Frederyk Rotter, ZATOKREV: „Изкуството не знае времеви граници!“

Frederyk Rotter, ZATOKREVШвейцарските авангардисти Zatokrev бяха част от ъндъргранд събитие, провело се в София миналата година. Те свириха на фестивала “Autumn Souls Of Sofia” заедно с куп други банди от чужбина и някои местни. Шоуто на Zatokrev определено беше от най-запомнящите се, а една случка с едно руло гафер, което заех на фронтмена на бандата Frederyk Rotter тогава стана повод за последващи разговори и ето ни сега тук – говорим си за разни неща, обещани са ми вицове „в ефир“, а аз съм поела ангажимент следващият път като се видим да му подаря тази ролка гафер… за да може при нужда да си нагласи колана на китарата пак. И ако това не е рокенрол!

Сигурно вече знаете значението на името на бандата и защо то звучи като нещо нашенско. Frederyk Rotter идва от семейство с корени в Чехия, където… също ползват разни вътрешности на животни за направата на ястия. Звучи ви като абсурден завой в текста, нали? Но почакайте малко. Нали знаете как хората се интересуват от това какво има в кетъринга на разни рокзвезди? Е тези нямат пет страници изисквания и едва ли са включили любимото си ястие от българската кухня в него, но „много ще се изкефят на скара или шкембе, има ли наоколо?“. Това ме пита прекрасната българска връзка в цялата история –Милена след второто шоу на бандата у нас. И така, не е изненадващо, че това не е нито първото, нито ще е последното гостуване на Frederyk у нас, а е едно от многото, заедно с частните му визити.

Zatokrev имат потвърден концерт у нас и през 2017-а – на 21 октомври с Au Dessus, а Frederyk междувременно е летувал тук веднъж-дваж през изминалата година. Ще ни разкаже за това, за лейбъла си, за „добрите стари времена“ и музикалната индустрия днес, за текстовете на групата и стиловите определения… Това е едно от най-дългите интервюта, които някога съм правила, а събеседникът ми сладкодумен с обстоятелствени отговори, които сякаш задават контравъпроси. Също както и самата група, този текст е далеч от повърхностното, пътят за разбирането му е сложен и изисква най-малкото време… Започваме и краят изобщо не се вижда.

Автор: Албена Цолова – Бета

-Бих казала, че шоуто на Zatokrev на “Autumn Souls Of Sofia” миналата година беше доста емоционално. Вие така ли го почувствахте и ти би ли посетил събитието като фен?

-Всички наши концерти са малко или много емоционални. За Zatokrev е задължително да дадем всичко от сее си, когато свирим. ASOS беше много приятно събитие с добри банди, готина публика и симпатичен организатор. Ако се случи така че да съм в България по времето, когато ще се проведе ASOS тази година, със сигурност ще намина да се позабавлявам като фен.

-Всъщност Zatokrev ще свирят в София отново през октомври по покана на ASOS. Радваме се, че се връщате толкова скоро. Какъв ще е сетлиста този път?

-Нямаме търпение да свирим в София пак, а освен това имаме концерт и в Свищов. Честно казано все още не знаем кои точно песни ще свирим, но едно е сигурно – ще бъде смазващ сет.

ZATOKREV-Както говорихме и преди, ти не идваш в България а първи път. Е само, че си бил тук и преди, но дори си опитвал шкембе чорба!? Ума не ми го побира какъв световен заговор те е накарал да го сториш, но както и да е. Вероятно имаш и други впечатления от страната ни, не само от сцената тук, но и от архитектура, кухнята, културата изобщо…?

-Дотук обиколих централна и западна България, разглеждайки някои интересни места като впечатляващото здание Бузлуджа на хълма близо до Казанлък. Очарован съм от планините и природата в България. Също така прекарах известно време и край Черно мре миналата година. О, да – харесвам шкембе чорбата, както и някои други български ястия. Корените са ми чешки и майка ми готвеше подобна супа от стомаха на крава, така че шкембето не ми беше напълно непознато, а просто е приготвено по различен начин, но ми харесва макар да съм наясно, че не за всеки. В Благоевград пък се запознах с ежегодния карнавал, който се провежда там – ако не се лъжа се нарича „Кукери“ и хората са облечени като сайкъделик мечки. Всъщност списъкът с всичките места, които съм посетил е твърде дълъг, за да ги изброя, а и отделно ми е трудно да възпроизведа българските наименования на тези места.

-Ти свири тук първо с другата си банда Crown преди няколко години, когато отваряхте за Agalloch. Различно ли беше с Crown тогава и сега със Zatokrev?

-Категорично шоуто ни в България с Crown беше едно от най-добрите от това турне с Agalloch. Хората видимо се наслаждаваха на музиката, а някои даже и бяха притворили и очите си. Отнасяха се към нас много мило и с уважение. Беше приятно да наблюдаваш как хората се кефят и на Agalloch. Предполагам не се случва особено често банди от Щатите да правят концертни обиколки в източна Европа и имах чувството, че българската публика е истински признателна, когато се среща с подобни международни изпълнители в собствената си държава. Хората попиваха всеки тон от музиката им – без съмнение беше красива гледка.

-Между другото, ще дойдеш ли за концерта на твоите приятелите Schammasch тук в България, през октомври?

-Не мога да кажа в момента, защото ще сме на турне със Zatokrev в източна Европа по това време и изглежда пътищата ни с тях няма да се пресекат.

-Сигурно вече си им дал някой и друг съвет за това как се оцелява на метъл шоу в София?

-Ха-ха, не съм. Не сме говорили за това все още. Честно казано всичко беше наред и на двата концерта, на които свирих в София, така че към момента бих препоръчал горещо на други банди също да го сторят.

-Ти беше част от състава на Schammasch като концертен басист. Защо вече не излизаш с тях на сцена?

-Присъединих се към бандата, когато нямаха басист, само докато си намерят такъв. Нямах намерение да ставам част от състава като пълнокръвен член, защото имам твърде много проекти, над които бих искал да се фокусирам.

-Какво да очакваме от шоуто на Schammasch?

-Мрак и красота.

-Да се върнем на Zatokrev. Последното ви издание „Silk Spiders Underwater…“ (2015) беше ли прието, както очаквахте?

-„Silk Spiders Underwater…“ се възприе от публиката по изненадващо добър начин. Вмъквам „изненадващо“ поради факта, че записът звучеше далеч по-различно в сравнение с предишния ни материал. Съвсем по-динамичен и труден за възприемане и затова нямахме представа как биха реагирали хората. Според мен последният албум без съмнение приет като най-добрият ни от голяма част от фенбазата ни.

-Какво се случва в бандата в момента?

-Работим над сплит, който би трябвало да излезе по някое време догодина. В същото време, като се отдаде възможност, се занимаваме и с наследника на „Silk Spiders Underwater…“. В бандата има бащи с новородени бебета, които бачкат здраво и затова сме позабавили темпото. Но не преставаме да напредваме с писането на песни и плановете за бъдещето.

-Плановете включват ли фестивални изяви на Zatokrev под жаркото лятно слънце?

-Свирихме на Eistnaflug Festival в Исландия, зашеметяващо изживяване. Плюс това ще свирим на няколко феста и клубни концерта в Швейцария, преди да се запътим към източна Европа.

-Какво слагаш в куфара най-напред, когато стягаш багаж за турне? Очевидно едно от нещата е гафера, ха-ха… Кое е следващото?

-Тази лепенка е най-доброто средство да залепиш колана си за китара. Каквото и друго да ползваш ще отпусне бързо. Налага се да мислим за адаптери за електрическия ток в Европа тъй като в Швейцария сме с различен, което е тъпо, но факт, и, ако не си ги осигурим сме прецакани. Винаги е добре да имаш с какво да си запълваш времето, когато изкарваш часове, седейки във ван или в залата, ако в града няма какво толкова да се разглежда. Ето в тези случай е хубаво да се занимаваш с нещо – книга или компютър напр., за да не посягаш към наркотиците и алкохола, ха-ха.

zatokre logo-По скалата от 1 до 10 за колко сложна смяташ музиката на групата си и стремиш ли се концепцията да е завъртяна, когато я изграждаш или композираш?

-Това не е особено лесно за обяснение, защото бих могъл да посоча 10 като отговор, но може и да кажа просто 1 – зависи от гледната точка. За мен лично концепцията ни е плаващо. Всичко, което правим е плод на импулси, което предполага промени и смяна на значението на нещата, те се случват инстиктивно. Ето например преди около 3 години, когато започнахме работа над третият ни албума, първосигнално почувствах, че трябва да се казва “The Bat, The Wheel And A Long Road To Nowhere”, просто защото ми харесва това заглавие, ей така безпричинно. По-насетне осъзнах какво точно означава и придадох на това изречение метафорично, но в същото време прагматично значение. За изкуството няма време. Във всеки един момент, ние създаваме нещо спонтанно и искрено, което идва от нашето подсъзнание и ще живее вечно. Само трябва да освободиш енергията си и нещата стават факт на момента – не съществува бъдеще или настояще – настояще и бъдеще са вплетени по един луд начин. В този контекст, концепцията е важна за нас, но така или иначе сме свободни да придаваме различно значение на нещата по всяко време. Много банди се придържат плътно до дадена концепция, защото дори това, че не й изневеряват е част от тази същата концепция, което означава, че са й в плен. Ние изграждаме концепцията си така, че да не сме нейни заложници и да не сме ограничени от нея и да можем във всеки един момент да я подновим и да я дефинираме наново.

-Дали да не поговорим за текстовете на Zatokrev? Би ли пял нещо, в което не вярваш?

-Разбира се, че не бих пял за нещо, в което не вярвам. Вероятно точно затова отказвам да изпълнявам много от старите ни песни. Ние еволюираме, сменяме си мнението и достигаме нови хоризонти. Текстовете, които пиша за важни за поддържането на моето ментално здраве, не бих могъл да пиша за нещо, зад което не бих застанал. Понякога не разбирам текстовете, докато ги пиша, но пък ги чувствам истински. Даже се случва текстът да е готов , да нямам представа за какво е, продължавам да не знам и когато вече записваме песента и дори когато вече я свирим на живо. Но след като ги чувствам като правилното нещо, за което да пея, то значи наистина са нещо невероятно искрено и чисто. Ден или година по-късно идва едно Буууум, и започвам да разбирам всяка една дума, докато пея песента. Това е така, защото парчето се е отнасяло до нещо, което още не съм бил преживял преди, но в това времево пространство или пък просто подсъзнанието вече е било готово да се отвори за нещо в миналото, за което пък самото съзнание не е било готово. Това е една от причините да твърда, че за изкуството няма времеви граници. Бихме могли да твърдим, че изкуството вижда в бъдещето, но пък от друга страна можем да се обърнем към теорията на Айнщайн, че не съществува такова нещо като време. То е просто наша измишльотина. Музиката ни дава възможност да сме в непосредствена връзка с Вселената, посредством сърцата си, както и един с друг, стига само да се отървем от егото си.

-Всички все искат да слагат на бандите стилови етикети. Поправи ме, ако греша, но според мен е трудно да поставим Zatokrev в определена жанрова кутийка, но така или иначе, ти как би определил стила ви?

-Трудно е да се каже – стилът ни е смес от различни метъл поджанрове. В музиката ни има Black, Death, Doom, Sludge, Noise, Post-Rock, Psychedelic Rock, Ambient… Ние в групата слушаме джаз, хип-хоп, блус и разни други и от там получаваме щипка влияния. Да го наречем просто Forwardfeeling Apocalyptic Sounding Metal.

-Ти четеш ли ревюта на албумите и концертите си или ли ги отбягваш?

-Така или иначе да чета статии е част от бизнеса ми тъй като ръководя свой лейбъл. Това е що се касае до групите в моя лейбъл, но по принцип в лични си живот се стремя да не преглеждам статии с музикална тематика и дори да слушам музика. Ограден съм то музика всеки ден – свиря в 4, а на моменти и даже 5 банди, организирам концерти и турнета и един фестивал и поддържам лейбъла си, от което всъщност се и издържам. Затова и си оставям моменти, в които да се изолирам от музиката и да прочистя ушите и главата си.

-Пазиш ли спомена за първия си креативен импулс и какво излезе от него?

-Започнах да свиря на цигулка, когато бях на 7 години. Бях адски отегчен да чета нотни партитури, тъй като ми се щеше да създавам мои собствени мелодии, в което намирах истинско забавление. Вероятно тогава се е случило… След известно време престанах да се занимавам с това, защото като гледах тия шибани нотни листа изгубих интерес дори да свиря ей така за себе си. Същата история се повтори и с пианото. И така като се захванах с китарата, реших да взимам частни уроци и категорично да се откажа от нотните листа, за да не се отегча отново. Получи се и се пристрастих (към музиката).

-Имаш ли странични проекти в момента?

-Да, имам солов проект наречен The Leaving, също свиря и с една нова рок група Neo Noire, а свиря и в Crown, както вече знаете. Наскоро стартирах още един проект, което обаче още няма име и е с двама приятели. Така или иначе, Zatokrev си е моето бебче, с което съм зает основно.

-Как смяташ, дали преди 20 години е било по-лесно да направиш дадена група популярна? Може би шансовете тогава са били по-големи, защото сцената е била по-малка, но от друга страна пък възможностите да стигнеш до потенциалните си фенове не са били толкова много, колкото съвремието предлага.

-Знам ли, може и да е било по-лесно заради по-малкия брой банди и медии, всичко беше по-достъпно, докато в наши дни музикалния пазар се пръска по шевовете, а мрежата прелива от информация и все пак като банда имаш повече канали, по които да се покажеш на света. В известен смисъл, чувството е, че съществува жестока конкуренция. Има музиканти, които се опитват да смесват различни стилове, за да създадат нещо иновативно, други пък предпочитат да се придържат към стария дух, трети се опитват да бъдат убедителни със странни визии, сценични „реликви“, откачени светлинни шоута и всякакви други сценични ефекти. Можеш да стигнеш до своите потенциални фенове, стига само да спечелиш в надпреварата. Ние от Zatokrev сме щастливи, че има хора, които оценяват това, което правим и идват на концертите ни, споделяйки време с нас. Не се напрягаме особено, ако станем много популярни може и да е готино, но ако това не стане – просто не ни пука. Това не ни прави нито по-добри, нито по-лоши от останалите банди тъй като причините някои банди да са на върха на славата са толкова различни. Ние знаем кои сме, без значение дали сме известни или не, без значение дали свирим от 20 години или не. Нещата постоянно се менят и развиват.

-Понеже имаш лейбъл, предполагам си наясно как точно са стояли нещата преди години, и как стоят в момента. Какво се случва с „Czar Of Crickets Productions“ и кои банди би препоръчал?

-Хубавото за моя лейбъл е, че не зависи от продажби или стриймове, което пък означава, че аз не съм поробен да се фокусирам над това да качвам бандите популярността на банди или стилове. Не преследвам комерсиални цели и ако искам да работя с дадена банда просто, защото я харесвам – го правя без да ми пука дали са известни или не. „Czar Of Crickets Productions“ е за честна музика, за хора, които имат естествена потребност просто да изразят себе си чрез музика, хора със собствена музикална история. Но така или иначе моята работя трябва да се заплаща – групите в лейбъла ми прибират приходите от продажбата на записите си на 100%. Тук идва и грозният момент, че обикновено тези приходи не са достатъчни, за да покрият цената дори само моя труд. Налага се да свирят много концерти, да събират хонорарите си и да продават мърч. Едно време музикантите можеха да си покриват разходите си като продават записите си, стига да не работеха със звукозаписни компании, които да ги прецакват. Днес обаче е трудно. Хората ходят на концерти на известни групи, като смятат, че тези банди са богати, което в повечето случаи е пълна илюзия. Доста групи правят турнета, защото от там идва основният им приход, но пък самата концертна обиколка сама по себе си също е скъпо нещо. За щастие концертите все още привличат хората. Заради това поколение на стриймовете, групите изкарват много по-малко, отколкото едно време, което не им е достатъчно.

Много малки звукозаписни компании не могат да си позволят финансови рискове дори когато иде реч за талантливи артисти, така че се налага самите артисти да поемат тези рискове и така те излизат на минус. Ако искат да бъдат чути работят с лейбъли и Пиар агенции. Някои се занимават с цялата тази работа сами, което съкращава времето, в което да свирят. Едно време беше елементарно – компанията ти плаща харчовете в студиото (които бяха по-високи заради аналоговата система на записване), промотирането, самото производство на носителите, които продаваха без усилие в поне десет хиляди екземпляра, което се водеше като ниски продажби.

От моя лейбъл бих ви препоръчал последния албум “Resilience” на When Icarus Falls. Бандата ида от пост-метъл сцената, но звучи уникално. Смятам, че с този си последен запис достигнаха ново по-високо стъпало – това е издание, което е много чувствено, създадено с любов към детайла. Направиха записите на живо, благодарение на което звучи по-органично като цяло.

-Как мислиш – дали е полезно за артиста да стои настрана от бизнес частта на нещата или напротив по-добре сам да се грижи за ангажиране на концертни дати, продажби на мърч и прочее, като така лично държи всичко под контрол.

– Би било истинска благословия за артиста, ако някоя надеждна компания работи за него. И при все това, групата би било добре да има макар и минимален контрол над нещата и, ако е възможно, да запази правата над песните си. Не подписвайте никакви контракти за издателска дейност освен ако нямате пълно доверие на компанията и задължително потърсете помощ от компетентен по въпроса преди да подпишете каквото и да е. И все пак, в повечето случаи е по-добре да платите на Пиар агенция и да сключите просто дистрибуторска сделка (както процедирам и самия аз), отколкото да си дадете правата на песните и после да си имате проблеми с лейбъла, с който сте се приковали.

-Какво е мнението ти за стрийминга? По принцип вярваш ли, че днешното поколение може да оцени музиката и цялото усилие на артиста, по начина по който да речем твоето поколение е виждало нещата?

-Би могъл да преценя това само от собствената си гледна точка. Както се досещаш, разбира се, че смятам, че има много повече очарование в това да слушаш плоча, диск или касета, отколкото да го чуеш в мрежата на стрийм.

Много от хлапетата не изслушват цели албуми, а само синглите, които различните банди пускат през стрийм платформите. Дори често нямат представа от кой точно албум е дадена песен. Това не е проблем, но мисля че лишава младите от бекграунд. А фактът, че имат възможност да слушат по всяко време която и да е песен в Spotify ги поставя в ситуация на консуматори, а не на изследователи. За хората от моето поколение, албумът като цяло носи послание поне колкото една единствена песен от него. Ако си направиш труда да изслушаш цял добър албум това може да отвори доста по-широка врата, отколкото една песен би могла. Така една банда може не само да е по-известна, но и по-добре разбрана. Ако четете книга и сте прочели една адски интересна глава, която ти е отвяла главата, но за да разбереш за какво иде реч в книгата, трябва да прочетеш всичките й глави по реда, в който е следват. Да слушаш албум на музикален носител прави изживяването далеч по- ритуално и духовно. Иска се само да посветиш време на това, а доста хора смятат, че нямат такова.

-Следиш ли сцената в Швейцария? Имаш ли наблюдение върху всички нови банди, които излизат от там и поддържаш ли връзки с тях?

-Има много готини швейцарски банди, които няма как да проследя от-до макар и да е част от ежедневния ми бизнес. Може да се каже, че съм доста активен по отношение на сцената – първо движа лейбъла си; правим фестивал всяка година, а освен това и организирам турнета в Швейцария… т.е. работя с други местни лейбъли, Пиар и буукинг агенции и групи, което не са от моя лейбъл.

-Имаш ли някой на т.нар. позиция “A&R” в твоята компания или сам се грижиш за всичко?

-Един приятел се занимава с онлайн магазина ми (www.czarshop.com), а имам и стажант, който се заема с нетолкова сложни задачи и работи за компанията в мрежата. Всичко останало върша сам понеже не изкарвам достатъчно, за да наема служител.

 -Има ли нова, свежа кръв в метъла?

-Да, има. Ето един пример: Zeal & Ardor от моя роден град. Никога не съм чувал нещо подобно, на това, което правят те. Не са чиста метъл банда, прескачат граници.

-Има ли нещо, което да ти липсва от добрите стари времена на размяна на касети, фензинове, пиячка, демо записи и т.н. Бил ли си част от тази схема по онова време?

-Липсва ми онова чувство на мистериозност преди да попаднеш на нов запис. Четяхме хартиени издания-списания, за да разберем за някое ново издание. Четеш интересно ревю за новия албу на еди-си-коя банда и трябва да чакаш докато го зареди местния музикален магазин като понякога пристигаше твърде късно. Тогава най-накрая го преслушвах в магазина на слушалки и евентуално го купувах. Тогава нямаше Фейсбуук и съответно нямаше достъп до новини от самия изпълнител ежедневно. Налагаше се да чакаме цял месец , докато излезе новия брой на списанието, където би могло да пише нещо за изпълнителя, а би могло и да не пише. Много от нещата просто трябваше да си ги представяме и всъщност процесът на очакване на нова музика беше в пъти по-вълнуващ, отколкото е в наши дни. Само си представи – харчех за нови издание по-голяма част от доходите си… просто музиката беше от огромно значение за нас, че изобщо не ни пукаше за парите и бяхме истински благодарни (за това, което получаваме за тях). А днес хората си представят, че са оказали голяма подкрепа като са инвестирали 10 евро в Spotify, понеже са отраснали вярвайки, че музиката е безплатна. И не само, че е без пари, ами и само с няколко клика намираш почти всичко. Младите по принцип със сигурност се наслаждават на музиката по свои си начин, но вероятно никога няма да изпитат това вълнение и да почувстват чара на това да си поръчаш нова музика, каквито изпитвахме ние. Ето това е моментът, в който тази всичката безплатна музика (от далавера) всъщност се превръща в загуба.

-А какво е най-полезното в музикалната индустрия днес?

-Бързото споделяне.

-В днешно време немалък брой млади банди се интересуват най-вече от това колко прегледа има видеото им в Ютюб или колко лайка имат във Фейсбуук. Това реални критерии за популярността на дадена банда ли са?

-Естествено, че не са! Качествата на дадена банда даже няма как да бъдат представени чрез тяхната известно по принцип. Вероятно несъвсем талантлива банда би получила повече прегледи, концерти статии с добър маркетинг, отколкото наистина талантлива такава, която заляга повече над писането на нови песни и по-добри аранжименти, а не над маркетинга си. Но тъжната истина е, че повечето прегледи и лайкове помагат.

-Какво правиш първо сутрин в ежедневието си и какво си си поставил за цел да сториш преди да си отидеш от този свят? А като артист?

-Първото нещо, което правя всеки ден е да си направя списък с нещата, които трябва да направя през деня, ха-ха. Имам различен списък а всеки ден. Без да се шегувам, ще кажа, че първото нещо, което съм отбелязал в списъка за днес е да отговоря на въпросите за това интервю.

Преди да умра искам да стана по-добър човек и да мога се справя с някои от сериозните разминавания в живота си, като така ще се превърна в един по-добър приятел за моите приятели и по-добър човек за моята възлюбена. А като артист всеки ден и нощ работя по нови песни, независимо това дали се случва само в моята глава без помощта на какъвто и да е инструмент.

Благодаря и Наздраве!

 

Автор: Албена Цолова – Бета

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото