Интервю с АДРИ (ЕР МАЛЪК)

Едва ли има фен на родната музика, който да не е чувал за Ер Малък. Моето познанство с тях започна в началото на 90-те, когато прохождах в по-твърдата музика и особено много се радвах на български банди. Един приятел ми даде една касетка на „Ера“, която не излезе от касетофона ми седмици наред. Още от първите няколко слушания научих песните наизуст и припявах с часове. Текстовете им бяха смислени, а музиката доволно тежка. Едва впоследствие разбрах, че групата всъщност се казва „Ер Малък“, но не името има значение, а фактът, че тъкмо те се превърнаха в любимата ми българска група и 20 години по-късно продължават да имат специално място в сърцето ми. А днес имам честа да ви представя Адриан Иванов:

Последното излизане на Ер Малък на сцена беше през пролетта на 2010-та година. Събрахте доста публика, представихте ни и три нови песни и намек за нов албум. Какво се случи след това, защо не чухме нищо за вас тези три години?
Какво да кажа… всеки е по пътя си. Идеята беше новите парчета да влезнат в албум, но така и не дойде благоприятният момент за това. Stand by…

Като споменах новите песни има ли къде да се чуят някъде?
В тубата има концертни откъси, студийно не съществуват.

Спомняш ли си началото с „Ер Малък“? Как се събрахте, първия ви концерт, първите записи, свиренето сред сокове, компоти и т.н…
1990 г. беше… с Малковски напуснахме „Ера“, един ден ми звънна и каза, че е програмирал едно парче – да сложим клавири; поканихме Иваца (екс „Орион“) да удари баса; Ричи Антов заби китари… и се получи „Българи“. Всичко останало дойде от само себе си.

Първият ви албум спечели наградата за най-добър албум на годината (1992 г.), „Лично“ (1994 г.) също беше на много високо ниво. Какво се случи след това, че никой не чу нищо за „Ер Малък“ близо 10 години?
Има ли смисъл да разказвам какви бяха времената? След 1995 г. всичко умря. Трябваше да се оцелява. Ние сме стигали до 200 концерта годишно – това беше животът ни. Без концертите бяхме за никъде.

Как се случи така, че Любо Малковски е писал всички текстове на групата? Убеден съм, че останалите членове от групата също сте имали идеи.
Това е въпрос за „кухнята“. А там главният готвач е един. Ние помагаме с каквото можем. Търси се симбиоза между идеите, за да има все пак краен продукт. Любо има един талант, който винаги ме е удивлявал: той успява да „улови“ точното настроение, точния миг, точната дума.

Скоро след падането на режима излязоха доста рок групи, които свириха с хъс: „Ера“, „Ер Малък“, „Контрол“, „Милена“, „Ахат“… Няма нужда да изброявам – списъкът е доста дълъг. Мислиш ли, че през последните десетина години има нови групи, които да могат да се конкурират с тази „първа вълна“?
Малка поправка – от изброените само „Ер Малък“ се появи след това, останалите си ги имаше още през 80-те. В момента ситуацията е абсолютно различна – икономически и социално. Новите банди плуват в други води , обликът и мисията им е различна от нашата. Те си имат своите достойнства и са обичани от младото поколение, ние също бяхме достойни. Те са или ще бъдат звезди, ние бяхме звезди. Сега сме… легенди.

Напоследък ми прави впечатление, че българските песни от началото на 90-те продължават да са актуални и днес. Особено откъм текстове човек спокойно може да си помисли, че голяма част от парчетата на Милена са писани сега. На какво се дължи това според теб?
Имаше симбиоза между революция, музиканти и личности. Чисто български. Творците не бяха обременени, музиката беше безкористна и целта бе кристално ясна.

Предния път те бях питал как виждаш България след 15 години и в отговора ти лъхаше оптимизъм. Какво е според теб бъдещето ни на фона на управлението и нестихващите протести?
За съжаление моят оптимизъм угасва. Нищо не зависи от нас.

Възможно ли е човек да си изкарва хляба с музика в България?
Мисля че да. Но си мисля и че ако това му е професия, си има негативно влияние.

А как изобщо започна да се занимаваш с музика и защо избра клавира?
Като малък бях акордеонист; впоследствие се прехвърлих на орган; майка ми (R.I.P) купи пиано, по-късно дядо ми даде пари за синти…поклон на тези хора! – в решителните моменти не се поколебаха да ми помогнат.

Нормално ли е един творец да създаде някакъв продукт и след това години наред да иска само да получава приходи от това? Не е ли най-важното за един творец да остави следа след себе си? Да има хора, които го разбират и чувстват това, което е направил, не е ли по-важно от това, какви пари е изкарал от някой албум?
Виж, при изкуството е така… повечето гении са мизерствали приживе и творбите им са ярки, „ояденият“ творец плува в халтурата. Ще говоря за себе си – когато правя музика или текст, първо го правя за себе си, кефи ме някак си да комбинирам тонове, инструменти, светлини и думи – „плувам“ в едно мое енергийно море и това ме отпуска, релаксира. Не ме интересува как ще се възприеме от другите. Разбира се, че не е никак зле да има и Други на тези вълни – тогава се появява Публиката. Идват и парите – и тук е Кръстопътят! Накъде ще поемеш? За пари ли ще го правиш или…?

Какво ти е мнението за „пиратството“? Мислиш ли, че добрите музиканти наистина са ощетявани от потребителите, които смъкват тяхната музика от интернет? И реални ли са цени от 20-30 лева за лицензен диск в България според теб?
Отначало се дразнех от явлението, но осъзнах, че е неизбежно. Аз съм от двете страни – и производител, и потребител. Бих провел някои разсъждения, но материята по този въпрос е доста… отделно интервю? Може би накратко ще стане ясна позицията ми, като обясня как процедирам: тегля mp3-ки и прослушвам, ако ме грабне – задължително си купувам оригиналния продукт. Не само от уважение към труда на колегите, а и заради качеството, заради кефа. Цените на лицензираните дискове са си такива в цял свят, но доходите на хората са различни – конкретно за България нищожни. Как да си купиш 2-3 диска месечно?

Преди време беше казал, че събирателната ви точка са Zeppelin, Rush, Dream Theater и Floyd. Няма как да те не питам дали ходи на Стената и какви са ти впечатленията от шоуто?
Е как, това е спектакъл – учебник. Великолепно! Щастлив съм, че го доживях :)

Кои са петте книги, филма и албума, които промениха живота ти?
Книгите са: „Полет над кукувиче гнездо“, „Сътворението“, „Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Една одисея в Космоса“, „Вино от глухарчета“. Сред филмите мога да изброя: „Мечката“, „Бразилия“, „Коса“, „Нощ след тежък ден“ и „The Wall“. Колкото до албумите, много трудно мога да се спра само на пет, затова нека са поне тези шест: „The dark side of the moon“, „Sabotage“, „Come test the band“, „The song remains the same“, „Relayer“ и „Moving pictures“.

И накрая какво ще пожелаеш на читателите на Метал Хангар 18?
Много щастие и успехи в личен план :)

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото