EVERLAST-ing story край Созопол

Какво е лятото, ако то не се превръща в синоним на купон? Свежестта на този сезон идва с малките и големи концерти, с пренасянето на киното навън, с разнообразните фестивали, с плисъка на морето, но преди всичко с чаша в ръка на фона на качествена музика. Такова „подбрано“ събитие намери обща приказка на разни случайни и неслучайни хора, били път до Созопол, за да зърнат Everlast и компания. Прогнозата за времето предвещаваше топло време и горещи емоции под открито небе и подобен сорт баналности..

Снимка: Екатерина Кузманова

Магическата обстановка, поддържана през цялата вечер/нощ, бе зададена от пълната луна, която приятно се оглеждаше в морето, а то, от своя страна, напомняше за себе си в паузите между изпълнителите с лек бриз и ненатрапчив шум на вълните. Поради непредвидени обстоятелства, от първите участници за вечерта Dayo успях да чуя само музикалното ехо. Но според раздвижената обстановка минути след това, момчетата вече бяха дали старт на купона. Адекватни продължители бяха следващите от лайн ъп-а, а именно младите рок надежди Jeremy?. Не бе необходимо много време, докато най-ентусиазираните не заеха предните места с танцови стъпки. Алтърнатив ритмите поразчупиха невидимата бариера; момчетата представиха стегнат сет (поздравления към организаторите за точно спазваното разпределение, рядкост си е!), от който приятна изненада бе пресният сингъл “Hope”. Но изненадите не спряха дотук – последните, трети, подгряващи за тази вечер идваха, за да се покажат в нова светлина.

Гледайки Odd Crew два пъти за една седмица в две различни роли, създава един музикално-емоционален контраст, с който се свиква нелесно. Само няколко дни след като щураците разкъртиха „Универсиада“ от хедбенг и пого преди Black Label Society, време беше да покажат и своята лирико-романтична страна.
Кратък акустичен сет, който ни остави с отворена уста и улисани в това как една песен може да звучи по коренно различен начин – и познати парчета като “Follow the horns” и ”I ain’t losing myself”, така и няколкото пресни от кухнята (като “Lay on me”), които тепърва предстои да опознаем със задаващия се нов, дългоочакван албум на Crew-то. Не липсваха и лирически отклонения в моменти на признателност, необходимата доза контакт с публиката, кратки акорди от “Stairway to heaven” (Led Zeppelin) за цвят, но най-приятен послевкус остави акустичната интерпретация на вечния хит “Walk” (Pantera).

Снимка: Екатерина Кузманова

След недълга пауза, разтърсена от приповдигнатото очакване във въздуха, под светлините на прожекторите и звездите се качи и главният герой на вечерта. Everlast се завърна, единствено въоръжен с китара и глас, които ни оставиха хипнотизирани по време на целия сет. И трудно подобно определение би могло да бъде хипербола – магичната обстановка бе приковала всеки един поглед към сцената.
С леки, подскачащи кийборди за акомпанимент, песните се сипеха една след друга, изпълвайки цялото околно пространство със свежо настроение. С обичайното леко статично сценично поведение, но със загатната усмивка на лице, Everlast зарадва всички с едни от най-обичаните си песни, а имено “Today”, “Stone in my hand”, „Little miss America“, “Put your lights on”, “White trash beautiful”. Единственият минус, който феновете отчетоха веднага, бе неизпълнението на хита “Black Jesus”. Но така ще има за какво да се върне, казаха. Защото определено ще има при кого.
До нови срещи, Everlast!