GOJIRA – Magma (2016)

GOJIRA са една твърде самобитна група с интересни идеи и любопитен подход.
Може би е по-правилно да кажа, че GOJIRA бяха една твърде самобитна група с интересни идеи и любопитен подход.

Новият запис на французите е нов само за тези, които са слушали единствено GOJIRA през целия си съзнателен живот и няма как да съпоставят „Magma„ с нещо познато. Теорията намира потвърждение в песни, звучащи като композиции, съставени за албум на SÓLSTAFIR – „The Cell“ например, или за KATATONIA в зрелия им период („The Shooting Star„).

Запомнящите се мелодии са налице, закачат се за съзнанието прекалено лесно – явление, с което всички GOJIRA фенове са се сблъсквали и преди, но тези мелодии сега сякаш са по-опростени, някак по-директни.
Изключителният риф на „Stranded“ е единствен в „Magma„, за съжаление. Сходни по прилепчивост, но в никакъв случай така изпипани, елементи откриваме в „Low Lands„.

Като патерица на леко накуцващите музикални достойнства на „Magma“ се явяват лириките, отново засягащи както околния, така и вътрешния свят на индивида. Така например докато в „Silvera“ разискваме промяната около ни – „When you change yourself/ you change the world„, в „The Cell“ пеем за спасението от самите нас – „Get me out of here/ I’m locked inside me„.

Цялостното впечатление за „Magma“ не е бляскаво. Гениалните идеи на французите са забележително малко, чак подозрително разредени. Албумът е учудващо наситен с песни, които биха могли да бъдат описани като пълнеж и със слаби за стандарта на GOJIRA мелодии.
Все още съществуват албуми като „The Way of All Flesh„, към които всеки уважаващ себе си GOJIRA фен би се обърнал по-скоро, отколкото да слуша отново „Magma„.

6/10