Inner Oceans

Четвъртък вечер, центъра на София.
Редя се на опашка по Ангел Кънчев, за да вляза на концерт. Sold Out! е положението, хора навън питат за билети – такива няма вече. Двама по двама, в редица на входа на Terminal 1. 17 ноември е и днес излиза „Inner Oceans“ – албум обединяващ идеи и емоции на smallman и Иван Шопов.

Ще бъда искрена, за да има поне някакъв смисъл от това, което ще напиша.
Нямах особено големи очаквания относно това, което ще чуя. Цялата еуфория преди концерта ми се струваше прекалена дори. Хора, които половин час преди излизането на групата са се подредили пред сцената, това, че като цяло е толкова пълно, че чак от третия опит се добрах до бара и така нататък…

Обаче…

Те са на сцената, аз съм на терасата горе, срещу тях.
Някак колебливо начало. И за мен, и за тях. Нищо не усещам, претръпнала съм отдавна. За тях не знам. Наливам си вино и оглеждам мърдащите фигури долу. Размотавам се с поглед докъдето мога, колебливо ми е…

Обаче…

Нещо стана. Някаква стена сякаш рухна. Или се вдигна нещо огромно. Не знам. Може би беше присъствието на Иван Шопов на сцената. Но широко отворените ми зеници се заковаха за сцената. Съзнанието ми изтръпна. В такива моменти има един симптом, който ми помага да разбера, че се случва нещо наистина мощно и значимо – не мога да мръдна, не мога да мисля и периодично тихичко си съобщавам по едно „Fuck.“, което в случая дори не беше достатъчно. В някакъв момент беше наложително да споделя с някой друг, за да не се взривя или разрева. Така че тръгнах по стълбите надолу, за да намеря Ивайло и да му кажа, че „тея не са нормални…как може да направят това?!“

Вече ви е направило впечатление вероятно, че правя грубата грешка да не говоря много за представянето на smallman, Шопов и все още не съм споменала нищо за Avigeya. И то месец след концерта. Не мисля, че би имало смисъл. Мисля, че музиката съществува заради нещо по-различно. Нещо отвъд час и половина на сцена. Нещо отвъд времето като цяло. Може би, за да докосва и за да достига нечии вътрешни светове. Да изважда емоции от там, да напомня за чувства. Също така мисля, че не особено много концерти, дори такива на много важни за мен групи, са успявали да предизвикат подобно състояние в главата ми.

Експериментирах. Чудех се дали ще остане впечатлението или ще отшуми. Не, няма да се промени. Мисля, че беше искрено и само по този начин може да отиде там където трябва да бъде, независимо дали за тези на сцената или за тези пред нея. Дори нямам кой-знае какво да кажа, посто е – днес е 23 декември, в понеделник има втори концерт в Terminal 1, отидете, това би имало значение. За вас.

Преди време бях чела някъде, че „в началото бе Словото“. Не бих се съгласила с автора на тези думи, все си мисля, че някъде в началото бe Музиката. Онази, която „като засвириш, дърветата да започнат да играят, всички облаци да се премахнат, засвириш ли, умрелите да оживеят, тези, които са се хванали за косите да се бият, веднага да се примирят“, както беше казал друг автор.

Сетлист:

1. Първом, първом
2. Prayer
3. Dreaming Piece
4. New Day
5. A Drop
6. Duality
7. Silence
8. Fenix
9. Rhodopes
10. Rade
11. Evolution
12. Underneath
___
13. CWG

СНИМКИ