Hypocrisy – A Taste Of Extreme Divinity (2009)

Злоба, облечена в мелодия.

Какво прави новия албум на Peter Tägtgren, Mikael Hedlund и Horgh толкова добър? Ами, най-напред факта, че съм дай-хард фен на групата от първия ден на 1995-та година, когато чух The Fouth Dimension. След това фактът, че аз, и тези като мен, очакваме албум от 4 години. Съвсем търпеливо, защото познаваме Питър и знаем, че не е седял със скръстени ръце(Pain, турнета с Pain, продуциране и какво ли още не). Лично за мен тези 4 години минаха неусетно и като че ли не съм усетил толкова остро липсата на наследник на Virus – албумът ми дойде някак като че ли точно навреме.

Албумът съдържа точно това, от което имах нужда – за някои е завой, за някои е крачка назада към „добрите времена“. За мен това е просто закономерното развитие на нещата. Hypocrisy никога не са имали „добри“ и „лоши“ времена в моите очи – Питър винаги е правил това, което чувства, че трябва да направи в момента, независимо колко рязък завой в стила се оказва то. Музиката му винаги е идвала от сърцето и това феновете го усещат.
Музиката в новия албум е великолепна и точно преценена смесица между ярост, злоба, мелодия и мощ. Бомбастично начало с Valley Of The Damned – Питър сякаш се опитва да покаже, че 4-те години чакане не са напразно. Абсолютна Hypocrisy-песен, може би най-подходящата за откриващо парче, загатващо за мелодичността на албума. Началото на Hang Him High в първия миг ме заблуди, че уинамп-а е прескочил някак на Kataklysm-1999:6661, заради интрото от Dark City и гласа на Кийфър Съдърленд. Репликата „Assassin?…That sounds so exotic… I was just a murderer.“ принадлежи на Ричард Кулински, наемен убиец на мафията, убил над 200 човека. Кой я изговаря, не ми е известно. Една (малка) идея по-бавна песен, с вече по-ясно изразена мелодия. Solar Empire за мен е хитът в албума. Може би ще бъде първата песен с клип – стегната постройка, типичен Питъров вокал в два класа(ревящ и крещящ)- грабващ, запомнящ се припев(не толкова често срещано при Hypocrisy). Концертна песен и абсолютен хит.

Hypocrisy, European LONG TIME, NO DEATH tour, 2010

Weed Out The Weak – може би най не-Hypocrisy звучащата песен, ако изключим гласа на Питър – помитащо начало, което после преминава в изключителна мелодия. Песен, която би била гордост за In Flames, а и пример да си спомнят как се прави типичния шведски мелодичен дет. No Tommorow отново ни напомня коя група слушаме още със самото си начало – лично на мен ми напомня за едноименния албум от 1999-та, само дето няма клавири. Стигаме до следващото концертно парче – Global Domination – абсолютна класика в духа на The Final Chapter(1997). В заглавното парче Taste The Extreme Divine Horgh доказва защо Питър му е доверил барабаните в основната си група. Мощна концерторазбивачка, почти блек-метъл. Alive е поредната шведска мело-дет класика – тия хора там просто не могат без мелодия, дори Dismember в последните си албуми станаха мелодични. The Quest – задължителната бавна епична песен в албумите на Hypocrisy. Красива песен, на моменти дори ме връща към албума от 1994 – The Fourth Dimension, което само доказва класата на настоящия албум. Последните две песни ни връщат от меланхолията обратно в реалния свят с мощ, скорост и мелодия. Tamed-Filled With Fear e леко по-мелодична и ритмична, докато Sky’s Fallin Down си започва директно с хедбенгинга – също добро парче за концерти – безкомпромисен завършек на един ужасно добър албум.

Великолепното съчетание на ярост, злоба, мелодия и меланхолия винаги се е удавало на Peter Tägtgren – качество, с което вече 14 години ме държи в плен на творчеството си.

Saxon(MetalHangar18) и Peter Tägtgren