Fuzzzzzzzzzzzzz…….
Асоциациите ми при споменаването на Гърция винаги са били за слънце, море, богове, маслини, узо, сиртаки, театър, тук-там някоя война и онези чаршафни рокли, които стоят добре само носени във филм. През последните години обаче една от първосигналните е тази за стоунър рок сцената отвъд южната ни граница. Става все по-явна тайната, че някой там има вълшебна, бездънна шапка, от която вместо зайчета, вади група след група, след група… а групите доста ги бива. Имам и по-сериозно обяснение, но друг път. Въпросните „зайчета“ като започнат дружно да си играят на полянката, създават една общност. Музикална сцена. Когато е налична такава, могат да се доразвиват игрите. Могат да се създават успешни фестивали с конкретна или сходна стилова насоченост, например. И доста други неща.

Езерото Kokkinogia

Fuzztastic Planet Festival е това. Казано по грубия начин – нещо, което гърците могат да си позволят, защото имат стабилна опора в лицето на здрава и активна сцена.
Самият фестивал за мен се оказа нещо доста любимо. Локализиран е около езерото в Kokkinogia в близост до Драма, в страхотно-зелена обстановка, на има-няма 5 часа от София ( времето за достигане от т. А до т. Б е относително и зависи от това, колко време ще им отнеме на властите да ви преровят багажа). Тази година инициативата да организират специален транспорт до Fuzztastic Planet Festival поеха едни други фестивални герои – Wrong Fest, на които благодарим за чудесното пътуване.
След пристигането си бързичко разпънахме палатките в луксозната къмпинг зона, която бе така добре обзаведена с изящни дъбови, и не само, дървета, служещи за по-комфортно утро, лишено от ужаса на парещото гръцко слънце рано-рано. Друга нотка, която разчупва стандартния фестивален стил е наличието на, забележете, чисти и поддържани тоалетни, както и наличието на цяла сграда с душове и, пак забележете, топла вода. Но това са подробности, които ни накланят към снобария, така че дотук… отиваме към сцената…

Sativa

….защото там, за да постави началото, ни чака единственият (почти) сорт, който успя да мине ГКПП Илинден – Екзохи, а именно много добре познатите ни сънародници Sativa. За първи път свирят на открито, а откритото е техният интериор. За първи път ги гледам и с новото лице в групата – барабаниста Росен Рангелов. Звучат добре, след време ще е и още по-добре.

Instant Boner

Продължаваме лежерно с Instant Boner. Саксофон и плътен, дълбок глас – класика. Примесени с психеделичен стоунър и джаз – става интересно. Поне в тази част на деня.

Night Knight

Следващи в афиша са Night Knight. И дъждът. Или всъщност – 26-те капки, които паднаха от небето. Едночасова почивка в тяхна чест и продължаваме.
Та… Night Knight. Вече е прилично тъмно. Нежни рок мелодии струят от сцената. Биха били една доста стойностна група, ако музиката им не напомняше в по-голямата си част неща, свирени преди време от едни други групи. Позитивът е, че доста умело съчетават стилове и фрагменти, които не им принадлежат. Големият минус за мен е, че в дългосрочен план градация трудно може да се постигне.

Black Hat Bones

Заради проливния дъжд, който се изсипа по-рано, се наложиха леки промени в програмата и участието на Psychedelic Trips To Death се състоя по-късно. Вместо тях на сцената излязоха Black Hat Bones, представяйки ни изключително непонятен за мен тъ-га-дък рок, който ме принуди да се оттегля в по-задните редици и да се отдам на ласките на комарите, които ми се струваха по-приятни в този момент. Ще продължа да запазвам добрия тон и ще ги отбележа като групата, която най-малко беше моето нещо на Fuzztastic Planet Festival.

Black Rainbows

Това, което пък беше моето и една от причините да бъда на този фестивал, са италианците Black Rainbows. Убийствен фъз, декориран с огромните върби отзад. Да, ето защо сцената е открита. Rock’n’Roll нощна приказка с много леко злокобен вещерски тон. Един час в този ден, през който най-накрая имам енергия. И я изсипвам цялата с приветлив бяс.
Тръпна в очакване за нови срещи в Космоса с тях, дотогава – I love r’n’r….

Samsara Blues Experiment

…и батериите ми свършиха. Обичам Samsara Blues Experiment, oбичам и порталите, които отварят и ме разхождат надолу, навътре, отвъд и където още си поискаме… и този глас, хм. Слушах ги в несвяст около час и принудена от тленността се самоубедих да се ориентирам към палатката. Лежах и слушах. А те се изливаха навън. И заляха всичко.

Още снимки: ТУК