IHSAHN – Arktis (2016)

 IHSAHN, музикантът с най-сложно за изписване име, не разочарова и този път. От бездънната торба с творчески идеи норвежецът извади поредния диамант – „Arktis.„.

 Независимо дали ще се хванете за ритъма на откриващата „Disassembled„, или за мелодията на „Into the Vault„, все ще си намерите причина да харесате този запис. Досущ както образът от обложката крачи тежко през снега, IHSAHN ни превежда през многобройните пластове на своя талант. Не, това не са просто пластове, това са нови светове, които преоткриваме всеки път, когато чуем името на композитора.

 В „Mass Darkness“ се сблъскваме с гения, помогнал за записването на „Silence in the Snow“ на TRIVIUM, а в „Celestial Violence“ се срещаме лице в лице с човека зад „Coal“ от LEPROUS. Всичко онова, което IHSAHN е оставил като следа чрез своите гост-участия, е налице в „Arktis.„, но синтезирано и подобрено. Вокали, клавири, китари, текстове – всички фактори, характеризирали музиканта като особено влиятелен и, смея да твърдя, незаменим, лежат в основата на последния му албум, правейки го едно от най-точните му попадения (лично според мен заедно с „angL“ и „Eremita„).

 Увличащото дарк звучене на „My Heart Is оf the North“ е балансирано от меката мажорна „South Winds“ – може би тъкмо затова песните са с контрастиращи имена, но събрани една след друга… Прилепчивата „Until I Too Dissolve“ закача съвсем леко индъстриал вълната, която „Frail“ директно яхва.

 Най-особеният случай в „Arktis.“ обаче е „Crooked Red Line„. Просто я чуйте.

 Край на великолепния и някак студено величествен „Arktis.“ слага призрачната „Til Tor Ulven (Søppelsolen)„, в която акорди на пиано и речетатив на норвежки ни разказват тъжната история на един залиняващ живот.

 „Pressure“ ще оставя да говори сама за себе си.

Оценка: 8/10