Едно ударно начало!

С първия си концерт фензинът Rawk’n’Roll събра две групи, които исках да слушам отдавна – Center и Vrani Volosa. За Smallman бях чувал, но нищо конкретно не изплува в паметта ми като видях плаката за първи път. За Center знаех, че спечелиха Jack Daniel’s Battle Of The Bands  миналата година, дори имам едно от онези DVD-та от финала, но стои някъде погребано от липсата ми на време. За Vrani Volosa знаех откъде идват и къде отиват, че доста познати са им фенове, но до там. Относно хедлайнерите на вечерта, след кратко търсене попаднах на един плейлист в „Тубата“, който само затвърди решението ми, че ще посетя проявата.
Отидохме пред *MIXTAPE5* около 1900 – час преди първоначално обявеното отваряне на вратите. Като представител на медия влязох малко преди приятелите ми, посмях им се от другата страна на стъклените врати на клуба и се отправих към сцената. Там ме очакваше изненада. Имаше големи черни завеси, покриващи мястото, където групите ще се изявяват. С помощта на двата проектора, окачени на тавана намерих на око центъра на сцената и се инсталирах там.

Center

Преди да продължа с разказа за самия концерт, няколко думи за организацията. Закъснението беше в рамките на разумното – 10 минути на входа и 20 преди първата група. Проблеми при влизането не забелязах (все пак влезнах първи), но не чух и оплаквания. Звукът отново беше на ниво, както съм свикнал да бъде в *MIXTAPE5*. Явно все пак факта, че дадена зала е проектирана за подобни мероприятия си каза думата. Чух, че нямало бира, а само гаден Tuborg, но тъй като аз бях въздържател тази вечер, това слабо ме вълнуваше. За малко да забравя публиката. 500 продадени билета според организаторите. За три български групи! Разбира се, при предлаганото качество и ниската цена на билета, това не ме изненада, но определено ме радва!

Усетихме леко раздвижване зад черните завеси, малко след което чухме началото на Noise. Те седръпнаха и видяхме момчетата от Center заели местата си. Басистът – Николай, носеше тениска на God Is An Astronaut, които гледахме преди по-малко от седмица. Може би именно заради изключително силното представяне на ирландците нещо ми липсваше в изпълнението на Center. Не знам какво. Мислих много и не успях да го определя. Може би малко повече контакт с публиката. Може би малко по-разчупено поведение на сцената. Наистина не знам… Може би (а и най-вероятно) просто се заблуждавам. Композициите им бяха страхотни, а изпълнението – перфектно. Симо – барабанистът притежава изключителна харизма и се държа страхотно зад сравнително бедния си сет. Публиката от своя страна ги посрещна чудесно. Ако трябва да поставям оценка, несъмнено би била много висока. Очаквам с нетърпение следващата възможност да ги слушам на живо. Междувременно ще се опитам и да изгледам DVD-то от BOTB.

Vrani Volosa

Вече познатите черни завеси се разтвориха отново пред Vrani Volosa под звуците на Winter Martyrium на Kreator, която премина в Heresy. Всички бяха облечени в черно, с ризи, с изключение на барабаниста – Десислав, но заради тениската на Annihilator му прощаваме. Ризата и панталона на Христо(вокали), дори бяха щамповани с името и логото на групата. Имаха страхотно поведение на сцената, а изпълнението им беше много енергично. Неслучайно през половинанта сет зад мен се вихреше мошпит. Добре че имаше на кого да оставя фотоапарата за да се включа и аз при закриващата „Крушение“. В изпълнението си бургазлии бяха вплели песни както от дебюта си, така и от супер успешния „Heresy/Ерес“, издаден преди 2 години. Единственото отирцателно, което мога да кажа за изпълнението на Vrani Volosa, е че от време на време вокалите се губеха, за което разбира се момчетата нямат никаква вина.

Smallman

През всички дни от концерта до сега (може би сега е момента да вкарам едно извинение за забавянето) си съчинявах някакви пасажи от репортажа и да измисля какво да напиша за Smallman, което наистина се оказа трудно. През по-голяма част от изпълнението им просто не знаех къде се намирам – стоях и гледах (дори с отворена уста, колкото и клиширано да звучи). Бях омагьосан от всичко, което се случваше на сцената. Наистина беше магическо. Музиката и визията на групата е изтъкана от контрасти: робата на Цветан(вокали, гайда, кавал), с кежуъл облеклото на Иван и Стефан – съответно китара и бас, и хипстърското излъчване на Андон, зад лъскавите барабани. От друга страна, спокойните вокали или високият глас на гайдата на фона на наистина тежката музика. Изключително ми е трудно да опиша какво се случи. Просто трябва да се изживее. Да, това не беше просто гледане или слушане на група – беше цялостно изживяване, както за публиката, така и за момчетата на сцената. Цветан сякаш изпадаше в транс по време на изпълненията, в който повличаше и публиката. За завършек на вечерта момчетат изпълниха кавър на „Pass Over“ на македонците Анастасиja, в която се включи Петър Делчев от Исихия с тамбура. За трети път ми се случва концерт да се превърне в изживяване и макар предните пъти да беше с огромни групи, които наистина съм мечтал да видя, сега бе най-силно.

Цветан Хаджийски и Петър Делчев

И така, неусетно изминаха 4 часа страхотна музика, които оставиха страхотен спомен. Неприсъствалите могат само да съжаляват и да направят всичко възможно да видят и трите групи на живо, заслужава си!

ГАЛЕРИЯ

Smallman 61 снимки

Vrani Volosa 50 снимки

Center 33 снимки