Gotthard – Bang! (2014)

Четири години. Близо толкова време вече мина, откакто оригиналният вокалист на Gotthard – Steve Lee не е измежду живите, след като през есента на 2010 г. претърпя трагична катастрофа с мотоциклет. Смея да твърдя, че харизматичният фронтмен беше основната движеща сила на швейцарските рокаджии от първия до последния им албум с него и на всички беше ясно, че след неговата смърт групата вече няма да е същата.

Чест прави на Gotthard, че въпреки това те не се отказаха от музиката и продължиха напред, намирайки нов вокалист в лицето на Nic Maeder. През 2012 г. бе издаден „Firebird“, който постави едно ново начало за швейцарската банда, а излезлият преди няколко месеца „Bang“ навярно е имал за цел да продължи същата линия, придружена с тук-таме нови похвати.
Аз лично няма да крия, че като цяло съм пристрастен и че посрещнах с известна доза скептицизъм новата творба на Gotthard. След две-три прослушвания осъзнах две неща: групата все още е способна да прави силни парчета, но просто магията я няма (или поне аз не я виждам). Новият фронтмен Nic Maeder не пее никак лошо, освен това умело се движи в границите на характерната бленда на Steve Lee, и то без да му подражава излишно, но си мисля, че между двамата просто няма място за сравнение. Останалите членове от бандата поддържат добре познатото високо ниво, като тук трябва да спомена двамата китаристи – Leo Leoni и Freddy Scherer, които продължават да забиват ударни рифове и увлекателни сола.
Що се отнася до самите песни, в новия албум има от всичко по малко. Като се започне от бързи и надъхващи парчета („Bang!“, „Get Up ‘N’ Move On“), мине се през малко по-мелодичните „Feel What I Feel“ и „My Belief“ и се стигне до типични балади като„C’est La Vie“, съдържаща оркестрални елементи, и„Maybe“, която включва и женски гост-вокал. Тук е може би моментът да спомена, че някои от тези парчета бяха представени на наскоро провелия се Kavarna Rock фестивал и по-голямата част от родната публика видимо ги одобри. В албума намира място и близо 11-минутният епос„Thank You“, който може би е най-смелият експеримент, който Gotthard някога са правили в кариерата си.

Накратко – „Bang!“ в никакъв случай не е разочарование, като дори вече си имам и любими песни от него, но каквото и да си говорим, няма как да не се усети липсата на Steve Lee. А и си мисля, че ако албумът включваше няколко парчета по-малко (неговата продължителност трае близо един час), навярно бих му дал далеч по-висока оценка.

Оценка: 6/10