Имат ли нужда ENTER SHIKARI от представяне? Английската формация е построила своята малка музикална вселена, в която всички са поканени, а доброто настроение е гарантирано от мажорните тонове и широките усмивки на четиримата музиканти.

Но сега конкретно към The Spark, последният албум на Шикари. Той започва с едноименното интро и се превръща в The Sight, която не бих описала като най-запомнящата се от репертоара, но пък е прелюдия към саундтрака на почивните ми дни.

I wanna live outside, live outside, live outside of all of this е рефренът, който си припявам, докато пътувам извън София на празника на София – защото да избягаш от стълпотворението слушайки банда, събираща стълпотворение, е равносилно по епичност на това, да счупиш четвъртата стена. Също така, кучето ми подскача на тази песен – брои се за танц, нали?

Take My Country Back звучи като заплаха към всяко правителство, което се заслушва повче в шума на парите, отколкото в гласа на хората. Политико-социалната тематика винаги е вълнувала момчетата от Сейнт Олбънс. Иронично, песните с най-тегаво послание са най-свежарски звучащи. Можем да върнем лентата назад до System…Meltdown или, разбира се, Ghandi, M8, Ghandi с речитатива в началото ѝ.

Airfield разкрива, досущ както Dear Future Historians, класическия диапазон на Rou, който, освен да ни се кара с викане, може и да разплаче с фалцет. You may be down on your luck, but that don’t mean you’re out е може би най-окуражаващата реплика, която чух измежду всички актуални албуми. Е, може би наред с If you want the world, use your mind.

Rabble Rouser няма нужда от описание, нали? Мен ме праща в един футуристичен Див Запад, в който каубоите гледат през очила за виртуална реалност, как се стрелят един другиго. Доста напомня на идеята зад видеото на Live outsidе, а? THIS IS MENTAL, ако мога да цитирам Rou. (Жалко само, че не мога да му цитирам и акцента!)

Не знам, така и не се увенчаха с успех моите опити да разбера залитането по японските култура и език, което е и причината Shirin-yoko да ми е малко по-далечна. По-скоро vapourwave, отколкото drum ‘n bass повлияна, песента би била подходяща за изпадане в транс под влиянието на леки наркотици.

Undercover Agents би могла да бъде посветена и на тайната полиция в България от периода на Априлското въстание – come on, let’s plan a revolution! Не знам, ако бях Тереза Мей в един все още комунистически свят, в който съществуват трудово-образователни лагери, сто про щях да изпратя Шикари там за сквернословие по адрес на Партията. Благодарим за свободата на словото!

The Revolt of the Atoms стартира като парче на COMBICHRIST от най-добрите им години. Иска ми се да напиша, че тя е различна от останалите, но истината е, че всяка песен на Шикари се различава от другите и за тая група „еднообразие“ не е дума, съществуваща като такава.

An Ode to the Lost Jigsaw Pieces е с безкрайно radio friendly звучене, а по ритъма никога не бихте познали, че Шикари са я писали – само по акцента :)

The Embers е закриващият инструментал, който наистина има потенциала да те накара да погледнеш звездите в размисъл за живота и вселената, и за човека като част от тях.

В заключение мога да кажа, че актуалният албум на ENTER SHIKARI – The Spark е ясно различим в рамките на досегашната им дискография заради поомекналото си, някак още по-мелодично звучене. Въпреки че е доста по-малко „бъцата-бъцата“ и повече хармоничен от предишните албуми, The Spark по никакъв начин не би могъл да бъде описан като нехарактерен за бандата.
Кой може да каже, какво е и какво не е характерно за една толкова диверсивна група като Шикари? Никога не знаем, какво можем да очакваме от тях, и тъкмо в елемента на изненадата се крие и формулата за успех.

За това, че останаха верни на себе си във всички измерения, но и заради пълнежа:

8/10