Интервю с Bruce Dickinson (2008)

Директно от архива на Хангара и далечната 2008 година ви предлагаме едно от интервютата, предоставени ни от наши фенове. Интервюто с Bruce Dickinson е дело на Диана Костова, за Радио „Алма Матер – 88 MHZ „.

– Какво знаеш за България?

– Ами, не много… Знам, че преди да премине под влиянието на Съветския съюз, всъщност много преди това, България е била царство с древна история, тракийско царство, че има много допирни точки с Гърция и с цялата елинска култура. Горе-долу това е всичко, което знам. Знам, че има много планини. Знам, че имате прекрасното Черно море, което е близо до Каспийско море. Също така знам, че много англичани си купуват къщи в България. Това е, което знам.

– А какво знаеш за българската авиация?

– Доколкото знам в по-голямата си част е повлияна от Съветския съюз, от техните машини. Опитът ми от работата с моя приятел Иван (б.р. Иван Радунчев -български летец) в английската авиокомпания, в която работя, показва, че той е изключително добре обучен. И ако всички, които работят към авиацията, се справят по същия начин, това е доказателство, че имат прекрасно образование. Мисля, че това важи за повечето от тях.

– Да поговорим за концертите. Знам, че имаш един талисман на сцената, който се казва Еди?

– О, да. Моят домашен любимец – чудовище.

– Разкажи ми нещо повече за него. Как се разбирате с него на сцената?

– О, да, той ще бъде тази вечер. Подготвили сме най-голямото шоу, което правим и в останалата част на света, включително с танкове и чудовища.

– Да, чух за това. А не ти ли е хрумвало да излезеш на сцената с Еди в самолет? Не тази вечер, но на някой от другите концерти?

– Със самолет ли? Не поне засега. Ние просто си правим шоуто, нямаме планове да летим.

– А когато не си с „Мейдън“, не си на сцената, как минава денят ти? С какво се занимаваш?

– Работата ми е да летя със самолети. Аз съм авиопилот.

– Да,но какъв е денят на Дикинсън?

– Не зная. Изпращат ми график по интернет всеки месец, така че те ми казват какво да правя. Понякога се налага да ставам в 3 часа сутринта, за да отида на работа и да закарам пътници обратно до Гърция. Друг път отивам на работа в 10 часа вечерта, летя до Африка и обратно. Прибирам се в 7 часа сутринта, след като съм бил буден цяла нощ. Така че, различно е.
– Не е ли трудно да правиш музика и да летиш?

-Двете неща са напълно различни. Ами когато се занимавам с музика, си вземам почивни дни от авиокомпанията.

– Значи там нямаш проблеми. Значи обичаш да летиш?
– О, да. Обичам да летя със самолет. Харесват ми полетите, които правим. Не е скучно, както при момчетата, които летят по редовните полети. Ние летим до наистина много интересни места.

– Пишеш книги, имаш телевизионно и радио предаване. Не е ли трудно да се занимаваш с толкова много неща?

– Е, да, не ги правя всичките наведнъж. (Смее се.) Преди 10–12 години наистина пишех, написах две книги. Дори по-отдавна, преди 15 години написах тези книги. Оттогава не съм писал повече книги. Просто нямам достатъчно свободно време. Когато написах книгите, имах повече време, но работя като пилот и нямам много време да се занимавам с такива неща. През последните 12 години работя с един приятел по сценария на един филм, който може и да стане тази година, но това са си все пак 12 години работа. Ето това е нещо наистина много интересно. Да. Разполагаме с парите и актьорите за това, имаме режисьор. Имаме всичко и се надявам да направим филма тази година. Ще чуете за него, когато е напълно готов. Колкото до радиошоуто, то се излъчва веднъж седмично по Би Би Си на предварителен запис и с това се изчерпва моята работа там.

– Ами телевизионното предаване по „Дискавъри“?
– Да, това беше великолепно, страхотно удоволствие беше за мен. Но бяха само 5 епизода и от тогава само отвреме навреме имам телевизионни предавания. Проблемът е в липсата на време. Телевизията отнема много време. Едно радиопредаване от 3 часа може да се направи за 3 часа, но половинчасово телевизионно предаване отнема цяла седмица и затова е трудно. Имам предвид, когато правех шоуто по „Дискавъри“, отново исках две седмици почивка от авиокомпанията, после поисках няколко пъти по три дни почивка и така всичките ми свободни дни преминаха в снимане на предването. И затова си казах, наистина ми доставя огромно удоволствие, но работата е много. Ако се появи някой, който има страхотна програма, по която да се запаля, вероятно бих се опитал да отделя време. Но за мен не е важно да бъда някаква телевизионна звезда. Важното е каква е програмата, дали ми е интересна, затова не държа непременно да имам кариера в телевизията, защото в крайна сметка се оказва, че вършиш разни глупави неща. Започваш да се появяваш в телевизонни игри, да правиш неща, които са полезни за кариерата ти, може би така ставаш по-известен, но мен лично това не ме интересува. Интересува ме да правя само неща, които са ми страст.

– Какви са твоите страсти освен летенето?

– Аз обичам авиацията. Интересувам се и от история. Мисля, че няма достатъчно програми, които създават интерес към историята и които да са свързани с живота на хората в момента. Има много исторически програми, където непрекъснато се говори за война, за расови проблеми, документални програми. Аз се интересувам от история, за мен това може би е интересно. Но на повечето деца това им се струва трудно. Така че няма достатъчно програми, които пораждат интерес към историята. Програми, където се обяснява защо вършим определени неща в днешно време, какво се случва. Дори за времето преди 20 години… хората сега нямат никаква представа какво се е случвало в Европа преди 20–30 години. И ако някога се случи отново, това ще бъде огромен шок. Ако хората разбират защо нещо се е случило преди, тогава може би ще знаят какво да направят. Така че… историята е едно от нещата, които силно ме интересуват.

– Ще ни разкажеш ли нещо повече за „Айрън Мейдън“?

– Ами, завършваме новия си албум, който ще излезе през следващата година заедно с DVD с музика някъде от средата на нашата кариера. Ще правим турне, където ще свирим песни главно от албума Power Slave, нашият класически албум от 80-те години. Ще пресъздадем сцената, ефектите и декорите от онова време. Мисля, че наистина ще бъде голямо събитие. На хората ще им е интересно да видят какво е било на концерта Life after Death.

– Коя е любимата ти песен на „Айрън Мейдън“?

– О, не зная. Има толкова много песни. Не, наистина не мога да кажа коя песен ми е любима. Променят се. Харесвам всички… Различни са според това, в какво настроение съм в момента.