DEVIN TOWNSEND AND THE OCEAN MACHINE

22 септември 3017 година.
Светът е свършил или поне Земята ни, ако вярваме на умни медийни звезди като Стивън Хокинг. Може би някой е успял да колонизира други планети, галактики или нещо подобно.

Точно хиляда години по-рано седя в амфитеатрална сграда на близо две хилядолетия от онези, които римляните са строили, за да забавляват поданиците като организират гладиаторски битки. Сама съм и се забавлявам, представяйки си разхождащи се лъвове долу в полукръга. Или може би тигри. Около мен не се чува български език, пълно е с хора, дошли от някъде. Но пък се носи мълвата, че Девин Таунзънд е „шибано извънземно, което след малко ще кацне на сцената с космически кораб“. Моментално отхвърлям този наивен слух сама пред себе си. Не знам защо хората се заблуждават с подобни клишета, наложени от киноиндустрията, след като отдавна е ясно, че Девин вероятно е от онези типове, които владеят телепортацията от измерение в измерение, дълбоко отвъд материалното…

Сцената е подредена цялата, липсват само хората – музикантите от Оркестъра и хора на Държавна опера Пловдив, дирижирани от Левон Манукян и, разбира се, ядрото на концерта – Devin Townsend Project.

Техници се мотаят на сцената все още, а аз занимавам въображението си с носталгия и това колко велико би било, ако някой можеше да си играе с пространството и времето, завърти десет години назад и вместо на Академик онзи концерт на Type O Negative се беше състоял тук…

DevinTownsend 1

Двадесет нула-нула часа.
На сцената, според личното ми преброяване, има осемдесет човека. Вечерта ни ще бъде разделена на две части, следва да чуем онази, която сами сме си избрали в едно онлайн допитване какво ни се слуша.

Интрото на Truth. В този момент на сцената вече са седемдесет и девет човека и богът на извънземните. Тъпа хипербола, целяща да съобщи колко впечатляващо е присъствието му, музиката и онези пет и повече октави, на които е способен с гласа си. Ако ще е една дума, то тя ще е „могъщ“. Следват Stormbending и мантрата OM, която звучи безпощадно и вече никой не си въобразява, че може да остане седнал на древния монолитен камънак. Failure. Текстът. Солото. Оркестърът и хорът, подреден над останалите. Девин завладява все повече и повече, никой няма шанс. Чужденци около мен крещят By Your Command! Аз се чувствам като част от онова крю на Ziltoid, готова да повтарям: „Yes my lord!“

Gaia. Самата тя. Добър избор, електорате!

Deadhead. Прокрадва се мисълта: Съжалявам, че трябва да я деля с още три хиляди души. Едно от най-прекрасните парчета музика, което някога съм чувала. Тоя път и аз крещя „You are a sun goddess!“ И май даже се поразревавам вече. Да му се невиди… Добре, че е писал и за Canada, което не ме трогва особено. Дяволският суинг на Bad Devil вече тотално е преобърнал настроението ми от преди малко. Higher. И A Simple Lullaby. Небето е заляно от заря, а сцена с „Fire! Fire! Fire!“, както се пее в самата песен. За финал на първата част чуваме Deep Peace. Не е минало никак малко време (около час и половина), така че следват едни двадесет и пет минути за почивка и преразглеждане на живота. Който – каквото…

Сцената е полупразна. Оставени са само инструменти и един стол. Липсват хората, за да е пълна. В следващия час и нещо ще чуем целия албум Ocean Machine oт 1997 година.

Devin Townsend 2

Столът е за Джей Ар Хардър, басистът, записвал преди двадесет години. Петима са. И звучат все така внушително. Думата е „могъщо“. Има нещо, което напомня на Pink Floyd, само че това е по-добро. Публиката никак не е загубила енергията си, а може би я черпи от своя господар. Или както казваше един друг умник, не чак толкова медийно известен:

„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия и ние летим в безкрайно пространство с непостижима скорост…“

Не знам. Музиката понякога е чудо, а тази май е точно такава.

Devin Townsend 3

Времето ни изтича и в някакв момент усещам, че започва The Death of Music. Останал е само с гласа си. Няма китара. „Myself and I, there is no other“ се забива в главата ми. Треперя. Не от студ, не от глад. От енергия. Thing Beyond Things в края ми звучи сякаш е там, за да заравни над нас, след като вече сме заровени дълбоко.

Толкова. Три часа, крайно недостатъчни. Добре, че Пол Грийн и компания снимаха през цялото време, за да може конертът да излезе на DVD и Blu-Ray.

Благодаря, Tangra!

 

Сетлист:

DEVIN TOWNSEND PROJECT & ORCHESTRA

1. Truth
2. Stormbending
3. Om
4. Failure
5. By Your Command
6. Gaia
7. Deadhead
8. Canada
9. Bad Davil
10.Higher
11. Simple Lullaby
12. Deep Peace

DEVIN TOWNSEND PROJECT, Oceаn Machine

1. Seventh Wave
2. Life
3. Night
4. Hide Nowhere
5. Sister
6. 3 A.M.
7. Voices
8. Greetings
9. Regulator
10. Funeral
11. Bastard
12. The Death of Music
13. Things Beyond Things

СНИМКИ

  1. #1 написан от Zvezdi (преди 1 месец)

    Стивън Хокинг ли е сбъркал в теориите си за света или древните маи. Доколкото ми е известно, а и не само на мен, а и на целия свят, той борави с квантовата физика за доказване теориите за черни дупки, космически струни и откриване на обща теория на относителноста. Или източниците Ви на информация са погрешни или просто си нямате понятие за какво пишете и го правите наизуст, подочуто от масовата говорилня, както излиза и от убедеността Ви, че Античният театър в Пловдив е амфитеатър и че на него са се провеждали люти битки между гладиатори и зверове, което е най-абсурдното предположение, което съм чел. Всеизвестно е объркването, хората да възприемат двете абсолютно различни понятия „античен театър“ и „амфитеатър“ за едно и също нещо, което не е така. В случаят Античният театър в Пловдив е място за провеждане на пиеси (театрални постановки), балет, опера и т.н. Поне аз нито съм виждал нито знам, а и нито наши, нито чужди учени са откривали под каменната, а не дървено подвижната арена каквато се предполага да има един амфитеатър, клетки за животни или килии за гладиатори, което влиза в противоречие с категорично погрешното Ви предположение, че това е амфитеатър. Друг е проблемат с мащаба на терена за каквото и да било представление, както отсътвието на високи стени на трибуните огради и заграждения. Струва ми се прекалено рисковано хора открито да наблюдават представления с гладни свирепи хищници, които по-никакъв начин не биха били възпрепятствани да се нахранят не само с гладиатори, но и със самите зрители.

    • #2 написан от Ася Пешева (преди 1 месец)

      Привет, Zvezdi!
      Изключително много благодаря за изчерпателния коментар за това концертно ревю! Абсолютно вярно е, че Античният театър не е амфитеатрална сграда и е нелепо и вероятно обществено трагично разпространението на подобна фалшива информация от моя страна! Благодаря за забележката, текстът ще бъде коригиран.
      Относно Стивън Хогинг – също се извинявам, че не съм спазила изискванията за публикуване на научен труд и не съм дала източниците, на които се опират моите съждения. Разбира се, че този велик ум на нашето време се занимава с изследване на черни дупки и квантова физика! Дори имаше доста сносен филм за него, целият свят го гледа. Както и целият цвят чете из интернет изказванията му, че светът ни ще загине до 1000 години. Ще се позова на най-големия аргумент на XXI век, а именно google:
      https://goo.gl/Zx7b3Q

      Относно безумното ми твърдение за това как се „забавлявам, представяйки си“, както отбелязвате „люти битки между гладиатори и зверове“ – Оле, простете! Прекалено много въображение! Взимам си бележка и следващия път ще прочета обстойно достатъчно исторически трудове преди да отразявам музикално събитие. В момента мога единствено да се позова на нещо безкрайно тривиално за този жалък, наш век. А именно Уикипедия, като цитирам:

      „Вероятно част от зрелищата с борби с животни и гладиатори са се провеждали в театъра, тъй като съществуват специфични особености на конструкцията му. Открити са следи от обезопасителни съоръжения пред първия ред и трите стълбища, които пресичат подиума. Най-вероятно тези допълнения са направени във връзка с посещението на император Каракала във Филипопол през 214 г.“
      https://goo.gl/889qMd

      Ако продължавате да не схващате иронията ми както в репортажа, така и в този коментар, Ви препоръчвам да се отдадете на нещо по-адекватно, а именно същността на нещата:
      https://www.youtube.com/watch?v=JHfOIf3yHFI

  2. #3 написан от Oxmodius (преди 1 месец)

    Все си мисля, че концертния репортаж, колкото и да е точно представяне на случилото се, толкова и трябва да има лични впечатления, които да покажат емоцията изпитана от автора, а и от публиката. В този ред на мисли този тип „репортажи“ се доближават по-скоро до художествената литература, защото са и така написани. По тази логика мисля, че ако някой не е съвсем точен в едно или друго понятие извън музиката не е болка за умиране. Та, Zvezdi, не разбрах харесал ли ви е концерта в крайна сметка?

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото