Инстинкти, чувствa, MIDAS FALL и LES ANIMAUX SAUVAGES

Не знам какво стана с този ноемри. Месец претъпкан от разнородни събития, в който често ти се налага да вадиш лист, да теглиш чертата през средата и да изброяваш плюсове и минуси на концертите тази вечер. Каквото и да избереш печелиш и губиш. Разнородни събития, сходна публика.

Les Animaux Sauvages

На 10 ноември спечели концертът на Midas Fall, не броя кой пореден е в България, за мен е трети, и Les animaux sauvages. Организатори са магнатите Rawk’n’Roll – the ‘pass-me-that-bottle’ webzine, мястото е B-Side, Mixtape 5.
Les animaux sauvages е сравнително нов проект на Иво Стоядинов-Чарли и Насо Русков от Babyface Clan, допълнен от съблазнителното присъствие на Сибила Серафим. Мрачен пост-пънк, електропоп със осезаем еротичен уклон идващ от гласа ѝ. Тя си играе със едни синтезатори, пее на френски, пее на немски и издава едни стонове, от които не можеш да си намериш място, но не можеш и да мръднеш от мястото си. Приковаваш поглед ту в краката ѝ, ту в екрана отзад, на който преобладават голи фигури, демонични кадри понякога. Чарли умело създава ритъма, следва го, промъква се с него между светлините на прожекторите. Светлините са омагьосващи добри, синтетични. Забавлява ме лекото недоумение в някои лица. Недоумението се засилва, когато на сцената изскача и третият от групата, Насо Русков, дивото животно с класни, палави движения. И изискано хапе, провокира. Наблюдавай го, той толкова много може да ти каже с думи, музика и движение, без да овърта. Движи се с него. Движи се…

Midas Fall

Почивка да преобразуваме инстинктите си в чувства, да видим какво имаме да си вземем от щанда с мърча и да опитаме бирата, която са ни донесли Midas Fall. Е, за мен хендмейд демото се оказа повече по вкуса ми.
Midas Fall са чест гост на родината ни и всеки път е удовлствие да ги слушаш, всеки път е различно, емоционално. И нежно пробождащо. Няма как да не забележиш, че водещи са двете дами – ангелският глас на Елизабет, която този път надмина и седемте небеса с пеенето си и копринените звуци, които преде с китарата си Роуан. Носят тъга, същата като онази на морето. Тъгата пробожда. Обаче е и красива и те кара да обичаш още по-осезаемо, просто затвори очите си и ѝ се довери. Тя води.
Тръгвам си разтърсена от някакъв си вид интровертна експлозия и ви моля, когато отново тези британци ни гостуват – бъдете им домакини.
Нямам повече локуми за разтягане, затова си пуснете това от мен.

СНИМКИ:
Midas Fall
Les Animaux Sauvages