arjen-anthony-lucassenОтдавна исках да разговарям с Arjen Anthony Lucassen. Бях убеден, че интервюто, ще се получи мнооого добро. И след няколко неуспешни опита шансът най-накрая се оказа на моя страна – Arjen, заедно с най-любимата му певица Anneke van Giersbergen, щяха да изнесат акустичен концерт на 20 февруари в „Модерен театър” в София. Писах на Емо Сапаревски от „Gorgon”, който беше решил отново да направи концерт „от меломани за меломани”, както каза в края на разговора Arjen (нещо, което няма да прочетете, защото не съм го включил) и няколко дни по-късно телефонът ми звънна едно такова, задгранично и от другия край на линията беше самият мистър Arjen Anthony Lucassen.

Интервюто с Arjen Anthony Lucassen (THE GENTLE STORM, AYREON) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 16.02.2015 година, а част от него и в предаването „Евробокс” по програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Съвсем скоро сте в България заедно с Anneke van Giersbergen, какво да очаква публиката от вас?

Arjen Anthony Lucassen – Надявам се да не очакват много, защото не съм свирил на живо от 7 години. И това всъщност ще е първото ми турне от 7 или 8 години. За това и много ме е страх. За самото изпълнение ще сме само аз, Anneke и акустична китара. Много семпло и много плашещо. Ще изпълним песни от новия ни проект THE GENTLE STORM, може би някои неща на AYREON, няколко кавъра. Ще видим какво ще проработи.

От другата страна – Какво очакваш ти самият от това турне – първото ти от 7 години?

Arjen Anthony Lucassen – По-важното е какво хората очакват от нас. Надявам се да не очакват помпозно шоу, надявам се, че концертът ще бъде задушевен, защото ще бъдем само двамата с Anneke. Надявам се да се съберем готини хора. Знам, че имам страхотни фенове, които не съм виждал от много време, така че нямам търпение да се срещна с тях. Надявам се, че концертите ще бъдат интимни и задушевни.

От другата страна – Защо не си излизал седем години на сцена?

Arjen Anthony Lucassen – Защото съм затворен човек. Живея в собствения си свят. Всеки ден правя едно и също без никакво разнообразие – ставам по едно и също време, закусвам по едно и също време, след това отивам в студиото, всеки ден пазарувам, правя джогинг, вечерите гледам телевизия. Дните ми си приличат и са еднакви, но така ги харесвам, така обичам да живея. Живите изпълнения изобщо не са ми по вкуса. Самият аз не се смятам за добър в забавлението. Виждам се като композитор, а не като концертен изпълнител. Ха-ха-ха, сега осъзнавам, че не правя много добра реклама на шоуто.

От другата страна – Какво те провокира отново да стъпиш на сцената?

Arjen Anthony Lucassen – Мисля , че за мен е един вид израстване. С Anneke направихме албума на THE GENTLE STORM, който се получи много добре. Оказа се страхотен проект. След това звукозаписната компания ни предложи да направим турне в подкрепа на диска, само в големите европейски държави, да дадем няколко интервюта и може би да направим няколко парчета акустично. Тогава се съгласих, защото с това мога да се справя. След като се разчу, много хора пожелаха да ни организират концерти. Така няколкото акустични шоуто станаха седем, докато се осъзнаем, вече бяха единадесет. Нещата се промениха много бързо, за мен си беше плашещо, но когато Anneke ме моли, е трудно да й отказвам.

От другата страна – Защо толкова много обичаш да работиш с Anneke? Можеш да работиш с велики музиканти и вокалистки, обаче предпочиташ нея.

Arjen Anthony Lucassen – Тя е най-любимата ми певица в целия свят. Може би повече от нея предпочитам Kate Bush, но Anneke е най-добрата на второ място от първия път, когато я чух да пее като вокалистка на THE GATHERING. Това май се случи през 90-те, може би 96-та, идея си нямам. Помня, че ги видях по телевизията да изпълняват „Strange Machines”. Тогава я чух и си казах – „Господи какъв глас!” Също така Anneke е много харизматична личност. Много позитивна, което е страхотно. За разлика от мен – не съм толкова позитивен и винаги се оплаквам за нещо. За това е хубаво да съм с някого, който гледа от светлата страна на живота.

От другата страна – Оплакваш се за какво?

Arjen Anthony Lucassen – Притеснявам се за седалките в самолета, защото гърбът ме боли, мисля си, че ще ми се схване нещо, че храната няма да добра и че ще спя лошо, че леглото няма да е достатъчно голямо за мен. За такива неща се оплаквам.

От другата страна – Добре, нека поговорим за музика. Защо решихте с Anneke да подхванете нов проект, който кръстихте THE GENTLE STORM?

Arjen Anthony Lucassen – Стигнахме до името THE GENTLE STORM, защото в групата има две страни – както може би знаеш, албумът има две различни версии. Първият диск се казва „The Gentle” и е акустичен, композициите са изпълнени само с акустични инструменти, няма нищо електронно. Това прави първата част по-лека и атмосферична. Вторият диск се казва „The Storm” и е коренно различен – той е много мащабен, в същите композиции има електрически китари, има оркестрални аранжименти, бас и тежки барабани. В тази група има контраст – буреносната част и нежната част. Във всеки един от нас с Anneke живеят и двете противоположности.

От другата страна – Кога бурята може да е спокойна?

Arjen Anthony Lucassen – В спокоен албум. Ако си гледал двата текстови видеоклипа към „Endless Sea“, ще видиш, че нежната част на албума се конфронтира сериозно в него. Това не е някаква щастлива песничка, а умерена композиция с доза напрежение и с много силни чувства. Това е лековатата част от THE GENTLE STORM.

От другата страна – Тогава да разбирам ли, че Anneke е светлата част от проекта, а ти – тъмната?

Arjen Anthony Lucassen – Може би, имайки предвид, че с нея направих няколко промоционални интервюта. Тогава ни се наложи да отговаряме на въпрос за Топ 5 на любимите ни артисти или албуми. И Anneke отбеляза наистина тежки метъл неща като DEVIN TOWNSEND, MASTODON и други. Наистина тежки банди. Тогава се замислих, че всъщност тя е мрачната част от THE GENTLE STORM. Защото аз слушам по улегнала музика като PINK FLOYD, LED ZEPPELIN и т.н., защото това харесвам. Така че тя може би е по-мрачната от мен.

От другата страна – Какво ще открият слушателите в „Дневника” – тайни, житейски истории?

Arjen Anthony Lucassen – Историята започва, когато Anneke се качва в мансардата и открива съкровище, което е в един сандък. Тя го отваря и в него намира много стара книга. Взема я и от нея изпадат много писма. Тогава вижда , че всъщност в ръцете си държи дневник от XVII век. Писмата се оказват кореспонденция между жена, която живее в Холандия и мъж, който плава по света, като собственик на кораб. Anneke започва да чете дневника и писмата. Съдържането на дневника е в книжката към диска, така можеш да видиш за какво са текстовете на песните, които всъщност играят ролята на писмата.

От другата страна – Звучи като истинска история?

Arjen Anthony Lucassen – Звучи като истинска история, но е измислена. Изцяло обаче е базирана на истински факти. Консултирахме се с изследовател на историята на корабоплаването. Човек, който знае всичко за Златния век. Написал е книга за хора, които през XVII век са поддържали връзка, като са си писали писма. И този историк е запознат с всичко от съответния период. Например ние споменаваме търговския кораб „Merchant” и това напълно отговаря на историческата истина, защото през 1666 търговски кораб с това име отплава за Индия. Така че албумът е основан на исторически факти, но историята, която разказваме, е измислена.

От другата страна – Има ли морална поука в края на историята?

Arjen Anthony Lucassen – Не обичам поуките и уроците. Още от времето, когато ходех на училище. За това и се опитвам да не ги включвам в творчеството ми. Смятам, че музиката е изцяло за забавление. Но винаги можеш да четеш между редовете. Знаеш ли, днес има много интересен контраст – хората имат мобилни телефони и устройства, с които могат да достигнат до която искат точка от света по всяко време. Страхотен контраст със XVII век, в който се развива историята за тази жена, която пише писма на приятеля си, който плава по света. Тогава е отнемало по половин година, за да достигне писмото до един от двамата. А междувременно тя е можела да си замине от този свят. Така се е развивал животът тогава. А днес можеш да пратиш текстово съобщение до някого в Австралия и той ще го получи след две минути. Намирам контраста за очарователен. Но не искам да съм съдник заради факта, че днес всичко е подчинено на бързината. Самият аз идвам от времето, когато нямаше компютри. И съм доволен от този факт, защото съм израснал в период, когато високите технологии не бяха част от живота. Харесвам онова време. Но от друга страна не мога да си представя, че днес хората ще са щастливи, ако нямат компютри. Така че в албума няма поука или осъждане на днешния човек.

От другата страна – Чувстваш ли се уморен от всички технологии днес?

Arjen Anthony Lucassen – Определено и това е и причината да си стоя вкъщи. Имам мобилен телефон разбира се, но е много стар. Няма никакви екстри като интернет например. Не се чувствам част от днешната култура. Това обаче не означава, че не стоя пред компютъра по цял ден и в къщи, и в студиото – отговарям на мейли от фенове, на бизнес въпроси от лейбъла и всичко това от компютъра. Част съм от днешния свят, но също така знам, колко добре беше във времената, когато компютрите не бяха част от живота.

От другата страна – Обаче не мислиш ли, че днес е по-лесно да се работи с всички тези технологии?

Arjen Anthony Lucassen – Има голяма разлика между „лесно” и „по-добре”. Разбира се, че днес е по-лесно. Но от друга страна със сигурност не става по-добре. Ако вземеш албумите на 60-те и 70-те, които са записвани на осем канален пулт (тогава не са пращали файлове по интернет), тези албуми са магически. Когато си пусна нещо на THE BEATLES или BLACK SABBATH, RAINBOW, DEEP PURPLE, на всички тези групи, музиката им все още звучи фантастично. А самите те на са имали и един процент от възможностите на днешните банди. Така че смятам, че със съвременните технологии е по-лесно да се работи, но нещата не стават по-добри от това.

От другата страна – Това ли е причината да каниш музикантите, с които работиш в твоето студио?

Arjen Anthony Lucassen – Да , точно така. Това води до по-добри резултати, но разбира се е и по-скъпо. Трябва да им плащам полетите, за да дойдат при мен, престоя, но нещата се получават много по –добре. Те са заедно с мен в помещението, което може да доведе до взаимно вдъхновение. Можете да обсъждате работата – това например не става, дай да опитаме нещо друго, да си подхвърляте шеги, да грабнеш китарата и да предложиш нещо друго. Да създадеш страхотен материал, който едва ли ще композираш, ако си сам. Така че винаги се опитвам хората, с които работя да са в студиото. И ще го правя, колкото е възможно по-дълго, защото наистина е скъпо. Доходите ми са само от продажбата на албуми, защото не свиря на живо, а знаеш, че продажбата на носители се срива всеки ден заради интернета. Така че докато има фенове, които си купуват дискове и подкрепят музиката ми, ще имам възможност да каня музикантите, с които искам да работя в студиото. Така ще мога да продължа да върша това, което смятам за най-доброто, защото по този начин записани, албумите звучат много по-добре.

От другата страна – Работил си с много известни музиканти, но има ли имена, с които искаш да работиш, но никога не си имал възможност?

Arjen Anthony Lucassen – О, да, списъкът е безкраен. Може да не ми вярваш, ама в него съм отбелязал 200 души. Постоянно пиша на тези, с които искам да работя, като в началото на листа са хората, с чиито албуми съм израснал – като дете между 10 и 20 години, когато тяхната музика е формирала мирогледа ми. Те са моите герои. Ако мога да работя с Robert Plant от LED ZEPPELIN, David Gilmour от PINK FLOYD, Paul McCartney от THE BEATLES, Geddy Lee от RUSH, Ritchie Blackmore от RAINBOW, мечтите ми ще се сбъднат. Но те и идея си нямат кой съм всъщност и най-вероятно не харесват музиката ми, защото техните музикални корени са в съвсем друго време. Във времената преди мен. Винаги се опитвам да привлека тези музиканти в моите проекти, но за съжаление се оказва невъзможно. Но списъкът е голям.

От другата страна – Трябва да побързаш обаче…

Arjen Anthony Lucassen – Да, те си отиват. Ronnie James Dio беше най-отгоре в този лист и шансът вече е изгубен. Веднъж съм го срещал, говорил съм с него, той беше запознат с музиката ми, харесваше я, даде ми електронната си поща, но за съжаление никога не отговори на имейлите ми. Така и никога не успях да работя с него.

От другата страна – Някога замислял ли си се, защо музикантите се съгласяват да работят с теб?

Arjen Anthony Lucassen – За мен е много важно да харесват музиката ми, а не да участват заради парите. Има музиканти, големи имена, на които съм предлагал да работим заедно и първото, за което питат е за парите и то за много пари. Тогава им отвръщам, че е нормално да искат високо заплащане и ги разбирам, защото са големи имена, което е готино, но първо трябва да харесват музиката ми. Ако се съгласяват да участват само заради парите, тогава самият аз не съм заинтересован да работя с тях. Така че искам да мисля, че хората, които работят с мен, на първо място го правят, защото харесват това, което правя. Вземи някой като Bruce Dickinson – не съм го убеждавал с пари, разбира се, че той струва доста, защото е голямо име, но не това беше причината да записва с мен. Бях му пратил да чуе „Into the Electric Castle” и той с влюби в него. Каза ми, че е открил същите влияния, с които и той е израснал – чул е PURPLE, URIAH HEEP, HAWKWIND, готина музика, от която искаше да бъде част. Това е важно за мен.

От другата страна – Спомена известни музиканти от 60-те и 70-те – това означава ли, че рок оперите от тогава като „Tommy” на THE WHO или произведения като „The Wall” на PINK FLOYD, директно вдъхновяват твоите рок опери?

Arjen Anthony Lucassen – Точно така. Всичко започна с „Jesus Christ Superstar” и Ian Gillan. Мисля, че беше през 60-те. Тогава съм бил на десет. Когато я чух, бях като ударен – историята е страхотна и всички тези велики певци, веднага прочетох текстовете и буквално влязох в историята. Беше фантастично. „Jesus Christ Superstar” си остава най-голямата рок опера въобще, дори и не смея да се надявам, че дори и малко мога да се доближа до нея с моите рок опери. Тя е фантастична. Най-добрата рок опера завинаги. По-късно чух „Tommy” и се влюбих в нея. Спомена „The Wall” – велико произведение. Има толкова много рок опери. По-късно нещата на QUEENSRYCHE… Винаги съм харесвал музика, която предизвиква картини.

От другата страна – Това ли търсиш, когато композираш?

Arjen Anthony Lucassen – Точно така, получава се нещо такова – създавам песните, които предизвикват картинни усещания, които ме вдъхновяват за историите.

От другата страна – Чувстваш ли понякога, че си се родил на грешното място в грешното време?

Arjen Anthony Lucassen – Не знам, ако се бях родил по-рано, корените ми щяха да са различни. Някъде в 50-те, когато е нямало рок опери, а само рокендрол, B.B.King и други като него.

От другата страна – Да, но ако се беше родил по-рано, можеше да си част от основоположниците на стила?

Arjen Anthony Lucassen – Да, но тогава ще е отсъствал моментът, в който съм се изградил като личност. Винаги съм вярвал, че музиката, която слушаш между 10 и 20 годишен, наистина формира музикалните ти вкусове. Самият аз не харесвам 80-те като цяло. Всъщност никога не съм се замислял над това, което ме питаш… Добър въпрос между другото. Роден съм през 1960. Ако се бях родил десет години по-рано, може би нямаше да харесвам 70-те, както сега не харесвам 80-те. Не знам само предполагам… 80-те са толкова студени години – тогава навлизат компютрите, електронните барабани, този ужасен дигитален кийборд саунд, появяват се групи като DEF LEPPARD, с техния неемоционален и студен звук или BON JOVI и другите като тях. Това не е моето време.

От другата страна – Веднъж казваш „Аз определено не съм гений. Аз съм просто един меломан, който се опитва да създаде музиката, която би искал да слуша.” Постигна ли го?

Arjen Anthony Lucassen – Да, абсолютно. Отне ми 35 години, за да го постигна. Звучи нелогично, защото винаги си мислиш, че другите са го постигнали, само ти не си. През ранните години се опитвах да дам на хората онова, което си мислех, че те искат да чуят. Така както беше с VENGEANCE и още повече с първата ми банда BODINE в началото на 80-те. Тогава свирихме като AC/DC, защото те бяха модерни, но това не беше музиката, която харесвах. С VENGEANCE се опитвахме да сме като SAXON, JUDAS PRIEST, IRON MAIDEN или VAN HALEN – групи, които харесвам, но тогава се опитвахме да задоволим вкуса на хората, а не да бъдем себе си. Тогава си мислехме, че ако правим музика, която харесваме, няма да проработи, защото феновете няма да я одобрят. През 1992 ми беше писнало от това положение. Повече никой не се интересуваше от VENGEANCE, нямахме договор, а нямаше и изгледи да подпишем. През 80-те беше друго с всичкия този хеър метъл, който и ние изпълнявахме. В началото на 90-те всичко беше свършило. Появи се грънджът, изгряха PEARL JAM и NIRVANA, и другите като тях. ALICE IN CHAINS, които между другото харесвам. Буквално се бях изгубил. Задавах си въпроса, защо се опитвам да задоволя вкуса на хората… Ако последното нещо, което ще направя в живота ми е да запиша още един албум, то той ще бъде такъв, какъвто аз харесвам. Не ми пукаше дали хората ще го оплюят. Просто исках да имам албум, с който да покажа на света, какво харесвам – с всичките ми влияния в едно, един мой албум! Това се получи с първия AYREON „The Final Experiment”, по който започнах работа през 1992 или 1993 година. Когато го завърших, очакванията ми се оправдаха, никой не искаше дори и да се докосне до него. 30 звукозаписни компании ме поставиха на мястото ми – музиката била страхотна, но нямало да се продаде, „какво да го правим”, „никой няма да иска да го чуе, но иначе ние го харесваме”, „дай ни по едно копие, просто да си имаме, но няма да подпишем с теб”. Това чувах отвсякъде и това е потвърждение,че с AYREON правя точно това, което обичам.

От другата страна – През годините директно или не си свързан с повече от 50 албума. Кой е най-доброто ти постижение?

Arjen Anthony Lucassen – Смятам, че е при албумите на AYREON. Знам, че много хора харесват „The Human Equation”, но мисля, че първият диск на групата, който наистина харесвам е, о да, и е наистина добър, е „Into the Electric Castle”. Това е първият албум за който си казах, че е качеството, към което винаги съм се стремял. С него направих пробив, това е дискът, с който привлякох артисти, които без съмнение много харесвам като Anneke, Damian Wilson, като Fish. Също така харесвам цялата фантастична история, която стои в основата му. Смятам, че това е най-любимият ми албум на AYREON. Също така съм много горд със соловия ми диск, който издадох преди няколко години „Lost in the New Real”, който е сто процента Arjen Anthony Lucassen. Историята е фантастична, но представя моята гледна точка за света. В него можеш да чуеш всичките ми музикални вкусове и влияния, да чуеш любимият ми актьор, който участва като разказвач – Rutger Hauer, който е част от любимият ми албум за всички времена „Blade Runner”. „Lost in the New Real” е еклектичен албум с толкова много и различни музикални стилове в него. Много съм щастлив, че произведението се оказа успешно, защото когато го направих, се сетих за първия AYREON и за това че хората ще го намразят, защото е микс от различни стилове. Обаче феновете го харесаха, което ме прави много горд с него.

От другата страна – Ако изходим от текстовете на албумите ти – бъдещето негативно ли е или позитивно?

Arjen Anthony Lucassen – Всеки за себе си трябва да реши. Монетата винаги има две страни. Много неща ще носят негативни последици, много – позитивни. Не всичко в миналото е довело до нещо хубаво в настоящето. Ако се зачетеш в историята в албума на THE GENTLE STORM „The Diary” – жената се разболява и никой не може да й помогне – тогава лекарствата не са били толкова добри, колкото днес. Ако обаче погледнеш историята в „Lost in the New Real”, която е за мъж, който е замразен криогенно за 500 години и се събужда след 500 години – ще откриеш много негативни послания, но има и доста позитивни неща.

От другата страна – Последни два въпроса – GUILT MACHINE и STAR ONE активни ли са и защо са ти необходими толкова много проекти, за да се изразиш?

Arjen Anthony Lucassen – Не планирам нищо предварително, така че всичко е възможно. Нов проект, както и нови албуми от GUILT MACHINE и STAR ONE също. Всичко е възможно. Не мога да планирам творческия процес. Не мога да го предвидя. Просто започвам работа по нов проект и в един момент той придобива форма. Това обаче не мога да го контролирам. Странно е и хората са ме питали как така не мога, но е вярно, че не мога. Когато вдъхновението и идеите ме споходят и се опитам да ги контролирам, означава да огранича себе си. За това когато се появят, работя по тях и чак накрая установявам какво всъщност се е получило. Това е както при писателите. Те също не създават една и съща книга всеки път. И те имат нужда да пишат за различни неща. Това се опитвам да правя и аз. Мразя да се повтарям.

От другата страна – Някога искал ли си да започнеш кариера като режисьор на филми?

Arjen Anthony Lucassen – Ха-ха-ха. Това е съвсем различен свят.

От другата страна – Обаче разказваш страхотни истории в албумите си?

Arjen Anthony Lucassen – Не съм сигурен, че те са достатъчно добри без музиката. Но не знам. Не съм мислил достатъчно по този въпрос. Разбира се да си режисьор на филми не е работа за отшелник като мен. Така че, не мисля, че ще ми се получи.

От другата страна – Ако музиката ти е саундтрак към филм, какъв би бил този филм?

Arjen Anthony Lucassen – Ооо, към голяма научно-фантастична продукция като „Blade Runner” например. Или като „2001: A Space Odyssey”. Нещо като тези големи, научно-фантастични епични ленти. Ако трябва да правя подобна музика тя трябва да бъде епична, голяма, футуристична…

От другата страна – Кой ще е главният герой?

Arjen Anthony Lucassen – Някой като Johnny Depp или Jake Gyllenhaal – актьори като тях. Те ще са водещи. После идват Jack Nicholson, Michael Caine… Мечтая…

От другата страна – Посланието ти към българските фенове?

Arjen Anthony Lucassen – Нямам търпение да се срещна с нови хора. Постоянно си пиша с фенове от България. Те са страхотни. Особено с наближаването на концерта – пишат ми, че са си взели билет и ми пращат снимки на билета. Надявам се да имам време, за да се снимам с всеки, който поиска и да дам автографи на тези, които са дошли. Надявам се времето да ми стигне, за да се срещна с всички. Надявам се и хората да не очакват твърде много от концерта. От една страна съм доста притеснен, но от друга нямам търпени да видя всички усмихнати лица.