Двадесет години без Крис Олива…

На 17.10.2013г. се навършиха двадесет години от трагичната смърт на един от най-оригиналните, един от най-чистите и искрени  китаристи в рок музиката – Крис Олива. При него всеки тон е чувство, всяка фраза е  изсвирена с логическа последователност и симетрия, и във всеки риф има неразривно имплантиран хеви метъл, толкова, колкото десетки и дори стотици други групи нямат във всичките си песни.

 Christopher „Criss“ Michael Oliva e роден на 03.04.1963г. и загива при автомобилна катастрофа. На 17.10. 1993г пиян шофьор се блъска в него с челен удар и Крис загива на място. Лично аз си спомням тогава новината за трагедията, която дойде като зловещ крясък в съзнанието ми остана да виси във въздуха нелепа, грозна и студена, внасяща  чувство на пълна празнота и безсилие. Въпреки потока на времето, качващите се на сцената мимолетни герои, имена като Крис Олива остават непреходни, както и непреходно остава делото им и приноса към развитието на рок и метъл музиката. С брат си, Джон Олива, създават през 1979г. група, която през 1983г. започва да се нарича Savatage и с която е до деня на смъртта си, въпреки че Dave Mustaine през 1989г го кани да се присъедини към Megadeth. За да почетем паметта и делото му в тази тъжна годишнина ще се позова на казаното за него от хората, които са били най-близо до Крис и са запечатали в съзнанието си последните му думи. В интервю Крис Кафъри казва: „Спомням си този ден, беше събота. Аз се упражнявах на китарата, когато телефона ми звънна и беше Jack Gartley (вече също покойник, а по онова време техник в групата), не го чух добре и намалих музиката, която свиреше и тогава чух: „Крис е мъртъв…“. Ние поговорихме още няколко минути около детайлите, но за мене това беше тотален шок. Хората могат да имат свои собствени версии на историята на Savatage …но в основата ние бяхме и си оставаме едно семейство. Аз и Крис бяхме много близки. Двамата сме имали и моменти, в които сме си причинявали различни глупости, но това са неща, които и братята вършат помежду си. В деня, когато стоях до ковчега чувствах, като че ли душата ми ще се разпадне на парчета. Родителите на Крис дойдоха и ме прегърнаха, помолиха ме да остана със семейство Олива като техен член.Виждате, че помежду ни имаше много специална връзка. Помня, че през следващите 8-10 часа стоях сам и плачех непрекъснато, гледайки как света се прощава с моят приятел и по-голям брат. Двадесет години по-късно той ми липсва повече от всякога”

Ето какво казва и Джон Олива в интервю за Music Enthusiast Magazine: „Един от най-великите ми спомени с Крис е, когато ние свирихме в Япония и бяхме отваряща група за шоуто на Ингви Малмстийн. Крис беше фен на Ингви, а тур мениджъра дойде и ни попита: „Момчета, искате ли да се срещните с Ингви?” Той ни заведе до съблекалнята. Ингви се беше излегнал на стола и играеше на Nintendo. Тур мениджъра отиде до него и му каза: „Хей Ингви, това са Джон и Крис от Savatage и те искат да се срещнат с тебе”. Ингви се обърна, изгледа тур мениджъра и му каза: „Разкарай ги от тук!” И Крис, това е готино, отиде до него, сви средния си пръст и го изправи пред лицето му и му каза: „YOU… ARE A FUCKIN’ DICK !”. „Когато Крис загина”, казва Джон в едно интервю за ROCKING.GR, „ние разбира се нямахме и намерение да го заместим (с някого). Вие не можете да заместите Крис Олива. Това е все едно да заместите Джон Ленън в THE BEATLES с някого. Просто продължавате напред, но опитвате различни неща. Тогава ние станахме TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA, въпреки че още се наричахме Savatage.“

Тази година Джон Олива издаде албум под името Oliva, който съдържа неиздаден материал от съвместната им работа с Крис и в който са включени едни от първите му композиции, правени някога от Крис Олива. Просто при такива поводи повече думи са излишни, остава музиката, която е направил за нас и това, което само тя ни казва…

„I don’t know where the years have gone
Memories can only last so long
Like faded photographs, forgotten songs…“