Halford – Made Of Metal (2010)

Като за начало искам да подчертая, че макар много да харесвам не малка част от творчеството на Judas Priest и да мечтая да ги видя на живо, определено не съм нито най-запознатият, нито най-страстният им фен. В този ред на мисли до този момент дори не се бях интересувал сериозно от другите групи на Rob, в частност HALFORD. Единственото ми съприкосновение с бандата бе едно концертно DVD, добавено в личната ми колекция от приятел. Затова нямах кой знае какви очаквания към новия албум, но сега въпреки силната конкуренция, спокойно мога да кажа, че ще е сред фаворитите за месец Септември! Уважение за Rob, че на тези години след дълга и бляскава кариера издава толкова искрена и истинска хеви продукция в най-хубавия и класически вариант! Този диск задоволява нуждата ми за нови песни с марка Judas Priest повече, отколкото последния албум на самата банда!

Началото е силно! 20-секундно лирично встъпление прераства в скоростна и мелодична наслада за сетивата – това е Undisputed.

Оборотите остават високи и във втората песен Fire And Ice (една от любимите ми в албума), която макар в продължителност под 3 минути предлага уникално съчетание между полубаладичен припев и агресивно изстреляни куплети!

Заглавната Made Of Metal започва с роботизиран напев, който лично мен ме дразни също както и прекалено пипнатия глас на Halford на лесно запомнящия се припев. За сметка на това песента предлага силен тежък ритъм, така че за сингъл я намирам добра. Предполагам, че на живо ще звучи още по-здраво.

Speed Of Sound е „друга ракия“ и дори в студийния си вариант е много по-откровена и първична. Хеви метъл в най-чистия му вид…
А бе, време е за куфеене!

I can hear you, I can see you, I can feel you
Speed of sound!

След кратка почивка с по-спокойната и сякаш носеща те на крилете на неизбежността Like There’s No Tomorrow, идва двуполюсната Till The Day I Die, в която Rob Halford подчинява с гласа си! През първата минута и половина от песента лиричните му вокали, придружени от скромен съпровод, сякаш те отнасят в друг свят. Неусетно музиката забързва, гласът повишава и предизвиквайки взрив от емоции у слушателя, музикантите се връщат с пълна сила обратно на пистата! Атмосферата в края отново утихва, но само за миг… Безкомпромисните начални рифове на We Own The Night отново преминават в бързата лента. И тук обаче има комбинация с по-мелодичен припев и лирична част в края, което на някой може да му дойде в повече, но лично на мен тази рязка и честа смяна на настроенията много ми допадна.

Баладата Heartless ще ви разкаже банална история за мъж, съжаляващ за загубата на любимата си, но пречупена през убедителното и интригуващо звучене и стил на бандата, а изпълненото с настроение и енергия Hell Razor няма да ви остави да скучаете!

Десетата точка от новия диск на HALFORD Thunder And Lightning е много мелодично и красиво парче, което макар да се отличава от цялостното звучене на творбата, за мен е едно от най-хубавите в албума. Както заради музиката, така и заради текста си.

Изповедната и тъжна балада Twenty-Five Years предхожда огненият Matador и може би единствената излишна за мен I Know We Stand A Chance.

За сметка на това на последната 14-та позиция е вторият и по-добър (лично мнение) сингъл The Mower, в който Rob и компания сякаш отприщват безпощадна и таена през цялото време досега ярост. Достоен край на „Made Of Metal“, който бих определил като цяло за типичен, но в никакъв случай не за скучен или еднообразен!

Това действително е един албум, подходящ за вокалното майсторство и диапазон на един от най-емблематичните гласове в хеви метъла!

Любими песни: Fire And Ice, Speed Of Sound, Till The Day I Die, We Own The Night, Thunder And Lightning

Обща оценка: 9/10