Пернишки вълкодави вият у Микстйепъ

Irfan

Успешно  премина първото издание на GOTHIC FEST SOFIA, което стана реалност благодарение на Ралица Демирева и Велик Капсъзов. Липсата на издания от този тип продължава прекалено дълго. Музикалните ограничения на българския фен абортират в зародиш дори и мисълта за организирането на блек, дуум, готик, индъстриъл и прочие фестове и концерти.

GOTHIC FEST SOFIA се проведе в рамките на два дни – 25 и 26-и октомври, като първата вечер столичният клуб „8 ball“ бе домакин на Mytrip, Psyho Vision, Mazut, Animassacre и техните почитатели. Атмосферата на клуба предразполага за една дълга музикално напоителна  нощ.  Очаквам да ме връхлетят нощни видения в зашеметителен  готикстайл, драматични визии, вампирски  устни съчетани с тежък грим, кожени акценти.
Далеко сме, далеко и като музикална индустрия и като готик  стайлинг  – та по едно време ме връхлетя онзи рефрен на Тошко Колев – „Кога ще ги стигнем хамериканците“… И все пак сред изобилието на латекс, мрежи и жартиери, маски и противогази, кожа и метал, преливаща плът и море от цици се открояват няколко булки и булчовци  облечени със стил и в контекст с тематиката на вечерта. По едно време си казвам – добре е, че не съм мъж, сред изкушенията на създанията изпълзели  от мрака е трудно да останеш безучастен в своя мисловен пентхауз.

Mazut

Купонът започва с Psycho Vision, вокалът Митко захваща синджира провиснал на сцената и EBM вълната предизвиква вихрушка от движещи се тела. Добре зареждащо начало и тъй като луд умора няма  на сцената излизат киберпънкарите  от Mazut, които вливат свежо настроение, енергия и въпреки неуредиците с озвучаването, кипнаха зажаднялата вампирска кръв.

Признавам си – не съм фен, но силно впечатление ми направи Animassacre. Mokushi го беше хванала щръклицата и от отварянето  на клуба до приключването на сета им не спря да подскача – дали пред сцена, дали връз сцена. От него би станал прекрасен блек вокал:) Мацката от съпорта му привличаше всички погледи с екзотично излъчване и музикални дарби. Излизаме от мрака, за да се потопим отново в него.
След преминалата вечер клуб „Mixtape“ ни очаква за рандеву. Душите са зажаднели за китарен  риф и нетърпеливо очакваме сигналния изстрел, събитието започва с почти двучасово закъснение с перформънс & ревю на Яна Каприева. Тела увити в найлон, бинтове, лица изрисувани в чернобяла гама, усещам се като Алиса  пред огромна чернобяла шахматна дъска. Финалът на ревюто бе достойно за концерт на Брайд.

GOTHIC FEST SOFIA 2013

Докато очакваме на сцената да излязат The A.X.E. Project разглеждаме наредените щандчетата с красоти. Базарът бе великолепна идея, защото разхождайки се покрай щандовете с мърч  и масите наредени с изящни бижута се създаде чувството, че сме на фест.
И тази вечер присъстват обичайните заподозрени – същите муцуни, същите роклички и капелки, същият грим, същото количество преливаща плът. Но групите, които ни предстоят  да видим измиват кат бурен ручей чакванията ни за стилен фешън. А те са – Тhe A.X.E Project, Fanagoria, Dark Fusion, Voyvoda, Sisters of Radomir, Smallman и черешката  на вечерта – Irfan.
След нежната и елегантна Петя от The A.X.E Project, Fanagoriaвкарват твърда нотка. Авторски парчета, историческо име. След толкова  променлив състав през годините, явно са изтеглили печелившо лотарийно билетче и стоят стабилно на терена.

Dark Fusion

Единствената чужда група бе сравнително младата румънска банда Dark fusion, които ни изненадаха с липсата на барабани, смесица от музикални стилове и с весел финал на сета – кавър, който повдигна настроението на макс и ни накара да подскачаме в ритъма на италиански поп. Чухме блек, чухме дет, чухме дуум – в тази разнородна тълпа имаше за всекиго по нещо. Адски зареждаща група, а вокалът им – Florin повдигна адреналина ми и дори присъства в сънищата ми. Дали защото за пръв път свирят пред българска публика, но музикантите се раздадоха на 100 процента. Аплодисменти:)
И ето, на сцената се качват Voyvoda.  Страхотно присъствие и дарк звучене.

Sisters of Radomir

Sisters of Radomir – не бях чувала за тях преди феста, и самото име на групата предизвика хем кикота ми, хем се позамислих – има нещо гнило в Дания, очаква ме изненада. След като ги видях и чух, сама си посипах главата с пепел и се самобичувах. Страхотна банда, чук и наковалня с размазващ радомирски блек енд рол, който кърти зъби и пука мазилки. Ще си позволя да ги цитирам – „искаме нашата музика да действа на хората така, сякаш са ги хванали с железни клещи за топките и им разбиват главите с пневматичен чук“. Така се почувствах и аз по време на техния сет. Е, в едно съм сигурна, хемороидите на китариста никога няма да станат културисти. Ракети:)

Smallman

Воалът на тъмата нежно ни обгръща, и ето, на сцената излизат Smallman, прекрасна апокрифна банда, те откриват сета си с „Two Rivers“, следват „Directions“ и „Evolution“ – все песни от втория им албум. Атмосферата е туулска , колкото и групата да мрази и да бяга от това сравнение. При първите акорди за пореден път се убеждавам, че музиката е вечен натурален наркотик. Следват „Ocean“, „Dreaming Peace“, „The Cube“, завършват с кавъра  „Angel“. Вокалистът  Цветан Хаджийски рисува музика с гайдата си и потапяйки се в мрака оставаш сам със себе си, забравяйки егото, разкъсвайки мислено оковите  и политаш в пространството и времето. Дали се рееш като орел над Родопите, плуваш като делфин в океана, колко си малък, или колко голям – това оставям на въображението ви. Бис, бис, бис. Цецо  вече разкача апаратурата, но въпреки гипсирания си крак, китаристът седи на столчето усмихнат и сякаш не иска да приключи със свирнята. Амааа, и ние не искаме да си тръгват. Благодарение на него групата прави реверанс към феновете си и изкарва още едно, за съжаление, последно парче. Мозъкът ми сякаш е попаднал в центрофуга, върти, върти, върти… Eволюция… палете светлината…
Не страдам дълго, защото съм готова за ново невербално  общуване с последвалата група – Irfan.
Mалко суха статистика за хората, сблъскващи се за пръв път с формацията, не че не могат да чукнат в чичко Гугъл  и с един клик  да достигнат до тази информация. Irfan е създадена през 2001 г., като страничен проект на музиканти от формации като „Исихия“, „Ом“, „Kayno Yesno Slonce” и „Заратустра“.  През 2008 г. Irfan  вземат участие на най-големия фестивал за готик, индъстриъл  и фолк  музика и култура – Wave Gothik Treffen в  Германия, демек, признати са и по чужбинската. Свирят предимно в Европата  и малко ме е яд на този факт, тъй като поради тази причина рядко изнасят концерти в България. Нека, понякога се чудя как групи като Smallman и Irfan не са превзели големите фестивали, не са стъпили стабилно на чужда сцена. Големи са.
Повлияни са от музикални традиции на България, Балканите, Персия, Кавказ, Близкия Изток и Северна Африка, както и средновековна и ренесансова Европа. Музикантите използват традиционни балкански, ориенталски, персийски, индийски и старинни европейски инструменти –  даф, бодран, дарбука, уд, саз, тамбура, томбак, кахон, рик, електронни перкусии, хармониум, дудук, кавал, кийборд. Какво богатсвто, а.

Irfan

Макар и в прекалено късния час пред сцената е пълно, чакаме с нетърпение най-голямата група за вечерта. И ето ги – мистичните Ирфан. Калин Йорданов с удоволствие представя завръщането на вокалистката  Деница Серафимова в групата. Жена съм, по принцип рядко харесвам женски вокали, и не си правете грешни заключения,  но Деница е една много красива жена, с неземен ангелски глас, чудесно овладян и омаен. С лекота те превзема и затваряйки очи, слушайки я, се впускам в древно пътешествие из Персия, Индия, Средновековна Европа, обикалям миналото и се пренасям в бъдещето, за да се завърна в настоящето. Свят, който рисува образи със звук и цвят.
Откриваща за концерта е „Peregrinatio“, песен от първия албум на групата, следват „Hagia Sofia“, носещата духа на Средновековието „Santa Maria“, „Return to Outremer“, „Откровение“, отвява ни и балканския вятър „Бурана “.  И изненадващо за самата група изпълняват ориенталската „Саломе“ – по желание на публиката. Вокалистът  Калин Йорданов ни въвежда в спецификите на сюжета на отделните песни. Феновете са щастливци, защото чуха и парчета от предстоящия да излезе на четвърти април догодина нов албум на групата. Да ни е честито.

В очакване за нови албуми, в очакване на нови готик срещи полагам глава връз меката възглавница и заспивайки в главата ми звучи „In the garden of Armida“. До нови срещи.