GHOST – Popestar (EP, 2016)

Occult is cult e максимата, която GHOST следват и която очевидно им донесе големия успех – международно признатият им култов статут се доказа с Грами, все пак.
„Popestar„, новото EP на шведите, беше очаквано продължение на творчеството им. Поглеждайки назад в кратката, но вълнуваща история на групата, не можем да пропуснем характерната схема – албум с авторски песни/ EP с кавъри/ албум с авторски песни и така нататък до момента, а със сигурност и след това.

В „Popestar“ под ножа на GHOST са минали четири песни – „Nocturnal Me„, „I Believe„, „Missionary Man“ и „Bible„, всяка една от тях с подходяща за бандата тематика. В крайна сметка if you have GHOST, you have everything.

Разгледах „Popestar“ опаралелявайки го с „If You Have Ghost“ по обясними причини – и двете EP-та се състоят основно от кавъри на вече познати на публиката „евъргрийни“.
И докато в „If You Have Ghost“ беше заложено и на по-известни изпълнители, и на по-известен продуцент (справка: Dave Grohl), то „Popestar“ е значително по-минорно. Не отричам, че Tom Dalgety е добър продуцент; в сравнение с името на гореспоменатия г-н Grohl обаче неговото изглежда като стъпка назад. А реално не е така.

„Popestar“ е запис, който и баба ви би харесала. Знам го, защото моята поиска да ѝ го пусна два пъти, а като основен фаворит се очерта „Bible“ – оригиналът в изпълнение на IMPERIET. Финалната песен е, хм, доста силно напомняща на саундтрак от филм за монахиня, преживяла катарзис, с всички тези богато орнаментирани хорови части.
Естествено, GHOST ни предупреждават да не се закачаме с мисионера в „Missionary Man„. Явно мистериозните музиканти са послушали съвета, който споделят и с нас – „be true to yourself/ аnd you can’t go wrong„. И наистина, знаем, че дори и в песни, които не са техни поначало, а са получили нов облик благодарение на тях, GHOST запазват своите лесно разпознаваеми звучене и визия, трупайки все повече и повече фенове.

The Popestar Tour ще бъде интересно явление. Безименните ще преминат през катарамата на тъй наречения библейски колан, а живо ме вълнува как ще бъдат приети в Нашвил, Тенеси, където през 2013 GHOST се виждат в чудо, след като не успяват да открият хор, който да запише партиите за „Infestissumam„. Църквопародийците на територията на консервативното евангелистко протестантсво – че кое не му е вълнуващо за следене!

Обратно към записа.
„I Believe“ е преиначена до такава степен, че звучи неузнаваемо в изпълнение на GHOST. Придадено ѝ е по-минорно звучене, типичната за шведите леко зловеща, но все така увличаща мелодичност.
Авторската „Square Hammer“ е силно прилепчива и носи някак Sabbath-ско настроение – нищо неочаквано или необикновено, само утвърждаващо позициите на GHOST в света на тежката музика.
По мое мнение макар и толкова доближаващ се до бащиците на метъла, призрачният секстет успява да запази мястото си в класациите благодарение на мистерията, която поддържа интереса жив. И не само, визуалният репертоар също е от значение, а при GHOST анонимността е компенсирана (и даже обогатена) от изпипаните обложки и сценичното облекло, основни причини да очаквам с нетърпение всеки следващ ход на групата.
„Nocturnal Me“ набра популярност покрай сериала „Stranger Things„. Още докато слушах оригинала на ECHO AND THE BUNNYMEN, вече си представях какво произведение на изкуството ще изкарат GHOST. И получих точно това, което очаквах – категорично доказателство, че неназованите ни приятели са майстори не само на композирането първа ръка, но и на „вторичната преработка“.

В „Popestar“ GHOST са се успокоили. След успеха на „Meliora“ не им трябва нищо впечатляващо и за съжаление настоящият запис е точно това – шаблонен. Безкомпромисен, разбира се, но и безинтересен.

6/10