Hills Of Rock 2017, ден втори – повече жега, много емоции и трети път за щастие

Вторият ден на фестивала Hills Of Rock се усещаше още по-горещ от предния. Към 17:30 малко по малко се събираха хора, търсещи сeнките по терена.

Първи на главната сцена бяха пловдивчаните DREAMSKILLER. Силно повлияни от големи имена като PAPA ROACH и GODSMACK, групата ни разходи из репертоара си, в който бяха включени нови песни и такива от албума им „Not in This Lifetime“ (2014).  Представиха и най-новия сингъл „Adrenaline“, чието видео излезе едва преди няколко дни.

Втори на сцената се качиха базираните в столицата СИЛУЕТ. Точно в 18:05 пред неколцина престрашили се зрители формацията представи най-доброто от музиката си – интересна смесица от класически рокенрол, блус, прогресив, симфо метъл и фолклорни ритми. Горещата обстановка бе нажежена допълнително от присъствието на 3 жени, 2 от които – фронтдами. За 30-те й определени минути групата показа и нежната, и по-агресивната си страна. Публиката пък остана удовлетворена и ги изпрати с аплодисменти.

Силует

Кратка почивка, през която посетителите се възползваха от възможността да се охладят с бутилка вода или чаша бира, да чуят какво става по другите сцени (на “На тъмно” се изявяваха HYPNOTIC INK) или да се позабавляват със скок с бънджи.

В 18:50 на главната сцена настъпи моментът да излязат ARSEA. Без да губят време, италианците атакуваха слуха на феновете с мощен саунд. Комбинацията от прогресив/пауър/хеви метъл пораздвижи предните редици. Момчетата от Апенините изсвириха песни и от двата си дългосвирещи албума. Публиката ги прие радушно, а те й се отблагодариха с пълно себераздаване.

Arsea

В почивката преди следващата група на главната сцена  присъстващите можеха да чуят българския реге секстет МЕРУДИЯ, подвизаващ се на World stage, и THE BLACK SWELLS, озвучаващи “На тъмно”.

10 минути преди 20:00 главната сцена се оживи и на нея изскочиха музикантите от EXISTANCE. Французите стартираха ударно, демонстрирайки най-доброто от 80-тарския хеви метъл – безкомпромисен звук, постоянно движение на китаристите и много, много енергия. Мелодичният им стил определено се хареса на зрителите. Момчетата показаха отлично настроение и форма и не спряха да контактуват с публиката. Вокалистът и китарист Julian Izard на няколко пъти показа знания и на български. “Страхотни сте!”, “Благодаря ви!” бяха често употребяваните фрази. По време на “We Are Restless” музикантът се опита да разпее хората и успя. EXISTANCE представиха песни от двата си албума като преобладаваха парчета от излезлия през миналата година “Breaking The Rock”, включително и едноименната композиция. В крайна сметка след 40 изтощителни минути френските метъли приключиха своето участие като развяха българското знаме и се поклониха на публиката. Феновете им отвърнаха с бурни аплодисменти и овации.

текст: gillan

Existence

Радостта от появата на THREE DAYS GRACE в България беше толкова голяма, че заслужават голям самостоятелен концерт или хедлайнърска позиция. Горещината през двата фестивални дни достигна пика си точно по време на тяхното изпълнение. Слънцето все още не се беше скрило, когато започна „Killing in The Name“ на RAGE AGAINST THE MACHINE, саундтракът на прескачащите сърца от вълнение, че групата всеки момент ще излезе на сцената. Музикaнтите започнаха сета с „I Am Machine“ от последния албум „Human“.  THREE DAYS GRACE бяха подбрали най-известните си песни и българските фенове пяха на всяка една от тях. Малко късно, но все пак наваксваме с алтернативните рок групи, към които има неоспорим световен култ, но за съжаление, само няколко са минавали през България. Благодарение на това събитие, много фенове успяха да видях една от любимите си групи на живо! Други пък недоволстваха, че групата не е водена от бившия си фронтмен Adam Gontier и за никой не е тайна, че той притежава уникален глас. Истината обаче е, че вокалистът Matt Walst се справя повече от идеално с ролята си. Той не е Adam, не иска да е Adam и не му се налага да е Adam. Matt има съвсем свой отличителен характер и достатъчно силен глас, който не му изневери и за момент по време на изпълнението им. THREE DAYS GRACE са стабилна група със стабилна фен база и щом това е оцеляло след смяната на толкова важен фронтмен, значи няма какво да ги събори! В онази съботна вечер всички пяхме думичка по думичка вечните песни „Pain“, „I Hate Everything About You“, a с „Riot“ официално ни довършиха!

Малко преди първото гостуване на американците в България, Metal Hangar 18 взе интервю от барабаниста им Neil Sanderson, което можете да прочетете тук.

Сетлист:
I Am Machine
Animal I Have Become
Just Like You
Chalk Outline
Break
Pain
The Good Life
Home
Painkiller
Time of Dying
Never Too Late
I Hate Everything About You
Riot

Three Days Grace

Видимо уморени от метеорологичните условия и двата дни, изпълнени с емоции, всички нетърпеливо чакахме гвоздея на събитието, което в случая бяха германците GUANO APES. Това беше трето им гостуване в България. Трети път за щастие! А щастието пък беше взаимно. На нас ни беше изключително приятно да ги видим отново, а те искрено се забавляваха. Откриха с „Carol and Shine“, а веднага след това продължиха със стабилното комбо от фаворитите „You Can’t Stop Me“ и „Quietly“. Песните им стратегически бяха подредени така, че всяка по-нова да бъде следвана от някоя от по-старите и по-любими на публиката. Очевидно беше, че българските фенове не бяха особено ентусиазирани относно творчеството на групата от последните няколко години. „Fake“ и „Fanman“ например, далеч не зарадваха хората така, както „Pretty in Scarlet“  (макар и с ненужно дългото си концертно интро) и „Open Your Eyes“.  А когато дойде време на дългоочакваната „Big in Japan“ публиката обезумя! Всички скачаха в ритъм и гледката навярно е била нереална! Това е онази песен на GUANO APES, която всички знаят и обичат, кавърът на скучноватата осемдесетарска песен, станал най-слушаният им хит.

Guano Apes

Веднага след него сцената затихна и групата се скри, за да си поеме въздух. След като се завърнаха, китаристът Henning Rümenapp разказа за първото им гостуване в България, което помнят добре, защото беше точно след реюниъна им и са очаквали да има около стотина човека. Когато обаче пристигнали в България, организаторите им съобщили, че зала Универсиада е напълно разпродадена, а хората, които бяха там тогава, помнят какво парти се получи. С умиление Henning ни благодари, че винаги концертите им у нас се радват на такъв успех. Последва инструментално изпълнение на „Lez“, докато вокалистката Sandra Nasic си почиваше зад сцената.
Между последните две песни Sandra се заиграваше с публиката, като я подканваше да пее с нея „Bad Romance“ на Lady Gaga и предупреди, че следващата песен е за едно малко зелено човече. И така премина в „I’ve got the snowboard under my feet, I can fly so high, I can fall so deep, but who do I see comin’ up the track, a little green man with the snowboard on his back…“. В пронизващата жега на първата юлска вечер, хилядите присъстващи пяха и скачаха на химна на сноубордистите „Lords of The Boards“.

Сетлист:
Carol and Shine
You Can’t Stop Me
Quietly
Fake
Pretty in Scarlet
Sunday Lover
Oh What a Night
Hey Last Beautiful
Open Your Eyes
Fanman
Sing That Song
Like Somebody
Big in Japan

Lez (инструментал)
Close to The Sun
Lords of The Boards

Фестивалът завърши със зрелищна заря. Събитието доказа, че алтернативният рок и метъл има фенове и в нашето кътче от света и групите, които гледахме бяха като глътка свеж въздух. Разнообразието е хубаво нещо и дано успехът на фестивала е доказал това. Нека гледаме повече групи, на които освен да хедбенгваш, можеш да танцуваш. Нека има повече mainstream рок и метъл групи в България! Нека има от всичко!

Организацията на двата дена беше безупречна! Виждали сме не малко организаторски гафове, неточности и всякакви ужасии през годините. Това, което се случи в Пловдив, беше едно от най-адекватните събития, състояли се в България някога! Благодарим на Hills Of Rock за изпипаната работа и се надяваме да се видим догодина!

текст: Радина

Вижте всички снимки във Facebook страницата на Metal Hangar 18

Guano Apes