Всеки харесва по нещо. Има хора, които обичат да яздят кон, други искат да хвърчат по магистралата с 300 мили в час. Кой може да знае какво пасва на всеки един човек поотделно? Другото, на което трябва да се наблегне е, че хората, които искат да вземат твърди наркотици, ще го правят така или иначе. Но на тях трябва да се гледа другояче. Те трябва да бъдат лекувани, а не изпращани в затвора до края на живота им, защото това е болест. На тях трябва да им се помага. Трябва им съчувствие, защото са достатъчно наранени, като са посегнали към наркотиците. Не е необходимо за бъдат затваряни като по този начин им се причиняват още повече страдания.

От другата страна – Имаш ли любим вид канабис?

Chris Barnes – Харесвам индиката, защото има висок процент активно вещество и има по-силен и дълготраен ефект, който предпочитам.

От другата страна – Имаш ли представа колко канабис си изпушил през живота си?

Chris Barnes – А ти имаш ли представа колко чаши вода си изпил през живота си?

От другата страна – Сравняваш тревата с вода?

Chris Barnes – Да, защото както водата така и марихуаната е дар от природата. В нашия организъм има канабиноиден ензим, който се е появил при оформянето на човешкия вид. В нас има система, която е обособена точно за поглъщане на канабис, преди на земята да има и едно зрънце от него. Интересен обект е и заслужава изследване. Вярвам, че канабис трябва да се употребява ежедневно като витамин и като превантивно лечение срещу онкологични заболявания.

От другата страна – Да се върнем отново на новия албум – защо избра „Crypt of the Devil“ като заглавие?

Chris Barnes – Всичко започна от обложката. Тъкмо щях да започвам да пиша текстове или май вече бях на първата песен, когато получих имейл от Mike Hrubovcak от MONSTROSITY, който ме подканяше да видя картината, която ми е пратил, с предложението да я използвам някога като обложка на албум. Отговорих му, че я изпраща точно на време. Имаше две идеи, които щяха да паснат идеално за изображения на фланелки. Когато видях едната, много ми допадна, веднага ми изплува заглавието, защото това беше Криптата на дявола.

От другата страна – Миналата година беше гост в албума на CANNABIS CORPSE. Китаристът им Land Phil е част от новия Ви албум. Какво е мнението ти за неговата група и работата му?

Chris Barnes – Той има голям принос за албума, написа доста от музиката, а аз написах текстовете, заедно продуцирахме. Исках да запазя идеите на двамата, за това сме ко-продуценти. Phil е страхотен пич, има страхотни идеи и знае как да постигне истински дет метъл звук. Харесвам CANNABIS CORPSE още преди да се запозная с тях като хора, те знаят как да се забавляват и как да звучат като истинска дет метъл група. Днес не всяка банда може да се похвали това или знае как трябва да го направи. Харесва ми идеята зад групата. Мога да оценя труда им, когато го видя и чуя. Винаги говоря зад гърба им, че са феноменални. На живо са много скромни и готини, индивидуалисти, точно типа хора, които харесвам. Можеш да се разбереш с тях и не те изкарват от кожата ти прекалено много… Ха-ха-ха…

От другата страна – Опитвал ли си някога да пееш с нормален глас?

Chris Barnes – Ха-ха-ха… Всеки ден с приятелката ми вкъщи пеем някакви глупави песни. Но звучи ужасно, защото нямам никакво ухо за тонове. По-добре да си пея така, както го правя.

От другата страна – Ако те приемат в „Залата на славата на метъла” с коя група би влязъл – със SIX FEET UNDER или с CANNIBAL CORPSE?

Chris Barnes – Бих отишъл в тази зала като себе си. Това е както при бейзбола – един играч влиза в залата на славата със своето име, а не с името на отбора, за който е играл. Трудно е да избера. Едната група не би я имало без другата. Горд съм със SIX FEET UNDER, защото е трудно да успееш след като си бил в успешна банда като CANNIBAL и да продължаваш напред след всеки албум. Началото с CANNIBAL CORPSE беше много важно за мен, ранните години, особено песните от първите три албума. Това бяха много яки времена. Така че бих избрал SIX FEET UNDER, но с някои забележки.

От другата страна – Възможно ли е хора, които по принцип не харесват дет метъл да харесат SIX FEET UNDER?

Chris Barnes – Може би сме малко по-лесни за възприемане в някои от албумите. Но не мисля, че подобни хора, които не разбират този стил, а и такива, които слушат по-модерните течения в дет метъла, биха разбрали моят начин на пеене, който е характерен за старите дет метъл банди. Мисля, че ще им дойде в повече. И на мен много от нещата, които хората харесват днес, са ми непонятни. Но това е нормално, защото интересът към музиката и изкуството зависи от субективното възприемане. Има филми, които много хора харесват, а аз намирам за тъпи. Не се занимавам с тях. разликата между мен и тях е, че не си губя времето по цял ден, спорейки за музика в ЮТюб. Имам свой живот и съм постигнал нещо с него. Вървя напред и не стоя на едно място, за да се чудя и разсъждавам над мислите на останалите. В първите години на CANNIBAL CORPSE, имаше журналисти, които казваха, че съм най-ужасният вокалист, че „пеенето” в „Butchered at Birth” и „Tomb of the Mutilated” е най-гадното нещо, което са чували и че изобщо трябва да спрем да се занимаваме с музика. Но сега същите тези хора казват точно обратното, че правя най-добрите вокали и най-добрите песни. Няма смисъл да се тровиш от чуждото мнение, защото то не е твоето. Бъди себе си и не се поддавай на чуждото становище. Това е опасно. Има много примери в историята, които са променили цели общества. Разбира се, че по този начин са се появили и много хубави неща. Нещата се движат от индивидуалистите, затова и харесвам различно мислещите хора.

От другата страна – Какъв според теб е смисълът на живота?

Chris Barnes – Ученето и асимилирането на знание.

От другата страна – Можеш ли да сравниш дет метъл сцената преди и сега?

Chris Barnes – Когато започвахме с CANNIBAL CORPSE, не беше много ясно, какво е дет метъл. Имаше неясна разлика между траш и дет. От моята гледна точка хората реагират по същия начин на музиката и преди, и сега. И не само на нея. Същото е със сградите, колите, слушалките. Така че за мен дет метъл сцената си е същата, носи същите усещания. Както филмите на ужасите – хората ги обичат, има си фестивали за този тип филми. Хората искат да имат различно и брутално преживяване в живота, без да бъдат наранени или да попаднат в затвора. За това и фенове с еднакви интереси се събират на едно място. Така е и с дет метъл сцената. Така я виждам. Тя винаги ще е тук, хората са различни, но те винаги споделят еднакви усещания, винаги ще имат нужда от това. Винаги ще има модни течения, но за тази музика ще има фенове. Независимо, че който не я разбира, няма да я разбере.

От другата страна – Какъв съвет би дал на 20-годишния Chris Barnes, ако имаш възможност да го срещнеш?

Chris Barnes – Не знам как да отговоря, защото това е доста лично… Може би ще му ударя шамар… Защото тогава не съм разбирал колко важни за мен са някои хора…

От другата страна – Най-добрият съвет, който някой някога ти е давал?

Chris Barnes – Някога ми казаха, че един ден ще разбера, че аз съм това, което правя.